Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260097 22.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от С.К.Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника му- адв. В.А.,***, офис * против Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение.
по досъд. пр. № **/2014г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив за престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.12.2016г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
*****. ищецът бил задържан от полицаи от сектор ПИП при ОД на МВР, във връзка с
разследване по досъд. пр. № ***/2013г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР –
Пловдив за срок от 24 часа с полицейска заповед. Задържането в гр. П. било извършено
показно и зрелищно, с намерение за всяване на уплаха у ищеца, като по същото
време в дома му и на работното място били извършени действия по претърсване и
изземване, което също му причинило срам и неудобство пред семейството и
клиентите му.
Ищецът бил привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 4,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на 05.06.2013г. за това, че при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с още 5 лица- извършители,
умишлено ги е улеснил чрез даване на съвети, разяснения и по друг начин да
представят пред РРА - гр. П. към ДФ „Земеделие“ неверни сведения в Заявки за
плащане по мярка 112- „Създаване на стопанства на млади фермери“, като посочат,
че са създали трайни насаждения от лешници, в нарушение на задължението да
представят такива. В последствие наказателното производство било разделено за
всеки от обвиняемите. С Постановление от 22.12.2014г. на Окръжна прокуратура-
Пловдив наказателното производство спрямо ищеца С.Г. било прекратено, тъй като
деянието не съставлявало престъпление. От влизане в сила на прокурорския акт
държавата, в лицето на ответната прокуратура дължала освен обезщетяване на
причинените имуществени и неимуществени вреди и законна лихва върху тях. В
процесния случай Постановлението не било обжалвано и същото влизало в сила след
изтичане на 7-дневния срок за обжалването му- 30.12.2014г.
Ищецът твърди, че в резултат на
задържането му, повдигнатото му обвинение и извършените обиски, претърсвания и
изземване е преживял негативни емоции.
Преди образуването на досъдебното производство бил енергичен, жизнен,
общителен и социален, а след това се затворил в себе си, бил притеснен от
случващото се, спрял да разговаря. Бил изнервен и започнал да се държи грубо с
клиентите в собствената си *** ****, поради което и доходите му намалели
осезаемо. Неоснователно повдигнатите обвинения създали значително неудобство за
ищеца пред клиентите му, които се опасявали, че може да последва проверка и в
техните стопанства, като се отнасяли с недоверие спрямо професионалните му
качества.
Ищецът упражнявал професия на в.
л. в района на гр. П.и съставял документи необходими на животновъдите за
участие в програми за финансиране и получаване на средства от фондове на ЕС.
Слуховете в района за извършваните проверки спрямо него и задържането му
уронили авторитета му сред гражданите и клиентите му, което довело и до
финансови загуби за ищеца. В резултат на стреса се влошило и здравословното му
състояние. Ищецът изпитвал стрес, напрежение, тревожност, имал нарушения в
съня.
Отделно от това ищецът твърди, че
обвинението придобило масов отзвук сред жителите на района поради факта, че
били задържани множество лица, които били обискирани, а в домовете и работните
им места било извършено претърсване и изземване. Местните започнали да ги
наричат „*** ***“, което създало значително неудобство за ищеца. Наложената му
МН „подписка“ също затруднявала ищеца и възможността му да реализира през този
период пътувания със семейството си.
Ищецът твърди, че в хода на
досъдебното производство, в резултат на незаконното обвинение претърпял и
имуществени вреди в размер на 1000 лева, съставляващи заплатено от него
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
гореизложените твърдения ищецът е сезирал съда с искане да постанови Решение, с
което да осъди ответната Прокуратура на Р. България да му заплати обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение
в размер на 5000 лева, както и обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по образуваното срещу него
досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от влизане
в сила на Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство- 30.12.2016г.
до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца – адв. А. в
писмени бележки.
В срока по чл.
131 от ГПК ответната Прокуратура, чрез свой представител е постъпил писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковете. Твърди, че липсва пряка причинна
връзка между твърдяните от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито
доказателства за това, че са резултат от действия на ответната Прокуратура. В
тежест на ищеца било да докаже твърденията си, че е претърпял вреди, връзката
им с обвинението и размера им, но за тези обстоятелства не били ангажирани
доказателства. Оспорва се размера на претендираните вреди, като се прави с
отговора и възражение за погасяване на исковете по давност.
Прави се и
възражение за съпричиняване, без да се излагат конкретни твърдения в какво се
изразява то. Ответника моли за отхвърляне на предявените искове по подробно
изложените в отговора съображения.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
приложено досъд. пр. № **/2014г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“
–Пловдив и пр.пр. № ***/2014г. по описа на ОП-Пловдив, което е приключило с Постановление
на прокуратурата от 22.12.2014 г. за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца.
Между страните
не се спори, а и от приложеното досъдебно производство се установява, че ищеца С.Г.
е привлечен на 05.06.2013г. в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр.с чл.
20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и спрямо същия е взета Мярка
за неотклонение „подписка“.
В хода на
досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени
действия, сред които претърсване и изземване, разпит на свидетели, оглед на
веществени доказателства и други и същото е приключило с мнение на разследващия
полицай за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца от 11.11.2014г.
За установяване
на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди, ищецът
ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. П. К.
/обективирани в протокол от с.з., проведено на 23.07.2020г./
От показанията
на цитирания св. се установява, че е в приятелски отношения и се познават с
ищеца от деца. Поддържали ежедневни контакти и описва Г., като изключително
честен и добър човек. Разбрал за задържането на С. през 2014г., още на другия
ден в целия град се коментирало, че срещу него имало показна акция. В малкия
град всички се познавали и бързо се разчуло. Г. бил отдаден на професията си в.
л. и клиентите му постоянно разпитвали какво се е случило. Образуваното срещу него
производство било голям шок за него. Затворил се в себе си, спрял да общува с
приятелите си, намалил темпото на работа, а с това и клиентите му били
по-малко. Това състояние продължило повече от година според свидетеля.
Съдът кредитира
показанията на св. К., тъй като същият има непосредствени възприятия относно
установените от него факти и в този смисъл показанията му съставляват първичен
източник на доказателства същите според съда са обективни и допринасят за
изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Преди съдът да
пристъпи към разглеждане на фактическия състав на предявения иск и размера на
вредите, то следва да се обсъди правопогасяващото възражение на ответника за
изтичане на предвидения в закона давностен срок за предявяване на иска.
Същото не се
споделя от съда, доколкото ответника не установи при негова доказателствена
тежест, че искът е предявен след изтичане на 5-годишния давностен срок.
Отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи възниква от
момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство. Ответника не ангажира доказателства за датата, на която е връчено
процесното постановление, като по досъдебното производство не се установи да са
предприети действия по връчването му. От
собственото си процесуално поведение, ответника не би могъл да черпи права,
като се позовава на изтичане на давностния срок щом сам не е предприел действия
за стабилизиране на прокурорския акт. Въпреки това в процесния случай
най-ранният момент, от който би могло да се приеме, че Постановлението е влязло
в сила е изтичането на 7-дневния срок от издаването, който започва да тече от
деня, следващ постановяването на акта- 23.12.2014г. и изтича на 30.12.2014г.
Исковата молба, иницирала настоящия процес е подадена по пощата с плик, с
клеймо от 30.12.2019г., независимо, че производството е образувано на
02.01.2020г. и следователно възражението за погасяване на иска по давност е
неоснователно.
Според нормата
на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия
случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248а ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с
постановление за образуване на ДП, като в последствие наказателното
производство е прекратено с
постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява
престъпление. При това положение е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура
на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи
независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде
присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване
на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата
деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните
действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно
висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко
свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се
явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата
следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством показанията на св. К., който описва
промяната в емоционалното състояние на ищеца след образуваното срещу него
досъдебно производство – нервност, напрегнатост, притеснение, затваряне в себе
си, промяна в работния график.
За уважаване на
исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е необходимо да се
установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие именно на
повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни
последици, като свидетелските показания са основно в тази насока. Последиците
от незаконното обвинение обаче трябва да бъдат преценени и от гледна точка на
действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия
да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание
за срещи, избягване на контакти, раздразнителност), за това отговорност не
могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира
социалните си контакти и обкръжението си. За това не за всичко настъпило в
живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от
разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му
избор. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който
предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето
(семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не
установяват такова отрицателно отношение от страна на околните, което по своя
интензитет да обоснове извод за основателност на предявения иск в пълния му
размер от 5 000 лева. Единствено се посочва, че в малкото градче хората
приказвали, без обаче да има никакви конкретни данни за това авторитетът на
лицето да е бил накърнен сред съгражданите му. Притесненията пък на близките на
семейството не са предмет на настоящото производство и не следва да се обсъждат
от съда. Личните притеснения на ищеца за това, че евентуално осъждане можело да
му се отрази неблагоприятно представляват единствено негови субективни усещания
за бъдещи събития, които не са се сбъднали, за може да се правят изводи за
негативни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития. Не се
установява и конкретни финансови загуби за лицето от повдигане на обвинението, като
само в тази връзка се твърди, че работата му като в. л. намаляла, но липсват
доказателства за тези твърдения, а и не може да се направи извод, че именно
обвинението би било единствена причина за това.
Настоящият съдебен състав, приема, че
образуването на всяко едно ДП е естествено да предизвика състояние на стрес,
напрежение, притеснения и тревожност, но по делото не се установи да е имало
сериозна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни
емоционални изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на
разследване, извън нормалните и обичайни психически страдания при повдигане на
обвинение за подобно престъпление.
Изложеното обаче обосновава единствено за по- нисък размер на парично обезщетение, преценявано с оглед
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не може да обоснове изключване
на възможността за присъждане на обезщетение, доколкото искът принципно е
основателен с оглед наличието на
формалните предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на
Държавата.
Също така пряко
относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността
на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени
действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай срокът,
през който ищецът е имал качеството на обвиняем неможе да се отчете като
продължителен /около година и половина/. Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е от 22.12.2014 г., като с оглед наличните по делото данни, че не
е обжалвано пред съда, нито е отменяно от по – горестоящата прокуратура, следва
да се приеме, че е влязло в сила най-рано с изтичане на срока за обжалването му
предвиден в НПК, считано от денят, следващ датата на издаването му, доколкото
няма данни кога и дали е връчено на правоимащите да го обжалват лица/.
На лицето с
привличането му е била наложена най- леката мярка за неотклонение- „подписка”,
която е била отменена с Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство срещу него, а макар да е претърпял вреди от това, че е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, то същите не могат да се вменят на
ответната Прокуратура, доколкото не са резултат на действия на нейни
представители. В хода на досъдебното производство спрямо ищеца не са прилагани други
мерки на процесуална принуда като форма на ограничение от страна на разследващите. Разследването в
досъдебната фаза е приключило в сравнително разумни срокове, като
продължителността им се е дължала на изцяло обективни причини (събиране на
писмени доказателства, разпити на множество св., огледи, а и по делото
първоначално е имало множество обвиняеми, след което производство по отношение
на всеки от тях е било разделено). Освен това и обвинението не е било
повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и не се установява конкретният
случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от които
ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по
делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установи поведение на пострадалия, което да е в причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните
действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От
материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за
наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в
причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на
разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на
показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал
съдействие на разследващите, като е участвал в процесуално- следствените
действия, дал е обяснения, не се е признал за виновен и не е променял тази своя
позиция. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той
е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на
обезщетението само на това основание.
Изложеното
дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни
последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на
обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото
и липса на яснота от развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени.
Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост и на база анализа на събраните доказателства, съдът намира, че
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи
на 2 500 лева, като искът до пълния предявен размер от 5 000 лева следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016г. /с оглед диспозитивното
начало в процеса, доколкото ищецът я претендира изрично от този начален
момент/а не от момента на момента на влизане в сила на постановлението на
прокуратурата за прекратяването.
По отношение на претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, същият твърди, че в
наказателното производство е направил разходи за процесуално представителство в
досъдебната фаза на процеса съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
Действително, по аргумент от чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен /респективно – наказателното производство
против него бъде прекратено/ разноските
по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е предвиден ред за
възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това
единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
В кориците на приложеното досъдебно производство и
в частност- в том №2, на л. 4 се намират доказателства за действително направен
разход, но не в претендирания от ищеца, а в 300 лева. Така от приетите писмени
доказателства се установява, че в хода на досъдебното производство ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, поради което и искът
за имуществени вреди ще се уважи до този размер, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1000 лева искът ще се отхвърли, като недоказан.
С оглед изхода
на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се
дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират и за тях е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК.
Внесената сума от 20 лева за държавна такса следва да му се присъди изцяло,
като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се
дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие заплатеният хонорар възлиза
на сумата от 1200 лева, от която следва обаче да му се присъдят разноски в
размер на 560, изчислени по съразмерност.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С.К.Г.
с
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, представляван от пълномощника му- адв. В.А.,***,
офис * сумата от 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение. по досъд. пр. №
**/2014г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив за
престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лева /триста лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.12.2016г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
2500 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, както и за имуществени
вреди, за разликата над уважения размер от 300 лева до претендирания размер от
1000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да
заплати на С.К.Г. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, представляван от пълномощника му- адв. В.А.,***,
офис *, направените по делото разноски, както следва: сумата от 20 лева (двадесет лева) - за внесена държавна такса и сумата
от 560 лева (петстотин и шестдесет
лева) - за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.