МОТИВИ:

Против подсъдимите  В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С. , А.А.Й. , А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за извършено  престъпление по чл.195 ал.1 т.2,т.4 и т.5, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.18 ал. 1 от НК,затова че  на 10.02.2015г. в землището на с.С., обл.Х, след предварително сговаряне помежду си и с А.М.Й. и  И.Т.А.,*** , в съизвършителство, чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка Опел, модел Астра с peг. X ****ВМ собственост на К.К.П.и технически средства (прави лопати, ножове, чукове, ножовка,механична ножица, металотърсачи, въже) направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор, а именно 76,45л.м. кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм на стойност 460.10 лева от владението на Я.Д. *** - ръководител група кабелна мрежа в БТК ЕАД - клон Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай.

Против подсъдимия А.М.Й. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 10.02.2015г. в землището на с.С., обл.Х, след предварително сговаряне с В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С. , А.А.Й. , А.С.Й. , И.Т.А. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. ,в съизвършителство, чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка Опел, модел Астра с peг. X *****ВМ собственост на К.К.П.и технически средства (прави лопати, ножове, чукове, ножовка,механична ножица; металотърсачи; въже) направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор, а именно 76,45л.м. кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм на стойност 460.10 лева от владението на Я.Д. *** - ръководител група кабелна мрежа в БТК ЕАД - клон Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай-престъпление по  чл.195 ал.1 т.2,т.4 т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.18 ал. 1 от НК.

            Подсъдимите   В.А.С. и  С.А.С. заявяват,че разбират обвинението, за  което са привлечени и предадени на съд,като в хода на съдебното следствие не се възползват от правото си  на  обяснения.В последната си дума изразяват съжаление за извършеното и молят за минимално наказание.

            Защитникът на подсъдимите В.А.С. и С.А.С. адв.Б.С. пледира за налагане на наказание при липса на отегчаващи вината обстоятелства , под минималния размер на санкцията по чл.195 ал.1 от НК ,чието изтърпяване предвид наличието на предпоставките за това да бъде отложено по чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.По отношение на предявения граждански иск,счита че поради липсата на настъпили имуществени вреди и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Подсъдимите Ю.А.С., А.С.Й., М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  , Р.Х.А. и А.М.Й. разбират в какво са обвинени, признават се за виновни и в хода на съдебното следствие дават обяснения,в които  признават  участието си в извършване на инкриминираното деяние, както и че това им участие е съзнателно. Отричат  съпричастността на подсъдимия А.Й.   и  неговата  роля в престъпната дейност. В последната си дума изразява разкаяние във връзка със случилото се и молят за минимално наказание.

             Защитниците  на подсъдимите  адв.К.Я.,Д.В.,К.Р.,С.Т.,Б.Д.,Ю.М.,Р.Ж. и  Б.С.   намира  обвинението  по отношение на подзащитните си за  доказано,поради което пледират за индивидуализация на наказанието при многобройни смекчаващи вината  обстоятелства  по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК под установения законов минимум от една година с приложение на чл.66 от НК.Приетия за съвместно разглеждане граждански иск смятат за неоснователен ,поради което следва да бъде отхвърлен.

                Подсъдимият А.А.Й. разбира в какво е обвинен,не се признава за виновен и  дава обяснения в хода на съдебното следствие. Отрича   участието си   в  инкриминирания опит за  кражба на кабелите, давайки  уличаващи  по отношение на другите съподсъдими  обяснения .Твърди  ,че за  времето  на извършване на престъпното деяние  имал  алиби  и се намирал в с.Д.В..В последната си дума моли съда да бъде оправдан .

                Защитникът на  подсъдимия А.А.Й.  адв.Д.Г.   счита,че не са събрани  доказателства,които категорично да подкрепят  приетата в обвинителния акт фактическа обстановка относно извършване на  престъплението от неговия подзащитен  и съучастническата му дейност в инкриминирания опит за кражба. Предвид изложеното моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния си .Гражданския иск следвало да бъде отхвърлен. 

               Ощетеното ЮЛ „БТК“ЕАД,гр.София  е предявило солидарно  против единадесетте  подсъдими граждански иск за сумата от 460.10  лв. , представляваща левовата равностойност на  отнетите  движими вещи , ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане.На основание чл.84 и сл.от НПК е конституиран като граждански ищец в процеса.

    В съдебно заседание представителят на РП-Хасково  поддържа обвиненията по отношение на единадесетте  подсъдими   ,което счита за доказано по категоричен и несъмнен  начин.Обясненията на подсъдимите от съдебното следствие  досежно неучастието на подс.А.Й. в инкриминирания опит    приема изключително като защитна версия.  По отношение на наказанието   счита, че наказание „лишаване от свобода” от една година за всички подсъдими е  абсолютни достатъчно за постигане на заложените в чл. 36 от НК цели, като по отношение на десетимата подсъдими  е абсолютно допустимо и обосновано отлагане на изпълнението с изпитателен срок от три години.  Пречка това да се случи по отношение на А.А.Й. е предходното  осъждане, поради което негово наказание следвало  да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК да се приведе в изпълнение и наказанието по НОХД № 1119/2014г. на РС-Хасково , като се изтърпи изцяло преди наказанието по настоящото дело, също при първоначален строг режим в затвор. Веществените доказателства ,послужили за извършване на престъплението и принадлежащи на подсъдимите следвало да бъдат отнети в полза на държаната по реда на чл.53 от НК .Кабелите следвало  да бъдат върнати на ощетеното юридическо лице и по тази причина и поради правната квалификация за опит, предявеният граждански иск следвало  да бъде оставен без уважение.

  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  През 80-те години на миналия век  от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за нуждите на осъществяваната търговска дейност по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на територията на страната били положени подземни кабели. Те били от групата телекомуникационни магистрални кабели за изграждане на градски, междуградски и междуселищни  магистрални мрежи. „Магистралите" били изградени от кабел меден, тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм.,положен на дълбочина от 1.20 до 1.50 метра в земята и съдържал мед.Далекосъобщителен кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм имало положен и в  землището на с.Стамболово,свързващ селата С.и с.Кладенец.

Собственик на кабелните трасета била "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. София,със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к 1784, бул."Цариградско шосе" №115.Свидетелката  Я.Д. *** работела като ръководител група кабелна мрежа в БТК ЕАД - клон Хасково,а  св.И.Р.И.,като техник поддръжка и изграждане на кабелна мрежа в същото дружество .На 06.02.2015г. информационната система на БТК ЕАД отчела  повреда по кабелното трасе  в района на с.Кладенец , заради извършена  кражба  , откогато и то   не било действащо.

Подсъдимият  А.А. *** бил племенник на подсъдимия И.М.И. и първи братовчед с подсъдимия М.Т.А. и И.Т.А. ***.Познавал и подсъдимия С.Д.Р., който бил зет на подсъдимия И.М.И.. На 10.02.2015г,сутринта А.А.Й. отишъл в гр. Л. и се срещнал с чичо си. Срещата била в кафене, където присъствали и други от  подсъдимите .Подсъдимият  А.А.Й. разказал, че докато пътувал  в землището на с. С. забелязал изкопани дупки, от които били  вадени медни кабели.Подс.Й. предложил на подсъдимия И.М.И. да събере хора от гр.Л. и същата вечер да отидат да копаят медни кабели.Последния се съгласил и тъй като не знаел мястото на положения кабел се уговорил с племенника си да се чакат на чешма извън населено място.

Желаещи да участват в копането и отнемането на кабелите били подсъдимите  В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С.  и  А.А.Й.. Четиримата подсъдими са  братя ,като от неизвестно  лице се снабдили с два самоделно направени металотърсача и здраво въже. Понеже  никой от четиримата не притежавал  правоспособност да управлява МПС се уговорили със св.С.М.И. ***/ техен братовчед/  да ги превози с ползваният от него лек автомобил „Опел" модел „Астра" с ДК№Х*****ВМ, комби. Автомобила бил собственост на К.К.П..

От гр. Л. , желаещи да участват в отнемането били подсъдимите А.М.Й. , А.С.Й., М.Р.С. , М.Т.А., И.М.И., С.Д.Р.  ,  Р.Х.А. и И.Т.А..Тези подсъдими  събрали наличните им пари и си закупили лопати-общо 6 броя Взели ножовка, с която да отстраняват стоманената броня, както и механична ножица, с която да прерязват жилата. Уговорили се до сборното място да ги превозят    Д.Р.А. с турско име "Джафер" от гр. Л., с ползван от него лек автомобил „Опел " и С.Л.Х. с турско име“С.“  също от гр.Л. с ползван от него лек автомобил „Фиат".

Така около 20.00 часа , на 10.02.2015г., трите автомобила с единадесетте подсъдими и  И.Т.А.  се срещнали на чешмата, а около 20:30 часа стигнали до мястото, в землището на с. Стамболово, обл. Хасково. Тримата шофьори си тръгнали с уговорката,  когато подсъдимите приключат с ваденето на кабела да им се обадят . На тръгване от мястото обаче  забелязали патрулиращ  полицейски автомобил , което ги уплашило. Подсъдимите  В.А.С. , С.А.С. , Ю.А.С.А.А.Й., А.М.Й., А.С.Й. , И.Т.А., М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р. и Р.Х.А. с помощта на носените самоделни металотърсачи  започнали да намират  кабелите. Маркирали през няколко метра мястото, където минавал кабела. След това с помощта на предварително осигурените  прави лопати  започнали да копаят дупки  като се сменяли /с една лопата  работили  двама души/  . След като достигали до кабела, премахвали стоманената броня, режели медните проводници с ножовката и ги завързвали за въже. След това  прерязвали  кабела  с носената механична ножица и   на следващата дупка го издърпвали и навивали на руло.Така до около 23 часа, със задружни усилия  подсъдимите успели да изкопаят  11 дупки,от които по описания по -горе начин извадили  пет  парчета от общо 76,45 линейни метра кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм.

Около 23 часа подсъдимият А.А.Й. започнал да звъни на шофьорите,за  да дойдат да ги вземат. Д.Р.А. *** , с ползвания  от него лек автомобил „Опел" , когато тръгнал към мястото спукал гума . С.Л.Х. *** с ползвания  от него лек автомобил „Фиат" останал с А. да я поправят. Св.С.М.И. *** с лек автомобил „Опел" модел „Астра" с ДК№Х*****ВМ тръгнал, но тъй като не познавал района   взел със себе си  бащата на подс.А.Й.- св.И.М.И. , за да  му показва пътя . Около 23:30 часа пристигнали на мястото,като  копаещите -12 лица  , както и шофьора и бащата на А.Й.- И.М.И. -общо 14 човека, се качили в лек автомобил „О." модел „Астра" с ДК№Х*****ВМ.Подсъдимият А.Й. и св.И.И. седнали на предната седалка до шофьора,а останалите подсъдими и И.Т.  насядали един върху друг в  задната част на автомобила. В багажника на автомобила  натоварили отнетия кабел и носените с тях инструменти-6 бр.прави лопати, механична ножица и ножове. Тъкмо опитали да потеглят и зад тях спрял полицейски автомобил,в който се намирали  св.Н. Х. Х.  и служители от жандармерията в Кърджали . Св.Н. Х. Х., изпълняващ длъжността  инспектор в РУ на МВР Хасково отворил вратата на водача и установил наличието на 14 лица в него.Същевременно в  багажника на автомобила открил  лопати,навит на рула кабел  и различни инструменти ,заради  което   разпоредил никой да не напуска автомобила. За оказване на съдействие на място бил изпратен и св.Р.Н.Р.-***. С част от  подсъдимите св.Р.  Р.   направил обход на района и те посочили  мястото, където са копали и вадели кабела. Бил извършен оглед на местопроизшествието,обективиран  в протокол от 11.02.2015 год. /л.9 и 10 от ДП/ ,с който разследващия полицай иззел от местопрестъплението   1 брой ножовка . На същата дата бил извършен повторен оглед на местопроизшестие, при който  бил намерен и иззет 1 брой мобилен телефон марка "Нокия " със сим карта .Съставен  бил и  фотоалбум /л.29-33 от ДП/. След пристигането на разследващ полицай било извършено  претърсване  на управлявания от св.С.И.   лек автомобил марка "Опел Астра ",в багажника на  който бил намерени и иззети 6бр.прави лопати, 1 брой механична ножица ;1 брой нож с черна /тъмносиня/ дръжка;1 брой чук;2 бр. метални тръби, сиви на цвят ;1 брой клещи с червени дръжки;1 брой нож, поставен в черен калъф и 5 намотки от многожилен кабел ,което процесуално действие било   удостоверено с Протокол 11.02.2015  г. - л.15 и 16  , том 1-ви от ДП. Извършеното претърсване и изземване  било одобрено от съда с разпореждане  от 11.02.2015 год. по  ЧНД №95/2015г. по описа на РС-Хасково.Всички подсъдими ,заедно с водача на автомобила св.С.И. и   св.И.И. *** ,където били задържани със Заповед по ЗМВР   за 24 часа. При задържането  били иззети телефоните им, за да се документира начина на осъществяване на връзка между тях. Впоследстие с протокол за доброволно предеване от 11.02.2015г./л.147  том 1-ви от ДП/  подсъдимия А.А.Й.  пре­дал на разследващите органи 1бр.мобилен телефон марка "Simens" модел СХ 65  с ИМЕЙ  *****с 1 бр.сим карта   . В  самия протокол   подс.Й.    вписал , че телефона и картата  са негови .Св.Н. Х. Х. намерил на около два метра от колата металотърсачите, които впоследствие предал на разследващия.

От заключението на назначената  по производството и изслушана в съдебното следствие  оценъчна експертиза се установява, че стойността на 1 линеен метър от кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм има стойност 6.03 лв. , а 76,45линейни метра-имат стойност 460.10 лева.Според заключението на приетата в  в съдебното следствие  техническа експертиза  предоставените за изследване кутии, представляват самоделно изработени металотърсачи, с отчитане в дълбочина на предмети от 0.6 до 0.8 метра единия, а другият-до 1.2 метра.От извършената по производството  трасологическа експертиза се установява,че иззетото за сравнение парче кабел от местопроизшествието е отрязано от немаркираната страна с предоставената за изследване и намерена при изземването механична ножица.

С постановление от 13.11.2015г.на РП-Хасково , производството е разделено по отношение на И.Т.А. *** ,за престъпление по чл.195,ал.1,т.2,т.4 и т.5, вр. чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал. 1 от НК.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за доказано  участието  и  на единадесетте   подсъдими     в  инкриминираното деяние. По въпроса за авторството на подсъдимите  В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С., А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й., че са извършили  действия по  отнемане на  чужда вещ, както и че практически това е било осъществено чрез употребата на МПС и  технически средства доказателствената съвкупност като цяло е  непротиворечива.Тези   подсъдими /бед подс.В.С. и С.С. които не са дали обяснения в двете фази на процеса/ правят  признания, за това че са  предприели действия по отнемане  на кабела, инкриминиран по делото,за който е  безспорно установено, че е  предмет на кражба  в землището на с.С. . С оглед съвкупната преценка на споделеното от подсъдимите   пред  настоящата  съдебна инстанция , не остава каквото и да е съмнение за участието на тези   подсъдими  в изпълнителното деяние на престъплението " опит за кражба". По същество  обаче   в съдебната фаза на производството подсъдимите  Ю.А.С., А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й. поддържат  твърдението си,  че действията са били извършени  само от тях и подсъдимите С.С. и В.С. ,както и от    И.А.  ,отричайки единствено участието на съподсъдимия А.А.Й.. Действително единствените преки доказателства по делото, които  свързват   подсъдимия А.Й.    с инкриминирания опит за кражба на кабели   са обясненията на  подсъдимите Р.А.,С.Р. ,И.И.,М.А. и А.М.Й.  ,дадени   на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал  по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1 от НПК . Нарушения при събирането на доказателствата в досъдебното производство, довели до лишаване от доказателствена стойност на обясненията, които тези  подсъдими са  дали в тази фаза на процеса не са допуснати.   Подсъдимите Р.А.,С.Р. ,И.И.,М.А. и А.М.Й.     са  дали обяснения  ,които  видно от съдържанието на протоколите  за разпит са  последователни и  конкретизирани относно време  и място,както и начин  на  извършените от тях  и   подсъдимия А.Й.    действия по осъществяване на престъпното деяние,поради което съдът ги кредитира като достоверни и  отговарящи на обективната истина. Преценени  във времето тези  обяснения    са депозирани   към момент, изключително  близък до  извършване на деянието,поради което  от житейска гледна точка   е  логично да възпроизвеждат с по-голяма точност и конкретика  фактическите обстоятелства  около случилото се и най-вече участниците в него. На  следващо  място, с оглед споменаване в обясненията на двама от  подсъдимите И.М.Й. и М.Т.А., от които се извежда заключение за авторството на  подсъдимия А.Й. ,че в хода на досъдебното производство са  били бити  и принудени да дават  такива обяснения трябва да се подчертае, че липсват доказателства   да са били повлияни  при даване на обясненията си от физическа  принуда, упражнена върху тях  от представител на органа по разследването. Няма данни освен това да има причина да набедяват подсъдимия А.Й.,ако той реално не е участвал в опита за отнемане на кабелите .Последният аргумент  е относим и въобще към  всички възражения на подсъдимите за причината поради която са дали уличаващи подсъдимия А.Й. обяснения , атакуващи същината на доказателствения материал, събран на досъдебното производство.

От една страна, на досъдебното производство всеки от подсъдимите   М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  , Р.Х.А. и А.М.Й. е разказал не само за своето, но и на другите подсъдими   в т.ч. и подсъдимия  А.Й. участие в  опита за кражба на кабели  , т.е. освен самопризнания, с тези обяснения са изложени фактически данни, подкрепящи обвинението спрямо съучастниците като цяло, а от друга, са налице други доказателствени източници (които ще бъдат обсъдени по-долу ), които  макар и косвено, са потвърдили участието на подсъдимите в престъпното посегателство. Така  от приобщените по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1 от НПК  обяснения на подсъдимите  М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р., Р.Х.А. и А.М.Й.    се установява   както тяхната ,така и на подсъдимия А.А.Й.  активна  дейност още  преди  пристигането им на мястото на  деянието,   свързана с набиране на участниците от с.Д.В. и   осигуряване   превоза на отнетия кабел,  посредством автомобила на  св .С.И.   . В тези обяснения    се изнасят факти, които   сочат  не просто на помагаческа дейност ,а   на  съизвършителска такава по отношение на подсъдимия А.Й..  Подсъдимите   твърдят ,че  когато пристигнали   с автомобилите  от гр.Л. на уговореното място до някаква чешма  били  посрещнати  от  подс.А.Й.  ,

откъдето   се  придвижили   до   мястото на положения кабел. Пак от обясненията на тези подсъдими се установява ,че  с помощта на носените 6  бр.лопати      намиращите се на мястото 12 души/колкото са и привлечените към наказателна отговорност обвиняеми/     изкопавали дупки в земята  през няколко метра,изрязвали кабела с ножовка и го издърпвали  с въже  ,като извадения кабел навивали на руло ,а   след  пристигане   на  автомобила на св.С.И.  го натоварили в багажника му и   непосредствено след това  били заловени . В тази връзка  подс.А.  Й.   не може да се позовава на " оговор" по смисъла на чл. 116, ал. 1 от НПК, защото от една страна  подсъдимите ,даваща уличаващи  обяснения  не са облекчили собственото си положение с твърденията си за ролята на подс.А.Й.  в отнемането на вещта  , а от друга - тези твърдения не са единствените доказателствени средства, съдържащи информация за неговата вина. Така свидетелят С.М.И.  на ДП е депозирал показания, които са в съответствие с приобщените по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1  от НПК обяснения на подсъдимите М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й.    за участието на подс.А.Й. в инкриминирания опит . В съдебно  заседание обаче  св.С.И.  се  отрече  от тези си показания,давайки   коренно противоположни такива,подкрепящи   тезата на  подсъдимия А.Й. . Това  наложи съдът да прочете на основание  чл. 281, ал. 4 от НПК показанията му  пред разследващия полицай ,като  различията в показанията  си  св.И.  обяснява с упражнената  спрямо него   физическа принуда от  полицейски служител при депозирането им на  ДП . В случая, не само че няма данни за подобно незаконосъобразно  поведение спрямо св.И. , а  и този свидетел никога не е бил уличаван  от разследващите органи в  съпричастност към инкриминираното деяние,за да бъде "мотивиран" да дава подобни показания. Поради това съдът намира, че показанията на св.С.И. ,  дадени  в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК в хода на съдебното следствие са събрани по надлежния процесуален ред и съдържащите се в тях доказателства могат да бъдат обсъждани като част от доказателствената съвкупност, при спазване на ограничението по чл. 281, ал.8 от НПК.  Съдът  кредитира  показанията на св.С.И.    от досъдебното  производство, отказвайки  да приеме   твърденията   на последния ,с които на съдебното следствие  се опитва да  игнорира  присъствието  на  подсъдимия А.Й.  на местопрестъплението , излагайки    различни  показания в  съдебната  фаза на процеса,които обаче   по мнение на съда са манипулирани  и целящи да  оневинят подс.А.Й. .Тази констатация е и първото основание за кредитиране на приобщените, чрез прочитането им в съдебната фаза показания  на св.С.И.  от досъдебното производство. На второ място- подкрепеноста на показанията на св.С.И. от ДП  за комуникацията му на инкриминираната дата- 10.02.2015г., именно с  подсъдимия А.Й.  и   кореспонденцията чрез мобилни телефони със съответни абонатни номера, намират потвърждение в данните от разпечатките от мобилните оператори, съдържащи информация за входящи и изходящи повиквания,на които съответстват и данните ,получени от извършения  от съда по реда на чл.168 ал.2 от НПК  следствен експеримент  . От същите справки се доказва  и твърдяната от св.С.И. мобилна комуникация между телефона, ползван от подсъдимия А.Й. - мобилен телефон марка "Simens" с ИМЕЙ  *******  /иззет при извършеното на 10.02.2015  г. задържане по ЗМВР  и на същата дата доброволно предаден от него /  и  ползвания  от св.С.И. мобилен  телефон с неустановена марка  със сим карта номер ******* ,регистрирана на негово име   / л.55 том 2-ри от ДП /  .  Установено е също, че  към инкриминираната дата -10.02.2015 год. мобилен телефон "Simens" с ИМЕЙ  ******  е регистриран в     мрежата на мобилния  оператор  "Мобилтел „ със сим карта  номер ********.   Така мобилния  оператор „ Мобилтел “ на интересуващата съда дата 10.02.2015 г.  е регистрирал множество  изходящи  обаждания  от телефона на подс.А.Й. ,ползващ сим карта *******  към телефона на св.С. И.  със сим карта номер ******,  като  време  изцяло съответстващи  на посочените в  показанията  на св.С.И. от ДП. В случая показанията на свидетеля С.И. от ДП са    еднопосочни и с показанията на св. И.М.И.   ,приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК   относно интересуващите съда факти,касаещи  участието на подсъдимия А.Й.   в извършване на инкриминираното  престъпление.От друга страна  твърденията на св.С.И. и И.И. от ДП   не са изолирани, а се подкрепят и от показанията на свидетеля Т.  Т. - полицейски  инспектор в РУП-Хасково , работил по случая . Последния   в  показанията си от ДП ,приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК/които съдът   кредитира като достоверни заради   изминалия период от време от деянието  и естеството на ежедневната му работа  /, свидетелства ,че при проведените разговори в полицейското управление с част от  подсъдимите А.А.Й. ,В.А.С., С.А.С. , А.С.Й.  и св.С.И.   пред  него те  посочили   начина на  придвижване  до  мястото на престъплението с автомобили  ,съвместната  дейност  на участващите в   двете групи от гр.Л. и с.Д.В.подсъдими по изкопаване на кабела,телефонното обаждане от  подсъдимия А.Й. на св.Стефан И. , пристигането на последния   с автомобила  и  натоварването на подсъдимите в него    ,   където били заловени . Пред свидетеля  Т.  подсъдимият А.Й.   направил самопризнания във връзка  с участието си в  инкриминираното деяние . Не е спорно, че тези самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и не биха могли да бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим обяснения в рамките на наказателното производство. В случая показанията на посочените по-горе свидетел  могат да бъдат  ценни от  съда , тъй като същите са източник на производни доказателства, касателно авторството на деянието, проверяващи кредитираните обяснения на подсъдимите М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р., Р.Х.А. и А.М.Й.      и показания на свидетелите С.И. и  И.И. , а не като противопоставени на обясненията на подсъдимия А.Й. , който отрича участие в деянието. Оценката  на всички тези фактически данни, установени по делото дава  фактическа основа за  правни изводи, които  очертават  обективната и субективна съставомерност на деянието на всички подсъдими  в т.ч. и на подсъдимия А.Й.  по възведеното му  обвинение.

                  В хода на съдебното следствие подсъдимият А.А.Й.  дава  обяснения. При съобразяване с процесуалното положение на подсъдимия  и след анализ  на депозираните от него обяснения в хода на съдебното следствие, сочещи  на вътрешна противоречивост ,нелогичност и  липса на  взаимна връзка   аргументират съда да приеме,че твърденията на подсъдимия обективират защитна версия,предпоставяща доказателствената им стойност и отказа да бъдат кредитирани.По същество подсъдимият А.Й.   в съдебната фаза на процеса обяснява ,че  е пристигнал с автомобила на св.С.И.  в близост до мястото на  престъплението , където  ги чакали останалите  подсъдими с   отнетия кабел.Междувпрочем такива са и  обясненията  на останалите подсъдими  и св.С.И. и И.И. от съдебното следствие  за неприсъствието  на подс.А.Й.  на местопрестъплението   .  Всеки от  подсъдимите потвърждава в обясненията си от съдебното следствие,че    пристигането   на подс.А.Й. с автомобила на св.С.И.  било    инциирано  след   телефонно  обаждане  на   подсъдимия   И.И.  до  телефона на  св.С.И. .Тези им  твърдения   обаче  се опровергават  от  писмените доказателствени средства -протокола  за полицейски обиск от 11.02.2015г. на подсъдимия И.И./л. 10 том 2-ри от ДП/ във връзка със    задържането му  със Заповед  по ЗМВР ,видно от съдържанието на който  извън  описаните в него вещи не е бил намерен и  иззет мобилен телефон. Самият подсъдим И.И.  в дадените обяснения от съдебното следствие не твърди  да е предоставял телефона, от  който е осъществил  разговора  със св.С.И. на някой от присъстващите подсъдими  или да е ползвал  нечии друг телефон,  при все че там са се намирали двамата  негови синове/подсъдимия М.Т.А. и И.Т.А./ също   задържани  на  основание чл. 72 от ЗМВР.  Напротив,  както вече се спомена  телефонната комуникация  със св.С.И. е била от телефона ,иззет с протокола за полицейски обиск от 11.02.2015г.   от подсъдимия А.Й. и впоследствие доброволно предаден от него . Именно  в този протокол  за доброволно предаване от 11.02.2015г. е  вписано   ,че  иззетите  вещи в т.ч мобилен телефон марка "Simens" с ИМЕЙ  ******  са   на подсъдимия А.Й. ,противно на  обясненията на подс. Ю.С. ,че този телефон е негов.На следващо място като доказателствена база, въз основа на която обясненията  на подсъдимия  следва да бъдат  проверени, са показанията на полицейския служител св.Т.Т.  , пред който при т.н.  „ полицейска беседа“ подс.А.Й.   е потвърдил участието си  в престъпното деяние  .Разбираемо ,с оглед  заетата   версия от   подсъдимия А.Й.    -по отричане да е  участвал в такова деяние в съдебното следствие, неотричайки  факта на направеното  признание   пред св.Т.   , той   навежда  твърдението, че сторил това, тъй като бил „мотивиран” от полицейския служител чрез  физическа принуда  . Съдът не кредитира  тази част от обясненията на подсъдимия  , като ги приема за недостоверни и отхвърля. Като съображение в тази насока на първо място отчита липсата  на каквито и да било  данни, още по-малко доказателства, подкрепящи наведеното твърдение за каквато и да е реално упражнена спрямо него  принуда от страна на полицейския  служител –св.Т.   , а и за поставянето му в положение, при което такава би могла да бъде упражнена, за да се е счита за  заплашен от реализирането на такава занапред. Опита му да обясни „страха  си”, мотивирало го да признае за извършеното,  не може да се приеме за смислено. Противно на подобно поведение, всяко лице, намиращо се в  неговата ситуация /към момента на полицейските  действия по установяване авторството /, при предполагаема  несъпричастност с извършеното, категорично не би излагало  уличаващи го обяснения.  Твърдението на подсъдимия , че  до  пристигането му с автомобила на св.С.И.,в който е станало  натоварването на кабела   не се е намирал на мястото на  престъплението  е разколебано по несъмнен начин  от обсъдените по горе и кредитирани от съда  обяснения на подсъдимите М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р., Р.Х.А. и А.М.Й.     и     показанията  на св. С.И. и И.И. от ДП  ,  които са  категорични, както относно  присъствието на А.Й.   при изкопаването на кабела ,така и относно  съвместното им предвижване  с отнетата вещ до автомобила на св.И. . Противоречи   на всякаква житейска  логика  обяснението  на подсъдимия А.Й.  за начина,по който   мобилен телефон марка "Simens" с ИМЕЙ  ******  се е оказал в негово  владение  при задържането му по ЗМВР.По негови твърдения  процесният телефон бил на брат му подс.Ю.С./разпознат като негов при извършеното в съдебното следствие предявяване на ВД/, предаден му  вътре в автомобила след задържането им от служителите на ПУ -Стамболово, за да се обади на бременната си жена.Подобно предаване на телефона  по мнение на съда  практически  трудно би могло да се реализира в действителност ,като се има предвид,че подс.Ю.С. ,според собствените му обяснения се е намирал  някъде по средата  измежду  седящите един върху друг в задната част на автомобила общо 11 лица.  За целите на настоящото изложение съдът намира за необходимо да отбележи,че  далеч по несъздаващо затруднения и напълно необезпокояващо  при наличната ситуация   е било подс.Й. да се снабди с така нужния му телефон от намиращия се в непосредствено близост до него в предната част на автомобила негов баща св.И.И. , у когато са установени при задържането му по административен ред 2 броя мобилни телефони .  Обясненията на подсъдимия А.Й. в частта ,в която твърди ,че се е преоблякъл  в автомобила с  намерените там  дрехи,    очевидно не е  със заявената  цел , а  за да бъдат прикрити следите по него от присъствието му на   местопрестъплението ,каквито са били открити при част от другите съподсъдими.По тези съображения и съдът  не  възприема като логична и житейски  правдоподобна  поддържаната   в хода на съдебното следствие  версия   на подсъдимия А.Й.  за  неучастието  му    в изпълнителното деяние, опровергана от другите доказателствени източници, обвързваща  го  с извършеното престъпление. Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин    участието и  на всички  подсъдими    в извършения опит за   кражба.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът прие,че  от обективна  страна подсъдимите  А.А.Й.,В.А.С.  , С.А.С. , Ю.А.С.,А.А.Й. , А.С.Й. , И.Т.А., М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И.  С.Д.Р., и Р.Х.А.  са осъществили състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.2,т.4 и т.5, вр. чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал. 1 от НК, като на 10.02.2015г. в землището на с.С., обл.Х, след предварително сговаряне помежду си и с А.М.Й. и И.Т. ***  в съизвършителство, чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка Опел, модел Астра с per. X *****ВМ собственост на К.К.П.и технически средства (прави лопати, ножове, ножовка,механична ножица; металотърсачи; въже) направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор, а именно 76,45л.м. кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм на стойност 460.10 лева от владението на Я.Д. *** - ръководител група кабелна мрежа в БТК ЕАД - клон Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай.

 От обективна страна съдът прие,че подсъдимият  А.М.Й. ***, е осъществил състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.2,т.4 т.5 и т.7, вр. чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал. 1 от НК, като на 10.02.2015г. в землището на с.С., обл.Х при условията на повторност след предварително сговаряне и в съизвършителство с М.Т.А., И.Т.А.А.С.Й. , И.М.И. ,С.Д.Р., М.Р.С. , Р.Х.А. , С.А.С. , А.А.Й. , В.А.С. и Ю.А.С. чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил марка Опел, модел Астра с peг. X *****ВМ собственост на К.К.П.и технически средства (прави лопати, ножове, ножовка,механична ножица ,металотърсачи, въже) направил опит да отнеме чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор, а именно 76,45л.м. кабел тип ТЗБ 12x4x0,9кв.мм на стойност 460.10 лева от владението на Я.Д. *** - ръководител група кабелна мрежа в БТК ЕАД - клон Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай.

                 Обсъдените по –горе доказателства  не оставят съмнение, че подсъдимите   след като достигнали  до положените кабели са  ги разединили  и извадили от земята ,  прекъсвайки по този начин   фактическата власт върху тях и макар да са се отдалечили  с   изнасените  парчета ,които са натоварили в МПС,управлявано от св.С.И.    не са  успяли да установят  свое владение върху инкриминирания  кабел , а това е достатъчно действията им  като цяло да бъдат  квалифицирани само като недовършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1, изр. 1 НК. Това е така,защото изпълнителното деяние на престъплението "кражба" е довършено, когато са изпълнени двата му елемента-прекъсване  на фактическата власт, и втория-установяване на несмущавана фактическа власт върху предмета на престъплението от страна на дееца. В конкретния  случай, извършителите са прекъснали досегашната фактическа власт, но не са могли да установят своя несмущавана фактическа власт, което означава че не са имали възможност за свободно фактическо или юридическо разпореждане с предмета на престъплението,заради залавянето им от полицейските служители на ПУ-Стамболово.  С натоварването на кабелите  в багажника   подсъдимите макар да  са  прекъснали  владението на гр.ищец  не са успели да  установят  собствено такова върху предмета на престъплението, поради което кражбата е недовършена. Безспорно е , въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства  , че именно   приобщените    като ВД по делото 6 бр. лопати   ,  1бр. ножовка , ножове,1бр. механична ножица и два  металотърсачи   са    използвани  за извършване на опита за кражба и същите   представляват    техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. II от НК. За  приобщения като ВД чук  няма данни да е бил използван от подсъдимите при отнемането на кабела. В настоящия случай лекият автомобил,управляван от св.С.И.  е бил използван за  превозване на   отнетия кабел и  отдалечаване от местопрестъплението, за да се установи трайна фактическа власт върху откраднатото имущество,което   дава основание за  приложението на т. 4 пр.1-во на чл.195 ал.1 от НК ,а тъй като кабелите са вещи, които по предназначението си са оставени на обществено доверие и за квалифициране на деянието по т.2 на чл.195 ал.1 от НК. От обективна страна, кражбата  правилно е  квалифицирана от обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от данните по делото  се установява ,че подсъдимите предварително  са се уговорили и разбрали да я осъществят,като  са планували нейното извършване,чрез   предварителна  подготовка по  набавяне на средства ,които  впоследствие да   използват, т. е. в случая  са установява предварителен сговор за извършването на опита за  кражба. По отношение на  подсъдимия  А.М.Й. е налице още един квалифициращ признак  на престъпния състав по  чл.195 ал.1 от НК.С присъда по НОХД №633/2008г. на PC Свиленград, за престъпление по чл.195 от НК на този подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 08.09.2009г. , а по правилата на чл.30 от НК, това осъждане обуславя деянието му на 10.02.2015г. ,като извършено  при условията на повторност по т.7 на чл.195 ал.1 от НК . Немаловажността на случая пък  се извлича от наличието на другите  квалифициращите признаци по чл. 195 ал.1 от   -предварителен сговор , използване на моторно превозно средство и техническо средство. Извършеното от подсъдимите при условията на чл. 18 НК не може да бъде квалифицирано като престъпление по привилегирования състав на чл. 197 НК,в която насока бяха наведени доводи от защитата  в хода на  съдебните прения . Законодателят е предвидил възможността за по-лека наказуемост при определени предпоставки, ако подсъдимият или друго лице вместо него доброволно върне или замести откраднатото от него имущество и по този начин възстанови вредите, които са настъпили след довършване на престъплението. Тогава ще има значение на условия за смекчаване на санкцията, по силата на закона, защото е възстановена причинената с престъплението щета, накърнила обществените отношения. Въз основа на установените фактически положения, деянието е квалифицирано като опит, тъй като органите на властта сами и без съдействието на подсъдимите са иззели и съответно възстановили имуществото, доколкото това е било възможно, затова чл. 197 НК не може да бъде приложен.

          От субективна страна, подсъдимите са извършили опита зо   кражба на процесните    движими вещи при форма на вината пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на своите действия, респ. на своето деяние, предвиждали са общественоопасните последици на тези свои действия, респ. деяние и са искали настъпването на тези последици. Подсъдимите безспорно са имали съзнание за всички обективни елементи от състава на престъплението - че движимите вещи са чужди и че не им се следват на никакво основание; че в момента те са били във владение на  ощетеното лице и че те прекъсват фактическата му  власт   върху тези вещи. Всеки е съзнавал участието на другите в престъплението и е искал това участие,поради което е налице и общност на умисъла .  Подсъдимите са съзнавали също,че   прекъсването  на фактическата власт върху вещта е немислимо без  използването на технически средства от вида на инкриминираните.     Във волево отношение подсъдимите целели именно отнемането на кабела , като имали намерение да го присвоят . Целта им обаче е  останала неосъществена не по тяхна воля, а поради  действията на полицията.              

           Причини за извършване на престъплението от подсъдимите  са стремежа за бързо и лесно облагодетелстване, незачитането на отношенията, възникващи по повод собствеността.

           По отношение на наказанието:При определяне на наказанието за   подсъдимите, съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца , подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от приложените на ДП   справки за съдимост  подс.М.Т.А.  ,И.М.И.  ,С.Д.Р. ,Р.Х.А. и Ю.А.С.   не са осъждани .Подс. В.С. и А.С.Й. също не са осъждани /освобождавани са  от наказателна отговорност./ Подсъдимият  С.С.  е бил осъждан ,но  реабилитиран по право ,като  предходното му осъждане не оказва влияние на квалификацията Подсъдимите  М.Р.С. и  А.М.Й.  също са  били осъждани,но са реабилитирани  по право,като  за  втория настоящото деяние се явява извършено   при  условията   повторност. Подсъдимият А.А.Й.   е осъждан. Така със споразумение по НОХД №1119/2014г. в сила от 24.11.2014 г,. за деяние по чл.343в ал.2 от НК, му  е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Макар  това   осъждане  на подсъдимия Й.   да не оказва влияние върху правната квалификация, настоящото престъпление се явява извършено в изпитателния срок на това условно осъждане ,поради което и   следва де се цени  от съда  като  отегчаващо  наказателната      отговорност  на този подсъдим  обстоятелство.За останалите подсъдими съдът  прие като смекчаващо вината обстоятелство   съдебното им  минало ,  предвид неосъждането им или настъпилата реабилитация по право за  предходните   осъждания. За подсъдимите М.Т.А.С.Д.Р. и Р.Х.А. липсват  доказателства, които да  ги характеризират отрицателно   ,а за  останалите подсъдими са налични криминални регистрации в масивите на МВР  , които обаче не могат  да ги определят като  личности,склонни към престъпно поведение  .  Други    отежняващи   вината на подсъдимите  обстоятелства съдът не може  да изведе  от начина и условията, при които е  реализирано  деянието. Стореното от  тях  по-скоро е резултат на открилата се възможност за лесно облагодетелстване от   вещ,която не е  на подсъдимите.  Горното  в съчетание с  ниската стойност на предмета на  престъплението  / сто лева   над   размера на минималната за страната работна заплата /  инициират  и  ниска   степен на обществена опасност на  самото деяние . Смекчаващо отговорността на подсъдимите   В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С., А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й. обстоятелство е  и  процесуалното им поведение  в двете фази на  процеса  и дадените обяснения  ,с които      спомагат    за разкриване на престъпното посегателство и участниците в него   и затова  трябва да се третират  като смекчаващо вината им  обстоятелство. Обстоятелството, че деянието не е довършено и няма завършено престъпление също следва да бъде  оценено в полза на подсъдимите  при определяне на наказанието .Подс. А.Й.  е  баща на  три  малолетни деца,най-малкото от които на един  месец , следва да бъде оценявано като смекчаващо отговорността му  обстоятелство, както и факта, че не е трудово ангажиран , което  пък  води до извод за тежко семейно положение,поради което и  следва да    рефлектира върху преценките на съда за размера на наказанието за конкретното  престъпно посегателство.   Предвид изложеното съдът прие  като цяло не висока степен на обществена опасност  за подсъдимите   и  на  самото деяние. Преценявайки  поотделно и съвкупно смекчаващите и отегчаващите   отговорността на дееца обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК  съдът  прие,че са налице  многобройни смекчаващи обстоятелства,поради  което и най-лекото предвидено в текста на закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното. С оглед на това съдът определи наказанието за  подсъдимите   В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С., А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й. , при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като  съобразно  предвиденото в  чл.195  ал.1     от НК  им  наложи  наказанието под най-ниския предел  ,а именно :”лишаване от свобода “ за срок от 4/четири /месеца. Съдът като взе предвид ,че подсъдимите    В.А.С. , С.А.С., Ю.А.С., А.С.Й. , М.Р.С. , М.Т.А. , И.М.И. , С.Д.Р.  и Р.Х.А. и А.М.Й.    не  осъждани  или  реабилитирани за предходните си осъждания  ,счете че  за постигане целите на наказанието и поправянето им не е наложително лишаването от свобода да се изтърпи  ефективно, на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на  наложеното наказание “лишаване от свобода” с  изпитатателен срок от 3 години. За подсъдимия А.Й. , съобразно предписанато от разпоредбата на  чл.195 ал.1 от НК  и заради   факта на предишното му осъждане ,  наказанието   "лишаване от свобода" следва да бъде определено  в размер на 6 месеца.Предходното му у осъждане за престъпно посегателство против транспорта, което очевидно не е  тежко, защото му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване.  Наказанието ще    следва да бъде  изтърпяно  от   подсъдимия Й.  при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип . Понеже настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на  наказанието  „лишаване от свобода” за срок от 4/ четири / месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал. 1 от НК  е било отложено за срок от 3/три/ години,  наложено  на подсъдимия Й.  с влязло в сила на 24.11.2014  год.  определение    по НОХД № 1119/2014 г. по описа на РС-Хасково ,то ще следва  да се  изтърпи  от него  изцяло,отделно  и преди   наложеното по-горе  наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип ,при първоначален  “строг” режим.Наложените по вид и размер наказания , според съда ще бъдат  в състояние да съдействат за поправянето на подсъдимите и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по отношение на  тях,така и по отношение на останалите членове на обществото.

             По предявения граждански иск   срещу подсъдимите.

               Исковата претенция е за сумата от 460.10 лв., представляваща цената на вещите, предмет на престъпление по чл. 195 от НК, като искът е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от собственика на вещите в резултат на отнемане на същите . Този иск е неоснователен, тъй като  деянието е квалифицирано като опит,  като органите на властта сами и без съдействието на подсъдимите са иззели и съответно възстановили имуществото, доколкото това е било възможно, затова  твърдяната имуществена вреда обективно не е налице. Вредата е задължителна предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност и липсата й /на вредата/, поради вече настъпилото възстановяване на вещите, е основание за отхвърляне на предявения граждански иск,ведно с акцесорните такива.

                 На основание чл. 53, ал. 1, б. „а" от НК съдът  отне в полза на държавата вещите, собственост и принадлежали на  подсъдимите , послужили за извършването на престъплението  ,а именно:  6 броя прави лопати различни размери, 1 брой ножица за арматура и 1 брой ножовка, находящи се на съхранение в РС-Хасково.

                  Съдът постанови да се върне на собственика БТК“ ЕАД гр.София  иззетия като ВД  76.45 линейни метра кабел тип ТЗБ 12x4x0.9 кв.мм.,както и да се върнат  на собственика  му А.С.Й. иззетия като ВД 1 брой мобилен телефон марка ,,Nokia 100" с имеи: 3**** и 1 брой сим карта към него,дасе върне   на собственика му Ю. Анаков С.  иззетия като  1 брой мобилен телефон марка „Simens" с имеи: 353541003459100 и 1 брой сим карта към него,да се върне на собственика му И.Т.А.  иззетия като ВД  1 брой мобилен телефон марка ,,Nokia 1208" с имеи: ******** и 1 брой сим карта към него ,да се върнат  на собственика му И.М.И.   иззетите като ВД:   1 брой мобилен телефон марка „Nokia 1600" с имеи: ******** и 1 брой сим карта към него и  1 брой мобилен телефон марка ,,Nokia 5200" с имеи: ********** и 1 брой сим карта към него.

               На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимите да заплатят  в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на досъдебното производство разноски в размер  на 17.83 лв.всеки от тях, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково направените в съдебното производство разноски за вещо лице и свидетел в размер на  9.13 лв. всеки от тях.

                 Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          Съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.П.