№ 773
гр. Варна, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500375 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. № 11522/14.02.2023 г.
на «МЪНИ ПЛЮС КОРП» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията“, № 4, вх. А, ет. 5 срещу
Определение № 1314/31.01.2023 г. по ч.гр.д. № 20233110100960, за
прекратяване на производството по подаденото от частния въззивник
заявление по чл. 410 ГПК и изпращане делото по подсъдност на РС - София.
Частният въззивник моли за отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане делото на ВРС за произнасяне по същество на подаденото заявление
като настоява, че при двама длъжника по заявлението кредиторът има правото
на избор, предоставено му с разпоредбата на по чл. 116 ГПК. Представя към
жалбата и практика, която счита за относима към предмета на спора.
Настоящият състав на съда на ВОС приема следното:
В производството по ч.гр.д. № 960/2023 г., ВРС е сезиран със заявление
по чл. 410 от ГПК от «Мъни плюс корп» ЕАД гр. София. Претендира се
издаване на заповед за изпълнение за суми по регрес на поръчител, в лицето
на заявителя против длъжник – потребител, по Договор за покупка на
мобилно устройство, сключен между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* и
Н. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София и встъпил в дълга
втори длъжник «ЕВРОСОЛИДАРНОСТ» ЕООД, ЕИК201538032, със
седалище в гр. Варна.
Спорът се свежда до това коя от разпоредбите трябва да се приложи
приоритетно, дали тази на чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК, съответно на чл. 116
ГПК, в контекста на определяне на местнокомпетентния съд по заявлението.
Настоящата инстанция намира, че превес пред двата текста на кодекса,
уреждащи изборната подсъдност и тази по спорове/заявления срещу
потребители, има тази на чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК, който текст е императивен
и за приложението съдът следи служебно.
Налага се извод, че ВРС правилно е прекратил производството пред
1
себе си и е приел, че местно компетентен е СРС.
В настоящото производство разноски на частния жалбоподател не се
следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1314/31.01.2023 г., по ч. гр.д. №
20233110100960, на ВРС, IX с..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2