Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       гр.София, 13.11.2020 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова 

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова      

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12085 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.06.2019 год., постановено по гр.дело №73257/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, С.о. е осъдена да заплати на П.С.К. по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче на 10.07.2017 год. в гр.София, кв.Княжево, на ул.“Княжевска“, между бул.“Цар Борис ІІІ“ и площад „Сред село“ и сумата от 223.51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и изследвания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017 год. до окончателното им изплащане, като искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 238.50 лв. и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 196.33 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.о.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ за предотвратяване на агресивното поведение на кучета към хора и животни, настаняване безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и че представените писмени доказателства за дейността на приют за безстопанствени кучета и приложената Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, не могат да обосноват освобождаването й от отговорност по конкретния случай, тъй като от показанията на свидетелите се установявало, че не е овладяна популацията и кучетата са много и се движат на глутница и са агресивни. Напълно погрешно първоинстанционният съд бил приравнил станалия инцидент на противоправно бездействие и неизпълнение от страна на ответника. От представените писмени доказа­телства се установявало, че били предприети множество действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изпълнявала се Общинската програма и животните се настанявали в приюти, поради което не можело да се сложи знак на равенство между бездействие и недоста­тъчни  действия. Отговорността по чл. 49 ЗЗД била за чужди виновни противоправни действия или без­действия при или по повод изпълнението на възложени задължения. Когато натоварения су­бект, на когото била възложена работата, бил действал правомерно отговорността не можело да бъде осъществена; т.е. когато ответникът бил изпълнил задълженията си, вменени му със закон, не можело да се ангажира отговорността му по предявения иск. Липсата на противоправно поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, когато те действали при условията на обвързана компетентност и в съответствие със закона, изключ­вало ангажиране на отговорността им. При непозволено увреждане се презюмирала не от­говорността изобщо, а само вината, която била един от елементите на фактическия състав. Съгласно действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на по­пулацията на безстопанствените кучета 2012-2016 год. С.о. работела по метод: здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрирали, ваксинирали, обезпаразитявали и се връщали на място; на евтаназия се подлагали доказано агресивни и болни животни. Тази принципна политика била залегнала в ЗЗЖ и се изразявала в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното изби­ване. Следователно самото съществуване на безстопанствени кучета не било противоправно и допускането му не означавало неизпълнение на законови задължения, а и самият закон предвиж­дал, че след обезпаразитяването им безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети. Отговорността на ответника не можело да бъде ангажирана при наличие на безспорно установеното по делото изпълнение на вменените задължения и мерки от ЗЗЖ и Закона за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/. В настоящия случай нямало доказано бездействие, а въпросът доколко били ефективни и адекватни предписаните от закона мерки и предприетите от ответника такива и дали са постигнати целите и задачите на програмата, бил ирелевантен за спора. Законодателят бил предвидил вземането на конкретни мерки, но не бил възложил постигането на конкретна цел и не бил въздигнал непостигането й в противоправно бездействие. Законодателят бил възложил на кметовете на общини да вземат мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, а не бил предписал постигането на липсата на такива в града. Неправилно СРС бил приел, че претърпените от ищцата вреди и станалият инцидент сами по себе си обуславяли наличието на противоправно неизпълнение. В тази насока следвало да се има предвид Решение №488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр.дело №899/2010 г., ІV г. о., ГК. В случая липсвала целенасочена противоправна дейност – действие или бездействие, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили вредите. Наличието на вреди не създавало основание на пострадалия да иска обез­щетение и само когато те били последица на противоправни действия или бездействия възниквало задължение за заплащане на обезщетение на пострадалия. Освен това в  Решение №368 от 18.11.2015 год. на ВКС по гр.дело №2045/2015 год., ІV г. о., ГК, било прието, че „само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек не означава бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанстве­ните кучета.“ Нямало противоправно бездействие на общината, тъй като тя била реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не можело да се направи извод, че служителите на С.о. са бездействали противоправно /в този смисъл Решение №308  от 03.01.2018 год. на ВКС по гр.дело №1068/2017 год., ІV г. о., ГК. Поведение, което се осъществявало въз основа на регламентираните в закона задължения, било правомерно и ако целта, която поставял закона не била постигната, не можело да се носи отговорност за непозволено увреждане, защото нямало противоправно бездействие. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че са­мото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или недостатъчност /безрезултатност/, поради което и без значение са представените от ответника доказателства за дейностите, извършени в изпълнение на задълженията по ЗЗЖ. Не бил извършен задълбочен анализ на представе­ните по делото писмени доказателства, в които била отразена дейността на ответника във връзка с изпълнение на задълженията му както по ЗВМД, така и по ЗЗЖ, отчетени били различните на­соки, в които се била развивала дейността на общинската администрация, посочени били броят през го­дините на безстопанствените кучета, които са уловени, обезпаразитени, кастрирани и върна­ти по местата от които са взети. На следващо място сочи, че необосновано СРС бил приел, че твърдените вреди са били причинени от напа­дение от безстопанствено куче, като освободил ищеца от каквито и да било процесуални задължения по делото относно доказването на едно от съществените обстоятелства по делото, а именно механизма на станалия инцидент, както и че инцидента е причинен от безстопанствено куче. Механизмът на инцидента не бил доказан по делото. И двамата разпитани свидетели не били очевидци на инцидента и не могли да установят как е станал той. Липсвали ясни и категорични доказателства относно безстопанстве­ния характер на кучетата, които ищцата твърдяла, че са я нападнали, а доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство била нейна. Разпитаният свидетел Д.К.посочвал, че имало няколко кучета, които не са имали стопанин. Тези показания обаче не доказвали, че кучетата са безстопанствени. Липсвало описание на кучетата, както и някакви индивидуализиращи белези, от които да се направи извод, че са бездомни. Отделно от това същия свидетел посочвал, че хората, които стопанисвали околните магазини хранели тези кучета. Към момента на инцидента кучето се намирало в района, в който било хранено от хората от пазара и не било безнадзорно, в която хипотеза само се ангажира отговорността на Общината. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата П.С.К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че ответникът по иска бил този, който трябвало да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на бездомните/безстопанствените кучета. По настоящото дело С.о. представила писмени доказателства, които по никакъв начин не доказвали действителното изпълнение на нормативните задължения на Общината, а само обстоятелството, че има приета програма, план за действие по отношение на конкретния проблем. Всички представени от ответника доказателства /програми и отчети/, освен че не доказвали реално изпълнение, се отнасяли и за период най-късно до 2016 год. Процесното непозволено увреждане било настъпило 10.07.2017 год., като нито един от представените документи не доказвал какви действия били реално извършени от Общината конкретно в периода 2017 год., още по-малко за района на кв.Княжево в частност. Предмет на спора не било дали С.о. е извършила някакви действия по овладяване на популацията изобщо и по принцип, а дали тя е предприела ефективни, адекватни мерки, дали е изпълнила задължението си действително да овладее популацията на безстопанствените кучета, които са проблем за всички квартали в град София, т.е. дали е предприела необходимите адекватни и правилни действия и какъв е резултатът от тях – в този смисъл Решение №368 от 18.11.2015 год. на ВКС по гр.дело №2045/2015 год., ІV г. о., ГК и Решение №488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр.дело №899/2010 год. По делото липсвали и ангажирани от ответника гласни доказателства в подкрепа на защитната теза за конкретно проведени мероприятия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета в района на кв.Княжево. Следователно налице било противоправно бездействие на С.о. по действително изпълнение на задълженията по ЗЗЖ и по полагане на дължимата адекватна грижа за надзор, мониторинг и овладяване на безстопанствените кучета. Съгласно ЗЗЖ и по-точно в разпоредбите на чл. 40а, ал. 2, т. 9 и 10, програмата за овладяване на популацията трябвало да предвижда мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение и съответно коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата. В този смисъл, след като имало оплаквания от граждани на София за нападения от кучета, имало и други заведени дела срещу Общината, явно имало агресивни безстопанствени кучета, които нападат хората и следвало да бъдат предприети промени на заложените преди години програми и мерки от Общината. На следващо място сочи, че първоинстанционният съд бил изпълнил своите задължения, като разгледал и обсъдил всички представени от страните гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, в т.ч. тези, които били представени от ответника, и бил съобразил всички обстоятелства по делото, за да постанови своето решение. Механизмът на инцидента и обстоятелствата около него били доказани главно и пълно от ищцата – представените от нея доказателства си кореспондирали и се допълвали, като описвали точно и ясно механизма на инцидента. Доказана била и причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и причинените травматични увреждания. Последните се установявали от медицинската документация, представена по делото и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Категорични данни за датата и мястото се съдържали в показанията на свидетелите, като свидетелят Д.К.бил непосредствен очевидец на инцидента, който при приближаването си към пострадалата бил видял как човек разгонва трите кучета, които го били нападнали. Същият бил сигурен, че това са бездомни кучета, които е виждал в района и преди. Показанията на свидетеля К.се допълват и от показанията на пристигналата в последствие свидетелка А.Т.-Д.. Наличието на надзор от страна на гражданите било възможно само по отношение на собствените им домашни животни, а не и по отношение на безстопанствени кучета. За последните надзорът е задължение на С.о. и съответните лица, на които е възложила въпросната дейност по овладяване на популацията, не и на гражданите на София. Това задължение за надзор над безстопанствените кучета е вменено на Общината изрично в чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. А след като кучетата били без стопани, не били домашни животни, то те били безнадзорни и безстопанствени. В този смисъл доказано било, че нападението е осъществено именно от безстопанствени, безнадзорни кучета. Заключението по съдебно-медицинската експертиза установявало връзката между извършеното лечение на процесиите увреждания и приложените по делото разходни документи за лечение и медицински консумативи, кактои че ищцата била изпитвала силни болки и страдания и др., като особено важно в настоящия случай било, че не ставало въпрос за обикновено ухапване от бездомно куче, а за тежък инцидент – ожесточено нападение на три освирепели кучета, водещо до разкъсвания по тялото на пострадалата. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на фактическата обстановка

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото  – епикризи, електромиография, рецепти /медицински документи/, както и фискални бонове и фактури, заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К.Б.и А.Н.Т.-Д., чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, а тези на първия от посочените свидетели имащи и първичен характер, въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че на 10.07.2017 год., в гр.София, кв.“Княжево“, на ул.“Княжевска“, между бул.“Цар Борис ІІІ“ и площад „Сред село“, ищцата била нападната от  безстопанствени кучета, в резултат на ухапванията на които са й били причинени следните травматични увреждания – рани в предната област на лява подбедрица с размери около 6 см. в дълбочина, проникваща до предния голямопищялен мускул; рана в задно латерална област на лява подбедрица с размери 8 см.; рана в предна област на дясна подбедрица с размери около 10 см.    , проникваща до дълбочината на подножието, като в дълбочина са засегнати мускули /малкопищялния мускул и плоския мускул/ и нерви /увреждане на малкопищялния нерв с частична деневрация/. Ищцата била лекувана оперативно – раните били обработени, а разкъсаните мускули и сухожилие зашити, правени й били превръзки и било изписано медикаментозно лечение. Търпяла болки и страдания, които през първия месец били силни, като при обичаен ход на възстановителния процес от два месеца те били от естество да преминат. Раните щели да зараснат с образуване на ръбец /белег/, с големина размера на раната, който имал траен, постоянен характер и щял да остане за цял живот, като с времето щял да избледнее. Направените от ищцата разходи за закупуване на предписани медикаменти, превръзки и ЕМГ изследване с разчитане и консултация възлизали общо на 223.51 лв.

Като доказателства по делото са приети Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. 2012 – 2016 год., ведно с приложение №1, справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за периода от 24.04.2008 год. до 31.03.2011 год., за 2013 год.,  2014 год., 2015 год., 2016 год. и 2017 год.

По отношение на правните изводи:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди , че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на С.о., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета

В разпоредбите на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т. 2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на Кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти.

Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти /чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ/, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети /чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/. Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места/.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че е взел достатъчно мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От показанията на разпитания по делото свидетел Б.се установява, че ищцата е била ухапана от безстопанствени кучета, които не са имали отличителни белези /т.е. нямали са нито каишка, нито маркировка/. Обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и едно от тях е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано С.о. да е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в приложение №1 към Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 год. на Столичен общински съвет /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, а именно: поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в С.о. за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи по район и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С.о.; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др.

Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети /прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/ е изцяло в тежест на общината – същата може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ.

Доказано е по делото, че кучетата, които са нападнали ищцата, са били безстопанствени /тъй като не са били в определеното за това място или в дом и е нямало стопанин с тях/. Обстоятелството, че кучетата са били безстопанствени не подлежи на доказване от ищцата, а тежестта на доказване на обратното пада върху ответника. И това е така, тъй като липсата на стопанин е отрицателен факт и не подлежи на доказване от този, който го твърди. Страната която се позовава на обратния положителен факт, а именно, че кучето е имало стопанин, следва да го установи. За това обаче ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, СГС приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответника се явява непосредствена причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение от нападението и ухапванията на безстопанствените кучета, както и имуществени вреди – разходи за лечение и изследвания. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно.

Самите вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на съвкупната преценка на ценените писмени и гласни доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им.

Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Така обоснования извод за осъществен фактически състав, придаващ на С.о. качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за улавянето и изолирането на скитащите безстопанствени кучета и евтаназията им или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице – С.о. – да сключва договор за извършването на дейности по регулиране на популацията на безстопанствените кучета /виж Решение № 383 от 27.07.2010 год. на ВКС по гр.дело № 424/2009 год., ІV г. о, ГК и Решение № 279 от 28.09.2011 год. на ВКС по гр.дело № 1533/2010 год., ІІІ г.о., ГК/.

В този смисъл правилно СРС е приел, че ищцата се легитимира като кредитор на вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 223.51 лв., до който и релевираната претенция е уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

По делото се установява, че констатираните увреждания са причинили на ищцата болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата.  Съобразявайки, от една страна, тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е била на 66 години към момента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото – внезапно нападение от три кучета, продължителността и вида на проведеното лечение, както и на възстановителния процес, който е бил по-дълъг поради разкъсването на мускули и сухожилие, продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищцата, в т.ч., че е претърпяла две оперативни интервенции, наличието на остатъчен проблем с походката /поради частично нарушение на нерва/ и белези от раните, и от друга – липсата на трайни последици за здравето, както и на настъпили съществени промени в начина й на живот, СГС намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 8 750 лв., което е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответницата по жалбата /ищцата/ претендира разноски, по което искане, с оглед изхода от настоящия спор, СГС следва да се произнесе на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка, след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, с който е уговорен адвокатски хонорар от 1 450 лв., който е заплатен изцяло и в брой от ответницата по жалбата /ищцата/. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 8 973.51 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. /редакция преди изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./ при интерес от 5 000 до 10 000 лв. минималното възнаграждението е 580 лв. + 5% за горницата над 1 000 лв., т.е. то в частност е равно на 778.68 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че действително заплатеният адвокатски хонорар /който е около 2 пъти по-висок от минимално предвидения/, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото /въззивното производство се е развило в едно съдебно заседание, като не са събирани доказателства/, се явява прекомерен и следва да бъде намален на 800 лв., до който и размер следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на жалбоподателя.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                               

                                Р     Е     Ш     И     :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.06.2019 год., постановено по гр.дело №73257/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.о., с адрес: гр.София, ул.”*******, да заплати на П.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/