№ 8711
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20241110100793
по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 993,30 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„Рено Каджар“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.12.2022 г., настъпило в гр. София, в т.
ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът З.... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 17.12.2022 г., в гр. София, на кръстовището
на ул. ... и ул. „..., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. „Рено Каджар“, с рег. № ..... Поддържа, че
ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Хонда“, с рег. № ... Сочи, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, който не е спазил необходимата инстанция пред намиращия се пред
него друг автомобил, вследствие на което го удря отзад и настъпва ПТП с материални щети,
за което е съставен протокол за ПТП № 1866687 от 17.12.2022 г. Заявява, че във връзка с
ПТП-то при него е образувана щета № **********/20.12.2022 г., извършен е оглед и е
съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 4 024,52 лв., в който
размер на 09.06.2023 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е
изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта доверен сервиз, като
е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Допълва, че с регресна покана ведно с материалите по щетата в оригинал, ответникът е
поканен да заплати процесната сума от общо 4 039,52 лв., като след извършено прихващане
с насрещни вземания до размера от 3 046,22 лв. непогасена е останала разликата от 993,30
лв., чието заплащане претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва иска по размер, тъй като надвишава действителния размер на вредата, поради което
счита, че с изплащане на сумата от 3 046,22 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за
изцяло удовлетворена. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и част от вредите, чието обезщетяване се претендира. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
В о. с. з. на 09.05.2024 г. страните не изпращат представител.
С молба от 02.05.2024 г., докладвана в о. с. з. на 09.05.2024 г., ищецът моли за
уважаване на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и не
касаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
21.03.2024 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100483067/19.09.2022 г. и Общи условия към нея,
констативен протокол за ПТП № 1866687/17.12.2022 г., материалите по щета №
**********/20.12.2022 г., писмо от 24.08.2023 г. З...., съдържащо изявление за прихващане с
насрещни вземания, ведно с приложение № 1 и № 2 към него, платежно нареждане от
30.08.2023 г. за сумата от 44 367,27 лв. и др., както и извършеното от ответника
извънсъдебно плащане на част от регресното вземане в размер на 3 046,22 лв., което по
същество представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото
основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, не
касаещи размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае
единствено размера на вредите, причинени на застрахования при З.... по застраховка „Каско
на МПС“ л. а. „Рено Каджар“, с рег. № ...., респ. наличието на причинна връзка между тях и
процесното ПТП.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
2
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „Рено Каджар“,
с рег. № .... се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 17.12.2022 г. Този извод на
вещото лице не се опровергава от други доказателства по делото. Експертът изяснява, че
необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на база на средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на 3 630,74 лв. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена
на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Ето защо, следва да се приеме,
че действителният размер на вредата съответства на посочената от вещото лице сума от 3
630,74 лв., определена по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 17.12.2022 г. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона,
поради което доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така
общият размер на дълга възлиза на 3 645,74 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е платил на ищеца сумата от 3 046,22 лв., извършвайки
прихващане със свои регресни претенции към него. Ето защо, той е останал задължен за
разликата между платената сума и действителните вреди, т. е. за сумата от 599,52 лв., до
който размер предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 993,30 лв., или за размера от
393,78 лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.01.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 271,60 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 39,64 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на всяка от страните, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните им представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което те
не са били реално представлявани.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. „,...... ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ......., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 599,52 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „Рено Каджар“, с
рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.12.2022 г., настъпило в гр. София, в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 599,52 лв. до пълния
предявен размер от 993,30 лв., или за размера от 393,78 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ......., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 271,60 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ...., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 39,64 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4