МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 926/2019
г. ПО ОПИСА НА АРС.
Производството е по реда на гл.
28 от НПК.
Районна
прокуратура – Асеновград е внесла в съда предложение да се освободи обвиняемият
И.Г.Р. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за извършеното от
него престъпление по чл.191 ал.1 от НК, като му се наложи административно
наказание.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на обвиняемия
да се наложи административно наказание глоба, ориентирано към минимума
на предвидения в закона диапазон.
Обвиняемият И.Г.Р. се признава за
виновен, прави самопризнания и изразява съжаление за постъпката си. Моли да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание глоба в минимален
размер.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателствата приема за установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият
И.Г.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
работещ като строителен работник, неженен, неосъждан, с адрес: ***, ЕГН **********.
Свидетелката
Г. С. А. е родена на *** г. Тя е живеела с родителите си в гр. Хасково. През
месец септември 2017 г. тя се запознала чрез социалната интернет мрежа
„фейсбук“ с обвиняемия И.Г.Р.. Същият е роден на *** ***, където живее с
родителите си. Той навършил пълнолетие през 2017 г. Постепенно свидетелката Г. А.
и обвиняемият И.Р. започнали да общуват помежду си все по-често. Двамата се
харесали. Обвиняемият И.Р. няколко пъти
посетил гр. Хасково, където се срещал с посочената свидетелка. През месец
декември 2018 г. свид. Г. А. и обв. И.Р. решили да заживеят семейно. По-късно
през същия месец в дома на свид. Г. А. се провела среща между нейните родители
и тези на обвиняемия. На тази среща тя и обвиняемият обявили намерението си да
заживеят заедно като семейство. Родителите им не били съгласни поради все още
крехката възраст, в която се намирало момичето. Въпреки това се съобразили с
желанието им. На 10.02.2019 г. в гр. Хасково се провело ново събиране на
роднините на свид. Г. А. и на обв. И.Р.. Впоследствие, на същата дата двамата
се върнали в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, и оттогава свид. Г. А. заживяла
семейно с обв. И.Р. в дома му. Това съвместно съжителство започнало, въпреки че
към посочената дата свид. Г. А. все още е била на петнадесет години и този факт
е бил известен на обвиняемото лице. Съжителство им продължило и до приключване на разследването
по делото.
Изложената фактическа обстановка
се установява категорично и несъмнено от всички гласни и писмени доказателства
по делото.
При тези факти, Съдът намира, че обвиняемият И.Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 191,
ал.1 от НК, за това, че: На 10.02.2019 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Г. С. А., ЕГН ********** /родена
на *** г.
От обективна страна законът изисква обвиняемият и
пострадалата да не са сключили брак. Конкретният случай е именно такъв, тъй
като и законът не допуска сключването на брак с лице под 16 години. Обвиняемият И.Г.Р. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление тъй като, след като е бил пълнолетен, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст. В конкретния
случай е налице едно фактическо съжителство между обвиняемия Р. и пострадалата Г.
А., наподобяващо отношенията, които възникват при сключване на брак. Това
съжителство разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като същото е
било съпроводено с осъществяване на полови контакти с 15-годишното момиче,
което на тази малка възраст е психически и физически незряло и в крайна сметка
се е стигнало до забременяване на пострадалата и раждането на дете от нея още
докато е на ниска възраст.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е
съзнавал ниската възраст на пострадалата.
Съдът
намира, че по отношение на обвиняемия И.Р. са налице всички предпоставки заложени в
разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, а именно за престъплението по чл.191 ал.1 от НК, което е умишлено най-тежкото по
вид предвидено наказание е лишаване от свобода до две години. Обвиняемият И.Г.Р.
не е осъждан, друг път същия не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Ето защо, съдът освободи обвиняемия И.Р. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе в предвид като смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината, изразеното съжаление и чистото съдебно
минало на обвиняемия, младата му възраст, добрите характеристични данни
изводими от трудовата му ангажираност и факта, че същият работи, издържа
роденото при съжителството дете, както и
отежненото материално положение. Ето защо, Съдът зае становище, че размерът на
глобата следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лв.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: