№ 12600
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123542 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. К. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 632,73 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.кГ Д бл. 254, вх. 8, ап. ...,
аб. № ...., ведно със законната лихва за период от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 316,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до
03.11.2021 г., сумата от 22,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за период от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,87 лева представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 03.11.2021 г. върху главницата за дялово
разпределение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ...г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно
1
чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение,
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден по пощата отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател
на процесния имот като твърди, че адресът, на който бил регистриран в ЕСГРАОН бил
апартамент № .... от вход З, а не апартамент № ... от вход 8. С оглед на това счита, че между
него и ищеца липсва облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот. Оспорва исковете по основание и размер, както и представените
от ищеца писмени доказателства. Оспорва дължимостта на лихвите като твърди, че не му
били връчвани фактури и кредитни известия, нито покана за плащане. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
2
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в
настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, от приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 19.12.1978г. се установява, че на
посочената дата собствеността процесния недвижим имот е придобита от Р М И това се
установява и от съдържанието на представеното от ищеца с исковата молба писмо с рег. №
П1513/15.02.2018г. от Столична община, район „Триадица“ до ищеца, съгласно което за
имота, находящ се в гр. София, ж.к. Г Д“, бл. 254, вх. 8, ап. ..., е сключен на 19.12.1978г.
договор за продажба на държавен недвижим имот между Председателя на Благоевски РНС и
Р М Й. От събраните по делото доказателства не се установява купувачът Р М Й да има
някаква родствена връзка с ответника В. К. С. или с неговите наследодатели Кръстьо В.ов С.
и Даринка С.а С.а. Липсват доказателства за наследствено правоприемство между Р Й и
ответника, както и за извършени разпоредителни сделки, по силата на които ответникът или
неговите наследодатели да са придобили собствеността върху имота от посоченото лице.
Същевременно по делото липсват и други доказателства, от които може да се направи извод,
че ответникът или неговите наследодатели са признали извънсъдебно възникването на
облигационното правоотношение за имота, доколкото не е представен протокол от общото
събрание на етажната собственост в сградата, нито протоколи за отчет или изобщо какъвто и
да било свързан с доставката документ, съдържащ подпис на ответника. От своя страна
ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за
процесния имот с твърдения, че не е собственик на апартамент № ..., а на апартамент № .... в
същата сграда. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата
молба, претенцията на ищеца е за апартамент № ..., а съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза, абонатен номер .... /за който са начислени процесните суми/ се
води именно на апартамент № ..., т.е. не става въпрос за техническа грешка.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение с ответника за процесния недвижим имот.
При липса на първата и основна предпоставка за възникване на процесните вземания,
останалите не следва да бъдат разглеждани. Предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответникът. Същият,
обаче, не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не му се
дължат.
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ....., с адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, срещу В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Г Д“, бл. 254, вх. 8, ап. ..., установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от ....2,73 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.кГ Д, бл. 254, вх. 8, ап. ..., аб.
№ ...., ведно със законната лихва за период от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 316,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до
03.11.2021 г., сумата от 22,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за период от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,87 лева представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 03.11.2021 г. върху главницата за дялово
разпределение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ...г. по описа на СРС, 175-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4