№ 110
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500129 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №88/30.01.2025г. по гр.д.
№5167/2024г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни
осъдителните искове по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗПК, предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И. Г. Х. за
солидарно заплащане на следните суми: сумата от 489,05лв., представляваща
договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г.;
сумата от 91,15лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до
01.02.2021г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор
за потребителски кредит от 12.12.2018г.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„Профи Кредит България“ ЕООД и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. И. Т. посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, но на първо място заявява, че
е недопустимо, следвало да бъде обезсилено и делото - прекратено. Излага
съображения само относно недопустимостта на решението, изразяващи се в твърдение
1
за наличие на друго дело – гр.д. №4523/2021г. по описа на СлРС, по което имало
влязло в сила Решение №416/01.06.2022г., с което Д. Г. Х. и И. Г. Х. били осъдени да
заплатят на дружеството кредитор солидарно сумата от 489,05лв., представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода 01.07.2019г. – 11.08.2020г. Позовава
се на разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК за служебно прекратяване на по-късно
заведеното дело при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между
делата. Няма изразено становище, освен неоснователност на решението и наведени
възражения относно другите две отхвърлени претенции. Въззивникът моли съда да
обезсили като неправилно обжалваното решение, поради наличие на абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск и
моли делото да бъде прекратено. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемите адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С оглед възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, с
определението си по чл.267 от ГПК въззивният състав е изискал и приел като
доказателство по делото гр.д. №4523/2021г. по описа на СлРС.
В с.з. дружеството въззивник „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител по пълномощие на дружеството – юриск. Г. А., който
посочва, че поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли за
уважаването й. Моли съда да обезсили първоинстанционното решение, поради
наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. въззиваемите Д. Г. Х. и И. Г. Х., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Нямат изразено становище по въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
2
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
При проверката за допустимост на решението, настоящата инстанция
констатира, че същото е частично недопустимо, в частта, с която
първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителен иск по чл. 415, ал.3 от ГПК за
заплащане на договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от
12.12.2018г. в размер на 489,05лв.
Съображенията за това са следните:
От приетото като доказателство от въззивния съд гр.д. №4523/2021г. по описа на
СлРС се установява, че същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И. Г. Х. за солидарно заплащане на
сумата от 489,05лв., представляваща неплатено договорено възнаграждение по
Договор за потребителски кредит № ********** от 12.12.2018г. за периода от
01.07.2019 година до 11.08.2020 година, за която сума е отказано издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3884/2021г. по описа на СлРС. Правното
основание на исковата претенция е чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК.
С Решение №146/01.06.2022г. по гр.д. №4523/2021г. на СлРС, постановено по
реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Д. Г. Х. и И. Г. Х. са осъдени да заплатят солидарно на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата 489,05лв., представляваща неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2019 година до 11.08.2020
година по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.12.2018 година,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.08.2021 година до
окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила в деня на постановяването му
– 01.06.2022г.
Следователно, е налице влязло в сила решение, постановено по отношение на
същите страни, за същото искане /иска за заплащане на договорно възнаграждение в
размер на 489,05лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.12.2018
година/ и на същото основание. Това решение има СПН /чл.298, ал.1 от ГПК/ и е
задължително, както за страните, така и за всички съдилища в Република България
/чл.297 от ГПК/. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението и
да откаже преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН.
Повторен иск относно спор, разрешен със СПН, е недопустим /чл.299, ал.1 от
ГПК/. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуване правото на иск, тя е
отрицателна процесуална предпоставка, процесуална пречка за допустимостта на иска.
Поради това и чл. 299, ал.2 от ГПК предвижда повторно заведеното дело да се
прекрати служебно от съда. В случая тази процесуална пречка обаче /наличие на СПН
по отношение на първия иск/ е установена едва във въззивното производство.
С оглед наличието на СПН по отношение на първата искова претенция за
3
заплащане на договорно възнаграждение, то същата се явява недопустима и като
такава не следва да се разглежда повторно от съда. Като е разгледал и се е произнесъл
със съдебен акт по отношение на нея, то първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение в тази му част, което следва да се обезсили в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен иска по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ЗПК, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И.
Г. Х. за солидарно заплащане на сумата от 489,05лв., представляваща договорено
възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., като недопустимо
и да остави тази искова претенция без разглеждане като недопустима. Производството
по делото в тази му част следва да се прекрати.
В останалата част, относно исковете за заплащане на сумата от 91,15лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор
за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв., представляваща лихва
за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор за потребителски кредит
от 12.12.2018г., решението на първоинстанционния съд е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
решението е законосъобразно и правилно в обжалваната му допустима част.
Следва да се посочи, че по отношение на тази част от решението, въззивникът
не е изложил конкретни оплаквания относно неговата неправилност, а само е посочил
общо, че намира решението в тези му части за неправилно. Налице е бланкетна
въззивна жалба в тази част на първоинстанционното решение.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Допустимите искови претенции, с които С.ският районен съд е бил сезиран са за
солидарното осъждане на Д. Г. Х. и И. Г. Х. да заплатят на ищцовото дружество
„Профи кредит България“ ЕООД, гр.София, както следва: сумата от 91,15лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор
за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв., представляваща лихва
за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор за потребителски кредит
от 12.12.2018г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4337/2024г. по описа на СлРС. Исковите претенции намират
правното си основание в чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗПК.
При проверка на законосъобразността и правилността на акта, при липсата на
4
конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване
на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Въззивникът не е и посочил кои императивни
правни норми според него са нарушени. Съдът не констатира нарушения.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
В случая, предмет на исковете, предмет на въззивното обжалване, са вземания,
произтичащи от сключен между ответниците в първоинстанционното производство Д.
Г. Х. и И. Г. Х. и ищцовото дружество Договор за потребителски кредит №
********** от 12.12.2018г. Със същия договор ищцовото дружество „Профи кредит
България“ ЕООД, гр. София е предоставило на ответницата Д. Г. Х. потребителски
кредит в размер на 1500 лв. за срок от 24 месеца, ГПР от 49,89%, ГЛП в размер на
41,17%, лихвен процент на ден 0,11% и обща сума по кредита 2225,52лв., размер на
вноската 92,73лв. Ответницата И. Г. Х. е подписала договора като солидарен длъжник
С Договора е закупен и пакет от допълнителни услуги Бонус+, предоставящи
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Този
пакет допълнителни услуги е с възнаграждение 1125,12лв., вноска от по 46,88лв.
Вноската по допълнителната услуга се добавя към съответната вноска за погасяване на
кредита, като така общото задължение по договора за кредит става 3350,54лв., с общ
размер на вноската 139,61лв.
По процесния договор за потребителски кредит, длъжниците – ответници Д. Х.
и И. Х. имат качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК.
Следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не е ясно и
разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума
по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се
включват в него и как е формиран размер от 49,89%. Това не е изрично отбелязано и в
5
Общите условия към договора, нито в СЕФ за предоставяне на информация за
потребителския кредит. Не е достатъчно в договора да бъде определен само размера на
ГПР, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти законната
лихва. Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Общите
разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно, в договора задължително трябва да бъде описана и методиката на
изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I
към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните,
въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към
момента на сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то
очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация.
Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Неспазването на това
изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл.
22, ал. 1 ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,89% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“ /макар същите да не са предмет на производството, то това не
променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет – 1125,12лв. /при
главница от 1500лв./, не е включена в ГПР по кредита, макар, че сумата по него е
включена в погасителните вноски. Това, от своя страна, води до нарушение, както се
посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това
положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се
получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността
на този пакет е предвидено предварително, което го превръща фактически в част от
кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване,
без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента
въззивникът не обжалва отхвърлителната част на първоинстанционното решение по
отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за
6
закупуване на пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал
плащания по него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е
считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това
той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и
същността на неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не
и на лихви и други разходи по него. Именно поради това, длъжникът не дължи
заплащане на лихвите за забава – предмет на настоящото въззивно производство. Тези
претенции се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на исковете за
заплащане на сумата от 91,15лв., представляваща лихва за забава за периода от
02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. и
сумата от 176,87лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до
26.08.2024г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в тази
му /допустима/ част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора по въззивната жалба и факта, че именно въззивникът, в
качеството му на ищец, е предявил недопустима претенция, която съдът остави без
разглеждане и прекрати производството в тази му част, а в останалата част въззивната
жалба е неоснователна, то на дружеството въззивник не се следват разноски по делото,
нито пред първата, нито пред въззивната инстанция и такива не следва да му се
присъждат.
Въззиваемите не са претендирали и доказали извършването на разноски пред
въззивната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №88/30.01.2025г., постановено по
гр.д.№5167/2024г. по описа на С.ски районен съд в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.
7
53Е, вх. В против Д. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.“ **-*-* и И. Г. Х. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „М.“ №** иск по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10,
ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за солидарно заплащане на сумата от 489,05лв.,
представляваща договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от
12.12.2018г., като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК,
предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В против Д. Г. Х. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „К.“ **-*-* и И. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“
№** за солидарно заплащане на сумата от 489,05лв., представляваща договорено
възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., като недопустим
и ПРЕКРАТЯВА производството по него, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №88/30.01.2025г., постановено
по гр.д.№5167/2024г. по описа на С.ски районен съд в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8