Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Силистра

 

С Решение №3 от 10.01.2024г., постановено по АНД №610/2023г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №23-1099-001208/24.08.2023г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], в частта, с която на Н. Х. В. от [населено място], за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, в условията на законоустановена кумулация, са наложени административни наказания по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лева.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Х. В., подадена чрез представител по пълномощие адв.Е. П. от АК-Силистра, с искане за отмяна на решението на СРС, в оспорената част и, след решаване на административнонаказателния спор по същество от касационната инстанция, за отмяна и на първоначално атакуваното НП в конфликтния му сегмент относно нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.С жалбата се твърди,че неправилно въззивният съд бил приложил материалния закон по отношение на несъставомерни факти, тъй като едно-месечният срок за процесната регистрация на МПС, изтичал в почивен ден, което означавало, че нейното извършване в първия възможен момент след това, било в съгласие с изискването на закона. В този контекст счита,че щом нямало проявление на обективните елементи на възведеното нарушение, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на касатора по приложения чл.175 ал.3 ЗДвП, поради липса на фактическо и правно основание за това. Ето защо поддържа, че оспореният съдебен акт следвало да бъде отменен, ведно с НП в атакуваната му част (в останала част същото е влязло в сила), както и да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на касатора.

Ответникът по касация - Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР [населено място], лично в съдебно заседание ст. инспектор Й. Д. Д. и в писмено становище (л.14), оспорва жалбата, като излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС-Силистра. Моли за оставяне без уважение на касационното оспорване и за присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Дава заключение за неговото потвърждаване.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата и становищата на страните, доказателствата по делото и заключението на прокурора, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция,се свежда до твърдение за неправилно приложение на закона. Поддържаната теза, че щом крайният нормативно определен срок за регистриране на закупеното в **********МПС е изтичал в почивен ден (събота), то следвало да се приеме, че констатираното нарушение в следващия ден, също почивен (неделя), фактически не било осъществено, е приета от въззивния съд за несъстоятелна. Последното детерминира предмета на настоящия касационен контрол, който съгласно чл.218 ал.2 АПК, включва и служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на оспореното съдебно решение със закона.

Между страните няма спор за фактите. Спорът е за правото, като с напълно идентични доводи е било атакувано процесното пред СРС наказателно постановление и съдът им е дал законосъобразен отговор, излагайки ясни и обосновани мотиви. Съгласно чл.172а АПК нормативната роля на мотивите не е „да доказват“, а да проявят механизма на формиране на решаващата воля на съда. В този контекст следва да се отбележи съответствието със закона на приетото за установено обстоятелство, че санкционираният касатор е извършил нарушение, като е управлявал МПС нерегистрирано по надлежния ред в страната,след изтичане на нормативния срок за това, въпреки възраженията му,че същият не следвало да се приема за „изтекъл“,щом последният му ден съвпадал с неприсъствен такъв-събота. Регламентацията от чл.140 ЗДвП и приложимата в случая Наредба №I-45/ 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл.изм.ДВ,бр.105/02г.,посл.изм.ДВ,бр.93/23г.) - само Наредба №I-45/2000г., издадена по законовата делегация от чл.140 ал.2 и чл.142 ЗДвП, е недвусмислена, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само регистрирани МПС, имащи табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.3 ал.1 Наредба I-45/00г. нормира срок, в който следва да бъде извършена регламентираната регистрация. Последният се прилага и при придобиване на собствеността върху превозното средство извън България, какъвто е настоящият случай, а чл.4 ал.1 от същата наредба императивно вменява горното задължение,с темпоралните му измерения,в абсолютно задължение на собственика на МПС.

Съдът е провел законосъобразно въззивния процес, при съблюдаване на принципите от чл.13-чл.14 НПК. Изслушал е в открито съдебно заседание актосъставителя Г.К. и св.Р. (присъствал при установяване на нарушението), чиито показания е обсъдил ведно с обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства по делото. Приел е от фактическа страна, че през м.юни.2023г. касаторът и неговият баща Х. В. Х. закупили в **********лек автомобил, [Марка]; № рама: *********************** и поставени от немските власти регистрационни табели с №*********, с обозначен на тях срок на валидност - 22.07.2023г. В придобивния акт, като собственик е бил вписан бащата на касатора, но последният е управлявал автомобила след пристигането им в България, вкл. на 23.07.2023г. в [населено място]. Въпреки системното използване на МПС според предназначението му и ясното съзнание за задължението същото да бъде регистрирано в страната по законоустановения ред и, че собственикът му е бездействал през нормативно определения срок, което е довело до изтичане на валидността и на немските регистрационни табели на 22.07.23г., касаторът е управлявал автомобила по улиците на [населено място],вкл. и на 23. 07.23г. За последния факт, който е с определящо правно значение в случая, е ирелевантно дали посочената от немските власти дата се свързва с почивен, празничен, неприсъствен или присъствен ден в България, както правилно е преценил районният съд.

Извеждайки изводи за процесуалната изрядност на процесното пред него НП и съблюдаване на сроковете от чл.34 ЗАНН, предвид спиране на административно-наказателното производство по чл.33 ал.2 ЗАНН, съдът е формирал верни изводи и за материалната законосъобразност на юрисдикционния акт.Приел е за безспорно установено релевираното нарушение, тъй като установените факти по делото точно и ясно сочат на неизпълнение на императивно задължение за оспорващия да управлява в страната само регистрирано МПС, с поставени на съответните места, регистрационни табели с номер, удостоверяващ извършена регистрация. Последната, по дефиниция (§2 т.4 ДР Наредба №I-45/00г.), представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Като не са били предприети действията от чл.2 и чл.3 ал.2 Наредба №I-45/00г. в едномесечния нормативен срок, от собственика на автомобила (баща на касатора) за представянето му за регистриране от звеното „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], оспорващият (при пълно знание на всички относими факти в случая) го е управлявал в [населено място], по пътища (улици), отворени за обществено ползване, без надлежната му регистрация в страната, което попълва състава на чл.140 ал.1 ЗДвП.

В този контекст преценено, неоснователно е главното оплакване на касатора, че съдът неправилно бил приложил закона, с оглед на безспорния факт - срокът, определен от немските власти за валидност на регистрацион-ните табели, изтичал в почивен ден, което означавало, че същият следвало да се приеме за изтекъл в първия присъствен ден след това. Правилно и в съответствие с чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове,СРС е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.3 ал.1 и ал.2 Наредба №I-45/00г. във връзка с чл.140 ал.1 и ал.2 ЗДвП, според точния им смисъл, тъй като волята на нормотвореца е ясна: „Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността …“, а не както счита касаторът - след изтичане на един месец, респ. в последния ден, от придобиването. Тази разпоредба (чл.3 ал.1 Наредба №I-45/2000г.) се прилага и при придобиване на собственост на МПС извън България, както правилно е съобразил районният съд. Следователно, няма никакво значение за преценката на фактите като съставомерни обстоятелството - дали последният ден от определения от немските власти срок на валидност на поставените временни регистрационни табели на процесния автомобил, е бил почивен, работен или празничен. Сам по себе си нормативният срок „до един месец“ за регистриране на закупения в **********автомобил, е значителен, като същият е давал възможност във всеки един момент след влизане в страната с него, да бъде регистриран при съблюдаване правилата от приложимата Наредба №I-45/00г., което като не е направено и въпреки това касаторът го е управлявал в [населено място], е извършил релевираното нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. Последното, по хипотеза (арг.чл.6 ЗАНН) е законоустановено, както по своите обективни и субективни белези, така и с оглед неговата наказуемост. Релевирайки същите доводи пред настоящия състав, при законосъобразното им отклоняване от въззивнната инстанция, касаторът очаква нов прочит на закона, за какъвто няма основание.

Въпросите за вината и вида и размера на наказанието, са свързани с приложението на материалния закон, за което настоящият съд следи и служебно, по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. При преценка на законосъобраз-ността на индивидуализираните наказания, предвидени в хипотезата на нормативно установена кумулация, в параметрите от чл.175 ал.3 ЗДвП, районният съд, макар и неправилно да е посочил, че същите са определени в абсолютен размер, е постановил правилен акт по крайния му резултат. Това е така, защото съгласно чл.175 ал.3 ЗДвП:„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ При липса на утежняващи отговорността на касатора обстоятелства, правилно са му наложени наказанията в законо- установения минимум, поради което същите, съответно на закона (арг. от чл. 27 ЗАНН), са потвърдени от съда.

При този изход на процеса пред настоящата инстанция, основателно е искането на ответника по касация за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК, което в контекста на чл.143 ал.1,вр.с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите следва да бъдат възложени в полза на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен акт. Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР,е Областната дирекция на МВР [населено място]. Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева. В случая, предвид фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Обобщавайки изложеното и, след извършената проверка по чл.218 ал.2 АПК, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/10.01.2024г., постановено по АНД № 610/2023г. по описа на Силистренския районен съд.

 

ОСЪЖДА Н. Х. В., с [ЕГН] и постоянен адрес в [населено място], [улица], **************, община [населено място], да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място], с административен адрес: [населено място], бул.“************** и [ЕИК], сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.

 

Решението е окончателно.