№ 4000
гр. С., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110155166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 ал.1 т.3 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „Б. ДСК“ ЕАД, твърди, че между страните е налице договор за кредит
от 24.01.2019 г., по силата на който в полза на ответника е предоставен заем в размер
на 4 500 лв., със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита. Посочва, че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора за
предаване на заемната сума, като кредитът бил усвоен на 24.01.2019 г. Сочи, че
кредитът е погасяван редовно до м.февруари 2020 г., като след тази дата ответникът е
преустановил плащанията. Поради непогасяване на вноските по кредита за период над
90 дни, на основание т.18.2 от Общите условия на банката и с получаване на препис от
исковата молба от страна на ответника, вземанията по кредита ставали предсрочно
изискуеми. Непогасените задължения по процесния договор възлизат на сумите, както
следва: 4 170,09 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане; 395,82 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 02.03.2020 г. до 23.09.2021 г.; санкционираща лихва в размер на 21,07 лв.
за периода 02.03.2020 г. – 23.09.2021 г., дължима на осн. чл. 18, т.1. и т. 2 от ОУ.
Поради което предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му заплати
посочените суми, като претендира и разноските по производството.
Ответникът – O. A., чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131
оспорва предявените искове с твърдението, че не е налице виновно поведение от
страна на ответника. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
1
На основание чл.154 ГПК за уважаване на предявените исковете ищецът следва
да докаже пълно и главно наличието на валидно сключен договор за кредит с
ответника, предоставяне на заемната сума на ответника; уговореният начин за
усвояване и връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за
връщане на заема; че банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжника; начална дата на забавата и
размер на обезщетението за забава; по претендираната наказателна лихва – да докаже
наличието на неустоечно съглашение и размера на уговорената неустойка.
Ответникът следва да докаже плащане, както и възраженията си.
В конкретния случай с доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че между страните е налице договор за кредит
от 24.01.2019 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ищецът е предал
на ответника заемната сума по договора. Единственото, което се твърди от ответника е,
че не е налице виновно неизпълнение от негова страна.
С оглед на това и като съобрази представените по делото доказателства, съдът
приема за установено, че между "Б. ДСК" ЕАД като кредитодател и O. A. като
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2019 г.,
по силата на който банката се е задължила да предостави банков кредит в размер на
4500 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Не е
спорно по делото и че кредитът е усовен на 24.01.2019 г. Съгласно уговореното между
страните кредитополучателят е поел правно задължение да заплаща на банката
възнаградителна лихва в размер на 6.75 % годишно, представляваща преференциална
надбавка при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс. Към договора
е представен погасителен план, съдържащ информация за падежните дати,
компонентите и общия размер на погасителните вноски, с дата на първо погасяване
02.02.2019 г. и последно от 24.01.2029 г. В плана е посочен и общият размер на
главницата и лихвите по кредита.
Ответникът не оспорва, че процесният договор за кредит за текущо потребление
и погасителен план носят неговия подпис, което представлява признание на неизгоден
факт, изхождащо от страна по спора, поради което същото следва да се цени с оглед
всички обстоятелства по делото съобразно чл. 175 ГПК и да бъде зачетена неговата
доказателствена стойност. С оглед доказателствата по делото и предвид липсата на
спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора съдът
приема за доказано по делото, че ищецът е изпълнил възложената му доказателствена
тежест и е установил, че е изправна страна по валидно сключен между страните
договор за потребителски кредит.
На основание чл. 18. 2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. В мотивите на Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба /какъвто е настоящият случай/ или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването
на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. На основание
2
чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния в настоящото производство е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС /решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, включително и чрез нотариална покана и той
ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47,
ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице,
а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник
/така и решение № 198/ 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о./.
Ответникът не представя доказателства, че е погасил дължимите вноски по
кредита. Предвид всичко гореизложено и като съобрази събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и отделените за
безспорни факти и обстоятелства съдът приема предявените искове за сумата от
4 170,09 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 395,82 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 02.03.2020 г. до 23.09.2021 г.; санкционираща лихва в размер на 21,07 лв. за периода
02.03.2020 г. – 23.09.2021 г., дължима на осн. чл. 18, т.1. и т. 2 от ОУ за изцяло
основателни.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски от 200,16 лева за държавна такса, 551,09 лева за депозит за
особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото определя в размер на
100 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА O. A., с ЛНЧ **********, с адрес: гр. С., жк. „Х.“, бл., вх ап. да
заплати на "Б. ДСК" ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. на
сумата от сумата от 4 170,09 лв. – главница, включително предсрочно изискуема, по
договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2019 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 395,82 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 23.09.2021 г.;
санкционираща лихва в размер на 21,07 лв. за периода 02.03.2020 г. – 23.09.2021 г.,
дължима на осн. чл. 18, т.1. и т. 2 от ОУ.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК O. A., с ЛНЧ **********, с
адрес: гр. С., жк. „Х.“, бл., вх ап. да заплати на "Б. ДСК" ЕАД, ЕИК сумата от 851,25
лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4