П Р О Т О К О Л
№ 1018/11.12.2019г.
Година
2019
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На
единадесети декември Две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ
СТАНЧО САВОВ
Секретар
НЕЛИ КОВАЧЕВА
Прокурор
АНТОН КОНДОВ
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ПОПОВ
ВЧНД № 1383 по описа за 2019 г.
На именното повикване в
13:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.А.Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Я.Г., служебен защитник от първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ:
Да
се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Няма процесуални пречки. Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки
по даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Поддържам протеста.
АДВ. Г.: Няма да сочим нови доказателства. Не сме съгласни с
искането на прокуратурата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, както
казах поддържам протеста. Присъединявам се към мотивите, изложени в протеста. Ще добавя единствено следното:
От съдържанието на определението на ВРС съставът
е съгласен с извода, че по ДП са събрани достатъчно доказателства, въз основа
на които може да се направи обосновано предположение, че Д. действително е извършил
престъплението, за което е привлечен като обвиняем.
Неправилен е изводът на ВРС, че липсва опасност обвиняемият
да извърши друго престъпление. От приложената справка за съдимост на Д. е
видно, че е неколкократно осъждан. Приложена е и справка с характеристични данни по отношение на Д., според съдържанието на която същият има
множество криминалистични регистрации, влизал е в конфликти, бил със сприхав
характер и е нарушавал обществения ред по местоживеене.
Отделно от това аз считам, че въпреки че към
момента няма такова обвинение от доказателствата по ДП са налице и такива за
още едно престъпление, а именно същият е извършил и хулиганство след като е бил
задържан. При положение, че не бъде взета МНО „Задържане под стража“ спрямо Д. би
съществувала реална опасност същият да извърши и друго престъпление.
С оглед на
това, моля да отмените определението на ВРС и да вземете спрямо Д. МНО
„Задържане под стража“.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, продължението на ВРП в частния
протест до Вас да отмените определението на ВРС и да определите на подзащитния най-тежката
МНО „Задържане под стража“ е неоснователно. Протестираното определение е
правилно законосъобразно и обосновано.
Съображенията ми за това са следните:
Не съм съгласен с изложеното в протеста първо, че ВРС е интерпретирал
превратно фактите по делото. Напротив, съдът задълбочено и аргументирано е
преценил всички факти и обстоятелства и правилно не задържа под стража подзащитния
ми.
ВРС също прие, както прокуратурата, че автор на деянието е обвиняемият, но
за разлика от прокуратурата посочи, че макар и на подзащитния ми да е вменено
във вина деянието грабеж, не е изяснено по делото каква е била целта на
подзащитния ми да отнеме вещта пушка. Така че не е ясна субективната страна на извършеното
от подзащитния ми деяние и от тук и самата съставомерност на деянието.
Не е вярно, че обв. Д. е бил търсен нееднократно на адреса, на който живее.
Както и съдът е посочил в докладната записка на полицейския служител от
26.11.2019 г. е отбелязано, че той е посетил дома на подзащитния ми еднократно,
но не открил никой. Подзащитният ми не издирван по друг начин. Има постоянно
местожителство ***. Не е обявен на местно или общодържавно издирване.
Освен това до 04.12.2019 г., когато беше привлечен като обвиняем, той не
дължи поведение съобразено с целта на чл. 57 НПК. Когато е бил призован, той се
явявал и е видно от призовката по делото, съобразно с която се е явил във второ
РПУ и е бил разпитан като свидетел. Така че не е вярно, че не се е отзовал и не
е съдействал на органите на МВР.
В т. 4 на протеста е вярно, че подзащитният ми е осъждан няколко пъти – 4
пъти. Не обаче всички осъждания са за тежки умишлени престъпления. Тези осъждания не са съставомерни с
разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от НПК, за да се приеме, че има реална опасност да
се укрие или да извърши друго престъпление.
По делото няма данни, че всички извършени деяния от миналото, за които е
осъждан подзащитният ми са под въздействие на алкохол и психоактивни вещества,
както твърди прокурорът в протеста. Не е вярно твърдението на прокурора, че са
налице всички предпоставки, визирани в НПК, вкл. в чл. 63 ал. 1 и затова
подзащитният да трябва да бъде изолиран.
Посочените като предпоставки от прокурора не са законови основания, за да
бъде задържан подзащитният ми. Няма доказателства от извършването на деянието
до момента и от последното му осъждане до момента да е извършил друго противоправно
деяние. Затова не мога да се съглася, че е основателно посоченото, че има опасност
обв. Д. да извърши друго насилствено действие или престъпление от общ характер.
Неоснователен е аргументът на прокурора, че по отношение на подзащитния ми трябва
да бъде взета най-тежката МНО, за да няма връзка с други лица, замесени в
престъплението или да въздейства на свидетели. По делото няма данни за такива действия макар че от извършването
на деянието месец август досега, ако е искал да върши нещо такова би го
свършил.
Моля да не уважавате протеста и оставите в сила определението на
първоинстанционния съд.
ОБВИНЯЕМИЯТ: В моя защита искам да кажа, че ме нападнаха и не
съм вземал тази пушка с цел облага и не знаех каква е точно и щяхме да я върнем
след това. Те пушат там треви, ние бяхме пийнали и просто…Не съм съгласен да ме
задържат. Искам от съда да не ме задържате.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е
въззивно, инициирано по протест на прокурор от Районна прокуратура Варна.
Искането е за отмяна на определение на ВРС, с което е взета мярка за
неотклонение „Подписка“ по отношение на обв. С.Д., респективно е оставено без уважение искането за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на същия.
Протестът се поддържа
в с.з. от представител на ВОП. Счита, че същият е аргументиран, добавя се и се
акцентира на опасността обвиняемият да извърши престъпление. Счита, че основната
предпоставка е налице по отношение на това, че съществуват данни, Д. да има
отношение към извършеното престъпление, за което е повдигнато обвинение.
Защитата е на
противното становище. Счита, че няма основание Д. да търпи най-тежката мярка за
неотклонение. Също се акцентира на кумулативните предпоставки, в частност, че
не съществува риск Д. да извърши престъпление и то реален. Същият има постоянен
адрес, на който пребивава, органите на ДП и съдът могат да връчват книжа, респ.
да бъде призоваван за извършване на процесуални-следствени действия и неговото
поведение не е давало повод да се смята, че може да се укрие или по някакъв
начин да възпрепятства наказателно преследване срещу себе си.
Съдът, след като се запозна
с материалите по делото, намери следното:
По отношение на основната
предпоставка се солидаризира изцяло с мотивите изложени в атакуваното определение. От материалите по
делото в частност всички гласни доказателствени средства, вкл. и частично от обясненията
на обв. Д. може да бъде направено заключение, че същият обосновано е обвинен в извършване
на престъплението по чл. 198 от НК, поради което приема категорично, че тази
предпоставка е налице.
Спорен е въпросът,
такъв е бил и в рамките на първото производство, дали съществува реален риск,
същият да извърши престъпление или да се
укрие. ВРС е обсъдил всички доказателства, които са относими към тях, но
е приел анализирайки справката за съдимост, както отрицателните му
характеристични данни и е счел, че не са достатъчни да се приеме реалният риск,
че той може да извърши престъпление.
На противното
становище е ВОС. Видно е, че лицето е осъждано многократно и то приблизително за
идентични деяния, в частност всички мотивирани от хулигански подбуди. Изготвена
е съдебнопсихиатрична експертиза, излизаща със заключение, което потвърждава
това поведение отразено в справката за съдимост, като категорично сочи, че то не
е болестно мотивирано, а се касае за личностно разстройство и емоционално
нестабилна личност.
В тази връзка и с
оглед личните качества на лицето съдът счита, че рискът същият да извърши престъпление
е абсолютно реален. Към настоящия момент са му налагани наказания „Лишаване от
свобода“, „Пробация“, вкл. обвиняемият е осъждан и като непълнолетен, които очевидно
не са постигали целите, визирано в чл. 36 от НК.
Утвърждава се едно
престъпно поведение и макар тези осъждания да не влияят на квалификацията, за
която отговаря към настоящия момент Д., са абсолютна индиция за негово бъдещо
поведение и реален риск да извърши престъпление.
В този смисъл,
доколкото са налице и двете предпоставки, съдът не следва да се занимава с тази,
дали съществува риск да се укрие. В тази връзка следва да бъде определена и
коректната мярка за неотклонение, която
според настоящия съдебен състав, с оглед ограничаване лицето от извършване на подобни
противообществени прояви и спазване основния принцип на чл. 57 НПК, както и с
оглед ранния етап на наказателното производство, се явява мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която да бъде контролирана по електронен път.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС от 05.12.2019 г. по ЧНД
№ 5546/2019 год., с което е взета мярката за неотклонение “Подписка” и ВЗЕМА по отношение на С.А.Д. с ЕГН: **********,
обвиняем по ДП № 1054/2019 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна мярка
за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“,
която следва да се изпълнява в гр. Варна ул. „Ц.А.“ № 68, вх. А, ет. 4, ап. 8.
На основание чл. 62 ал. 6 от НПК спазването на
забраната по чл. 62, ал. 1 от НПК следва да бъде контролирана и чрез средство
за електронно наблюдение по реда описан в съответния нормативен акт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 13:25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: