Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 268 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е
по въззивна жалба от „М.“ АД, ЕИК: срещу решение от
16.06.2017 год. по гр.д. № 211/2016 год. на РС-Етрополе,
поправено с
решение от 29.12.2017 г., с което „М.“ АД е осъдено да заплати на Д.Р.Х.
***, на осн. чл. 200 ал. 1 от КТ, сумата от
14 003,13 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата за
длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., с приспадане
на получаваната инвалидна пенсия в размер на 228, 00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600 ,00
лева-направени по делото разноски. Обжалва се и в частта, с която „М.“ АД е осъдено да заплати държавна такса в
размер на 560,12 лева и направени разноски в размер на 438,56 лева.
Жалбоподателят счита, че решението е
недопустимо, неправилно, постановено при допуснати груби нарушения на
процесуалния закон, в противоречие с материалното право и е необосновано.
Твърди се, че съдът е игнорирал обстоятелството, че с исковата молба са
предявени два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за обезвреда на претендирани
имуществени вреди, причинени от професионална болест и изразяващи се в загуба
на трудов доход за периода 24.02.2015 г.-21.11.2018 г. с цена на иск в размер
на 13 616 лв., ведно със законната лихва върху главницата и разходи за
лечение на заболяването за периода от 01.06.2016 г. до 21.11.2018 г. в размер
на по 40 лв. месечно или общо 1200 лв. Съдът е разгледал един иск с обща цена
от 14 616 лева, поради което е произнесъл свръх петитум.
Посочва, че решението е недопустимо и в отхвърлителната
част, с която съдът е отхвърлил приетия от него за разглеждане иск в останалата
част. Моли решението в тази част да бъде обезсилено и прекратено производството
по делото.
По същество твърди, че решението е неправилно и
необосновано. От решение № 0528/01.06.2016 г. на НЕЛК било видно, че НЕЛК не
признава професионален характер на заболяването „ХОББ, бронхитна форма, ХДН 0-1
стадий“, определя нов процент трайно намалена работоспособност и потвърждава професионалния характер на
заболяването „вегетативна полиневропатия на горните
крайници“ и определения от ТЕЛК с ЕР №1026/12.06.2013 г. срок на загуба на
работоспособност, а именно 01.06.2016 г. Намира за неправилен извода на съда,
че с ЕР № 0528/01.06.2016 г. на НЕЛК е определен срок на загуба на
работоспособност до 01.06.2019 г., тъй като е налице висящо производство пред
НЕЛК във връзка с подадена жалба срещу ЕР № 1047/29.09.2016 г. на ТЕЛК, което не
е влязло в сила.
Излага съображения, че първоинстанционния
съд не е обсъдил събраните доказателства. Напълно необосновано в решението било
прието за безспорно обстоятелството, че въззиваемата
е била трудоустроена на длъжност „дневна охрана“, а в същото време прието, че Д.Х.
е работила в предприятието на „М.“ АД като шлайфист, което е само за времето до
17.11.2010 г., а не и към датата на прекратяване на трудовия й договор.
Промяната от 17.11.2010 г. в трудовото правоотношение, изразяваща се в
заемането на нова длъжност - „дневна охрана" не е в причинно-следствена
връзка с професионалното заболяване на ищцата; въззиваемата
- ищца не е трудоустроена на нова длъжност по реда на Наредба за
трудоустрояването, приета с ПМС №72/30.12.86г., нито по реда на някакъв друг
нормативен акт или в изпълнение на законно разпореждане на компетентен орган
или на административен акт; липсва предписание на ТЕЛК за заемане от Д.Х. на
друга длъжност. Видно е от приетото като доказателство по делото писмо № 114 от
09.02.2015г. на „М." АД, че след възстановяването й на работа с влязло в
сила решение по гр.д. 244/14г. по описа на ЕРС, на Д.Х. са предлагани за
заемане длъжности бобиньор, бандажор и общ работник.
Посочва, че от удостоверение от Бюро по труда - Ботевград peг. №10-18-02-45#1/23.01.17г., е видно, че на Д.Х. са
предлагани посреднически услуги за информиране и
консултиране относно подходящи работни места съобразно
заболяването и здравословното й състояние, посочени са работодателите, към
които е насочвана с препоръки за работа. От представените удостоверения от
всеки един от десетимата посочени в удостоверенията на Бюро по труда -
Ботевград работодатели се изяснява, че въззиваемата
не се е явявала при никой от тях за кандидатстване за работа или за провеждане
на интервю за започване на работа.
Твърди, че съдът неправилно е приел за целия исков период размер от 228
лв. на подлежащата на приспадане от загубения трудов доход пенсия, въпреки че
са представени удостоверения изх. №1019-22-1340+1/27.10.2016г. на НОИ и изх.
№1019-22-304/24.02.2017г., видно от които личната пенсия на въззиваемата
е 235,74 лв. през месец май 2015г.; 231,99 лв. за м. юни; 236,40 от месец юли
2015г. и следващите и 250,57 лв. от месец януари 2017г. и следващите.
Излага подробни съображения, че претенцията е неоснователна за целия
исков период, защото към 24.02.2015г. ищцата нито е работила като шлайфист,
нито има основателна причина да се смята, че е следвало да получава заплата
като шлайфист, нито е загубила заплата на „шлайфист". От 17.11.2010 г. до
24.02.2015 г. Д.Х. е работила на длъжност „дневна охрана" и за
отработеното време на тази длъжност е получавала предвидената за нея заплата.
Самото прекратяване на трудовото правоотношение на 24.02.2015 г. не е
продиктувано от обстоятелства, свързани с професионалното й заболяване, нито
има каквато и да е връзка с него.
В този смисъл оставането на въззиваемата без
работа и без трудов доход след 24.02.2015 г. няма никаква причинна връзка с
професионалното заболяване на ищцата, защото не заради професионално заболяване
тя е загубила работата си на длъжност „дневна охрана", която е заемала от
17.11.2010 г. до 24.02.2015 г.
Твърди се, че съдът е следвало да вземе предвид и правилото на чл. 83,
ал.2 ЗЗД, тъй като трудовото правоотношение с „М." АД е било прекратено и
ищцата е имала възможността, правото и задължението да положи грижа за себе си като
търси и си намери подходяща работа.
Заявява, че искът за обзвреда на преките
вреди, произтичащи от претендираните разходи за
лекарства в размер на 40 лв. месечно и общо за исковия период в размер на 1 200
лв. е неоснователен освен по горните съображения и заради това, че е недоказан.
Посочва, че неправилно е уважена и претенцията за законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба, поради неоснователността на главните искове.
По изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде обезсилено в частта му, с която съдът е осъдил „М.“ АД да
заплати като обезщетение за причинени имуществени вреди на ищцата вследствие
професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата за
длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015г. до 21.11.2018г. за горницата над
13 416 лв. до присъдения размер от 14 003.13 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта му, с която съдът е отхвърлил приетия от
него за разглеждане иск в останалата част, като производството по делото в тази
му част да бъде прекратено; да бъде отменено първоинстанационното
решение в частта му, в която е уважен иска на Д.Р.Х. с правно основание чл.
200, ал.1, КТ и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 14 003,13 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата за
длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015г. до 21.11.2018г., с приспадане на
получаваната инвалидна пенсия в размер на 228,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600,00 лева - направени по
делото разноски, а така също и в частта му, с която „М." АД е осъдено да
заплати на държавата държавна такса и разноски по делото. Претендира разноски
за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден
отговор по въззивната жалба от Д.Р.Х.. Изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли да бъде оставено в сила решението на РС-Етрополе.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Етрополе
решение, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
По делото не се спори, че ищцата е работила при
ответното дружество на длъжността „шлайфист”
повече от 23 години, а от 2013 г. е трудоустроена на длъжността „пазач”.
С експертно решение на ТЕЛК №
1026/12.06.2013 г. на ищцата е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, със
срок на инвалидизация три години, до 01.06.2016 г.
С експертно решение на НЕЛК №
0528/01.06.2016 г. горепосоченото решение на ТЕЛК № 1026/12.06.2013 г. е
отменено /по жалба на осигурителя/, като е дадена нова оценка на
работоспособността на ищцата /60%/ и отново е установен професионален характер
на заболяването „Вегетативна полиневропатия на
горните крайници – средна степен”,със срок на инвалидизация
три години, до 01.06.2016 г.
С експертно решение на ТЕЛК №
1047/29.09.2016 г. на ищцата е признато професионално заболяване „Идиопатична периферна вегетативна невропатия“,
със срок на инвалидизация три години, до 01.09.2019
г.
С експертно решение на НЕЛК № 0015/08.01.2018
г., решение №1047 от 29.09.2016 г. е отменено /по жалба на осигурителя/ и
върнато на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С експертно решение на ТЕЛК № 0427 от
079/08.06.2018 г. на ищцата е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, със
срок на инвалидизация три години, до 01.06.2021 г.,
като няма данни решението да е влязло в сила.
От писмо № 10-18-02-672-1/04.11.2016 г. на
Дирекция „Бюро по труда“-Ботевград се установява, че Д.Р.Х. е регистрирана като
безработно лице от 04.03.2015 г. във филиал Етрополе към Д“БТ“-Ботевград и са й
предлагани просреднически услуги за информиране и
консултиране относно подходящи работни места, съобразно заболяването и
здравословното й състояние. На лицето е предлагана работа и при работодатели,
обявили работни места по програми и мерки за заетост, предназначени за хора с
увреждания, но не е била одобрявана за трудова заетост.
От писмо № 10-18-02-45-1 от 23.01.2017 г. на
Дирекция „Бюро по труда“-Ботевград се установява, че Д.Р.Х. е насочвана с
препоръки за работа при следните работодатели: "Е." АД и "М.
И" ЕООД. Освен това лицето е било включвано в препоръчителни списъци и към
работодателите: Община Етрополе, "Е. б." ЕООД, Фабрика "М."
АД, "М. ц." ЕООД, Читалище "Т. П.", МБАЛ-Етрополе, "М.ц.0"
ЕООД, "М.0000" ЕООД, но на нито едон от
тези места не е била одобрявана за наемане на работа.
В представено писмо изх. № 27/23.02.2017 г. от
"Е." АД и удостоверение изх. № 15/24.02.2017 г. на "М. - 0"
ЕООД се посочва, че лицето Д.Р. Г. не е подавало молба за работа в посочените дружества.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза дава
заключение, че размера на обезщетението за неполучената заплата за длъжността
шлайфист за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., като се приспадне
пенсията за инвалидност в размер на 228,00 лв. месечно е в размер на
14 003,13 лв.
Приетата съдебно-медицинска експертиза дава
заключение, че Д.Р.Х. страда от вегетативна полиневропатия
на горни крайници-средна степен. Видно от личния преглед увреждането на горни
крайници е в необратим стадии, с трайни дистрофични
промени на кожата на дланите и пръстите на ръцете, променена чувствителност и
непохватност, затрудняваща ежедневните битови дейности.
С оглед
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В
разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ е установена имуществена отговорност на
работодателя при професионален риск - “професионална болест”, причинила на
работника трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
За да възникне отговорността на работодателя по
чл. 200 от КТ, е необходимо да е налице професионално заболяване през периода,
за който работникът или служителят претендира обезщетение. Съгласно чл. 56 от КСО, професионалното заболяване е това, което е настъпило изключително или
предимно под въздействието върху организма на вредните фактори на работната
среда или на трудовия процес, и е включено в списъка на професионалните
заболявания. Съгласно чл. 62 и чл. 63 от КСО, признаването на определено
заболяване като професионално, е от изключителната компетентност на органите по
експертизата на работоспособността, като процедурата по установяването и
признаването му е уредена в Наредба за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /приета с ПМС №
168/11.07.2008 г. и обн.
ДВ, бр. 65/2008 г./.Съгласно посочената Наредба, признаването на професионалния
характер на заболяването става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК /чл. 3/, което
решение е задължително за всички лица, органи и организации, в това число и за
гражданския съд, който разглежда последиците от професионалното заболяване,
като всякакви други доказателства /протоколи на други органи, медицински
документи, съдебно-медицински експертизи и др./ са без правно значение. В този
смисъл е и съдебната практика решение №462/9.01.2012г. на ВКС по
гр.д.№1304/2010г, ІV Г.О., ГК, решение №697/10.12.2010г на ВКС по
гр.д.№1978/2009г, ІІІ Г.О., решение №134/29.04.2013г на ВКС по гр.д.№709/2012г,
ІV Г.О., ГК, решение №157/1.07.2011г на ВКС по гр.д.№1125/2010г, ІІІ Г.О., ГК,
и др.,
В случая, за да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че заболяването на ищцата,
в резултат на което тя претендира обезщетение за имуществени вреди
/„Вегетативна полиневропатия на горните крайници,
средна степен”/ има професионален характер, установен с представеното експертно
решение на ТЕЛК № 0528/01.06.2016 г. Пред въззивната
инстанция се представи експертно решение на НЕЛК № 0015/08.01.2018 г., с което решение №1047 от 29.09.2016 г. е
отменено /по жалба на осигурителя/ и върнато на ЕР на ТЕЛК за ново
освидетелстване. Представи се и експертно решение на ТЕЛК № 0427 от
079/08.06.2018 г., с което на ищцата е признато професионално заболяване
„Вегетативна полиневропатия на горните крайници,
средна степен”, със срок на инвалидизация три години,
до 01.06.2021 г., като няма данни решението да е влязло в сила.
Решението
на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт, който в частта му
относно признатия професионален характер на това заболяване, гражданският съд
следва да зачете при предявения иск по чл. 200 от КТ.Същото обвързва страните
за наличието на причинно-следствена връзка между условията на труд, при които
ищцата е работила в предприятието на ответника, и заболяването, за което е
признат професионалният му характер.
При извършена проверка въззивната
инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение. Неоснователни са възраженията на въззивника,
че решението е недопустимо, тъй като
съдът е разгледал един иск за имуществени вреди с обща цена от
14 616 лева. Според Решение № 77 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията В.П. дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука, /в наст. случай професионална болест/ се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост,
и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 3 КТ.
В този смисъл и решение № 227/25.10.2016
г. по
гр. д. № 1405/2016 г. на IV гр. отд. и решение № 321/2010 г. по
гр. д. № 4161/2008 г.
на IV гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо правилно и
законосъобразно е определена обща цена на иска от 14 616 лева, като са кумулирани всички претендирани
имуществени вреди.
Обезщетението за вреди от професионално
заболяване за бъдещ период може да се претендира до края на определения такъв в
решението на ТЕЛК, поради което допустимо искът е предявен за процесния период и в тази връзка са неоснователни
възраженията във въззивната жалба, че вреди могат да се
претендират само до 01.06.2016 г. Пред въззивната
инстанция е представено ЕР на ТЕЛК № 0427 от 079/08.06.2018 г., с което на
ищцата е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия
на горните крайници, средна степен”, със срок на инвалидизация
три години, до 01.06.2021 г., като действително няма данни решението да е
влязло в сила, но същото следва да бъде зачетено, тъй като установява правно
релевантни факти, имащи значение за разрешаване на правния спор.
Настоящият състав споделя даденото разрешение на
въпроса в решение № 144/22.07.2014 г. по гр.д. № 4053/2013 г., IV г.о. на ВКС, относно приложение на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. В
решението на ВКС е посочено, че "ако трудоустроеният работник или служител
откаже да заеме предложената по чл. 314 КТ подходяща работа, той може да търси
обезщетение по чл. 200 КТ само за разликата от сбора от пенсията и
възнаграждението, което би получил за работата, която му е предложено да заеме
и заплатата, която би получавал за работата, която е заемал преди трудоустрояването.
В случаите, когато работодателят не е отправил предложение по чл. 314 КТ,
трудоустроеният следва да си потърси сам работа, като най-малкото, трябва да се
регистрира в бюрото по труда. Ако не го е сторил, тогава има основание да търси
обезщетение за разликата между загубеното трудово възнаграждение и сбора от
получаваната пенсия и минималното възнаграждение за работата, която би могъл да
изпълнява съобразно предписанията на ТЕЛК, съответно-минималното трудово
възнаграждение за страната. В случаите, когато трудоустроеният се е регистрирал
в бюрото по труда и му е била предложена работа, подходяща с оглед
предписанията на здравните органи, но не я заеме, тогава може да търси
обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 200 КТ, само за разликата
между заплатата, която би получавал за старата длъжност и сбора от пенсията и
трудовото възнаграждение за работата, която е отказал да заеме. Ако
трудоустроеният се е регистрирал в бюрото по труда и за исковия период няма
предлагане на подходяща за него работа, тогава той понася имущестевно
увреждане в размер на разликата между получаваната пенсия и загубеното трудово
възнаграждение, без да се приспада минималното възнаграждение за работата,
която би могъл да изпълнява според трудовата препоръка на ТЕЛК."
На първо място липсват данни на трудоустроената
ищца да е предлагана подходяща работа по смисъла на чл. 314 КТ. От
представеното уведомително писмо от ответника изх. № 114/09.02.2015 г. се
установява, че същата е възстановена на длъжност "дневен пазач" въз
основа на влязло в сила на 04.02.2015 г. съдебно решение по гр.д. № 244/2014 г.
на ЕРС. С писмото Д.Х. е уведомена, че длъжността е закрита и не може да бъде
назначена на нея, поради което са й предложени други длъжности: общ работник,
бобиньор, бандажор. Предложените длъжности на ищцата
са в резултат на изпълнение на съдебно решение, а не в резултат на предпиети мерки от работодателя за трудосустрояване
на подходяща длъжност по смисъла на чл. 314 КТ. Ето защо не може да се приеме в
случая, че работодателя е предложил на ищцата подходяща работа по смисъла на
чл. 314 КТ и същата е отказала да я заеме.
По делото са ангажирани доказателства, че Д.Р.Х.
е била регистрирана като безработна от 04.03.2015 г. във филиал Етрополе към
Д“БТ“. Неоснователни са твърденията на въззивника, че
ищцата след като е била регистрирана като безработно лице е отказала да заеме
предложена й подходяща работа. Съдът кредитира представените писма №
10-18-02-672-1/04.11.2016 г. и №10-18-02-45-1 от 23.01.2017 г. на Дирекция
„Бюро по труда“-Ботевград, от които се установява, че Д.Р.Х. е регистрирана
като безработно лице от 04.03.2015 г. във филиал Етрополе към Д“БТ“-Ботевград и
са й предлагани просреднически услуги за информиране
и консултиране относно подходящи работни места, съобразно заболяването и
здравословното й състояние. Лицето е насочвана с препоръки за работа при
следните работодатели: "Е." АД и "М. 0" ЕООД. Освен това
лицето е било включвано в препоръчителни списъци и към работодателите: Община
Етрополе, "Е.б." ЕООД, Фабрика "М." АД, "М. ц."
ЕООД, Ч. "Т. П.", МБАЛ-Етрополе, "М.ц. 0" ЕООД, "М.
2012" ЕООД, но на нито едно от тези места не е била одобрявана за наемане
на работа. Съдът не кредитира представените писма от „Е.“ АД-София, „М.-0“
ЕООД, Община Етрополе, „Е.б.“ ЕООД, „Ф. М.“ АД, „М.-Ц.“ ЕООД и др., в които се
твърди, че ищцата не е кандидатствала за работа при тези работодатели. Съгласно
чл. 20, ал. 4, т. 1 и т.4 от Закона за насърчаване на заетостта регистрацията
на безработните лица се прекратява в случаите, когато не
изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана
за действие; когато откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки
за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти,
финансирани със средства от европейски и други международни фондове; В случай,
че действително лицето не се е явило при работодателя, където е било насочено
от бюрото по труда, би следвало неговата регистрация да е била прекратена,
каквито данни по делото няма. Напротив от двете писма на Дирекция „Бюро
по труда“-Ботевград се установява, че на нито едно от местата Д.Х. не е била одобрявана за наемане на работа.
Служебна бележка № 60-18-02-14505/09.05.2017 г. на Д „БТ-Ботевград“ също
удостоверява, че лицето е регистрирано като търсещо работа от 04.03.2015 г. и
регистрацията не му е прекратена /л.173 от делото/. В чл. 22, ал. 4, т. 3 и т.4 от Закона за
насърчаване на заетостта пък е предвидено задължение за работодателите в срок от 7 работни дни да информират
поделенията на Агенцията по заетостта за: безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа; отказа
си да наемат търсещи работа лица, насочени от поделенията на Агенцията по
заетостта. С оглед изложеното въззивния съд приема,
че лицето Д.Х. не е отказвала да заеме предлагана й подходяща работа от бюрото
по труда.
Същата е регистирана в бюрото по труда за исковия период, поради което работодателя ще дължи
обезщетение в размер на разликата между получаваната пенсия и загубеното
трудово възнаграждение, без да се приспада минималното възнаграждение за
работата, която би могла да изпълнява според трудовата препоръка на ТЕЛК.
Според счетоводната експертиза размера на
обезщетението за неполучената заплата за длъжността шлайфист за периода от
24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., като се приспадне пенсията за инвалидност в
размер на 228,00 лв. месечно е в размер на 14 003,13 лв. Няма основание за
намаляване на изчисленото обезщетение, поради това, че пенсията на Д.Х. за
исковия период е била увеличена. Действително от представеното удостоверение
изх. № 1019-22-1010 от 01.06.2018 г. на НОИ се установява, че пенсията на
ищцата от 2017 г. е в размер на 250, 57
лева, което е с 22, 57 лева повече, от сумата върху който е изчислено
обезщетението. От представеното пред въззиваната
инстанция удостоверение изх. № 25/25.06.2018 г. на „М.“ АД, се установява, че
основната работна заплата за длъжността шлайфист за периода 01.01.2017
г.-31.12.2017 г. е 560,00 лева или с 20, 00 лева повече от базата, върху която
е изчислено обезщетението и от 01.01.2018 г. заплатата е 582, 00 лева или с 42,
00 лева в повече. Респективно при ново изчисление би се получило дължимо
обезщетение в по-висок размер. Липсва от ищцата оплакване /въззивна
жалба/ в тази насока, поради което съдът не обсъжда този въпрос и не дължи
произнасяне. Ето защо въззивният съд намира, че искът
е основателен до уважената сума от 14 003,13 лв., поради което основателна
се явява и претенцията за лихва, присъдена от датата на предявяване на иска –
10.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения решението на ЕРС следва
да бъде потвърдено в тази част.
По
обжалваната част на решението за разноските пред първата инстанция окръжният
съд приема, че жалбата е основателна, тъй като по делото е представен договор
за правна помощ, сключен между ищцата и процесуалния й представител-адв.Ц.С.
от САК, /л.3 от делото/, в който е уговорена сумата от 1100лв., но не е
отразено да е платена същата, както и не е посочен начин на заплащане и не са
представени и други доказателства за плащане на същата. Окръжният съд приема,
че съгласно т.1 от ТР №6/6.11.2013г. по ТД №6/2012г на ОСГТК на ВКС при липса
на доказателства за заплатено възнаграждение, а също така и за други направени
разноски пред първата инстанция, то на ищцата не се дължат разноски за първата
инстанция. В тази част решението следва да бъде отменено.
Правилно
РС-Етрополе е изчислил дължимата държавна такса и разноски, които следва да
бъдат заплатени от ответника по сметка на РС-Етрополе, а именно държавна такса в размер
на 560,12 лева и направени разноски в размер на 438,56 лева за вещи лица,
поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция следва да се присъдят разноски на въззиваемата страна Д.Х.
в размер на 150,00лв., тъй като от договор за правна защита и съдействие № 721435/11.11.2017
г. се установява, че договореното възнаграждение е в размер на 500, 00 лева, но
платеното реално в брой е 150, 00 лева.
Водим от
горното, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на осн.
чл.271, ал.1 ГПК решение от 16.06.2017г.,постановено
по гр.д.№00211/2016 г. по описа на
Етрополски районен съд, поправено с решение от 29.12.2017 г., В
ЧАСТТА му, в която е осъдено „М." АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление-***, И. з.-З., ул."М. И." № 0, представлявано от
изпълнителния директор Р. Р. Р., да заплати на Д.Р.Х. с ЕГН: ********** ***,
направени по делото разноски в размер на 600,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271, ал.1 ГПК
решение от 16.06.2017г., постановено
по гр.д.№00211/2016 г. по описа на Етрополски районен съд, поправено с
решение от 29.12.2017 г., В ЧАСТТА му, в която е осъдено „М."
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление-***, И. з.-З., ул."М.И."
№ 0, представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Р., да заплати на Д.Р.Х. с
ЕГН: ********** ***, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата в размер на 14 003,13 лева, обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие професионално заболяване, а именно: разликата в
размера на заплатата за длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015 г. до
21.11.2018 г., с приспадане на получаваната инвалидна пенсия в размер на 228, 00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
10.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271,ал. 1 ГПК
решението в частта му, в която е осъдено „М." АД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление ***, И. з.-З., ул."М.И." № 0, представлявано от
изпълнителния директор Р. Р.Р. да заплати по смета на РС-Етрополе сумата от
държавна такса в размер на 560,12 лева и направени разноски в размер на 438,56
лева за вещи лица.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М."
АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, И.з.-З., ул."М.И." №
0, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. Р. да заплати на Д.Р.Х. с
ЕГН: ********** *** сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет/ лева за разноски пред
въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по реда на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.