О   П   Р   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №260339

 

гр. Пловдив 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №3232/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с. постановено на 30.10.2020г. по ч. гр. д. №12837/20г. в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 1 439.72 лева върху просрочената главница за периода 15.012019г. – 17.07.2020г. и за разноските над уважените размери до претендираните.

Частният жалбоподател на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност претендираното обезщетение за забава да представлява необосновано високо обезщетение по смисъла на нормата на чл. 143, т.5 от ЗЗП, както и заобикаляне на забраната на чл. 33, ал.2 от ЗПК, където е уреден максималния размер на обезщетението за забава.

Този извод на районния съд е правилен. В посочените по – горе норми на ЗЗП и ЗПК е указано какъв следва да бъде максималният размер на обезщетението за забава, както и че то не може да бъде необосновано високо. В настоящия казус наред с процесното обезщетение е уговорена и присъдена възнаградителна лихва практически за същия период в размер от 1 308.43лв., което не е предмет на настоящето производство. Тези две пера, независимо от това как ще бъдат назовани, а те и двете в процесното заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК са квалифицирани от заявителя като лихви, обосновават вероятността искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 1 439.72 лева върху просрочената главница за периода 15.012019г. – 17.07.2020г.  да се основава на неравноправна клауза в представения договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2017г. понеже чрез тях потребителят се задължава при забава на плащанията по кредита да заплати необосновано високо възнаграждение.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочената по – горе претенция, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с. постановено на 30.10.2020г. по ч. гр. д. №12837/20г. в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 1 439.72 лева върху просрочената главница за периода 15.012019г. – 17.07.2020г. и за разноските над уважените размери до претендираните.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                        Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.