МОТИВИ
към Присъда № 290 от 13.12.2012 година, постановена по НОХ дело
№ 638 по описа за 2012 година на
Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково е
повдигнала обвинения против подсъдимите :
Н.М.А., ЕГН: **********,***, за това,
че на 16.04.2011 г. в частен дом, находящ се в с. *****, общ. Любимец,
обл. Хасково, собственост на пострадалия, умишлено умъртвил З.А.Т., ЕГН **********,***,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена
жестокост и е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал.1,
т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл.115 от НК;
Д.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, за това че: На 16.04.2011 г. в частен дом в с. *****,
общ. Любимец обл. Хасково, собственост на З.А.Т., в съучастие като извършител с
Д.К.В. и Д.Р.К.,***, /съизвършители/, спомогнал на Н.М.А. ***, извършил
престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл.
1-во, вр. чл.115 от НК, да избегне и да
бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с
него преди да извърши самото престъпление - престъпление по чл.294, ал.1,
вр.чл. 20, ал.2 от НК;
Д.К.В., ЕГН **********,***, за това, че : На 16.04.2011
г. в частен дом в с.****, общ. Любимец, обл.Хасково, собственост на З.А.Т., в
съучастие като извършител с Д.Г.Г. и Д.Р.К.,***, /съизвършители/, спомогнал на Н.М.А. ***,
извършил престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл.
1-во, вр. чл.115 от НК, да избегне и да
бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с
него преди да извърши самото престъпление - престъпление по чл.294, ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК;
Д.Р.К., ЕГН: **********,***, за това, че : На 16.04.2011 г. в частен дом в
с. ****, общ. Любимец, обл.Хасково, собственост на З.А.Т., в съучастие като
извършител с Д.Г.Г. и Д.К.В.,***, /съизвършители/, спомогнал на Н.М.А. ***,
извършил престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл.
1-во, вр. чл.115 от НК, да избегне и да
бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с
него преди да извърши самото престъпление - престъпление по чл. 294 ал.1 вр.чл.
20 ал.2 от НК.
Пострадалата от престъплението по
чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл.115 от НК - Д.З.Б. – законен наследник
на пострадалия /дъщеря/ З.А.Т., предявява против подсъдимия Н.М.А. граждански
иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й в
резултат на деянието неимуществени вреди, настъпили от смъртта на баща й, ведно
със законната лихва от дата на увреждането. Прави искане за конституиране и като
частен обвинител. Така предявеният граждански иск бе приет за съвместно разглеждане
в настоящото съдебно производство и пострадалата бе конситуирана като граждански
ищец и частен обвинител. В съдебно заседание пострадалата се явява лично и с
повереникът си адв. А.Х. ***.
Преди началото на съдебното следствие подсъдимите правят искане за разглеждане на делото
по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК като заявяват, че се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дават
съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите, а те да се
ползват при постановяване на присъдата.
Съдът намери искането за допустимо и делото бе разгледано по реда на
глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК като се установи, че направеното от подсъдимите самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения. Предвид направеното от тях самопризнание и преминалото по реда на глава ХХVІІ при условията на чл. 371, т.2 от НПК съдебно следствие, прокурорът пледира съдът да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и им определи - на подс.А. за престъплението
по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл.115 от НК, наказание „Лишаване от свобода” в размер близък до
максималния, предвиден в закона – 20
години, което по реда на чл. 58 а, ал.1 от НК да редуцира и намали с една трета
и така наложено наказание „Лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. А.
ефективно, а на осн.чл.68, ал.1 от НК се приведе в изпълнение и наказанието от
10 месеца „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 649/09 г. по описа на РС
– ****, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години. По отношение на подсъдимите Д.Г., Д.В. и Д.К.,
прокурорът пледира за престъплението по чл.294, ал.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК да
им бъде определено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК
в размер от 3 години за подс.Г., а за подсъдимите В. и К. – наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 години, като се отложи изпълнението им на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от 5 години за подс. Г., съответно за срок от 4 години за
подс. В. и подс. К..
Адв. Х. - повереник на частния
обвинител и граждански ищец, също намира повдигнатите против подсъдимите
обвинения за доказани. В пледоарията си сочи, че независимо от самопризнанието им
и проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК, по
отношение на подс. А. не били налице други смекчаващи вината обстоятелства
освен младата му възраст, а предвид начина на извършване на убийството иска наказанието
да му бъде определено при условията на чл. 54 от НК, като пледира съдът да наложи
наказание „Доживотен затвор”, което по реда на чл. 58а, ал.2 от НК, да се замени
с „Лишаване от свобода” в размер над средния, предвиден в закона, а именно в
границите между 15 и 30 години, което да изтърпи ефективно. На осн.чл.68 от НК
се приведе в изпълнение и наказанието
„Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 649/09 г. на РС – ****. За подсъдимите
Д.Г., Д.В. и Д.К., повереникът намира, че също не били налице многобройни или
смекчаващи вината им обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, поради което иска
от съда наказанието им да се определи по реда на чл.54 от НК, като им бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер се редуцира по чл. 58а,
ал.1 от НК. По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди претърпени от пострадалата в резултат на деянието
по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро, 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл.115от НК, повереникът намира същият за
основателен и доказан и иска да бъдат уважен в пълния му предявен размер от
100 000 лева.
Частният обвинител
и граждански ищец Д.З.Б. поддържа изложеното от повереника си и иска на подс.А.
да бъде наложено „справедливо наказание”, както и присъден справедлив размер на
обезщетението по повод приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Защитникът на подсъдимите Д.К., Д.В. и Д.Г.
– адв. Л. от ХАК, с оглед направеното самопризнание и проведеното по реда на глава
ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК съдебно следствие, намира обвинението за доказано,
като пледира да им бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 години, като се
отложи изпълнението за срок от 4 години, на осн. Чл. 66, ал. 1 от НК – по
отношение на първите двама, и наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
години с изпитателен срок от 5 години за подс. Г..
Защитникът на
подсъдимия Н. А. – адв. К. от ХАК в пледоарията си, предвид самопризнанието на подсъдимия и преминалото при условията на чл.371
т.2 от НПК съдебно производство, намира
повдигнатото обвинение за доказано и излага доводи в защита на тезата, че справедливото наказание, с оглед личната и генерална
превенция на закона, следва да бъде „Лишаване от свобода” в размера, предвиден
за деянието – от 15 до 20 години, което да се редуцира и намали с една трета при условията
на чл. 58 а, ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск, защитникът намира същия
за основателен, но моли същия да не се уважава в пълния предявен размер, тъй
като не е доказан.
Подсъдимите в личната си защита се придържат към изложеното от защитниците си, а в последната си дума изразяват разкаяние и съжаление за извършеното.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимите в съвкупност със събраните
доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК - чл.371, т.2, чл. 373, ал.2 и ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Н.М.А., Д.Г.Г., Д.К.В. и Д.Р.К. ***, и се познавали отпреди. Пострадалият З.А.Т.
бил разведен от 1992
г. /л.108 т.2 д. п./ и живеел сам. От
брака си имал дъщеря - Д.З.Б., която вече била омъжена, но след прекратяване на
брака родителските права върху нея до навършване на пълнолетие били
предоставени на майка й. През месец октомври на 2010 г. пострадалият Т.
продал свой имот в гр. ****** и закупил в с. **** имот с къща, представляваща едноетажна жилищна сграда с три стаи и
салон и
заживял сам в една стая от къщата, като роднините му, включително и дъщеря му
не го посещавали. З. Т. не поддържал много контакти с хора от селото,
сприятелил се със св. Т. Т. и подс. А.. Последният и Т. често се събирали в дома на пострадалия и
консумирали заедно алкохол. От тези събирания подс.А. знаел разположението на
стаите в дома на пострадалия и мястото където Т. държал ключа от дворната врата
на имотът си. Подсъдимият Д.Г. също бил посещавал два пъти дома на Т.. Другите
двама подсъдими – Д.В. и Д.К. не познавали лично пострадалия, знаели го като „новия
жител" на селото и не били посещавали дома му. На 15. 04. 2011 г., четиримата подсъдими, към 20. 30
- 21. 00 часа, се срещнали в заведение "Оазис" в с. ***, собственост
на ЕТ "Ш. А. П." с управител свид. А. Д. П.. Четиримата седнали на
маса в заведението и си поръчали за пиене пелин и бира. След около един час,
четиримата решили да отидат и да продължат да се черпят в дома на подс. Н.А.,
като преди да напуснат заведението закупили от магазина, находящ се вътре в
същото заведение една бутилка 2
литра - РVC бира
"Астика" и една пръчка шпеков салам, и отишли в дома на А.. Малко
по-късно същата вечер, преди за затвори заведението, около 23. 30 часа на 15.
04. 2011 г.,
обв. Н.А. отишъл до магазина в същото заведение, за да закупи още една бутилка бира
"Астика" 2 литра
- РVC и шпеков салам. Там го обслужил свид. А. П.. Подс. Н.А. се
върнал в дома си с покупките при останалите трима подсъдими, където
продължили да пият до към 03. 00 часа на 16. 04. 2011 г., когато им свършили
цигарите. Подс. А. предложил на останалите трима подсъдими, да отидат
до къщата на пострадалия З.А.Т., находяща се в същото село и да му поискат
цигари. А. и Т. се познавали добре, като съседи. Н.А. често посещавал в дома му
З. Т.. Къщата на Т. била разположена в дъното на дворно място и представлявала
едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон с външни стълби,
както и навес с прилежаща към къщата пристройка. Стигайки до къщата на З. Т., подс. Н.А., тъй
като знаел къде пострадалия държи ключ за външната входна врата, промушил ръка
от вътрешния край на вратата и като установил, че ключа го няма на мястото му,
дръпнал и свалил оградната мрежа с която бил ограден двора, като я настъпил с крак,
след което четиримата влезли в двора. Подсъдимите отишли до къщата на
Т. и влезнали в нея, като пръв се движел и влязъл подс. А., след
него бил подс. Г., следван от подс. В. и най-накрая влезнал подс. К.. Подс. В. и подс. К. не
познавали пострадалия Т., знаели го като "новия жител" на селото и не
били посещавали дома му до тази вечер. Когато подсъдимите А., Г. и В.
влезли в салона на къщата, Н.А.
прекрачил прага на стаята обитавана от Т. и се озовал с лице срещу него, т.
като Т. чул шума, бил станал и тръгнал към вратата на стаята, в която
спял. В стаята осветлението не било включено, работел само телевизор. Влизайки
в стаята и виждайки срещу себе си Т., подс. Н.А. без да каже нищо, хванал
пострадалия в областта на раменете с двете си ръце, повдигнал го и го захвърлил
силно към вътрешността на стаята към отсрещната стена на която имало разположен
трикрилен гардероб. Т. се строполил върху печката с твърдо гориво, която
паднала на пода между гардероба и стената. Пострадалия паднал в ъгъла между
печката и гардероба. Подс. Н.А. отишъл до падналия на пода Т. и
започнал да го налага с ритници и юмруци в областта на главата, гърдите и
коремната област. През това време в стаята бил влязъл и обв. Д.Г., който
застанал до дивана намиращ се в дясно от вратата. Подс. Г. решил да
последва подс. А., отишъл до падналия на пода З. Т. и го ударил два пъти с крак в
областта на коленете и ходилата му, след което отишъл и взел един от нарязаните
за огрев дървени колове и го захвърлил по посока към гардероба и Т., но не
успял да го удари. По време на нанасянето на удари от страна на подс. А. над Т., подс. В. който
също вече бил влезнал в стаята, се приближил до подс. А. казал му да
престане да бие пострадалия, хванал го за кръста с цел да му попречи нанасянето
на повече удари и го издърпал назад. Подс. В. дръпнал с ръце подс. Н.А. за
кръста, паднал по гръб, като върху него се стоварил и А.. Двамата паднали на
фотьойл стоящ в близост до гардероба. Подс. Н.А. не го послушал, изправил се и
продължил да нанася удари с крака и юмруци по тялото на Т., като основно
ударите попадали в областта на гръдния кош. Подс. К. в този момент стоял в салона на
къщата и наблюдавал от там нанасянето на ударите от страна на Н.А. над З. Т.. Бил
изплашен от това което вижда и решил да влезе в стаята, като се приближил до З.
Т. и му дал да отпие вода, като в този момент А. вече бил спрял нанасянето на
удари. З. Т. лежал в безпомощно състояние в ъгъла на стаята. Малко след това подс. Н.А. хванал
пострадалия Т. за краката и го извлачил до пътеката от към вратата на стаята с
крака сочещи към работещия телевизор и глава сочеща вратата на стаята. Оставяйки
го в това положение, пострадалия Тошев вече издавал само звуци на хъркащ човек.
Подс. Н.А.
коленичил до него и му поставил върху главата една от възглавниците, които били
в стаята, взел вила с дълга дървена дръжка и седнал върху възглавницата върху
лицето на Т. и започнал да го налага в областта на слабините и корема с
дървената дръжка на вилата. Минути след това, когато подс. Н.А. станал и махнал поставената от
него възглавница върху лицето на Т., последния вече не дишал. Подс. К. се
изплашил и извикал, че пострадалия е умрял, надвесил се над тялото му и се
опитал да му направи сърдечен масаж с цел да му помогне и да възвърне дишането
му. Подс. В. положил
ръка върху гърдите на Т. и се уверил, че същия не диша, "сърцето му било
спряло да бие". Подс. Д.Г. отишъл в салона на къщата на Т.
откъдето взел леген с вода и полял с нея лицето на Т., но той не реагирал. В
това време подс. Н.А. казал на останалите трима обвиняеми, че Т. е умрял и им наредил да
започват да пренареждат стаята, така както са я намерили, като същевременно да
избършат следите оставени от тях. След като обвиняемите видели, че Т. не дава
признаци на живот решили да го поставят на дивана и да го завият със завивки. Подс. Н.А. и подс. Д.Г.
хванали тялото на З. Т. и го поставили на дивана в стаята, като подс. Г. го
покрил с юрган и одеало, а подс. А. поставил ръцете на Т. под коремната
област. След което, четиримата подсъдими започнали да заличават следите, оставени от
самите тях и от кръвта на Т. В. и К. с намерени дрехи в стаята забърсали
кървавите следи, оставени от Т. по пода на стаята. Подс. Д.Г.
намерил оставени върху гардероба в стаята черни на цвят платнени ръкавици и с
тях започнал да забърсва следите оставени от четиримата по мебели в стаята. След
като тримата забърсали следите от кръв, тримата заедно с подс. А.
подредили мебелите в стаята, както са били при влизането им. След това събрали
дрехите, с които
заличавали следите от престъплението, поставили ги в чанта, която взели със
себе си за да изхвърлят. Подс. К. изпънал пътеката до вратата на стаята.
След като подредили и заличили следите, четиримата подсъдими напуснали
дома на Т., като пръв излязъл подс. Н.А., за да задържи домашното куче на Т.,
да не се разлае, след него излезли останалите трима подсъдими, като подс. Д.Г. взел
със себе си чантата в която били събрали личните вещи и дрехи на Т. с които
забърсали следите от престъплението в стаята. Излизайки от стаята, Г. намерил 1
бр. газов пистолет /марка "Voltran mini 7-01 87
15", собственост на пострадалия Т./ и го сложил също в чантата. В чантата подсъдимите прибрали и мобилен
апарат "Панасоник", собственост на Т..
Четиримата подсъдими отишли в
района на лозята над с. Лозен и запалили чантата, за да заличат следите от
извършеното от тях престъпление. След това се върнали в дома на подс. Н.А.,
където останали до зазоряване с цел осигуряване на алиби. Н.А. предупредил подсъдимите Г., В.
и К. да не казват на никого за случилото се, за да си нямат проблеми, като
същевременно заплашил В. и К., че ако кажат на полицията, ще пострадат
семействата им. На 16. 04. 2011
г., около обяд подс. Н.А. отишъл с
мотора си до мястото, където запалили чантата с вещите и дрехите и взел от нея
газовия пистолет, като го изхвърлил в находящ се в близост водоем, който
жителите наричали "Каракудките".
На 16.04.2011 г., около 09. 30
часа, свид. Т. Д.
Т. посетил дома на Т. с когото били приятели. Намерил го мъртъв, полегнал върху
дивана. Веднага уведомил органите на полицията. При извършения първоначален
оглед на дома на Тошев, не били намерени следи от насилствена смърт. На
17.04.2011 г. след извършената аутопсия на трупа на З. Т., вещото лице
установило, че причината за смъртта са множество вътрешни фрактури на гръдния
кош причиняващи разкъсване на вътрешните органи.
От проведените
оперативно издирвателни мероприятия от свидетелите Х. Г. Т., Р. И. Д. и Г. Б. Д.
-всички служители на РУП ****, били установени авторите на деянието - подсъдимите Н.А., Д.Г.,
Д.В. и Д.К..
Бил извършен оглед на
водоема "Каракудките", находящ се в землището на с. Лозен , общ. Любимец,
за откриване на газовия пистолет, от служители при ГД ПБЗН към МВР София, но
същия не бил открит.
Видно от заключението
по назначената съдебномедицинска експертиза, при аутопсията на тялото на З. Т. е
установено: съчетана
травма -разкъсно контузии рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето,
кръвонасядания по меките обвивки на черепа, оток на мозъка, обширни
кръвонасядания на гръдния кош, счупване на гръдната кост, множество двустранни
счупвания на ребрата, кръвонасядания на меките тъкани около счупванията,
контузия в средостението, дълбоки и обширни хематоми двете ръце и в областта на
гърба около лопатките и около гръбначния стълб, остри циркулаторни разстройства
на вътрешните органи. Причина за смъртта на Т. е описаната съчетана травма.
Водеща е ролята на гръдната травма. Счупването на гръдната кост и множеството
счупвания на ребра са причинили тежки нарушения в дишането, които на фона на
масивните кръвонасядания и хематоми, допълнително са спомогнали за нарушаване
на тъканното дишане и развитието на картината на тежък травматичен шок с
изразена дихателна и сърдечна недостатъчност. Описаните увреждания са причинени
по механизъм на действие на тъп твърд предмет, касае се за множество удари с
или върху твърди тъпи предмети с ефекта на наслагване и множественост на
нанасянето в последователен порядък в съчетание с натиск между твърди предмети
с различна интензивност и сила на ударите и притисканията. Така описания
механизъм е възможно да се реализира при побой с употреба на твърди пъти
предмети.
От допълнителната
съдебномедицинска експертиза, е установено, че с оглед събраните данни, че един
от участниците в побоя над пострадалия Т. /подс. А./, е сложил възглавница върху
лицето на пострадалото лице и е седнал върху нея, то като пряка причина за
смъртта може да се приеме и механична асфикция от запушване на външните
дихателни отвори, на носа и устата. На фона на предшестваща гръдна травма, и
тази на меките тъкани, това допълнително запушване на дихателните пътища, бързо
е довело до спиране на дишането и на сърдечната дейност, фактически
причинявайки смъртта. Причинени по съвкупност травмите, без последния акт на
запушване на дихателните отвори, са причинили на Т. общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Описаните увреждания са причинени при нанасяне на
удари върху тялото на пострадалия, при изправено положение, в седнало и в
легнало положение. Ударите са много и с различна сила. Този от участниците в
побоя /подс. А./, който
е причинил гръдната травма, е причинил на Т. постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, от което неминуемо би настъпила смърт в отсрочен,
но не продължителен период от време.
Вещото лице
заключава, че този от участниците в побоя, който е извършил акта на запушване
на външните дихателни отвори с мек предмет /възглавница/, на фона на тежкото
състояние породено от побоя, то той именно е пряк причинител на смъртта на З. Т..
Според експерта, че
намерените при аутопсията на Т. травми в областта на лицето, могат да се дължат
както на ударите при побоя, така също и на акта на притискане с възглавница
върху лицето.
Видно от заключението под № 9, по
назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства е, че по
представеното на експертизата парче балатум, иззето от стаята в която е убит З.
Т., се намира кръв, която може да изхожда от пострадалия. Видно от заключението
под № 12 по
назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства е, че по представените
на експертизата ВД, а именно възглавница, мъжки панталон, мъжко сако, мъжка
куртка, всички намерени и иззети при огледа в дома на постр. Т. се намира кръв,
която може да изхожда от пострадалия.
Описаната
и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Т. Т., Р. Д.,
Г. Д., Х. Т., К. К., Д. Б., Е. А., Д.Д., А. П., З. Н., Д. К., Р. Г. Д. Д. и Т.
С.. Показанията им са взаимносвързани, безпротиворечиви и кореспондират по
между си и се подкрепят от заключенията по двете съдебномедицински експертизи на вещото лице д-р Е., от заключенията по съдебно медицинските експертизи на веществени
доказателства изготвени от вещото лице Б.Г., от приобщените по чл. 283 от НПК писмени материали от досъдебното производство и предявените по чл.284 от НПК веществени доказателства, поради
което изцяло се кредитират от съда. Доказателствата, преценени в тяхната
съвкупност, подкрепят самопризнанията на подсъдимите и установяват авторството и
начинът по който те са извършили престъпленията в извършване на които са
предадени на съд. В тази насока безспорно се установи, че на инкриминираната
дата – 16.04.2011 година, преди да отидат в дома на пострадалия, подсъдимите са
употребили значително количество алкохол, както и че след консумация на алкохол
подс.А. обикновено ставал раздразнителен и агресивен. Подс. А. често посещавал дома
на пострадалия и познавал не само разположението в къщата на Т., но и самото
дворно място и дори знаел къде пострадалият държи ключа от входната врата на имота.
Установено е, както от гласните доказателства, така и от обективните находки,
констатирани при извършените огледи, веществените доказателства, проведените
следствени експерименти и заключенията на вещите лица по назначените експертизи,
че подс. А. е нанесъл множество удари с или върху твърди тъпи предмети, с ефект
на наслагване и множественост на нанасянето в последователен порядък, в
съчетание на натискщ между твърди предмети, с различна интензивност и сила.
Уврежданията на пострадалия е
установено, че са причинени върху тялото му в изправено, седнало и легнало
положение. От така нанесения побой върху пострадалия и причинената в тази връзка гръдна травма, на
пострадалия Т. е причинено постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, от което състояние неминуемо би настъпила смърт в един непродължителен
период от време. На фона на това
тежко състояние, смъртта на пострадалия
е настъпила от запушването на дихателните отвори посредством възглавница, което
също е причинено от подс. А. като е седнал върху нея, и от последвалата
асфикция. От двете съдебномедицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р Е.,
безспорно е установен механизма на причиняване на телесните увреждания на Т. и
начинът на умъртвяването му, което също подкрепя самопризнанието на подсъдимите.
Самопризнанията им се подкрепят и в частта, в която
се твърди, че подсъдимите Д.Г., Д.В. и Д.К. не са участвали в
побоя и умъртвяването на пострадалия, а след убийството му от подс. А., заедно с него извършили действията по
заличаването на следите от престъплението, като
подредили мебелите в стаята и забърсали следите по пода от кръвта на Т. Именно
поради тези им действия по прикриване на
убийството, както св. Т. който бил приятел с Т. и посетил пръв домът му след
деянието на 16.04.2011г., не забелязал следите от побоя а намерил пострадалият
на дивана покрит с юрган в състоянието, в което го оставили подсъдимите, така и
при първоначалният оглед в дома на Т. също не са открити следи от побоя. Твърденията
на подсъдимите за извършените от тях последващи действия по прикриване на
следите от престъплението, като запалили в лозята в землището на с. Лозен
найлоновата чанта с дрехите и вещите на убития, за да ги изгорят се
потвърждават от предадената доброволно от подс.А. обгоряла найлонова чанта с дрехите
и вещите на Т. и от намерените при повторният оглед дрехи на пострадалия със
следи от кръвта му, скрити в гардероба в стаята му от подсъдимите. Ето защо
съдът намери, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят
самопризнанията на подсъдимите и в тях те възпроизвеждат реално случилото се
поради което обяви, че ще ползва самопризнанията им без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
При така установената
и приета фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Н.М.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл.
2-ро, 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл.
115 от НК, като го призна за виновен в това, че на 16.04.2011г. в частен дом, находящ се в с. ****, общ. Любимец, обл. Хасково, собственост
на пострадалия, умишлено умъртвил З.А.Т., ЕГН **********,***, като деянието е
извършено по особено мъчителен за убития начин, с особена жестокост и е
извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна за това престъпление се установи, че
на инкриминираната дата подс. А. след като заедно с останалите подсъдими отишъл
в дома на пострадалия Т., още с влизането си в стаята която пострадалият обитавал
го изхвърлил до гардероба. Т.паднал на пода и подс. А. започнал да го бие, като
му нанесъл множество наслагващи се удари по главата и тялото и му причинил констатираната
от вещото лице д-р Е. при извършената аутопсия съчетана травма - множеството
наранявания и фрактури, включително на ребрата и тежката гръдна травма, която е
имала водеща роля. Несъмнено са налице и квалифициращите обстоятелства по т. 6
на чл. 116, ал. 1 от НК – особено мъчителен за убития начин, съпроводен с
особена жестокост. За първия квалифициращ признак са от значение преживяванията
на пострадалия по време на престъплението – причинените изключителни болки и
страдания, които са продължили през целия период на насения му побой,
посредством множеството нанесени удари, вследствие на които са причинени освен разкъсно-контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания по лицето и кръвонасядания по меките обвивки на черепа, оток на
мозъка, обширни кръвонасядания на гръдния кош, счупване на гръдната кост,
множество двустранни счупвания на ребрата, контузия на средностението, дълбоки
и обширни хематоми, в т.ч. около гръбначния стълб, остри циркулаторни
разстройства на вътрешните органи. Счупването на гръдната кост и множеството
счупвания на ребрата са причинили на жертвата тежки нарушения в дишането, които
на фона на масивните кръвонасядания и хематоми, допълнително са спомогнали за
нарушаване на тъканното дишане с изразена дихателна и сърдечна недостатъчност,
които сами по себе си са причинили страдания, изразяващи се в задушаване. При
нанасяне на посочените увреждания подс. А. е проявил и особена жестокост, проявление на която е
начина, по който е осъществено деянието и е умъртвена жертвата, множеството
нанесени удари, причинените телесни увреждания на пострадалия, както и
последващото му поведение след извършване на това престъпление, характеризиращи
самия субект. От приобщената като доказателство по делото Комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза се установява, че подс. А. страда от „диссоциално личностово
разстройство”, характеризиращо се с „грубо безразличие към чувствата на другите”,
както и с импулсивност, склонност към прибързани решения и действия, „крайно ниска поносимост към фрустрация и
нисък праг на отключване на агресивни реакции”, което от своя страна
характеризира личността на дееца и дава обяснение за проявената жестокост от
негова страна. Отхвърлянето на социалните норми, правила и задължения,
неизградените морално-етични норми на поведение, установени в посочената
експертиза, намират конкретно изражение в действията на подс. А. – начина на
нахлуване в дома на пострадалия, липсата на повод или причина от страна на Т.,
с която същият да е предизвикал агресивността на подс. А., въпреки което без да
каже нито дума, хванал пострадалия за раменете и го е захвърлил към отсрещната
стена, показват и явното неуважение към обществото, пренебрежение към правилата, морала, нормите на поведение и в
частност към човешката личност, неприкосновеността както на жилището така и на човешкия
живот. Изложеното от своя страна установява и наличието на хулиганските подбуди
при извършване на деянието. По делото не е установено между подс. А. и
пострадалия Т. да е имало конфликти или
отношенията им да са били влошени по други поводи. Напротив. Установено е, че
пострадалият е поддържал приятелски отношения с дееца, последният е преспивал
нееднократно в дома му, а Т. се е къпел и перял в дома на подс. А., който от
своя страна му е помагал да поддържа двора си. По делото не е доказано подс. А.
да е имал друг мотив за саморазправа с жертвата, каквито индиции има в
показанията на част от свидетелите, а именно, че е бил раздразнен от слуховете
в селото, че дължи пари на Т..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. умишлено - при условията на пряк умисъл за
убийство, който е възникнал докато нанасял побоя над пострадалият Т., като умисълът се установява от
действията извършени от самият подсъдим. Независимо, че още в началото, от ударите които му нанесъл Т.
паднал на пода на стаята и не се съпротивлявал, подс. А. продължил и му нанесъл множество удари по главата и тялото. В този момент пострадалият, макар и да се
намирал в тежко състояние от побоя, все още е бил жив и тогава останалите подсъдими чули хрипливите звуци, които издавал. Въпреки, че
състоянието на пострадалият било изключително тежко и не можел по никакъв начин
да се защити, в този момент у подс. А. възникнал умисълът да го умъртви като поставил възглавницата от холова гарнитура върху
лицето на Т. и седнал върху нея. Така фактически го умъртвил. Подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и с оглед нанесените телесни увреждания и е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат. И ако при нанесените множество удари в жизненоважни
органи е допускал възможността от настъпване на смъртта на жертвата, то при
поставяне на възглавницата върху лицето му и сядането върху нея, с което е задушил
пострадалия, неминуемо е налице
представата у дееца за настъпване на резултата – умъртвяване на жертвата.
Причините и подбудите за извършване на престъплението от подс. А. са ниското му правосъзнание и незачитането на установения правов ред, пренебрежителното отношение към
човешкото здраве, личност и живот и незачитане на забраната за посегателство върху
човешкият живот, желанието му за саморазправа и утвърдените му престъпни
нагласи, както и
характеровите особености на личността му.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимите Д.Г.Г. , Д.К.В. и Д.Р.К.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 294, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК - „ лично укривателство” като призна подсъдимия
Д.Г.Г. за виновен в това, че : На 16.04.2011 г. в частен дом в с. ****, общ. Любимец, обл. Хасково, собственост
на З.А.Т., в съучастие като извършител с Д.К.В. и Д.Р.К.,*** – съизвършители,
спомогнал на Н.М.А. ***, извършил престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл.
2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК, да избегне и да бъде
осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с него
преди да извърши самото престъпление.
Съдът призна подсъдимия Д.К.В.,
за виновен в това, че : На 16.04.2011г. в частен дом в с. ****, общ. Любимец,
обл. Хасково, собственост на З.А.Т., в съучастие като извършител с Д.Г.Г. и Д.Р.К.,***,
като съизвършители, спомогнал на Н.М.А. ***, извършил престъпление по чл. 116,
ал.1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК, да
избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е
споразумял с него преди да извърши самото престъпление
Съдът призна подсъдимия
Д.Р.К. за виновен в това, че: На 16.04.2011 г. в частен дом в с. ****, общ.
Любимец, обл. Хасково, собственост на З.А.Т., в съучастие като извършител с Д.Г.Г.
и Д.К.В.,***, като съизвършители, спомогнал на Н.М.А. ***, извършил престъпление
по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК, да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да
се е споразумял с него преди да извърши самото престъпление.
От
обективна страна за извършеното от тримата подсъдими - Г., В. и К., престъпление се установи, че
след като подс. А. извършил престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то и т. 11,
предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК, като умъртвил пострадалия
Т., им предложил да заличат следите от убийството. Така тримата, заедно с подс.А.,
извършили действията, описани в приетата от съда фактическа обстановка, целта
на които била да заличат следите от престъплението и именно за това подредили
мебелите в стаята. Подс. Г. с помощта на А. поставил пострадалия на дивана и го
покрил с юрган, след това с ръкавици започнал да бърше мебелите в стаята, а останалите
двама подсъдими - В. и К. също бършели следите по пода, оставени от кръвта на Тошев,
след което четиримата подсъдими отишли в лозята в землището на с.Лозен и
запалили вещите, които взели от дома на убития, за да ги изгорят и заличат
окончателно следите от престъплението. С тези си действия подсъдимите Г., В. и К. извършили активна
дейност по прикриване на извършеното от подс.А. убийство и явно действията им
са имали първоначален резултат защото както св. Трифонов, така и органите на
МВР при първоначалният оглед са се заблудили и не са установили изначално следи
от насилствена смърт, а такива са били установени на по-късен етап.
От
субективна страна подсъдимите Г., В. и К. са действали умишлено - при пряк общ
умисъл като съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Същите са съзнавали
и целяли чрез общите си действия да постигнат целеният резултат и специалната
цел да прикрият подс.А. и той да избегне и бъде осуетено спрямо него наказателно преследване за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл.
2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК, което извършил. Не са налице каквито
и да било данни или индиции трима подсъдими предварително да са се споразумели
с подс. А. да прикрият извършеното от него убийство, преди неговото
осъществяване и това е така, защото умисълът за убийство у подс. А. макар и
пряк е възникнал спонтанно докато е нанасял побоя над пострадалият Т.
Причините
и подбудите за извършване на престъплението от страна на подсъдимите Г., В. и К.
е пренебрежителното им отношение към установеният в страната правов ред и този
свързан с функционирането на правоохранителната и правосъдна система, стремежът
за затрудняване на компетентните органи по установяването и разкриването на
престъпления и неизпълнение на задължението за уведомяване за извършено
престъпление.
Подсъдимият
Н.М.А. е роден на ***г. в гр. ****, ЕГН **********, по народност е ****,
български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, живущ
***. В личната си декларация е посочил, че няма семейство и доходи. Приложената
в кориците на делото характеристика е отрицателна и има криминални регистрации.
Видно от приложената справка за съдимост, придружена с преписи от бюлетини за
съдимост, същият е осъждан по НОХД № 225/ 2000 г. на Военен съд
Пловдив за престъпление по чл.343 ал.2,
б. „а”, вр. ал.1, б. „б” от НК, като му и било наложено наказание „лишаване от
свобода”, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 от НК с
изпитателен срок. По това осъждане подс. А. е реабитилитиран по право. С
решение, постановено по НАХД № 187/05 г. на РС – **** е признат за виновен в
извършено на 18.06.2005 г. престъпление по чл. 325, ал.1 от НК е освободен по чл.78
А от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”;
по НОХД № 178/2006 г. на РС – Хасково е
одобрено споразумение от 01.03.2006 г., с което за извършено на 15.02.2006 г. престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК му е наложено
наказание 4 месеца "лишаване от свобода", чието изпълнение е
било отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК
за срок от 3 години. Последното осъждане на А. е по НОХД № 649/2009 г. на РС – ****, по
което с одобрено на 03.11.2009 г. споразумение е осъден за извършено на 20.06.2009 г. престъпление
по чл. 343 б ал. 2 от НК, като му е наложено наказание "Лишаване от свобода"
за срок от 10 месеца, изтърпяването на което е било отложено на осн. чл. 66 ал. 1
от НК за срок от 3 години и престъплението по чл чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то и т. 11,
предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК за което съдът го призна
за виновен е извършено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД №
649/ 2009 г. на РС – ****.
Подсъдимият
Д.Г.Г. е роден на *** г. в гр. ****, с ЕГН **********, български гражданин,
неженен,осъждан, с основно образование, работещ , живущ ***. В личната си
декларация е декларирал, че няма семейство и доходи, приложената в кориците на
делото харектеристика е отрицателна и има криминални регистрации за
престъпления против собствеността. От приложената справка за съдимост и преписи
от бюлетините за съдимост се установява, че е осъждан с влязла в сила на
27.01.1998 г. присъда, постановена по НОХД 472/97г. на Военен съд – Пловдив за
престъпление по чл.381 от НК на наказание „ лишаване от свобода” за срок от 5
месеца ефективно; с влязла в сила на 01.07.1999 година присъда, постановена по НОХД № 97/1999г. по
описа на РС – **** е осъден за извършено на 24.09.1998г. престъпление по чл. 197,
вр.чл. 195 от НК на наказание „глоба”; с одобрено на 02.04.2001 година Споразумение по НОХД № 46/2001г. на РС – **** е бил осъден, за извършено на 22.09.2000г. престъпление
по чл. 170, ал.2, вр. ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение
е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3
години;
с присъда, постановена по НОХД № 204/ 2010
г. на РС – **** , влязла в сила на 05.05.2010г. е осъден за
извършено на 06/07.12.2009г. престъпление по чл.197, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК на наказание
"пробация" с пробационни мерки - "задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от 6 месеца с периодичност три пъти седмично и
"задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 7
месеца.
Подсъдимия
Д.К.В. е роден на *** г. , ЕГН **********, български гражданин ,неженен,
неосъждан, с основно образование, безработен, живущ ***, в декларация си е
посочил, че има две деца и няма доходи. Приложената в кориците на делото
характеристика не е отрицателна и няма криминални регистрации. От приложената
справка за съдимост се установява, че не е осъждан.
Подсъдимият Д.Р.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, неграмотен , безработен, живущ ***, в декларацията си е посочил, че няма
доходи, има две деца, не е
осъждан и от приложената характеристика се установява, че не е криминално
проявен.
При определяне на наказанието съдът отчете както обществената опасност на
деянията, извършени от подсъдимите
така и обществената опасност на всеки един от тях, смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства. За
смекчаващи вината обстоятелства и на четиримата подсъдими съдът приема
сравнително младата им възраст, дадените обяснения и оказаното съдействие на досъдебното производство, спомогнало за установяване на обективната
истина, направеното самопризнание, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, а по отношение на
подсъдимите Д.К. и Д.В. като смекчаващи отговорността им обстоятелства прие и сравнително добрите им
характеристични данни, обстоятелството, че имат деца за които да се грижат и липсата
на предходни осъждания.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия Н.М.А., съдът прие отрицателните му характеристични
данни и криминалните регистрации, обремененото му съдебно минало и това, че въпреки
наложените наказания по предходните
осъждания не се е поправил и превъзпитал, както и изключително високата степен
на обществена опасност на деянието. След убийството, за да остане ненаказан се е опитал да прикрие
следите от престъплението и под негово въздействие останалите подсъдими
извършили действията по прикриване на следите от убийството, а последващото му
поведение, изразяващо се в отправеното предложение да бъде запален домът на
пострадалия или последният да бъде погребан, с цел окончателното заличаване на
следите от деянието говори за създадените у подс.А. престъпни нагласи.
Като отегчаващи
вината обстоятелства на подсъдимите Д.Г., Д.В. и Д.К. съдът приема това, че с деянието си по чл. 294 ал.1 вр.чл. 20 ал.2
от НК са искали да прикрият тежко престъпление - извършеното от подс. А. убийство.
Освен подс. В., който е направил плах опит да спре подс. А. при нанасяне на
побоя върху Т., останалите двама въобще не са направили дори опит да се намесят
и предотвратят нанасянето на телесните увреждания, което се е случвало пред
очите им. Именно подс. Г. е този, който е нанесъл ритници в областта на
коленете и ходилата на жертвата, които макар да нямат пряко отношение към
настъпилия краен резултат – настъпилата смърт, съдът отчете също като
отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на подс.Г. отегчаващи
отговорността обстоятелства са и негативните му характеристични данни, и
обременено съдебно минало, като въпреки предходните осъждания и наложени
наказания подс. Г. не се е поправил и превъзпитал.
Предвид разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК предвиждаща задължително определяне на наказанието при
условията на чл.58 А от НК съдът намери, че в случая не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК по
отношение и на четиримата подсъдими и им определи наказанието по реда на чл. 58
А ал.1 при условията на чл. 54 от НК. Така
на подсъдимия Н.М.А. съдът определи наказанието при посочените условия и при
изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл.
2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК законодателят е предвидил
три алтернативни наказания - „лишаване от свобода” от 15 до 20 години,
„доживотен затвор” или „доживотен затвор без право на замяна”. В случая съдът
намери, че справедливото и подходящо по вид наказание за подсъдимия А., което
ще доведе до постигане целите на личната и генерална превенция е наказанието „Лишаване
от свобода”, като при определяне на конкретния размер на същото взе предвид,
освен отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, и квалифициращите
признаци на деянието, като определи размер от 19 години. Така определеното
наказание на осн. чл. 58 а, ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи на
подсъдимия Н.М.А. наказание от 12 / дванадесет/ години и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор.
На осн. чл.59,
ал.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание, времето през което подс. А. е бил задържан и с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 17.04.2011г. до влизане на
присъдата в сила. На осн. чл. 68, ал.1 от НК, съдът постанови този подсъдим да
изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор ,
изцяло, отделно и преди наложеното с настоящата присъда наказание, наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 10 / десет / месеца, наложено му по НОХД
649/09 г. по описа на РС – ****, чието изпълнение е било отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три / години, тъй като деянието, за което го
призна за виновен с настоящата присъда е извършено в рамките на този
изпитатален срок .
На подсъдимите Д.Г.Г., Д.К.В. и Д.Р.К. съдът
също определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимият Д.Г. и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства за подсъдимите Д.В. и Д.К.. Съдът като отчете, че за
престъплението по 294, ал.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” до 5
години, определи на подсъдимият Г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2
години и 6 месеца, което на осн. чл.58 а ал.1 от НК намали
с една трета и наложи на подсъдимия Д.Г. наказание от 1 година и 8 месеца „Лишаване от свобода”, което да
изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „открит” тип.
Съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като освен,
че няма данни за реабилитация по 88А от НК, предходните осъждания не са
въздействали поправително и възпитателно върху подс. Г. с оглед личната
превенция на закона и целите на наказанието. На осн.чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното му наказание
времето през което подс. Г. е бил задържан и с мярка за неотклонение “Задържане
под стража” считано от 17.04.2011г. до 09.09.2011 г.
По отношение на подсъдимите Д.К.В.
и Д.Р.К. съдът определи наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода”,
което на осн.чл. 58а, ал.1 от НК намали с една трета и им наложи наказание „лишаване
от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца, като намери, че за поправянето и
превъзпитанието им не е необходимо да изтърпят наказанието ефективно, поради
което на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното им
наказание за срок от 4 години. По този начин с така определените и наложени наказания
съдът намира, че ще се постигнат целите на чл. 36 от НК както по отнешение на подсъдимите
, така и по отношение на обществото.
По
приетия за съвместно разглеждане гражданският иск :
В настоящото
съдебно производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният от Д.З.Б. –
дъщеря на убития З.А.Т. и пострадала от престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6,
предл. 2-ро и 3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК граждански иск, против
подсъдимия Н.М.А. за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди настъпили от смъртта
на баща й, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на
увреждането. Предвид постановената присъда с която призна подс.Н.М.А. за
виновен в извършването на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2-ро и
3-то и т. 11, предл. 1-во, вр. чл. 115 от НК съдът намира, че вината му е
установена и безспорно доказана, както и причинната връзкса с настъпилия
противоправен резултат, поради което и предявеният граждански иск за
обезщетение на неимуществените вреди, почиващ на деликтно основание по см. на
чл. 45 от ЗЗД е основателен и тези вреди следва да бъдат репарирани по справедливост
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като размера на обезщетението трябва да
е в състояние да овъзмезди пострадалата за претърпените от нея неимуществени
вреди настъпили от загубата на баща й. От събраните доказателства се установи,
че убитият не е бил конфликтна личност, а от 1992 г. е бил разведен, като съдът при
прекратяване на брака е предоставил родителските права върху дъщеря му на
майката и освен дъщеря си няма други деца и наследници, видно от представеното
удостоверение за наследници. След като се е установил да живее в с. ***** общ.
Любимец, дъщеря му не го е посещавала. Макар съдебното производство да протече
по реда на диферецираната процедура по глава XXVII от НПК е допустимо събиране на
доказателства относно претърпените болки и страдания от страна на гражданския
ищец Запрянова, но такива не са поискани. Съдът приема, че безспорно от смъртта
на баща си Д.З.Б. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки
и страдания като намира, че сумата от 50
000 лв. е в състояние да я овъзмезди за тези претърпени от нея неимуществени
вреди и до този размер намира предявеният граждански иск за основателен и
доказан, поради което осъди подсъдимия Н.М.А. да заплати на пострадалата Д.З.Б.
посочената сума от 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 16.04.2011 г. до окончателното и изплащане, а за разликата до
пълният предявен размер от 100 000 лв. намери искът за неоснователен
и недоказан и го отхвърли .
С оглед постановената присъда
съдът възложи на подсъдимите направените в наказателното производство разноски,
като ги осъди да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, всеки един от
тях сумата от по 85 лв., а подсъдимият А.
да заплати и сумата от 354,32 за извършената Комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза и сумата от 2 000 лв. представляваща държавна
такса върху уважената част от предявения граждански иск.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател: Съдия: