№ 402
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:К. Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от К. Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110169436 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност против М. Б. Б.
и Л. П. М. за сумата от 3700,84 лева, от която 3167,31 лева представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в
имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №296004, сумата 482,73 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., сумата от 41,62 лева- представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 9,18 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2022 г.
до окончателното плащане, като сумите се претендират от М. Б. Б. – 1/2 и Л. П. М. – ½.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
1
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Б. Б. оспорва да е собственик или ползвател на
процесния имот като заявява, че същият е завещан на Л. П. М. посредством саморъчно
завещания от 24.06.1992 г. на Л. Д. П.. Поддържа, че съдебният състав гр. д. №40845/2013 г.
по описа на СРС, 73 състав също е приел, че тя не е съсобственик на имота. Евентуално
поддържа, че исковете са погасени по давност за периода преди 03.12.2021 г. Оспорва
дължимостта и на исковете за лихва. Претендира разноски, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
Отвтеникът Л. П. М. е подала отгоовр на исковата молба, с който не оспорва размера
на начислената топлинна енергия, но заявява, че няма качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като не е собственик на имота, както и нейният наследодател също не е бил
собственик на имота през процесния период. Позовава се на изтекла в нейна полза
погасителна давност за задълженията за периода преди м.12.2019 г. Претендира
присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че
исковете следва да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и/или
наследодателя на ответниците, включително и наследственото правоприемство, по силата на
което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а
ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка
на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи пълно и
главно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот,
респ. че техният наследодател е бил собственик на имота, или в негова, респ. в тяхна полза е
2
учредено вещно право на ползване по отношение на същия. Действително по делото е
приобщено удостоверение за насленици на Л. Д. П., издадено от Столична община , район
Красно село, според което същата е оставила за свои наследници по закон ответниците – Л.
П. М. и М. Б. Б.. Но по делото не са представени доказателства, от които категорично да се
установи, че недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в АДРЕС е бил
собственост на Л. Д. П.. От приобщените писма от Столична община, район Красно село, и
от Агенция по вписванията, Стар архив е видно, че не са установени документи за
собственост на имота. Представеното от ответника М. Б. универсално завещание на Л. Д. П.
в полза на Л. П. М. също не установява, че наследодателят е притежавал собствеността
върху процесното жилище към датата на завещателното разпореждане, респ. не се
установява имотът да е преминал в патримониума на Л. П. М..
Не се установи в производството и наличието на валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответниците или техния
наследодател като трето ползващо лице по смисъла на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС. Наличието на предшестваща облигационна връзка между страните не може да се
презюмира от представения по делото акт за изключване на отопление в имота, който е без
датата и подпис за клиента.
Съобразявайки данните по делото и при изричното оспорване от страна на ответниците
за липса на облигационно отношение, ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи
пълно и главно първата материална предпоставка - наличието на облигационно отношение с
предмет продажбата на топлинна енергия, поради което искът за главницата следва да бъде
отхвърлен, като е безпредметно да бъдат обсъждани останалите материални предпоставки.
Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за сума за дялово разпределение.
Претенциите на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане са аксецорни
спрямо главния дълг, поради което съдът намира, че също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора разноски се следват на ответниците.
Ответникът М. Б. Б. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450,00 лева, което следва да ѝ се присъди изцяло.
Ответникът Л. П. М. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, което
води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния й представител
следва да се определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да
заплати. Въз основа цената на исковете от 3700,84 лева и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв,
препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза
на 670,00 лева (400+10% върху 2700), което следва да ѝ се присъди в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против М. Б. Б. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС и Л. П. М. ЕГН ЕГН2
с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност при квоти
от по 1/2 сумата от 3700,84 лева, от която 3167,31 лева представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се
в АДРЕС с абонатен №296004, сумата 482,73 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 01.11.2021 г., сумата от 41,62 лева- представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 9,18 лева -
3
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2022 г.
до окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на М. Б. Б. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
450,00 лева – разноски за адвокатско възнграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адв. К. П. Гигова от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА сумата
670,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника Л. П. М. ЕГН ЕГН2 по гр.д. №69436/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4