Р Е
Ш Е Н И Е
№ II - 210
09.11.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
участието на секретаря Ст.Вълкова………………като разгледа докладваното от съдията
Темелкова въззивно гражданско дело № 2288 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба от К.С.К., ЕГН **********,*** против решение № 1867/30.07.2020г по
гр.д.№2320/2020г на районен съд –Бургас в частта, в което е осъден да заплаща
на малолетната си дъщеря С., ЕГН **********,чрез нейната майка и законен
представител Г.М. месечна издръжка в размер на 250лв ,считано от м.февруари 2020г
до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело и в частта, в която
се определя режим на лични отношения между бащата и детето през първите шест
месеца след влизане в сила на съдебното решение,както следва : всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00часа до 18,00часа в неделя, без
преспиване и след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението по
един месец през лятото, когато майката не ползва годишен платен отпуск.Жалбата
е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ГПК –
решението е връчено на процесуалния представител на въззивника на 31.07.2020г, а
жалбата е входирана на
14.08.2020г.Съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и допустима.В
нея се твърди ,че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано.Съдът не
е изложил мотиви по твърденията на въззивника –ответник за платени от него и
неговите родители наем на жилището, в което живее ищцата и детето и консумативните разноски за него, както и,
че ответникът е закупувал дрехи и други необходими неща за детето и е плащал издръжка. Необосновано
са игнорирани доказателствата за доходите на ищцата и за момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение, като до този момент е получавала 674,93лв месечно ,а от друга
страна не е взето предвид ,че ответникът няма постоянни месечни доходи. Неправилен и необоснован е
изводът ,че ищцата не разполага със
средства и, че ответникът не е предоставил
такива в размера ,за който е
осъден да заплаща издръжка за минал период. В нарушение на процесуалните
правила районният съд е отказал да
приеме представените от ответника писмени доказателства – анекс към договор за
наем и разписки за реализирани консумативни разноски,които според
въззивника-ответник дават яснота между кои страни е сключен договора за наем и
кой е заплащал сумите за ползването на отдаденото под наем жилище и, че е предоставял достатъчно средства за
издръжка на детето за минал период.
По
отношение на обжалваното решение,в частта относно определения режим на лични
отношения на бащата с детето, се твърди,че
то е неправилно ,като също са допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон.Според въззивника решението е постановено само
на база твърденията на ищцата при изготвяне на социалния доклад относно
емоционалното състояние на детето след фактическата раздяла между
родителите и е неизяснен въпроса
необходими ли са по-чести контакти с бащата
,с оглед преодоляване на настъпилото отчуждаване.За да се реши въпросът с
адекватния режим на лични отношения е следвало съдът да изясни както
възможността за осигуряване на добър
социален и битов живот на детето по време на личните контакти ,така и
възпитателските качества на бащата и имат ли те благоприятно въздействие върху
развитието на детето.Няма доказателства по делото за проведен с детето разговор
от социалните работници, дали то желае да остане с преспиване при баща си
,макар той да съжителства с друга жена и
дали майката създава пречки да се
осъществяват пълноценни контакти с бащата.Съдът не е взел предвид при
постановяване на решението ,че при
ответникът има създадени добри битови условия за преспиване на детето,
а е наблегнал в мотивите си на факта,че
след като живее с друга жена, детето не
следва да остава при него да преспива.Не са събрани достатъчно доказателства
дали бащата има нужния капацитет и условия, за да може детето да пребивава при
него през първите шест месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и по един месец през лятото ,без значение от
факта дали майката е в платен годишен отпуск и през официалните
празници.Изготвеният социален доклад е непълен ,без посещение в дома на ищцата.На
базата на посоченото в него,че детето отказва да контактува с непознати и трудно се адаптира към нова обстановка,
съдът е постановил своето решение
относно режима на лични контакти.От събраните гласни доказателства се
установява,че ищцата постоянно изключва телефона си и не дава на детето да контактува с баща си
,което според него е основната причина то да се промени и да се затвори в себе
си.Въззивникът-ответник счита ,че така определеният от съда режим на лични
отношения ще доведе до по-голямо
отчуждаване на детето от бащата ,с оглед възприетото от майката поведение. Счита,
че решението е постановено при непълнота на доказателства –претендира
изслушване на свидетел –неговата майка и необходимост от нов социален доклад ,
като бъде осъществено посещение в дома на майката и да се проведе разговор с детето дали желае
да остане с преспиване при въззивника-ответник .Моли да се постанови решение,с
което да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части, като
се отхвърли иска за присъждане на издръжка за минало време /от м.февруари 2020
г до депозиране на исковата молба/ и да се измени постановения режим на лични
отношения с детето през първите шест месеца ,така както е посочено в решението
на районния съд ,но с преспиване при
бащата събота срещу неделя ,както
и един месец през лятото и през останалите празници – Великденски, Коледни и
ученическите ваканции ,като този режим не зависи от факта дали майката е платен
отпуск ,като този режим бъде определен и за в бъдеще,като алтернативно желае
личните срещи през месеца да се провеждат на адреса на неговите родители в кв.В.,ул.Ч.
*,а в случай,че ищцата желае през останалото време доброволно да предостави
възможност да се среща с детето, то тази възможност да се запази.
По делото
е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Н.М.,чрез пълномощника й адв.Ангелова,в
който тя е оспорена като неоснователна.Оспорено е твърдението,че въззивникът -ответник
е заплащал наема на жилището ,в което са живели тя и детето,както и
относимостта на представите писмени доказателства към спора.Отделно,твърди се
,че представеният анекс към договор за наем е с противоречащи си клаузи и е
съставен за целите на настоящото производство.Счита,че дори ищцата да не е
участвала в плащането наема за жилището, това няма отношение към задължението
за изплащане на издръжка за малолетното дете.Счита,че правилно районният съд е
отказал да приеме посочените в жалбата доказателства, доколкото същите са
ирелевантни за спора.Въззивникът –ответник не е представил по делото
доказателства за своите доходи ,като е заявил, че работи без трудов договор.Правилно
е решението на районния съд и в частта относно определения режим на лични
отношения, като е взет предвид родителският капацитет на бащата
и състоянието на детето.Въззивникът-ответник сам се е дистанцирал и дезинтересирал от него и не се е обаждал
повече от два месеца, след като е напуснал общото жилище.Счита ,че желанието на
въззивника-ответник детето да преспива
при него е породено само от собственото му удобство и не е съобразено с характера
на С. и това, че трудно комуникира с
чужди хора.От събраните гласни
доказателства е установено, че след напускането на бащата, детето още повече се
е затворило в себе си. Счита, че определеният от съда режим на лични отношения
през първите шест месеца ще осигури едно
по-плавно привикване на детето към новата ситуация. С оглед характеровите
особености на детето, съдът правилно е определил по-ограничен режим в началния период на адаптация ,в
съответствие със Закона за закрила на детето и с висшия му интерес.Моли да се
потвърди решението в обжалваната му
част.
Предявените
искове са с правно основание чл.127,ал.2 СК,вр.с чл.149 СК.
При
служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното съдебно решение
настоящата инстанция констатира ,че постановеният първоинстанционен съдебен акт
е валиден и допустим.
По
въззивната жалба против решението, с което е присъдена издръжка за минало време:
В
исковата молба ищцата, в качеството й на майка и законна представителката на
малолетната С.К.К. твърди,че от м.февруари 2020 година бащата на детето
–ответника К. е напуснал съвместно обитаваното от тях жилище и от тогава до датата на подаване на исковата молба не е
заплащал издръжка за детето,с изключение на сумата 200лв, платени на
18.05.2020г.Ищцата твърди , че детето посещава детска градина,за което се заплаща
месечна такса, за транспортни разходи заплаща 50лв и същата сума за посещение при психолог.Твърди
се също , че детето е с диагноза атопичен дерматит, което налага закупуване на
скъпоструващи лекарства и козметика.Съдът е
уважил иска за присъждане на издръжка частично, като е осъдил ответникът
да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв, считано от м.февруари 2020г. Претенцията
за издръжка за минало време обхваща периода от м.февруари 2020г до 21.05.2020г, когато е предявен искът.Ответникът
оспорва решението в тази част, като твърди,че е заплащал наема на жилището, което
се ползва от ищцата и детето, консумативните разноски за него/ток и вода/ и е закупувал дрехи и други необходими неща
за детето.Съдът намира, че е недоказано твърдението на ответникът ,че не дължи
издръжка за минало време, тъй като е заплащал такава, с изключение на сумата
200лв, платена на 17.05.2020г, която следва да се приспадне от дължимата сума
за издръжка за минало време. Плащането на наема на жилището,обитавано от ищцата
и детето и на консумативните разноски за него, не представлява плащане на
месечна издръжка за детето, необходима за осигуряване на средства за неговото
ежедневно съществуване. Дори тези
разходи да са били плащани изцяло от бащата, отношенията между страните са
облигационни и следва да се разрешат по друг
ред. По делото е представена разписка от 17.05.2020г, от която се
установява,че ответникът е платил на баща си С.К. сумата 250лв, но не се установи тези пари да са били
предназначени или да са били дадени на майката за издръжка на детето.По делото
са представени също и две нареждания за касов превод за сумите
4500лв и 3255лв, които безспорно са преведени по банковата сметка на ищцата.Тези преводи обаче са
извършени в предхождащ период /м.януари 2020г/,преди настъпване на раздялата
между страните, а началният момент, от който се претендира заплащане на издръжка
за минало време е м.февруари 2020г.Освен това въпросните суми са приведени от
трето лице, с посочено основание : за ремонт и материали на обект в У. и от обясненията на ответника става ясно ,че парите са
приведени по сметка на ищцата поради наличието на принудително изпълнение
против него, заради банков кредит, а не са били предназначени за издръжка на С..От
показанията на свид.К., майка на въззивника също не се установи по категоричен
начин, че средствата, преведени на майката са били предназначени за месечната
издръжка на детето.Дори тези средства да са изтеглени от ищцата, отношенията с ответника следва да се разрешат по друг
ред. При определяне на размера на дължимата издръжка за минало време съдът
взема предвид нуждите на детето и възможностите
и материалното състояние на даващия издръжка.Детето е на 6 години и два месеца към датата на подаване
на исковата молба.Страда от а. д./амболаторен лист на л.144 от делото/.Доказателства
за доходите на бащата не са представени, но самият той признава пред районния
съд ,че работи без трудов договор и реализира доходи, без да посочва конкретния
им размер.От представената заповед № РД-18-62/03.07.2020г и регистрационна
карта на Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищцата е регистрирана като
безработна на 07.07.2020г.Преди това е
работила на трудов договор, с доход 675лв средно месечно.При тези данни съдът намира ,че определеният от районния съд
размер на издръжката за минало време/на месец/ е адекватен на нуждите на детето
и е съобразен с възможностите на родителя,задължен да я дава.За периода от
м.февруари 2020г до 21.05.2020г сумата, дължима за издръжка възлиза на 925лв. Като
се вземе предвид изплатената сума в размер на 200лв на 17.05.2020г, остава да
се дължат 725лв издръжка за минало време. Издръжката за времето след подаване
на исковата молба остава непроменена,тъй като няма постъпила жалба против
решението в тази част.Горното налага отмяна на обжалваното решение ,в частта в
която е присъдена издръжка за минало време :от м.февруари 2020г до 21.05.2020г
за сумата над 725лв издръжка за
посочения период,като се отхвърли иска до сумата от 925лв.
По
жалбата против решението относно режима на лични отношения с детето :
Спорът е относно възможността, при определяне
на режим на лични отношения между детето и въззивника, то да преспива в дома на
баща си в почивните дни, които са определени
от съда за осъществяване на тези
отношения. Въззиваемата оспорва тази възможност в първите шест месеца от
контактите, като твърди,че детето е притеснително, затворено, трудно контактува
с чужди хора и това налага преходен период, в който то да не преспива в дома на
баща си, който живее съвместно с друга
жена.Представя и доказателства, че детето ползва социална услуга –
психологическо консултиране и социална
работа със семействата, предоставена от ДСП –Стара Загора. Представеният
договор със Сдружение „Самаряни“ касае психосоциална подкрепа и консултации, предоставени
на майката ,а не на детето. Във връзка с тези твърдения по делото е назначена
съдебно-психологична експертиза.Вещото лице К. в заключението си посочва, че
при проведеното изследване на детето е констатирала преживявания на
несигурност, страх и затвореност.Като причина за това се сочи историята на
родителските отношения /от раждането на детето до момента/, естеството на
функциониращите психоафективни връзки на детето с родителите и изявилият се
конфликт между тях , комбиниран със специфичното за него задълбочаване. При
проведеното психологично изследване е констатирано, че детето е
крайно неуверено, плахо и силно напрегнато, с потиснати емоционални реакции.Демонстрираното
отношение към бащата е явно положително, но в голяма степен потиснато –детето
не доверява чувствата си към този родител ,особено в присъствие на
майката.Относно срещите с бащата, отначало детето отрича да си спомня за
времето прекарано с него, впоследствие говори за тези моменти като наситени с
хубави преживявания.То не се доверява на собствените си преживявания и чувства
,а се солидаризира с позицията на майката, която е важната фигура в живота му.Това прави го изключително
напрегнато и според вещото лице създава риск за неговото психично здраве.Вещото
лице също така е констатирало ,че
наличната свързаност с майката е симбиотична и не се е състояла сепарацията на
детето- не е станало психологическото му отделяне, т.е. то да стане
самостоятелен индивид, да възприема самостоятелно ситуациите, да се изгражда собствено мнение,
въз основа на своята преценка, да прави избори, които са независими от този на
първия друг/в случая майката/.Според вещото лице тази сепарация започва
нормално на втората година от живота на детето и продължава между втората и
четвъртата година.В момента С. не е сепарирана
от майката по чисто психологични
причини, нещо, което според вещото лице е трябвало да стане по –рано и ако тази по-тясна връзка продължи ,детето
ще продължи още дълго да е зависимо от нея.Според вещото лице е наличен риск от
развитие на синдром на родителско отчуждение, ако детето продължи да има
ограничен контакт с бащата и продължава да слуша и възприема нагласите на майка
си и бабата по майчина линия.Освен това вещото лице е констатирало ,че при
контакт с бащата детето е по-спокойно и спонтанно,отколкото в присъствието на
майката.Това е така ,защото долавя негативното отношение на майката към
бащата и нейното притеснение да остави
детето при него.Вещото лице също установява,че при срещата с баща си и жената
,с която той живее, детето се чувствало добре и то се връща в спомените си за
това пребиваване като към нещо приятно, което би искало да се повтори. Вещото
лице е категорично, че когато детето има
адекватна връзка с другия родител /бащата/,
това би му позволило да се отдели от майката и по този начин да възприема себе си като
отделен индивид, със свое мнение и със своя позиция-ролята на бащата е
изключително важна, тъй като има сепарираща и структуриращата психичното
функция.Това дава възможност по –добре да се развие и разгърне цялостното
функциониране, цялостното изграждане на детската личност; преспиването в дома на бащата само по себе си не е стресогенно и би било от полза на детето.
На
база на събраните по делото доказателства съдът намира въззивната жалба в тази
й част за основателна.Установи се по делото по безспорен начин,че поведението
на майката, нейните лични субективни страхове да отдели от себе си детето и то
да отиде при баща си, както и невъзможността да преодолее неприязънта към него и
предаването на тези нагласи към бащата на детето, а също задълбочилият се конфликт
между родителите след раздялата и прекъсването на диалога между тях, са
довели до тревожност,
притеснителност и несигурност на детето, което, ако продължи, ще се отрази негативно на цялостното му развитие и може да доведе и до
развитие на синдром на родителско отчуждение. Констатираните от вещото лице
недостатъчно самочувствие и увереност в собствените способности ,страх от
грешка ,чувство на несигурност и съмнение в собствените качества не биха могли
да се преодолеят с даване на период за адаптация при срещите с бащата/без преспиване
в дома му/, както смята майката. Напротив, създадената симбиотична връзка с
майката, която е пречка на тази възраст детето да гради своята
индивидуалност като самостоятелно човешко същество, може да се преодолее именно чрез поддържане
на контакт с бащата – възприемането от страна на детето на този контакт като
удовлетворяващ, съдейства за задоволяване емоционалните му потребности от сигурни и стабилни взаимоотношения със
значими възрастни, създаване на чувство за собствена стойност, както и
позитивно чувство за собствена идентичност.Липсата или игнорирането на бащата
от живота на детето носи крайно негативни емоционални и социални последици за
него в периода на детството и особено в перспектива –юношество и зрялост.Констатираното
от вещото лице психологично състояние на детето може да се преодолее с корекция
в поведението на двамата родители, които следва да преустановят да го въвличат
в междуличностния си конфликт и да направят опит да възстановяват нормалния контакт по- между
си, а не с даването на преходен период ,в който то няма да преспива в дома на
баща си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налага
предоставяне на някакъв период от време, през което детето да бъде виждано от
бащата , без преспиване в неговия дом, тъй като по делото не се събраха доказателства в подкрепа на тезата на
въззиваемата, че то се нуждае от такъв период. За да се преодолеят негативните перспективи за правилното психологическо и емоционално развитие
на детето, констатирани от вещото лице и
при установеното по делото, че то се
чувства много добре при баща си и при жената, с която той живее, съдът намира,
че следва да се определи следния режим на лични отношения: всяка първа
и трета събота и неделя от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, по
един месец през лятото, докато майката не ползва платен годишен отпуск, по
взаимно разбирателство между страните, а ако такова не се постигне : от 1 юли
до 31 юли всяка година; по време на Коледните
празници, през четна година, за времето от
10 часа на 24.12. до 18 часа на
26.12. включително, детето С. да е при баща си К.С.К., с преспиване
в дома му, а през нечетна година –за същия период, да е при майка си Г.Н.М. ; по време на Новогодишните празници,
през нечетна година, за периода от 10
часа на 31 декември до 18 часа на 01 януари детето С.К.К. да е при
баща си К.С.К. , с преспиване в дома му,
а през четна година –за същия период да е при майка си Г.Н.М.;по време на Великденските празници –през четните
години бащата К.С.К. да взема
детето С. на Велики петък в 10 часа и да
го връща в 17 часа на последния почивен ден от Великденските празници, а през
нечетните години по време на Великденските празници детето да е при майката; след започване на
училище: всяка година, по време на пролетната ваканция - първите пет дни от
ваканцията детето С. да бъде при баща си К.С.К. с преспиване. За осъществяването на личните
контакти бащата следва да взема детето пред
дома на майката и да го връща пред този дом.
По
делото е постъпило уточнение към въззивната жалба вх.№ 260968 /18.08.2020г от К.К.,
с която се иска да не се допуска
предварително изпълнение на решението,в частта за присъдената издръжка за
минало време, поради подадена жалба против това решение.Това изявление следва
да се тълкува като жалба против постановеното предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка за минало време.Тази жалба
обаче е просрочена – решението е връчено на въззивника на 31.07.2020г, а
жалбата е входирана на 18 август 2020г.Поради това следва да се остави без
разглеждане.
С оглед
изхода от въззивното производство /частично уважаване на жалбата само относно
определения от районния съд режим на лични отношения/ и на осн.чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 368лв,съразмерно
на уважената част от жалбата, а на въззиваемата следва да се присъдят разноски
в размер на 278лв.,съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Въззивникът следва да заплати и държавна такса
по иска за издръжка за минало време в размер на 50лв.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1867/30.07.2020г по гр.д.№2320/2020г
на районен съд –Бургас в частта, в която К.К.
е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря С., ЕГН **********,чрез
нейната майка и законен представител Г.М. месечна издръжка за минало време, за
периода от 1.02.2020г до 21.05.2020г за сумата над 725лв до уважения размер от
925лв/ по 250лв месечно/,както и в частта относно режима на лични отношения на К.К.
с детето С. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.М., ЕГН **********,
гр.Стара Загора,кв.“Т. ч.“,бл.*,вх.*,ет.*, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете С.К.К.
, ЕГН ********** против К.С.К. за сумата над 725лв до уважения размер от 925лв/
по 250лв месечно/, представляваща издръжка за
детето С. за минало време, за
периода от 1.02.2020г до 21.05.2020г .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част относно иска за
издръжка за минало време.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между бащата К.С.К. ЕГН **********,*** и детето
С.К.К. , ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния
ден,с преспиване в дома на бащата; по един месец през лятото, докато майката не
ползва платен годишен отпуск, по взаимно разбирателство между страните, а ако
такова не се постигне : от 1 юли до 31 юли всяка година; по време на Коледните празници, през четна година,
за времето от 10 часа на 24.12. до 18
часа на 26.12. включително, детето С. да е при баща си К.С.К., с преспиване
в дома му, а през нечетна година –за същия период, да е при майка си Г.Н.М. ; по време на Новогодишните празници,
през нечетна година, за периода от 10
часа на 31 декември до 18 часа на 1 януари детето С.К.К. да е при
баща си К.С.К. , с преспиване в дома му, а през
четна година –за същия период да е при майка си Г.Н.М.;по време на Великденските празници –през нечетните години
бащата К.С.К. да взема детето С. на Велики петък в 10 часа и да го връща в 17
часа на последния почивен ден от Великденските празници, а през четните години по време на
Великденските празници детето да е при майката; след започване на училище: всяка
година, по време на пролетната ваканция - първите пет дни от ваканцията детето С.
да бъде при баща си К.С.К., с преспиване в дома му . За осъществяването на личните
контакти бащата следва да взема детето пред дома на майката и да го връща пред този дом.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.С.К. против
решението, имащо характер на определение, с което е постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката за минало време.
ОСЪЖДА К.С.К.,ЕГН
**********,*** да заплати на Г.Н.М., ЕГН
**********,гр.Стара Загора,кв.“Т. ч.“,бл.*,вх.*,ет.* сумата 278лв, разноски
пред въззивната инстанция и държавна такса
в размер на 50 лв в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд –Бургас.
ОСЪЖДА Г.Н.М.,
ЕГН **********, гр.Стара Загора,кв.“Т. ч.“,бл.*,вх.*,ет.* да заплати на К.С.К., ЕГН ********** *** сумата 368лв, разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е оставена
без разглеждане жалбата на К.К. против постановеното предварително
изпълнение може да се обжалва пред БАС в
едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: