№ 15425
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110161219 по описа за 2022 година
Предявен е от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* срещу
„Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* осъдителен иск ,с правно основание чл. 411
КЗ за заплащане на сумата в размер на 398,52 лева, представляваща неиздължен остатък от
регресно вземане по щета № 470421222209707 по имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната
лихва от 11.11.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й
заплащане.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* твърди, че на
22.02.2022 г. в гр. София на бул. „Гоце Делчев“, по вина на водача на л.а. „Рено Клио“ с peг.
№ СВ9961МВ, е настъпило ПТП в резултат на което са нанесени щети на л.а. „Мерцедес
Е400“ с peг. № ВР6401СК. Към момента на настъпване на застрахователното събитие за
увредения автомобил има сключена валидна имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - полица № 47042117401000162, а л.а.
„Рено Клио“ с peг. № СВ9961МВ има сключена с ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“. Сочи, че по заявление на представител на собственика в
ищцовото дружество е заведена щета № 470421222209707 и е извършен оглед и опис на
причинените щети, като ремонтът на увредения автомобил е възложен на доверен сервиз на
застрахователя и на същия с платежно нареждане от 31.03.2022 г. е изплатена сумата от
623,05 лева, представляваща застрахователно обезщетение. С регресна покана ответното
дружество било поканено да заплати сумата от 648,05 лева, представляваща застрахователно
обезщетение с включени 25 лева ликвидационни разноски. В отговор на отправената покана
последвало частично плащане по щетата в размер на 249,53 лева, предвид което ищецът
моли съда да му присъди разликата в размер на 398,52 лева, представляваща неиздължен
остатък от регресно вземане по щета № 470421222209707 по имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно
със законната лихва от 11.11.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до
окончателното й заплащане.
Ответникът „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК131421443 е подал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че вината за
1
настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на л.а. „Мерцедес Е400“ с peг. №
ВР6401СК, алтернативно излага доводи за съпричиняване, а именно че с поведението си
водачът на за л.а. „Мерцедес Е400“ с peг. № ВР6401СК е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
събитие и твърдените от ищеца увреждания по процесното МПС. Оспорва истинността на
представения двустранен констативен протокол за ПТП. Сочи, че размерът на вредите
следва да се определи по средни пазарни цени и че застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Твърди, че
приложената от ищеца фактура не отразява действителната стойност на ремонта необходим
за поправяне на вредите, цените за труд били завишени и не отговарят на действителния
размер на претърпените вреди, както и че степента на увреждане на детайлите на
автомобила не съответства на предвидените във фактурата ремонтни дейности. Оспорва
предявените искове – за главница и за законна лихва като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Претендира съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно, че на 22.02.2022 г. в гр. София на бул. „Гоце Делчев“ е настъпило ПТП
между водача на л.а. „Рено Клио“ с peг. № СВ9961МВ, и л.а. „Мерцедес Е400“ с peг. №
ВР6401СК.
Не е спорно, че за л.а. „Мерцедес Е400“ с peг. № ВР6401СК към датата на ПТП е
съществувала валидна имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищеца, а че
за л.а. „Рено Клио“ с peг. № СВ9961МВ, към датата на ПТП, е съществувала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Спорно е дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и какъв е техния действителен
размер.
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от
22.02.2022год. ,същото е настъпило около 18,15часа като за Превозно средство Б е
отбелязано 12.Обстоятелства : т.8 „удар в задната част на друго превозно средство ри
движение в една посока и в същата лента“.Водачът на МПС Б е признал ,че е виновен за
настъпването не произшествието.
Въз основа на Заявление ,подадено от водач Христина Гошева Дилова е образувана
при ищеца щета № 470421222209707 ,по която е извършен опис на претензция и опис-
заключение ,в който са отразени констатирани увреждания,като с Възлагателно писмо от
11.10.2022год. на Автосервиз „Силвър Стар Ритейл”ЕАД е възложен ремонт на МПС с рег.
№ВР6401СК,”Мерцедес 213Е”.
Последния е издал фактура от 22.03.2022год. са сумата от 623,05лв. като с Приемо-
предавателен протокол онт 22.08.2022год. автомобила е бил пледаден на собственика ,след
ремонт.
С Опис-заключение по претенция от 11.10.2022год. и Доклад по щета от
30.03.2022год. е определено застрахователно обезщетение в размер на 623,05лв.,което да
бъде заплатено на сервиза ,извършил ремонта.
Не е спорно, че сумата от 623,05лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно
нареждане от 31.03.2022год.
С регресна покана до ответника, ищецът е поискал възстановяване на сумата от
648,05лв. ,с вкл. 25лв. ликвидационни разноски,като от страна на „Групама
Застраховане”ЕАД е била преведена на 12.08.2022год. сума,част от която е и сумата от
2
249,53лв. по настоящата щета.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля Ц. Г. сочи в показанията си ,че е участвала в ПТП,в което тя била
потърпевша ,с л.а. Мерцедес с ДК № ВР 6401 СК, на бул.Гоце Делчев в посока бул.България
на самото кръстовище. Сочи ,че имало задръстване ,поради което спряла автомобила,но
колата зад нея я ударила. След като огледала автомобила си ,констатирала ,че има щети и с
другия участник попълнили двустранен протокол ,а след това обадила и на застрахователя.
Видимо задната й броня била ударена, имало щети ,установени и в последствие по бронята,
по самите датчици.
Св.В. С. сочи ,че е правлявала л.а. „ Рено Клио“ ,с рег. №СВ 9961 МВ като
миналата година участвала в ПТП с този автомобил. Сочи ,че това се случило преди
кръстовището на бул.България и бул.Гоце Делчев. Движела се нормално , имало
задръстване като между двата автомобила имало малка дистанция.Сочи ,че предния
автомобил спрял ,но тя се ударил в него ,отзад.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че
механизмът на процесното ПТП бил следният: на 22.02.2022год. около 18,15часа л.а.”Рено
Клио” с рег. № СВ9961МВ се движи по бул.”Гоце Делчев” ,където реализира ПТП с
намиращия се пред него в колона от автомобили л.а.”Мелцезес Е400”,с рег.№ВР6401СК.
Според вещото лице механизмът на ПТП, както и описаните в описа на
застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че
същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението
се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация
4 година 10 месеца и 19 дни от датата на първоначалната му регистрация 03.04.2017год.
Стойността,необходима за възстановяване на автомобила от нанесените в следствие
процесното ПТП щети,изчислена на база средни пазарни цени, възлизала на 389,05лв.
Съгласно заключението ,от техническа гледна точка ,причина за настъпване на ПТП
е поведението на восачът на л.а.”Рено Клио” ,която се е движел със скорост и диствация
,при които не е имал възможност да спре в размвикет на опасната зона на превозното
средство.Според вещото лице ,водачът на л.а.”Мерцедес” не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП,тъй като се е намирал пред л.а.”Рено Клио.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло като
следва се отчетат и показанията му в с.з.,съгласно които обичайните ликвидационни
разноски възлизат на 20-25лв.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
3
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 623,05 лева, към които били начислени 25
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От протокол за настъпило ПТП ,показанията на свидетелите ,както
и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Следва да се приеме ,че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на л.а.”Рено Клио”,св.В. С. ,която се е движела със скорост и при дистнация
,които не са й давали възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство.
В резултат на противоправното поведение на водача са били причинени щети на
процесния автомобил, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице
съответствие между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно,
доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват
както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По
делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за изключителна вина на другия водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно
4
и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в
обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не
представи доказателства за наличието на изключителна вина на водача на л.а.”Мерцедес”,а
напротив, от заключението на вещото лице се установява ,че същия не е имал възможност
да предотврати ПТП ,тъй като се е намирал пред увреждащото го МПС.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност .
Изяснено е още, че към датата на застрахователното събитие (22.02.2022г.)
процесният автомобил е бил на 4 години, 10 месец и 19 дни спрямо датата на неговата
първоначална регистрация, посочена в преписката, а ищецът не твърди, нито ангажира
доказателства увреденият автомобил да е бил в гаранция, което обстоятелство да е налагало
неизбежното извършване на ремонт в лицензиран сервиз на вносителя.
Ето защо съдът, намира, че изчислената от вещото лице стойност в размер на
389,05лева представлява възстановителната стойност на увреденото имущество по средни
пазарни цени към датата на ПТП, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество .
При това положение размерът на застрахователното обезщетение, определен
съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ се равнява на 389,05 лева, като ответникът не
отговаря за платеното над този размер, дори ищецът да е приел да заплати разликата. След
прибавяне на ликвидационните разходи от 25 лева, на които ищецът има право съгласно чл.
411 КЗ, стойността на регресната претенция е в размер на 414,05 лева. Следва да се
приспадне и извършеното извънсъдебно плащане от ответника в размер на 249,53лв. като е
дължима разликата от 164,52лв.До този размер предявеният иск за главница е основателен, а
за разликата до пълния предявен размер от 398,52 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън
поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или
бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
По разноските :
5
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски,съобразно уважената част от иска.
Ищецът е доказал деловодни разноски в размер на 730лв.,от които 50лв. – д.т.
200лв. - възнаграждение на вещо лице ,80лв. - депозит за свидетел,400лв., адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК .
Съобразно уважената част от иска ,на ищеца се следват деловодни разноски в
размер на 301,36лв.
Право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК има и ответникът ,който
своевременно е поискал такива.
Същия е доказал разноски в размер на 200лв. – депозит за вещо лице и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение ,определенено от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК в
минимален размер.
Предвид отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на
176,15лв.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама Застраховане”ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.”Цариградско шосе” № 47А,бл.В,ет.3 , да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.”Позитано”,№5 ,на основание основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
164,52лв., представляваща неиздължен остатък от регресно вземане по щета №
470421222209707 по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Позитано”,№5 срещу
„Групама Застраховане”ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Цариградско шосе” № 47А,бл.В,ет.3 осъдителен иск ,с правно основание
чл.411 от КЗ за разликата от уважения размер от 164,52лв. до пълния предявен размер от
398,52 лева ,представляваща неиздължен остатък от регресно вземане по щета №
470421222209707 по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане”ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.”Цариградско шосе” № 47А,бл.В,ет.3 , да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.”Позитано”,№5, на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 301,36лв.
, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Позитано”,№5 да заплати на „Групама
Застраховане”ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Цариградско шосе” № 47А,бл.В,ет.3 , на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата
в размер на 176,15лв. , представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7