№ 1904
гр. Пловдив, 06.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, I състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 302 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл.145 и следв. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.З.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, хотел „Монет“, чрез адв. Н.А., против Решение № 16/04/1/0/03233/4/01/04/03
– изх. № 01-6500/1290#2 от 05.12.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл.20а ал.2 и чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), чл.70 ал.1 т.7 във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1
от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ), в сила от
01.07.2022 г., чл.57 ал.1 и ал.2 във връзка с неизпълнение на чл.30 ал.1 т.4 и
т.9, чл.54 ал.1 т.1 и т.5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР /
2014 – 2020 г. и на основание чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1, чл.15 ал.1, чл.17
ал.1, ал.4, ал.12 и чл.20 ал.1 от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г.,
както и на влязло в законна сила съдебно Решение № 619/12.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2070/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив
и съгласно Заповед $ 03-РД/3089/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, е отказано изцяло изплащането на финансова
помощ, представляваща плащане по Договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г. в
размер на финансова корекция от 91 390.60 лева, за дейности, подробно
описани в решението.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъбразно,
постановено при неспазване на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че административният орган изцяло е
преповторил съдържанието на АУПДВ № 16/04/1/0/03233/3/01/04/01 – изх. № 01-6500/1290
от 05.05.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, който е отменен от съда на
две основания: на първо място, за
твърдените в акта обстоятелства е приложима разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗПЗП,
и на второ място, не е установено неизпълнение на бизнес плана от ползвателя на
финансовата помощ, като съдът е приел, че жалбоподателят, в условията на
указаната му доказателствена тежест, е установил, че не са налице основания за
налагане на санкция, тъй като изцяло е изпълнил спечеления от него проект. В
този смисъл се сочи, че с издаването на оспорения пред настоящата инстанция
административен акт, макар и със заглавие – решение за налагане на финансова
корекция“, издадено на основание чл.27 ал.6 от ЗПЗП, и доколкото същият прави
позоваване на напълно същите фактически и правни основания, на практика,
административният орган пререшава приключилия с влязло в законна сила решение, правен спор между страните. Поддържа се
също така, че актът е напълно необоснован, тъй като се твърдят факти, за които
няма доказателства да са осъществени. В този смисъл и по повод отделно
посочените нарушения, за които се твърди, че са основания за извършените
корекции и вменяване на публични задължения, се излагат подборни доводи. Иска
се от съда да отмени оспорения административен акт и се претендират разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Н.А., която поддържа жалбата по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита.
Ответникът – заместник изпълнителния директор ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна, и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на
оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от
надлежна страна. Административният акт е връчен на лицето на 08.12.2022 г. /л.706/,
а жалбата до съда е подадена на 22.12.2022 г., поради което съдът намира, че същата
е подадена в рамките на преклузивния срок и от адресата на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените по административната преписка писмени
доказателства се установява, следното:
Оспорващият земеделски производител /ЗП Н.З.Х., е
бенефициент по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за 2014 г. – 2020 г.
Между него и ДФ "Земеделие" е сключен
договор № № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестици в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 20 и сл. и л. 867 и сл.). По
силата на договора, Фондът се задължава да предостави на жалбоподателя
безвъзмездна финансова помощ, като размерът на първоначално одобрената помощ
въз основа на предоставените документи е 91 390.60 лева и представлява до
70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по осъществяването
на проекта. В приложение № 1 е посочен вида на инвестицията – закупуване на колесен
трактор, пръскачка, шредер, дискова брана, пароструйка и електрически ножици. С
чл.2 на договора е уговорено още, че помощта се изплаща при условие, че
ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията
и сроковете, определени в договора, анексите към него и относимите нормативни
актове и актове на правото на ЕС. В чл.6 от договора е уговорено, че
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца, който
срок, съгласно ал. 2, тече от датата на подписване на договора. В чл.16 от
договора е предвидено, че за периода от сключване на договора до изтичане на
срока по чл.6 ал.5 от същия, ползвателят се задължава да обработва и да доказва
това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., като обработва земеделска земя в
общ размер на 225 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури
от група II /винени лозя/, съгласно Приложение № 4 в общ размер на 225 дка.
В чл.18 от договора е предвидено, че за срок от
сключването на договора до изтичането на три години от датата на получаване на
окончателното плащане, ползвателят следва да поддържа регистрация като
земеделски стопанин, съгласно чл.7 ал.1 от ЗПЗП и минималния стандартен
производствен обем на земеделското стопанство, не по-малко от левовата равностойност
на 8 000 евро. В договора между страните е предвидено, че фондът има право да
откаже изцяло изплащане на финансовата помощ по договора /чл.19/ и ползвателят дължи
обезщетение в размер на цялата получена до момента финансовата помощ, ведно с
неустойка в размер на законната лихва върху получената сума, при непълно
изпълнение на задължението за извършване на инвестицията, съгласно условията и
задълженията на ползвателя и/или при неподаване на заявка за окончателно
плащане, като в този случай и в случаите, когато не е получил до този момент
финансова помощ, по заявка за авансово или междинно плащане) ползвателят дължи
неустойка в размер на 5 на сто от размера на първоначално ободрената помощ. Според
ал.2 на същия текст от договора, обезщетението в размер на цялата получена до
този момент финансова помощ, ведно с неустойката в размер на законната лихва
върху получената сума, считано от датата на нейното плащане се дължи и при
неизпълнение, което е приравнено на пълното неизпълнение, както и при
неспазване, на което и да е друго нормативно или договорно задължение или
ангажимент от ползвателя, произтичащи от предоставеното подпомагане, които
условията на този договор да станали основание за пълен отказ от изплащане на
финансовата помощ от страна на фонда.
В случая административното производство
е започнало с уведомително писмо изх. № 01-6500/2737 от 04.05.2018 г. (л.295,
т.2), с което оспорващото дружество е уведомено за констатирани нередовности,
като е определен срок от петнадесет работни дни за отстраняването им. Исканите
документи са представени с придружително писмо вх. № 02-160-6500/5678 от 07.06.2018
г. (л.299, т.2).
С уведомително писмо изх. № 01-6500/1290 от 09.03.2021
г. (л.600, т.3) оспорващото дружество е уведомено за откриване на производство
по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че при извършване на проверка на
място, след плащане в периода 10.02.2021 г. – 17.02.2021 г., са установени
редица неизпълнение на нормативните и договорните задължения, а именно: - чл.6
ал.3 т.3 и ал.5 т.1, чл.15 ал.1, чл.17 ал.1, ал.4 и ал.12 от договор №
16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., както и чл.30 ал.1 т.4 и т.9 и ал.6 и чл.54
ал.1 т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални
активи“ от ПРСР 2014-2020 г.
Констатирано е, че при извършена проверка на място е
установено неизпълнение на заложената в бизнес плана заетост, като е посочено,
че за създаване на едно работно място Н.З.Х. е получил приоритет пред
останалите кандидати, фиксиран в Приложение № 2 от договора от 30.06.2016 г.
При извършена административна проверка в електронния портал на НАП е
констатирано, че към датата на проверката, ползвателят няма назначен персонал.,
като от допълнителна проверка отново е установено, че в периода от 01.07.2019
г. до 01.12.2020 г. няма назначени лица .
При проверка на място е констатирано и, че ползвателят
не поддържа получения приоритет по критерий за подбор: „Проекти с инвестиции и
дейности от стопанства за производство на биологични продукти и/или стопанства
в преход към биологично производство на суровини и продукти“, като същевременно
е установено, че представеният сертификат за биологично производство на
продукцията от винени лозя по договор със сертифициращата фирма „Серес“ ООД,
Германия, е валиден за период от 31.10.2018 г. до 31.10.2019 г. за 20.29 ха,
като 0.6 ха са трета година в преход, а останалите 19.69 ха са в преход първа
година, като е отбелязано, че при проверката на място е представен анекс към
сертификат 83396-1, с дата на инспекция 25.06.2020 г., валиден до 31.12.2021 г.
за биологична продукция от винени лозя 0.6 ха, като за останалите 19.69 ха не е
наличен документ. И тук е посочено, че при оценка на етап кандидатстване,
проектът на Х. е получил 15 точки приоритет по критерий: „Проекти с инвестиции
и дейности от стопанства за производство на биологични продукти и/или стопанства
в преход към биологично производство на суровини и продукти“.
При извършването на проверката на място е установено
неизпълнение на нормата на чл.15 ал.1 от договора от 30.06.2016 г., което
задължение се отнася до постигане и поддържане на количествени показатели,
съдържащи се в таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес плана, приложен
към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване
на заявка за окончателно плащане. При тази проверка е установено също така, че
за 19.69 ха от общо 20.29 ха винени лозя, не е наличен сертификат за биологична
продукция да периода от 31.10.2019 г. до 17.02.2021 г., поради което е прието,
че финансираните активи не се ползват съгласно тяхното предназначение само за
дейности, свързани с производство на биологични продукти за срок от 16 месеца
от общо 36 месеца мониторинг.
Налице е и друга констатация, която е във връзка с
увеличения размер на финансовата помощ, а именно: съгласно чл.20 ал.1 от договора от 30.06.2016
г., ако след изплащане на помощта,
ползвателят наруши задължението си по чл.16 т.3 от договора, той дължи
обезщетение в размер, равен на увеличения размер на финансовата помощ над 50%
от общите допустими разходи поради несъответствие с някое от условията на чл.13
от Наредба № 9/21.03.2015 г., ведно с неустойка в размер на законната лихва
върху дължимата сума, считано от деня, от който ползвателят е престанал да
отговаря на съответното изискване за получаване на по-голям размер на
финансовата помощ, а ако не може да бъде установено, от датата, на която фондът
е констатирал неизпълнението на това задължение – чл.59 ал.1 от Наредба №
9/21.03.2015 г. Посочено е също така, че в конкретния случай, увеличеният
размер на интензитета за биологично земеделие е 12% от размера на изплатената
финансова помощ по проекта, а денят, в който ползвателят е престанал да
отговаря на изискването, за което е получил увеличения размер на помощта, е
установен въз основа на представените документи при проверката на място и е
01.11.2019 г.
С писмото ползвателят е уведомен и за общия размер на
задължението, за което ДФЗ ще издаде АУПДВ за посочените подробно нарушения, който
е 91 390.60 лв.
Със същото писмо на оспорващия е предоставена
възможност да депозира писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства.
На 20.03.2021 г. Н.З.Х. подава възражение (л.609), с което
оспорва констатациите, като представя: - справка за регистрирани трудови
договори в НАП (л.617); - писмо от сертифициращата фирма за валидна биологична
сертификация (л.618); - Заповед № РД-12-33/19.07.2018 г., ведно с таблица за
среден добив (л.620 – л.624); - удостоверение за среден годишен добив № 109 от
18.07.2018 г. (л.69); - извлечение от сметка за постъпило доплащане за среден добив през
2019 г. от ДФЗ (л.625 – л.626) и справка на счетоводна сметка 705 с
кореспонденция на 503 за постъпилата сума от 90 617 лв. (л.627).
С АУПДВ № 16/04/1/0/03222/3/01/04/01 изх. № 01-6500/1290
от 05.05.2021 г. на изпълнителния директора на ДФ "Земеделие (л.636), на
основание чл.57 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с констатираните
неизпълнения на чл.6 ал.3 т.3 и ал.5 т.1, чл.15 ал.1, чл.17 ал.1, ал.4 и ал.12
от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., както и чл.30 ал.1 т.4 о т.9 и
чл.54 ал.1 т.1 от същата наредба във връзка с чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във
връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК, за неспазване на всяко едно от посочените
изисквания, е определена сума в размер на 91 390.60 лв., представляваща
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, която следва да бъде платена
доброволно в 14-дневен срок от връчването на акта по банковата сметка на ДФЗ –
РА.
Актът е оспорен пред Административен съд – Пловдив, който
с Решение № 619/12.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2070/2022 г. (л.670,
т.3) е отменил същия, като незаконосъобразен. Решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 12.05.2022 г.
На 30.08.2022 г. е последвало издаване
на писмо до Н.З.Х. изх. № 01-6500/1290#8 от същата дата (л.677, т.3), за откриване
на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция. В
писмото е посочено, че съдът не е приел за установена липсата на предпоставки
за постановяване на подлежаща на възстановяване помощ и е указал друг
процесуален ред за издаване на акта, поради което и фондът предприема действия
по откриване на процедура по издаване на решение за налагане на финансова
корекция във връзка със следните констатации, направени въз основа на извършена
проверка на място след плащане в периода от 10.02.2021 г. до 17.02.2021 г.,
както и допълнителни административни проверки, при които е констатирано неизпълнение
на задължения, съгласно одобрения бизнес-план, който е неразделна част от
договора от 30.06.2016 г.
Констатациите са напълно идентични, като посочените
по-горе, съдържащи са в АУПДВ, а именно: - 1./ установено е неизпълнение на
заложената в бизнес плана заетост, като е посочено, че за създаване на едно
работно място Н.З.Х. е получил приоритет пред останалите кандидати, фиксиран в
Приложение № 2 от договора от 30.06.2016 г. При извършена административна
проверка в електронния портал на НАП е констатирано, че към датата на
проверката, ползвателят няма назначен персонал, като от допълнителна проверка
отново е установено, че в периода от 01.07.2019 г. до 01.12.2020 г. няма
назначени лица; - 2./ ползвателят не поддържа получения приоритет по критерий
за подбор: „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на
биологични продукти и/или стопанства в преход към биологично производство на
суровини и продукти“, като същевременно е установено, че представеният
сертификат за биологично производство на продукцията от винени лозя по договор
със сертифициращата фирма „Серес“ ООД, Германия, е валиден за период от
31.10.2018 г. до 31.10.2019 г. за 20.29 ха, като 0.6 ха са трета година в
преход, а останалите 19.69 ха са в преход първа година, като е отбелязано, че
при проверката на място е представен анекс към сертификат 83396-1, с дата на
инспекция 25.06.2020 г., валиден до 31.12.2021 г. за биологична продукция от
винени лозя 0.6 ха, като за останалите 19.69 ха не е наличен документ. И тук е
посочено, че при оценка на етап кандидатстване, проектът на Х. е получил 15
точки приоритет по критерий: „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за
производство на биологични продукти и/или стопанства в преход към биологично
производство на суровини и продукти“; - 3./ установено е неизпълнение на
нормата на чл.15 ал.1 от договора от 30.06.2016 г., което задължение се отнася
до постигане и поддържане на количествени показатели, съдържащи се в таблица №
3 „Производствена програма“ от бизнес плана, приложен към одобрения проект и се
отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявка за окончателно
плащане. При тази проверка е установено също така, че за 19.69 ха от общо 20.29
ха винени лозя, не е наличен сертификат за биологична продукция да периода от
31.10.2019 г. до 17.02.2021 г., поради което е прието, че финансираните активи
не се ползват съгласно тяхното предназначение само за дейности, свързани с
производство на биологични продукти за срок от 16 месеца от общо 36 месеца
мониторинг; - 4. след изплащане на помощта, ползвателят е нарушил задължението си по чл.16 т.3 от договора, според
което, той дължи обезщетение в размер, равен на увеличения размер на
финансовата помощ над 50% от общите допустими разходи поради несъответствие с
някое от условията на чл.13 от Наредба № 9/21.03.2015 г., ведно с неустойка в
размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от деня, от който
ползвателят е престанал да отговаря на съответното изискване за получаване на
по-голям размер на финансовата помощ, а, ако не може да бъде установено, от
датата, на която фондът е констатирал неизпълнението на това задължение – чл.59
ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Посочено е също така, че в конкретния случай,
увеличеният размер на интензитета за биологично земеделие е 12% от размера на
изплатената финансова помощ по проекта, а денят, в който ползвателят е
престанал да отговаря на изискването, за което е получил увеличения размер на
помощта, е установен въз основа на представените документи при проверката на
място и е 01.11.2019 г.
С писмото ползвателят е уведомен и за общия размер на
задължението, за което ДФЗ ще издаде решение за налагане на финансова корекция
в размер на 91 390.60 лв.,
представляващи 100% от цялата изплатена субсидия.
Дадена е възможност на жалбоподателя,
при несъгласие с направените констатации, в 14-дневен срок да депозира
възражение, който на 14.09.2022 г. внася в ДФЗ такова с вх. № 02-160-6500/9135
(л.688, т.3).
На 05.12.2022 г. административният
орган издава Решение № 16/04/1/0/03233/4/01/04/03 за налагане на финансова
корекция изх. № 01-6500/1290#9 от същата дата (л.695, т.3), на
основание чл.20а ал.2 и чл.27 ал.6 от ЗПЗП, чл.70 ал.1 т.7 във връзка с чл.72
ал.1 и чл.73 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове
със споделено управление (ЗУСЕФСУ), в сила от 01.07.2022 г., чл.57 ал.1 и ал.2
във връзка с неизпълнението на чл.30 ал.1 т.4 и т.9, чл.54 ал.1 т.1 и т.5 от
Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014
– 2020 г. и на основание чл.6 ал.3 т.3 и ал.5 т.1, чл.15 ал.1, чл.17 ал.1, ал.4
и ал.12 и чл.20 ал.1 от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., както и
влязло в сила Решение № 619/12.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2070/2021
г. и Заповед № 03-РД/3089 от 22.078.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ –
РА.
Административният орган е мотивирал акта си с
обстоятелството, че не са спазени договорни и нормативни задължения, както
следва: критериите за подбор – неизпълнение на заложената в бизнес-плана
заетост; ползвателят не поддържа
получения приоритет по критерий „Проекти с инвестиции и дейности от стопанство
за производство на биологични продукти и/или стопанства в преход към биологично
производство на суровини и продукти“;
неспазване на разпоредбите на чл.6 ал.5 т.1 и чл.15 ал.1 от договор №
16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., както и на чл.54 ал.1 т.1 от Наредба №
9/211.03.2015 г., като подробно е посочил фактите и обстоятелствата, заради
които е достигнал до този извод, които между впрочем са напълно идентични с
писмото, с което жалбоподателят е уведомен за откриване на процедурата по
издаване на решение за налагане на финансова корекция, и които съдът намира за
излишно да преповтаря, още повече, посочи се по-горе, същите се препокриват,
както в АУПДВ, така и с писмото, с което Х. е уведомен за откриване на
процедура по издаването му.
Решението е връчено на лицето на
08.12.2022 г., а недоволен от него, Х. подава жалба пред настоящата инстанция
на 20.12.2022 г. чрез ДФЗ.
В съдебно заседание на 03.07.2023 г. е
изслушана и приета с възражение от ответната страна съдебно-агротехническа
експертиза /САТЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички
приложени по делото документи и материали, извършило е оглед на място на
процесните лозови насаждения, находящи се в землището на с. Отец Паисиево, общ.
Калояново, обл. Пловдив и се е запознало с всички представени от жалбоподателя
документи, относими към договора от 30.06.2016 г. с ДФЗ и към договора от
07.06.2017 г., както и със счетоводните документи, относно получените приходи и
разходите по стопанисването на лозовите насаждения. С експертизата са установени всички имоти,
като вид, местонахождение и квадратура, включени в бизнесплана и проекта, по
повод на който е сключен договора от 30.06.2015 г. и е отпусната помощта.
Същите са представени в табличен вид в експертизата, като е отбелязан размерът
на използваните земеделски площи – 24.163 ха (241.630 дка), всички лозя –
винени. При огледа на място е установено, че на терена има засадени трайни
лозови насаждения с площ около 40 ха, които са във фаза на вегетация с
образувани чепки и в процес на наедряване на зърната. Лозовите насаждения са
поставени на подпорна конструкция с колчета за всяка лозичка; лозята са
оградени с телена ограда за защита от диви животни. Има изградена система за
капково напояване. Към момента на огледа експертът е констатирал, че
физиологичното, агротехническото състояние и фитосанитарения статус на лозовите
насаждения е много добро, както и че всички имоти, описани в таблица 1 се
стопанисват от жалбоподателя, вкл. към момента на проверката 2021 г., както по
време на огледа. Констатирана е видима възраст на насаждения – 5 години, за
което е приложен и снимков материал. Заключението на вещото лице е, че имотите,
описани в експертизата, са били стопанисвани през периода на мониторинг на
договора от 30.06.2016 г, както и към 2022 г. Установено е също така, че
посочените имоти имат биологична сертификация за целия период – от влизане под
контрол в системата CERES в периода 12.12.2012 г. до 01.10.2020 г., и
сертификационни писма от 30.10.2021 г. и 29.10.2022 г., като сертификатите са
подробно описани и приложени към заключението. Констатирано е също така, че
върху процесните имоти има извършено изкореняване и презасаждане на лозя във
връзка с изпълнение на договор 201740/07.09.20217 г. по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозята“, като е установено, бе проектът по този договор от
07.09.2017 г. е изпълнен през есента на 2018 г., а общата му стойност е
1 209 542.57 лв. Експертизата е установила, че придобитите по
процесния договор активи се използват целево за отглеждане на процесните лозови
насаждения в целия масив от 40 ха, за което свидетелстват самите насаждения – в
много добро агротехническо, физиологично и фитосанитарно/здравно състояние и, че
същите се отглеждат при висок агрофон. Констатирано е от експерта, че
икономическите показатели за производство на грозде са постигнати; още на
третата година от презасаждането им са постигнати икономическите нива, заложени
в бизнесплана, което е наложило извода у вещото лице, че се касае до създаден
лозов масив с перспективни сортове за производство на висококачествени вина.
Изрично в експертизата се посочва, че е изготвена въз основа на наличните
документи по делото.
В съдебно заседание на 19.10.2023 г. е
изслушана и приета с възражения от ответника и съдебно-икономическа експертиза
/СИЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи, извършило е проверка в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, като тези обстоятелства са подробно описани. Въз
основа на анализираните документи вещото лице е посочило кои са критериите за
подбор, посочени в договора от 30.06.2015 г. и с какви параметри са посочени
критериите за подбор за периода, посочен в Приложение № 2 от договора.
Експертизата е описала в табличен вид активите на дружеството по договора, като
е констатирала, че те са заведени в счетоводството на дружеството по с/ка 204
„Селскостопанска техника по мярка 4.1“ и към края на отчетния период са налични
по счетоводни данни. Въз основа на описаните данни от Справка на НАП за
актуално състояние на всички трудови договори към 07.09.2023 г., вещото лице е
формирало своите изводи, както следва: - към момента на кандидатстване и
одобрение на проекта (07.06.2015 г.) жалбоподателят не е имал сключени трудови
договори с работници и служители; не е имал такива и към момента на сключване
на договора – 30.06.2015 г.; към датата на окончателното плащане по договора –
27.06.2018 г. Н.Х. е имал 1 бр. сключен трудов договор с работници и служители.
Предвид горното е формиран извод, че наетият персонал от жалбоподателя като
брой, отговаря на данните в бизнес плана за периода на мониторинг по договора.В
табличен вид са представени приходите и разходите за стопанските години в
периода 2018 – 20212 г. , включително и реализираните количества грозде, както
и процентът на изпълнение на количествените показатели, също представени в
табличен вид. Така експертът е формирал крайния си извод, че при вземане на
данните от САТЕ и СИЕ не би следвало да се отнемат точки за критериите за подбор за проекти с инвестиции и дейности,
както този за осигуряване на допълнителна заетост, поради което и не следва да
се дължи подлежаща на възстановяване безвъзмездна помощ по критериите за подбор/последното
е правен извод,но за пълнота на изложението се посочва в настоящото решение/. Налични
са и сертификати, като е констатирано, че икономическите показатели за
производство на грозде са постигнати още на третата година от презасаждането им
и са постигнати икономически нива, заложени в бизнес плана,поради което и по
този показател не следва да се дължи възстановяване на суми/последното също е
правен извод,но за пълнота на изложението се посочва в настоящото решение/.
В хода на съдебното производство към делото се приобщени
приложените към жалбата писмени доказателства и представени с молба вх. №
20510/17.10.2023 г. писмени доказателства, представени от жалбоподателя, по
които е работило вещото лице по СИЕ.
При така изложеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Между страните не е спорно, а се установява и от
представения по административната преписка Договор № 16/04/1/0/03233/30.06.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 2020 (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (л.59, т.1), изменен с анекс от 19.04.2018 г. (л.82), че на
жалбоподателя ("ползвател" по смисъла на договора) е отпусната
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 16/04/1/0/03233/30.06.2016
г. "Инвестиции в материални активи". Съгласно чл.3 ал.1 от договора
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 91 390.60 лв., съгласно Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1). От съдържанието на това
приложение (л.79, т.1), както и от представения по делото бизнес – план, за
изпълнението на който се предоставя финансовата помощ, е видно, че одобреният
проект касае закупуване на 1 брой колесен трактор, 1 брой пръскачка, 1 бр.
шредер, 1 бр. дискова брана, 1 р. пароструйка, 1 бр. електрически ножици. С
последващия анекс към договора, размерът на одобрената субсидия е същият и не е изменен - 91 390.60 лв., като колесният трактор е
заменен с трактор.
Съгласно чл.6 ал.1 от договора ползвателят се
задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца след подписване на
договора. В този срок ползвателят се задължава да извърши изцяло инвестицията и
да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени
в одобрения проект - чл.6 ал.3 т.3 от договора. Това условие е залегнало и в
разпоредбата на чл.54 ал.1 т.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.
Съгласно чл.17 ал.1 от договора от 30.06.2016 г. за
периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл.6 ,ал.5 от него,
ползвателят се задължава и да поддържа съответствие с всяко от условията по
чл.30 ал.1 т.3-7, т.9 и/или 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г., посочено в „Списък
на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет“ – приложение
№ 2 към договора. Според ал.4 на същия текст, когато ползвателят е бил оценен
по критерия за подбор по чл.30 ал.1 т.4 от Наредба № 9/21.03.2015 г., в тези
случаи ползвателят се задължава да поддържа сертификация за производство на
биологични суровини и продукти, респективно, да осигури сертификация за такова
производство в нормативно установените за това срокове. Според ал.12 на чл.17
от договора от 30.06.2015 г., в случаите, когато проектът на ползвателя е бил
оценен по критерия за подбор по чл.30 ал.1 т.9 от Наредба № 9/21.03.2015 г.,
задължението по ал.1 се счита за изпълнено, когато ползвателят запази
съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане
средносписъчен брой на персонала, както и броя на допълнително наетите въз
основа на бизнес плана лица, съгласно приложение № 2 към договора.
Според чл.15 ал.1 от договора от 30.06.2016 г. за
период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по
чл.6 ал.5 от договора, ползвателят се задължава, при осъществяване на
подпомаганата дейност, да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които
не са повече от 50% по-ниски от заложените в изготвения в него при
кандидатстване по подмярка 4.1. бизнес план относно постигането на рентабилност
от извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане ни поддържане
на количествените показатели, съдържащи се в таблица 3 „Производствена
програма“ от бизнес плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна
база, считано от датата на подаване на заявката за окончателното плащане.
По делото не се спори, че въз основа на сключения
договор на жалбоподателя на 27.06.2018 г. е извършено плащане в общ размер на
91 390.60 лв. От доказателствата по административната преписка се
установява, че в съответствие с правомощията на ДФЗ по Заповед № 429060 от
08.02.2021 г., в периода 10.02.2021 г. 0- 17.02.2021 г. е извършена проверка на
място, в хода на която са установени нарушения на чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1,
чл.15 ал.11 чл.17 ал.1, ал.4 и ал.12 от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016
г., както и чл.30 ал.1 т.4 и т.9 и ал.6 и чл.54 ал.1 т.1 от Наредба №
9/21.03.215 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделието“ от мярка
4 „Инвестциии в материални активи“ от ПРСР 2014 – 2020 г., а именно: -
неизпълнение на заложената в бизнес плана заетост; неизпълнение на одобрения
бизнес план в период 2 години и 10 месеца, при определен мониторингов период от
3 години; неподдържане на биологично производство в стопанството; неизпълнение
на интензитета за биологично земеделие.
С писмо изх. № 01-6500/1290#8 от 30.08.2022 г. (л.677,
т.3)заместник изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл.70 ал.1 т.7 във
връзка с чл.73 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила Решение № 619/12.04.2022 г.,
постановено по адм. д. №2070/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
уведомява Х. за открито производство по издаване на решение за налагане на
финансова корекция, като е дадена възможност за възражения по констатациите. Такива
са депозирани на 14.09.2022 г. (л.688, т.3). В уведомителното писмо за
откриване на производство по налагане на финансова корекция административният
орган е цитирал чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1, чл.15 ал.11 чл.17 ал.1, ал.4 и
ал.12 от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., както и чл.30 ал.1 т.4 и
т.9 и ал.6 и чл.54 ал.1 т.1 от Наредба № 9/21.03.215 г. за прилагане на
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделието“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Освен това е направено позоваване и отделни
текстове от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл.27 ал.6 и ал.7 от Закопа за
подпомагане на земеделските производители. По мерките от ПРСР 2014 -2020.
След множество докладни записки, с които преписката се
е движила през различни служби на ответника, на 05.12.2022 г. заместник изпълнителният
директор на ДФЗ издава Решение № 16/04/1/0/03233/4/01/03 (изх. № 01-6500/1290#9 от 05.12.2022
г. (л.695, т.3), с което на основание чл.27 ал.6 от Закона за позпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, чл.70 ал.1 т.7 във връзка с чл.72 ал.1 и
чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.57 ал.1 и ал.2 във връзка с неизпълнението на чл.30 ал.1
т.4 и т.9, чл.54 ал.1 т.1 и т.5 от Наредба № 9/2015 г., както и на основание
чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1, чл.15 ал.11, чл.17 ал.1, ал.4 и ал.12 и чл.20
ал.1 от договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., и влязло в сила съдебно
решение № 619/12.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2070/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив за следните дейности: - неизпълнение на
заложената в бизнес плана заетост; неизпълнение на одобрения бизнес план в
период 2 години и 10 месеца, при определен мониторингов период от 3 години;
неподдържане на биологично производство в стопанството; неизпълнение на интензитета
за биологично земеделие.
В мотивите на решението са преповторени съображенията,
изложени в уведомителното писмо за откриване на производството по налагане на
финансова корекция, както от фактическа страна, по начина посочен по-горе в
настоящото изложение, така и от правна страна с цитиране на същите текстове от
нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения. В решението са
обсъдени подробно подадените от жалбоподателя възражения в хода на
административното производство.
Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ актът за установяване
по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на
Управляващия орган (УО). Съгласно чл.9 ал.5 от същия закон, ръководител на УО е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. С нормата на §4 ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ е въведено отклонение от цитираното
по-горе правило за определяне на компетентния административен орган като е
регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото
прилагане. Съгласно чл.57 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9/2015 г., издадена на
основание чл.9а от ЗПЗП, ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по
тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане
на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от
ползвателя на всички изплатени суми по договора (ал.1), като, ако се касае за
неизпълнение на задължение по чл.54, РА изисква връщане на цялата или на част
от изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл.35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (ал. 2). При това положение правомощие да
иска връщане на изплатени суми за подпомагане, чрез налагане на финансови
корекции, по ПРСР 2014 – 2020 има Разплащателната агенция, която на основание
чл.20а ал.1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед
на това съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона
писмена форма – чл.59 ал.2 от АПК във връзка с чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ. В акта са
посочени фактически и правни основания съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Като фактическо основание за издаване на акта са
изложени констатациите на контролните органи на ДФЗ от извършената проверка на
място по изпълнение на одобрения за финансиране проект. Съдът намира, че от
посочените в акта фактически основания могат да се установят юридическите
факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него правомощие във
връзка с наличието на нередност.
Административният орган сочи като правни основания
множество правни норми от ЗУСЕФСУ, Наредба № 9/2015 г. и клаузи от сключения
между страните договор, като доколко посочените фактически и правни основания
са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия
състав на определената финансова корекция е въпрос на материална
законосъобразност на акта, която ще бъде коментирана по-долу.
Съдът намира, че в производството по издаване на
обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, регламентиращи реда за налагане на
финансова корекция. От съдържанието на чл.70 ал.1 и чл.72 от ЗУСЕФСУ е видно,
че чрез финансова корекция се отменя, изцяло или частично, вече предоставена
финансова подкрепа, докато в другата хипотеза (на отказ) не е налице
предоставена финансова помощ, а точно нейното предоставяне се отказва. Точно по
тази причина и основанията за отказ (чл.64 във връзка с чл.63 от ЗУСЕФСУ) и за
налагане на финансова корекция (чл.70 от ЗУСЕФСУ) съществено се различават.
По тази причина съдът намира, че, за да е съобразен с
административнопроизводствените правила така постановеният административен акт
в цялост, то следва да са изпълнени не само изискванията на закона относно
производството по налагане на финансови корекции. Изпратено е писмо изх. №
01-6500/1290 от 09.03.2021 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което
жалбоподателят е уведомен редовно и му е дадена възможност да ангажира
доказателства и становище по установеното неизпълнение.
Съгласно чл.73 ал.2 от ЗУСЕФСУ пък, преди издаване на
решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия
орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен
срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по
основателността и размера на корекцията. Във връзка установените при извършена
проверка на място обстоятелства (без да са налице данни за регистриран сигнал
за нередност), жалбоподателят е уведомен за откритото производство по налагане
на финансова корекция с писмо от административния орган, като му е дадена
възможност в 14 дневен срок да представи възражения и доказателства. Такива са
депозирани в срок, а впоследствие – обсъдени от административния орган в
оспорения акт. Действително, не е спазен изискуемия от чл.73 ал.3 от ЗУСЕФСУ
срок за издаване на решението – възражението е постъпило при органа на 14.09.2022
г., а решението е издадено едва на 05.12..2022 г., но в тази връзка съдът
намира, че неспазването на този срок не съставлява съществено процесуално
нарушение, доколкото процесният срок е от категорията на инструктивните
срокове, обезпечаващи бързината на административния процес и същият не
преклудира възможността на административния орган да се поизнесе и след
изтичането му.
Що се отнася до материалната законосъобразност на
оспорения административен акт, съдът формира следните правни изводи:
Както вече се посочи по-горе с оспореното решение на
жалбоподателя – Н.Х. УРН 500846 е наложена финансова корекция в размер на
авансово изплатената сума по договора – 91 390.60 лв. Жалбоподателят
оспорва така направените фактически констатации, като за целта ангажира в
настоящото съдебно производство две експертизи – съдебна агротехническа /САТЕ/
и съдебно-икономическа /СИЕ/, с които, на практика, оборва твърденията на
административния орган, залегнали в основата на оспореното решение.
Безспорно се установи в настоящото производство, че активите
(трактор, пръскачка, шредер, дискова брана, електрически ножици, пароструйка),
за закупуването на които е отпусната финансовата помощ на земеделския
производител, са закупени и заведени в счетоводството на последния и към края
на мониторинговия период са налични по счетоводни данни; намират се в
стопанската постройка към лозовите насаждения; използват се активно за
обработка на процесните лозовия масив, за което свидетелства много доброто
агротехническо, физиологично и фитосанитарно състояние, видно и то приложения
към САТЕ снимков материал. Спорен се явява единствено изводът на
административния орган, че в конкретния случай закупените активи, финансирани с
одобрената финансова помощ не се използват съобразно предназначението,
определено в одобрения за финансиране проект. Това е и решаващият извод на
ответника, с който той обосновава както постановения отказ за плащане, така и
наложената финансова корекция.
Съдът намира, че този фактически довод не е обвързан с
точна и относима правна норма по отношение на финансовата корекция. Цитираните
от административния орган множество правни норми и клаузи от договора между
страните не кореспондират с конкретно основание за налагане на финансова
корекция.
Аналогични са изводите на този състав на съда и по
отношение на останалите констатации, а именно:
не е спазен критерия за подбор, тъй като през периода от 01.07.2019 г.
до 01.12.2020 г. Н.Х. няма назначени лица. Съгласно приетата по делото СИЕ,
това не е така, тъй като през целия период ЗП е имал назначено 1 лице, даже за
известен период и 2 лица.
Оборени са и останалите констатации на
административния орган – първо, относно твърдението, че ползвателят не е
реализирал никаква продукция за две пълни години и 10 месеца, обхващаща периода
20.04.2018 – 17.02.201 г. В този смисъл, САТЕ много подробно е посочила, че в
изпълнение на договора от 07.09.2017 г., който е бил изпълнен през есента на
2018 е установила и през 2019 и 2020 г.
не са били налице добиви с оглед факта, че лозята са млади лозови и по
обективни/биологични причини няма реализирани добиви. Безспорно е установено
също така, и че Н.Х. разполага с биологични сертификати още от 2012 г., за
период до 01.10.2020 г., и сертификацията не е била прекратявана или
прекъсвана, като са установени и сертификационни писма от 30.10.2021 г. и
29.10.2022 г. В изложения смисъл е и крайният извод на вещото лице по САТЕ,
което е категорично, че е създаден лозов масив с перспективни сортове за
производство на висококачествени вина, както и изрично е подчертано в
заключението, че за изготвяне на експертизата вещото лице не е използвало
никакви други документи, освен тези, приложени по делото.
Горните изводи се подкрепят изцяло и от приетата по
делото СИЕ в сочените насоки, а именно:
през периода 2018 – 2022 г. в счетоводството са отчетени приходи от
продажба на грозде, както на база календарна година, така и на база стопанска
година (таблици – л.831, 832, 833), като е посочен и процентът на изпълнение на
бизнес плана – 2018 г. – 27.50%; 2019 г. – 29.03%, 2020 г. – 23.66%, 2021 г. –
24.86% и 2022 г. – 46.97%.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира двете
експертизи като компетентно и безпристрастно изготвени, отговарящи на целите на
производството. Съдът не споделя възраженията на ответника, че огледът на
лозовите насаждения е извършен понастоящем, а не в мониторинговия период, тъй
като от представения снимков материал се установява, че лозовите насаждения са
поддържани и добре стопанисвани.
На следващо място, съдът отбелязва, че съобразно
йерархията на нормите, на първо място, следва да се бъде разгледана, посочената
от органа разпоредба на чл.70 ал.1 т.7 (за неизпълнение на одобрени индикатори)
от ЗУСЕФСУ. Позоваване на тази норма е извършено само в титулната част на
решението, като липсва такова позоваване при изброяването на правните
основания, на които органът е взел своето решение. Разпоредбата на чл.70 ал.1
от ЗУСЕФСУ съдържа основанията, при наличието на които финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция. Основанията са изчерпателно изброени, макар в т.10 да се
съдържа по-широка формулировка. Основанието, на което се позовава в конкретния
случай административният орган е това по т.7 от чл.70 ал.1 на ЗУСЕФСУ, според
което финансовата помощ може да бъде отменена изцяло или отчасти за
неизпълнение на одобрени индикатори. В случая, обаче, в оспореното решение
липсват каквито и да било фактически констатации, кореспондиращи с това правно
основание. Не се сочат нито кои са одобрените индикатори, нито какво точно е
тяхното неизпълнение. Установеното от органа неизползване по предназначение на
финансираните активи не може да бъде прието за неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ. Нито пък някоя от
останалите констатации отговаря на това условие.
При наличието на такова съществено разминаване между
фактическото и правно обосноваване на ИАА се затруднява съществено правото на
защита на жалбоподателя, както и възможността за съда да проследи и установи
материалната законосъобразност на същия. Въпреки това ,съдът намира за
необходимо да обследва наличието на основания за налагане на корекцията по т.7,
т. е. да установи наличието или на нормативно посоченото или на фактически
отразеното основание за налагане на корекцията.
В закона не е установено съдържанието на понятието
„одобрени индикатори“, но същото може да се изведе от текста на чл.37 ал.3 т.2
от закона, който гласи, че решението на ръководителя на управляващия орган да
предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор
с бенефициента, съответно в заповед. Административният договор, съответно,
заповедта съдържа: наименование,
стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на
проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази
законова норма се извежда, че индикаторите са всъщност обектите на финансиране
и предмет на инвестицията, която се реализира с отпуснатата финансова помощ. В
оспорения административен акт не се цитират като индикатори нито заложената в
бизнес плана заетост, нито конкретен размер на приходите, още по-малко, липсата
на сертифициране. Приходите от дадена дейност не са и не могат да бъдат
предвидени като индикатори за изпълнение, те са възможна и динамична прогноза,
а не статичен и сигурен показател. Бъдещите приходи не подлежат на оценка и
контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от активите, които са
обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол. В случая, е наложена финансова корекция и по
отношение нецелевото използване на активите в производство, който въпрос ще
бъде разгледан по-долу в настоящото решение.
Според тълковния речник, понятието „индикатор“ е
показател за наличието или отсъствието на определени данни. Ако пренесем този
смисъл в настоящата тема, то следва да се приеме, че неизпълнението на одобрени
индикатори следва са е налице, когато имаме неизпълнение или лошо изпълнение на
договорената престация, за която е получено финансирането, но, както бе
мотивирано по-горе, такива обстоятелства не се установяват. Според чл.72 ал.2
от ЗУСЕФСУ, размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално
установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства –
допустими разходи. В случая, такива „финансови последици“ не се установяват, тъй
като всички дейности, за които се отпускат средствата са изпълнени и тази мярка
няма как да бъде приложена.
На следващо място ,административният орган се позовава
на разпоредбите на чл.30 ал.1 т.4 и т.9 и чл.54 ал.1 т.1 от Наредба № 9/2015 г.
/Наредбата/, както и на различни разпоредби от Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020 г. /Правилата/
Съгласно чл.30 ,ал.1 т.4 от Наредбата, изборът се
извършва при даване на приоритет на проекти с инвестиции за производство на
биологични суровини и продукти, а според т.9 и за проекти, чието изпълнение
води до осигуряване на допълнителна заетост в стопанствата.
Съгласно чл.10 ал.1 от Правилата, когато бенефициерът
не поддържа съответствие с критерии за подбор, станали основание за
класиране/избора на кандидата пред други кандидати, налице е неспазване на
условие/я, което е било основание за класиране/избора на кандидата пред
останалите кандидати, и броят на установените точки при извършване на проверки,
определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз, е
по-малък от минималния брой на точките, дадени на проектните предложения, за
които е бил наличен бюджет, определен в Условията за кандидатстване или в
заповедта за съответния прием, в рамките на който е било подадено и одобрено
проектното предложение, подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ се определя на база 100 на сто от оторизираната финансова помощ съгласно
приложението, а според ал.2, при установено неспазване по ал.1 бенефициерът се изключва
от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция
за календарната година на констатацията и за следващата календарна година.
Няма спор, че по този критерий ползвателят на помощта
е получил 15 точки. Административният орган е приел в акта си, че бенефициентът
не е спазил това условие поради непредставяне на сертификати за всяка една от
мониторинговите години. В случая, каза се по-горе, безспорно се доказа, че това
обстоятелство не е така. Представено е писмо от 22.03.2021 г., в уверение на
това, че от влизане под контрол в системата на CERES в периода 12.12.2012 г. – 01.12020
г. биологичната сертификация на Н.З.Х. не е прекратявана или прекъсвана, както
и са представени сертификационни писма съответно за 2021 и 2020 г., от
30.10.2021 г. и 29.10.2022 г.
По отношение на заложената заетост в бизнес плана,
ползвателят е получил 5 точки, а съгласно приетата по делото СИЕ, същият е
изпълнил това условие, като през даден период е имал назначени и две лица.
Възражението на ответната страна по този въпрос, че „… вещото лице неправилно е
посочило наетия персонал…“ е неоснователно, тъй като не се излагат
никакви аргументи в тази насока. Що се отнася до останалите възражения по
експертизата по задачи № 6, 7, 8, 9, 10 и 11, видно от изложеното, съдът не се
основава на нито един от отговорите. Тук е мястото да се посочи, че е
неоснователно и възражението на ответната страна в насока, че огледът на
лозовите насаждения е извършен към настоящия момент, а не към мониторинговия
период, тъй като самите снимки са доказателство, че действително Х. е полагал
грижи за лозовите насаждения, в резултат на което е създаден лозов масив с
перспективни сортове за производство на висококачествени вина.
На следващо място, цитираната от органа норма на чл.54
ал.1 т.1 от Наредба № 9/2015 г. гласи, че в срока по чл.53 ал.1 (от датата на
сключване на договора до три години от датата на окончателното плащане – чл.53
ал.1 т.1) ползвателят на помощта е длъжен да използва подпомаганите активи и
изпълнява подпомаганите дейности съгласно предназначението им, посочено в
бизнесплана. Очевидно това е единствената сочена от административния орган
разпоредба, имаща отношение към установените фактически обстоятелства, като
уреждаща задължение за ползвателя на помощта да използва финансираните с помощта
активи по предназначение за определен срок от време. Идентично задължение за
жалбоподателя е залегнало и в сключения между страните договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 в чл.6 ал.3 т.3 от договор от
30.06.2016 г. (като тук указания срок на задължението е срока на изпълнение на
инвестицията – 24 месеца от сключването на договора), както и в чл.14 ал.2 т.3.
Административният орган, в оспореното решение, всъщност се е позовал чл.17 ал.4
от договора, според която, в случаите, когато проектът на ползвателя е бил
оценен по критерия за подбор по чл.30 ал.1 т.4 от Наредба № 9/21.03.2015 г.,
задължението по ал.1 се счита за изпълнено, ако той използва подпомаганите
активи, за които в Приложение № 2 от договора е предвидено, че са изцяло
свързани с производство на продукция от биологични продукти и/или продукти в
преход към биологично производство, само за дейности, свързани с производството
на такива продукти. В тези случаи ползвателят се задължава да поддържа
сертификацията за производството на биологични суровини и продукти, респ., да
осигури сертификация за такова производство в нормативно установените за това
срокове.
Според т.5 на ал.1 от чл.54 от Наредба № 9/21.03.2015
г.,
в срока по чл.53 ал.1 ползвателят на помощта е
длъжен да запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за
подпомагане средносписъчен брой на персонала, както и броя на допълнително
наетите въз основа на бизнесплана лица в случаите, когато проектът е бил
одобрен за подпомагане поради съответствие с критерия по чл.30 ал.1 т.9. В този
смисъл СИЕ е категорична, че към датата на кандидатстване и одобряване на
проекта – 07.06.2015 г. жалбоподателят не е имал сключени трудови договори с
работници и служители, като такова е фактическото положение и към датата на
сключване на договора – 30.06.2016 г. Към датата на окончателното плащане по
договора Х. е имал едно наето лице, като през различни периоди е имал и две
наети лица на трудов договор. Или иначе
казано и по този критерий не се потвърдиха констатациите на административния
орган.
Другата разпоредба, на която се е позовал
административният орган е чл.7 ал.1 от Правилата, според която разпоредба, когато неспазването засяга неизпълнение на
показателите на бизнес плана, подлежащата на възстановяване финансова помощ се
определя на база процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Процентът
се определя, като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в
съответната нормативна уредба/условия за изпълнение/договор, се извади
установеният при извършване на проверки, определени в националното
законодателство и правото на Европейския съюз, процент на изпълнение на бизнес
плана, изчислен средноаритметично за проверявания период.
По-горе се посочи, че от двете съдебни експертизи,
безспорно се установява, че Н.Х. не се занимава с производство на други плодове
или зеленчуци, освен с отглеждане на лозови насаждения; същият е заприходил
процесните активи в счетоводството си, които са налични и към момента на
извършената проверка от вещите лица, активите се използват и по настоящем за
обработка единствено на лозовите насаждения, в резултат на което, през периода
2018 – 2022 г. последният е реализирал и нарастващи приходи от продажба на грозде,
които през 2022 г. достигат 46.97%.
Отделно от това, изрично вещото лице по САТЕ е
посочило, че лозовите насаждения са били млади лозя и от тях не са били
реализирани добиви по обективни причини, както и подробно са посочени данните
за реализирана продукция по години и фактури, подробно описани в експертизата,
както и, изрично е посочено, че икономическите показатели за производство на
грозде, заложени в бизнес плана, са постигнати още на третата година от
презасаждането им.
Или ,иначе казано, цитираните две основания не
кореспондират с установените по делото факти. В решението не се сочи
нередовност на представените от жалбоподателя документи, непълнота или неяснота
на заявените данни или посочените факти. Липсват и констатации за неточно изпълнена
инвестиция. Точно обратното, инвестицията е изпълнена точно според одобрения
проект – закупени са съответните активи, отговарящи на проекта както по брой,
така и по вид; реализирани са икономическите показатели по бизнес плана за
производството на грозде, не може да се приеме, че е констатирано неточно изпълнение на инвестицията по смисъла
на чл.49 ал.1 т.6 от Наредба № 9/2015 г., поради което и, не следва да се
прилага разпоредбата на чл.59 ал.1 от Наредба № 9/21.032015 г.
Всичко изложено до тук води до извод за пълно
несъответствие между фактическите и сочените правни основания за издаване на
административния акт, с който е наложена финансова корекция, при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. От всички цитирани от ответника правни
основания не става ясно на какво точно основание е наложена финансова корекция
и дали всъщност се касае за наложена финансова корекция по реда на чл.70 ал.1
т.7 от ЗУСЕСИФ, при положение, че не се посочват никакви „одобрени индикатори“
или за претенция за заплащане на обезщетение по силата на договорните клаузи
между страните по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020. С оглед на това, оспореното в настоящото
производство решение, като незаконосъобразно следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 10 901.13
(десет хиляди деветстотин и един и 0.13) лв., представляващи – 731.13 лв.
заплатена държавна такса, 1 170.00
лв. – платени суми за САТЕ и СИЕ, и 9 000.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.З.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, хотел „Монет“, Решение № 16/04/1/0/03233/4/01/04/03 – изх. №
01-6500/1290#2 от
05.12.2022 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019
г.), издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" -
София.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
гр. София да заплати на Н.З.Х., ЕГН **********, с адрес ***, хотел „Монет“, сумата
10 901.13 (десет хиляди деветстотин и един и 0.13) лв., разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: