М О Т И В И
към Присъда по НЧХД № 7066 по описа за 2019 година
на ПРС
С частна тъжба И.П.Р. с ЕГН ********** е повдигнал
обвинение срещу Ж.К.Х. с ЕГН ********** и същата е предадена на съд за това, че на
07.11.2019г. около 12.00 часа в гр.Пловдив е причинила на тъжителя болка и
страдание, без разстройство на здравето – зачервяване на конюнктивата
на дясната очна ябълка, охлузване и кръвонасядане в поясната област, охлузване на втори пръст на дясната ръка –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане и
граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, претендиран
като обезщетение за причинените й от престъплението по чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез
упълномощения от нея повереник – адв.И.В.
поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за признаване на подсъдимата
за виновна по повдигнатото и обвинение, както и за уважаване на гражданския иск
в пълен размер. Претендират се направените по делото разноски.
Частният тъжител И.Р. поддържа становището на
повереника си.
Подсъдимата Ж.К.Х. се явява и лично участва в
наказателното производство. Представлява се в съдебно заседание от адв.М. Р.който излага съображения за недоказаност на
обвинението. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че съобразено с
целите на наказанието, при признаване на подзащитната
му за виновна следва да и се наложи наказание Глоба в размер на 100 лева. По
отношение на граждански иск поддържа обезщетение в размер на 200 лева, както и
пропорционално претендира разноски по делото с оглед отхвърлянето на част от
иска.
Подсъдимата Ж.Х. не се признава за виновна по
повдигнатото и обвинение. Дава обяснения за влошени отношения с тъжителят след
раздялата им. Отрича да е причинявала телесни увреждания по тъжителя умишлено.
Представя твърдения за ползване спрей за защита. Моли съда да бъде оправдана.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
Ж.К.Х. е родена на *** година в гр.Д., обл.Х.,
адресно регистрирана и живуща ***, б., българска гражданка, с основно
образование, трудово ангажирана, не омъжена, не осъждана, ЕГН *********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 19 от делото / относно подсъдимата Ж.Х. се установи че същата
не е осъждана, както и че не е била освобождавана от наказателна отговорност и
не и е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Частният тъжител И.Р. и подсъдимата
Ж.Х. се познават отпреди инкриминираната дата и са имали близки отношения. След
настъпилата между частният тъжител И.Р. и подсъдимата Ж.Х. раздяла,
отношенията им били влошени.
Частният тъжител И.Р. като търговец
по смисъла на Търговския закон и представляващ еднолично дружеството с
ограничена отговорност „Д. и П.“ ЕООД упражнявал дейност по продажба на гуми за
тежкотоварни камиони, ремонт, монтаж, демонтаж, сваляне и качване на същите, в
помещение под наем, находящо се в гр.Пловдив,
бул.Кукленско шосе № 34, бивш ДАП 2, сградите на „Филтранс“
ЕООД, зад Митница „Пловдив“. В посочените помещения престирал
труда си свидетел Н.В.С.като страна по трудово правоотношение между него и
тъжителят И.Р. като представляващ дружеството – работодател.
В началото на месец ноември 2019
година подсъдимата Х. гостувала на своя
приятелка на адрес гр.П., ул.“Р.“ № **
На 06.11.2019г. около 22:30 часа
паркирала личния си лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *** на паркинг находящ се на адрес гр.Пловдив, ул.Лотос срещу № 1, в близост до посочения адрес на ул.Р.“ в
гр.Пловдив. На 07.11.2019г. около 10 часа подсъдимата Х. отишла до паркинга
където бил паркиран личния и автомобил и констатирала, че му са свалени и
четирите гуми с джантите. За извършената кражба подсъдимата Х. подала сигнал по
телефон 112 РЦ Кърджали. във връзка с подадения сигнал на мястото бил изпратен
полицейски автопатрул при 06РУ Пловдив, който
установил на мястото подсъдимата и запазил местопроизшествието. За свалянето на
гумите подсъдимата заподозряла частния тъжител, което споделила и с
полицейските служители при 06 РУП Пловдив при посещение на местопроизшествието
и огледа на автомобила.
На същата дата с начален час 11,15
часа бил извършен от полицейски орган при 06 РУП Пловдив оглед на
местопроизшествие - лек автомобил, чиито
спирачен апарат и дискове на колелата са подпрени на асфалта.
При извършения оглед на
местопроизшествие присъствал и свидетел П.К.Х.– брат на подсъдимата, който бил
уведомен от подсъдимата за случилото се по телефона и пристигнал в гр.Пловдив с
личния си автомобил от с.Скобелево, където живее.
Огледа на местопроизшествието е било
първо действие и начало на образуваното досъдебно производство /ДП/ № 474/2019г.
по описа на 06 РУ Пловдив, по което дело с постановление на прокурор при
Районна прокуратура гр.Пловдив от 03.04.2020г. е спряно наказателното
производство по делото поради не разкриване авторът/те на деянието предмет на
делото.
Съмнение че извършител на кражбата е
тъжителят Р., изказал и свидетел Х.пред полицейските служители и предложил
заедно със следователите да се отиде до сервиза на тъжителя / виж показания на
свидетел Х.лист 23 от делото/. Подсъдимата Ж.Х. и свидетел Х., с личния
автомобил на свидетеля Х.отишли до сервиза на тъжителят, като преди тръгването
си уведомили полицейските органи че отиват там.
Подсъдимата Х. и свидетел Х.при пристигане
в сервиза на тъжителят не установили на
мястото наличието на гуми идентични с тези на лекия автомобил на подсъдимата.
Между подсъдимата Х. и тъжителят Р. възникнал словесен спор, при който били
разменени обидни реплики с висок тон. Подсъдимата Х. нанесла два удара с ръка
(шамари) на тъжителят, който изгубил равновесие и паднал. При изправянето си
тъжителят бил напръскан със спрей от подсъдимата.
След случилото се подсъдимата Ж.Х. и
свидетел Х.си тръгнали от сервиза.
Свидетели на случилото станали Н.В.С.–
работник в сервиза и В.Ю.М., който като собственик на товарно МПС бил в сервиза
за смяна на гуми, която се извършвала от тъжителя Р. и свидетел С.. На
тъжителят Р. помощ оказал свидетел С. като му помогнал да си измие лицето.
Свидетел С. потърсил съдействие на
полицейските органи на телефон 112. Тъжителят Р. също така позвънил на телефон
112.
По сигнал за възникнал скандал на
мястото пристигнали полицейските служители В.К. и М.Д. *** / лист 58 – лист 63,
лист 94 и лист 113 от делото/ които констатирали, че подсъдимата Ж.Х. и
свидетел Х.са си отишли, както и че тъжителят Р. е със зачервени очи, които
сълзели. На тъжителят Р. било разяснено какви права има в този случай и реда за
тяхното реализиране.
Тъжителят Р. *** за да подаде жалба по
повод действията на подсъдимата Ж.Х. и причинените му увреждания. По
образуваната полицейска преписка № 432000-17126/2019г. била извършена
полицейска проверка, която приключила с докладна записка с която преписката е
изпратена на Районна прокуратура гр.Пловдив с мнение за отказ да се образува
досъдебно производство.
На 08.11.2019г. тъжителят посетил
отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ – ЕАД Пловдив където бил освидетелствуван от съдебен лекар и издадено съдебно
медицинско удостоверение /СМУ / № 1319/2019г. съгласно което при прегледа на И.П.Р.
е установено зачервяване на конюктивата на дясната
очна ябълка, охлузване и кръвонасядане в поясната област, охлузване на втори пръст на дясната ръка.
Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Съгласно СМУ
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният в предварителните сведения.
В хода на наказателното
производство бе назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение /
лист 65-66 от делото / съдът приема като обективно и компетентно изготвено, с
необходимите професионален опит и познания в съответната област. Вещото лице д-р
Е.Н.Б. дава заключение, че на тъжителят Р. са били причинени зачервяване на конюктивата на дясната очна ябълка, охлузване и кръвонасядане в поясната област,
охлузване на втори пръст на дясната ръка, като тези травматични увреждания са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Според вещото лице е възможно същите да се
причинени по механизма, описан в тъжбата. Оздравителният процес е траял около
две седмици, като зачервяване на очната лигавица възстановяването е за по-малко
– няколко дни.
За да приеме за установена
посочената по-горе фактическа обстановка съдът се позовава на показанията на
свидетелите Н.В.С./ лист 21-22 от делото/, П.К.Х./ лист 22-24 от делото/, В.Ю.М. / лист 45-46 от делото/, Т.М.Р./ лист
46 – 47 от делото/, показанията на полицейските служители В.З.К. и М.И.Д. /
лист 94 и лист 113 от делото/, от експертното заключение / лист 65-66 от
делото/, както и от приетите по делото писмени доказателства - Справка от
регионален център 112 Кърджали /лист 42 от делото/, Дневник за получени и
предадени сигнали и разпореждания / лист 58 от делото/, Ежедневна ведомост /лист
60 - 63 от делото/, полицейска преписка № 432000-17126/2019г. по описа на 01 РУ
Пловдив, Досъдебно производство № 474/2019г. по описа на 06 РУ Пловдив, СМУ №
1319/2019г. / лист 4 от делото/, справка съдимост / лист 19 от делото/.
Свидетелските показания очертават две
противоположни тези – от една страна показанията на полицейските служители и свидетелите
на частния тъжител, които с показанията си потвърждават обвинението повдигнато с тъжбата, от друга страна им
противостоят показанията на свидетеля П.К.Х.и обясненията на подсъдимата.
Процесуално издържано е съдът да посочи първо защо кредитира показанията именно
на първата група свидетели. Установи се, че същите не са в родствена връзка с
тъжителят, с изключение на свидетелката Т.М.Р.с която тъжителят живее на
семейни начала от месец септември на 2019 година, след развода им през лятото
на 2019 година. Близката родствена връзка между тъжителят и свидетелката Р.обаче
не разколебават съда да кредитира именно показанията на свидетелката Р.,
тъй нейните показания от значение за
делото а именно относно телесните увреждания които възприела у тъжителя са
логични, последователни, непротиворечиви помежду си и изцяло се подкрепят от
констатациите от СМУ на тъжителя и от изготвената в последствие СМЕ по писмени
данни. По отношение на другите свидетели Н.В.С., В.Ю.М., полицейските служители
В.З.К. и М.И.Д. разпитани като свидетели не се установи да са в близки отношения с
тъжителят, за да се поставят под съмнение показанията им. И напротив - категоричното отричане на свидетел
П. Х.и от подсъдимата Х., за нанасяне на удари по тъжителят Р. на
инкриминираната дата, се опровергават именно от становището на медика,
прегледал пострадалия на 08.11.2019г. в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ
Св.Георги ЕАД Пловдив, както и от показанията на свидетелите С. и М.. Да се
твърди, че тъжителят би си самопричинил посочените
увреждания е крайно нелогично предвид посоченото от свидетелите С. и М., които точно
и ясно описаха по какъв начин и къде точно подсъдимата го е наранила.
Депозираните показания на полицейските
служители съдът също кредитира като незаинтересовани и неопровергани от
останалите доказателства по делото. Следва обаче да се изтъкне, че свидетелите К.
и Д. пресъздават лични възприятия при
посещението си в сервиза на тъжителят, тъй като не са очевидци, както и че свидетел
К. пресъздава единствено разказаното му от свидетел С..
Времето
и мястото на деянията остава безспорно установено както от гласните
доказателства, така и от приложеното копие от журнала за постъпили сигнали в
ОДЧ 01 РУ Пловдив. Появата на подсъдимата в сервиза на тъжителят Р., неговото
поведение и поведението на подсъдимата категорично остава установено от
показанията на свидетелите С. и М., които по идентичен начин описват поведението
на подсъдимата, нанесените удари с ръка (шамари) два на брой в лицето на
тъжителя, блъскането след това от подсъдимата на тъжителя и неговото залитане и
падане на пода на помещението, както и последващото
напръскване със спрей в лицето при неговото изправян от подсъдимата. Показанията
на свидетелките относно причинените травматични
увреждания у тъжителят се доказват и от становището на вещото лице, изготвило назначената
съдебно медицинска експертиза по писмени данни, като същият изрично е
коментирал, че е напълно възможно травматичните увреждания по пострадалия да са
получени така, както същия посочва при предварителните сведения при изготвяне
на СМУ и в последствие претендира в тъжбата си.
Съдът не споделя становището на
подсъдимата, че не е нанасяла удари с ръка по лицето на тъжителя. Такива удари по
лицето не са с голяма кинетична сила, поради
което и не оставят никакви видими травматични следи по лицето пострадалия. Впрочем за подобно увреждане не се претендира
в тъжбата да бъде призната подсъдимата за виновна, независимо, че още в
тъжбата, а и от свидетелските показания
се излагат факти, че такива удари са били нанесени от подсъдимата на тъжителят Р..
Също така съдът не споделя и твърдението на подсъдимата че използвала спрея за
защита, тъй като тя го е използвала в момента на изправяне на тъжителя, без
видими данни за противоправно и агресивно поведение
от страна на тъжителят по отношение на подсъдимата.
От правна страна
При така установената безспорна фактическа обстановка,
съдът намира, че от правна страна, с деянието си подсъдимата Ж.К.Х. е осъществила
от обективна и субективна страна признаци от състава на чл.130, ал.2 от НК, тъй
като на 07.11.2019г. в гр.Пловдив е причинила на И.П.Р. с ЕГН **********
зачервяване на конюнктивата на дясна очна ябълка,
охлузване и кръвонасядане в поясната
област, охлузване на втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдание,
без разстройство на здравето, представляващи лека телесна повреда.
От обективна страна – с действията си подсъдимата е
реализирала съставомерните признаци на престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, тъй като с активни действия – нанасяне удари с ръка (шамари), последвано от блъскане на тялото на тъжителят Р.
и неговото падане довело до контузия в поясната и
охлузване на втори пръст на дясната ръка, последвано от напръскване със спрей в
лицето довело до зачервяване на конюнктивата на дясна
очна ябълка. Всички травматични увреждания според вещото лице сами по себе си и
поотделно са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето. Установява се по делото както от събраните гласни доказателства, така
и от писмените такива, че причинените на тъжителят Р. травматични увреждания са
пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимата Х. на инкриминираната дата. Независимо, че с
деянието си подсъдимата е причинила на тъжителят Р. повече от една телесна
повреда, те са еднакви по характер, налице е едно престъпление – такова по чл.130,
ал.2 от НК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, защото в резултат на посегателството се
осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също
престъпление.
От субективна страна – престъплението е било извършено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици.
Следва да се посочи, че всички разпитани свидетели
сочат, че деянието е било предхождано от конфликт по повод на откраднати гуми
от лекия автомобил на подсъдимата което изключва хулигански подбуди при
извършване на процесното деяние.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл.130,
ал.2 от НК законодателят е предвидил да се налагат наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто
до триста лева. Тъй като подсъдимата Ж.Х. не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, като същевременно за извършеното умишлено престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, съдът на
основание на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимата Ж.Х. от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление и наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Съдът счита че така
наложеното административно наказание в посочения размер ще породи възпитателната
и превантивна функция на наказанието у подсъдимата и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин
ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Относно гражданския иск:
За
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл.45
и следващи от ЗЗД е приет граждански
иск, предявен от тъжителят Р. против подсъдимата Х. в размер на 2000 лв. -
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания в следствие на причинената му телесна повреда, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата по
иска.
Съдът, с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото авторство и
вина, намира искът за доказан по основание, тъй като по делото безспорно се
доказа реализираното от подсъдимата престъпление - нанасяне на лека телесна
повреда. Причинените на тъжителя Р. неимуществени вреди се изразяват в
причинените й болки и страдания, съгласно заключението на изготвената СМЕ.
Съгласно задължителната практика на ВС болката
се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане,
произтичащо от физическо въздействие, а страданието - като продължаваща болка –
Постановление № 3/1979г. на ПВС. Вещото лице посочи, че болезнените изживявания
на тъжителката са били обичайни по сила и продължителност за този вид травми,
като в началото са били по-силни и постепенно са намалявали до пълното им
изчезване, като оздравителният процес е траял около десетина дни. По делото няма
и данни за настъпили усложнения. Според
цитираното по-горе Постановление на ВС не е необходимо във всеки конкретен
случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание.
Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да
предизвиква такива последици при нормални условия.
И все пак, доколкото болката е субективно възприятие,
за определяне конкретния размер на обезщетението, което в достатъчна степен да
се явява адекватно да репарира причинените на тъжителя Р. неимуществени вреди, съдът отчете и
показанията на свидетелите С., М. и Р.които са имали пряко наблюдение върху
състоянието му непосредствено след случилото се. Както и в следващите няколко
дни свидетелите С. и Р.са имали това пряко наблюдение. Посочените свидетели
излагат твърдения за изпитвани от тъжителят болки в наранените области, като не се
наведоха доказателства от страна на тъжителя за настъпили усложнения, които да
превишават нормалните такива, констатирани за този род телесни повреди.
С оглед на изложените по-горе мотиви, съдът счита
предявения размер на претенцията за прекомерно завишен, поради което и в съответствие
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, искът за обезщетение следва да се уважи до размер
от 1000 лв. Искът в този размер съдът намира за най-справедлив и съответстващ
на претърпените неимуществени вреди от тъжителят Р.. Над тази сума до пълния
предявен размер от 2000 лв. гражданският иск следва да се отхвърли като
неоснователен. Основателна в този смисъл е и акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва върху уважения размер на гражданския
иск, считано от датата на увреждането – 07.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Х. следва
да заплати на частния тъжител сумата от 816,50 лева /осемстотин и шестнадесет
лева и 50 стотинки/ разноски, направени по делото. Наред с това в нейна тежест
е да заплати и сумата от 50 лв. – ДТ
върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.