Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 19.11.2018г..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПРСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в
открито съдебно заседание, на седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от
съдията НАУМОВА гражданско дело № 476/2018г.
по описа на НРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по
делото е по реда на чл.238, ал.1 от ГПК
Искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, чрез юрк.З..С. твърди в исковата си молба,
че ответника Е.А.С. *** е сключил на
31.05.2017г., договор за стоков кредит №
2753374 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД“,
за сумата от 1189.99в., от която сумата от 1049.00лв., представлява чиста стойност на кредита и сумата от
140.99лв., представлява стойността на застрахователната премия, която сума
кредитополучателя се е задължил да върне на кредитора на 24 равни месечни
месечни вноски, ведно с начислените лихви и разноски, в срокове и при условия,
указан в договора, чийто брой, размер и падежи са указани в приложеният към
него погасителен план. Твърди се още, че в договора са уговорени ,ГЛП-40%, възнаградителна
лихва в общ размер на 557.45лв., общата сума която кредитополучателя се е
съгласил да върне – 1747.44лв., брой вноски- 24 анюитентни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 72.81лв., падеж на първата вноска-14.07.2017г., и
последна са падеж 14.06.2019г. Предвид факта, че ответника не е изпълнявал
задълженията си да заплаща уговорените месечни вноски, кредиторът е цедирал
вземането си към ищеца. За извършената цесия ответника е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чрез
писмо, получено лично от ответника. Кредиторът е обявил кредита за предсрочно
изискуем, поради неплащане на три последователни месечни вноски и всички
вземания по договора са станали изискуеми изцяло и в пълен размер на
19.02.2018г. – на датата на прехвърляне
на вземането, като ответника е било уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на 05.03.2018г.
За дължимите суми ищецът е депозирал заявление
по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №223/04.06.18г. по ч.гр.д.№341/18г.
на НРС, по която длъжникът е възразил. В законовоустановения срок длъжникът е
предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете
производства.
Моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1189.99лв.- главница, възнаградителна
лихва в размер на 289.20лв. и обезщетение за забава в размер на 72.23лв.
Представя договор за стоков
кредит, фактура от 31.05.2017г., ОУ, Рамков договор и пълномощно към него от
20.12.2017г., договор индивидуален договор за цесия от 19.02.2018г., извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия, уведомително писмо за извършена цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост от
19.02.2018г. и известие за доставяне.
В
съдебно заседание, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД град София, се
представлява от юрк.С., която поддържа предявените искове и излага
съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение в процесния случай, тъй като са налице предпоставките на чл.238 и сл.
от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да им присъди
направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Е.А. Салиева не депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК.В съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид направеното от ищеца искане
по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице
предпоставките да бъде постановено такова решение.
Видно от данните по делото, с
разпореждането си по чл.131 ГПК от съдът е разяснил на ответника последиците
от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по
делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответника В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.Видно от данните по делото, ответникът не се явява и не се
представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му
призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че
предявените искове за установяване на вземания с правно основание
чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК се
явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от
ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което
същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са
налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по
чл.239, ал.1,т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наред
с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, са вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства.
Вероятната
основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото
многобройни писмени доказателства.
Така представените документи не са
оспорени от ответника по реда на чл. 193
от ГПК, поради което съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за
отразените в тях обстоятелства. В тази връзка следва да се има предвид, че
ответникът не е депозирал по делото отговор на исковата молба, което обуславя
извода, че всякакви възражения по иска
са били преклудирани и не следва да се разглеждат по същество.
В хода на съдебното дирене ответника
не е ангажирала доказателства, установяващи факта на погасяване на
задължението му в претендираният размер.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда
чл.236,ал.2 от ГПК.
При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено
съществуването на парично вземане на ищеца по отношение на ответника за сумите за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 341/2018г. на НРС. Поради това предявеният иск с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по
чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски в заповедното и в исковото производство, съгласно
представеният списък.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.С. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, сумата
от 1 189.99 лв., представляващи главница по
договор за стоков кредит № 2753374/31.05.2017г.., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, и Е.А.С.,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, сумата от 289.20лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.07.2017г. до 19.02.2018г.,
на сумата от 72.23 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 14.07.2017г. до подаване на заявлението в
съда., както и на законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед № 223 от 04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
341/2018г. по описа на РС Никопол.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.А.С.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, сумата от общо 81.03лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.А.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, сумата от общо 181.03лв., представляваща направените в исковото
производство разноски.
Решение
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: