Решение по дело №949/2018 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20181730100949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 949 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Д.Ч.Н. с ЕГН ********** ***, пл. „В. в.”, бл.., вх.., ет., ап.. против Е.С.Д. с ЕГН********** ***.

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2018 г. ищцата заедно с приятели празнували рожден ден в с. К., общ. К.. Сочи, че след 24:00 часа тръгнали от празненството в посока с. К., общ. Р., като ищцата управлявала собствения си лек автомобил марка „П.“, модел ., с рег. № РК . ВР. Твърди, че пътя не бил добър, поради което управлявала лекият автомобил със скорост от 50 км/ч, като на около 20 метра от път 623 на пътното платно от дясната и страна, непосредствено пред управлявания от ищцата автомобил – изскочило домашно животно – кон, с което последвал сблъсък. Сочи, че сблъсъка между автомобила и животното не можел да бъде предотвратен, като от него нямало пострадал човек, но били нанесени щети по автомобила. Твърди, че мястото на настъпилото ПТП било посетено от полицейски служители, които съставила протокол за ПТП № ., а в последствие бил установен и собственика на животното - ответника Е.С.Д., на който бил съставен акт за административно нарушение №. от 11.08.2018 г. Твърди, че ответника като собственик на животното е оставил същото без надзор, като коня се е движел в обхвата на пътя, в тъмната част на денонощието, а вследствие на ПТП-то по автомобила на ищцата били нанесени значителни вреди, както следва: предна броня, на стойност от 433 лева, халогенен фар – ляв, на стойност от 45 лева, пластмасова маска – предна, на стойност от 297 лева, десен фар на стойност от 350 лева, преден капак на стойност от 447 лева, челно стъкло на стойност 600 лева, пластмасова решетка под стъкло, на стойност от 148 лева, пластмасова лайсна пред радиатор, на стойност 52 лева, рамка пред радиатор, на стойност от 64 лева, рамо и перо на чистачка, на стойност от 30 лева, дюзи, умивател на стойност от 22 лева и пластмасов въздуховод десен – на стойност от 12 лева. Сочи, че претендираните суми са за нови части с 0,5 т. овехтяване, с изключение на предното стъкло, като общата сума възлизала на 1553.00 лева. Сочи, че за възстановяване на щетите била заплатила сумата в размер на 1003 лева, като общата сума за закупуване на нови части и труд за възстановяването на щетите възлизала на стойност от 2556 лева.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 2556.00 лева, представляваща стойността на нанесените по автомобила щети вследствие настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника Е.С.Д., чрез пълномощника си адв. Ф. - ПАК е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради което оспорва същия по основание и размер. В отговора е оспорил твърденията в исковата молба, че животното е негова собственост, като твърди, че не е собственик на коня станал причина за настъпилото ПТП. Твърди, че не притежава в собственост коне или каквито и да е други животни. Сочи, че в ранния следобед на процесната дата е работил с електрожен и флекс, като в окото му влязла стружка, което създало затруднения в зрението му. Сочи, че около 15:30 часа решил да отиде на преглед в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, като до болницата го закарал негов съсед, където бил прегледан, и под упойка извършили почистване на окото, назначено му било лечение, след което се прибрал в с.Е. Твърди, че на следващия ден – 11.08.2018 г., около 11:00 часа получил телефонно обаждане от РУП – Р., като към 13:00 часа в стопанския двор, където работил пристигнали двама полицаи, и му бил съставен АУАН, който подписал, без да знае какво подписва, не разбирал същността на това, което подписва, и не е разбрал, че подписва АУАН. В отговора твърди, че ищцата е проявила небрежност, като е нарушила разпоредбата на 20, ал.2 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение не се е съобразила със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Твърди, че не е извършил никакви действия или бездействия, които да са допринесли за възникването на вредите, които настъпили само и единствено по вина на водача на МПС, като ищцата сама е причинила виновно настъпилите повреди по лекия си автомобил, тъй като ако се била движела със съобразена скорост, е можела да заобиколи коня, за който се твърди, че внезапно е изскочил пред автомобила. Сочи, че протокола за ПТП бил съставен от полицейските служители само и единствено по разказ на ищцата и на база нейните възприятия, тъй като пристигналите на място полицаи не са видели кон и няма как да знаят, дали по автомобила не е имало щети и преди твърдения сблъсък с коня. Поради изложеното в отговора на исковата молба, моли съдът да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. Р. поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде уважен, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответника Е.С.Д. в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ф., оспорва предявеният иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, и му се присъдят направените по делото разноски.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори между страните, че ищцата е собственик на лек автомобил марка „п.“, модел: ., с рег. № РК. ВР, което се установява по безспорен начин и от приложеното по делото свидетелство за регистрация – част І-ва, №. от 27.10.2017 г.

От приложения по делото протокол за ПТП № ., съставен на 11.08.2018 г., около 20:00 часа, се установява, че на 11.08.2018 г., около 00:53 часа, в община К., на общински път между с. Е. и с. К., на около 20 м.преди път ., общ. К. е настъпило ПТП между домашно животно – кон, собственост на ответника Е.С.Д. и лек автомобил, марка „п.“, модел:., собственост на ищцата и управляван от нея, при което са настъпили материални вреди по управляваният от ищцата лек автомобил, изразяващи се в деформиран преден капак, челно и странично стъкло, спукана предна броня от дясно, десен фар счупен, счупен предна декоративна решетка, деформиран таван и спукано арматурно табло. Като причини и условия за ПТП в протокола е отразено, че участник № ., като собственик на домашно животно в тъмната част на денонощието ги оставя без надзор, при което внезапно пресичат платното за движение от дясно на ляво и причиняват ПТП с участник №.. Отразено е също така, че протокола е изготвен, за което мястото не е посетено, като по отношение на участник № . е взето административно отношение, като му е съставен акт № .. Протокола е подписан от двамата участници – ответника и ищцата без възражения.

По делото е представен и приет акт №., с бланков номер № . от 11.08.2018 г., от който се установява, че на 11.08.2018 г., около 00:53 часа, в община К. на общински път между с. Е. и с. К., на около 20 метра от път ., Е.Д. като собственик на домашни животни – коне ги оставя без надзор и в обхвата на пътя в тъмната част на денонощието, при което животните внезапно пресичат платното за движение от дясно на ляво и причиняват ПТП с лек автомобил „п. .“, с ДКН РК . ВР, управляван от Д.Н., с което си поведение е нарушил чл.106 от ЗДвП. В акта е отразено, че при съставянето му са взети сведения от Е.Д.. Съставеният АУАН е подписан от ответника без възражения, какъвто текст саморъчно е изписал в същия.

По искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите И.Б. Д. и М. С. М., а по искане на ответната страна са разпитани свидетелите С. А. Д. и А. С. Д..

В показанията си Д. твърди, че празнували рожденият му ден в с. К.. Сочи, че вечерта след 12:00 часа си тръгнали от с. К., с автомобила на неговата приятелка – ищцата – л.а. „п.“, управляван от Н., в посока с. Е., като свидетеля седял отпред в автомобила. Твърди, че денят бил слънчев, а пътя сух, като минавал покрай бившия стопански двор, покрай линията на влака, като при излизане на главния път към с. Л., минаващ над с. К., след надлеза, движейки се бавно, пред автомобила изскочили два коня, които тичали срещу автомобила в посока от главния път за с. Л., в посока на пътя, по който се движели, излизайки от селото. Сочи, че ищцата веднага настъпила спирачките. Твърди, че конете били свободни, не били оседлани, нямали синджир на врата им и около тях нямало човек. Според свидетеля, конете били подплашени. Сочи, че по това време на денонощието, движението не било натоварено, а ищцата управлявала автомобила със скорост не повече от 35 км/ч, а и мястото на пътя не позволявало висока скорост, като видимостта в завоя не била особено добра. Твърди, че единият от конете успял да заобиколи автомобила, а другият се врязал директно в колата с предните си крайници, който се подгънали на предния капак, а главата му се ударила в горния край на автомобила – тавана, след което конят много бързо се върнал назад и изчезнал в тъмнината. Сочи, че когато възприели конете, те били на разстояние не повече от 15 метра от колата, а от дясната страна на пътя имало храсти, растителност, на височина човешки бой. За станалото твърди, че подали сигнал на телефон. Сочи, че мястото било посетено от полицейски екип, който не открил конете. Твърди, че коня нанесъл следните щети по автомобила: счупен преден десен фар, огънат и смачкан от дясно преден капак, счупено предно стъкло и подвит таван, като твърди, че вътре в самата кола нямало щети. Сочи, че само свидетеля бил пострадал с порезни рани. Твърди, че на следващия ден бащата на ищцата посетил мястото, на което станало ПТП-то, и в близост до него видял два коня, които били вързани, като единият ясно личали охлузни рани. Свидетелят не е разбрал, чия собственост са конете.

В показанията си свидетеля Михайлов сочи, че се занимава с търговия, като купува коне и крави. Твърди, че около два – три месеца преди датата на разпита му – 29.12.2018 г., А. минал покрай него и му казал, че ответника продавал кобилите си. Поради това отишъл да ги купи. Установил че коня, който искал да купи бил удареният кон, за който му казали, че е впрягано и паднало, като по този начин се е ожулило, тъй като предният ляв крак на коня бил изваден от ябълката и олюпен, а предната плешка на коня била зле. Твърди, че конете били собственост на Е., които отглеждал от 15-16 години, но не ги е виждал в с. К., освен когато е отишъл да ги купи.

В показанията си св. Д. сочи, че в началото на м.09.2018 г., през нощта, около 2:00 часа си е бил легнал, когато при него дошли хора, полиция и го питали за коне, но той нищо не им казал. Твърди, че на следващия ден разбрал за станалото ПТТ, но не можа да кажа чия собственост е коня, както и не знае Е. да се занимава със земеделие.  

Свидетеля А. Д. твърди, че през м. август на 2018 г., около 19:30 часа – 20:00 часа при него отишъл ответника, защото му била влязла стружка в окото и го помолил да го закара до болницата, поради което го закарал до „П.“, където му извадили стружката и му направили превръзка на окото. Не знае дали ответника има коне. Сочи, че на 10 срещу 11.08.2018 г. около 1:30 часа – 02:00 часа по телефона му се обадил мъжки глас, който му казал: „аз убих коня ти, елате колата ми е смачкана, не може да се приберем.“, а свидетеля го попитал какъв кон, но мъжът не могъл да му отговори, тъй като бил в нетрезво състояние. Твърди, че казал на мъжа, че няма коне и затворил телефона. Сочи, че на следващия ден на излизане от фермата имало следи от произшествие, имало стъкла и т.н. спирачен път, който бил почти на банкета на ливада, и спирачките излизали навътре в канала, като имало широка ливада, а мястото представлявало два последователни завоя един след друг.

За установяване размера на насените по лекия автомобил щети по делото са изслушани авто-техническа експертиза и допълнителна такава, които съдът изцяло кредитира при постановяване на настоящето решение. От заключението на изслушаната и приета авто-техническа експертиза се установява, че необходимата сума за пълно възстановяване на автомобила – материали и труд на увредените негодни части по лекия автомобил: облицовка предна броня, ляв халоген, РVС маска предна, фар десен, капак преден, челно стъкло със сензор, РVС решетка под стъкло, РVС лайсна пред радиатор, рамка пред радиатор, рамо и перо чистачка, дюзи умивател, РVС въздуховод десен е необходима сумата в размер на 2540 лева.

От заключението на изслушаната приета и неоспорена от страните допълнителна авто-техническа експертиза, изготвена след оглед от вещото лице на увредения автомобил, условията при които е настъпило ПТП са следните: брой участвали МПС – един, вид ПТП – блъскане на животно, място на ПТП – друго място, метеорологични условия – ясно, платно за движение – до 6.00 метра, пътно покритие – асфалт, състояние на пътното покритие – сухо, пътно платно – без разделителна ивица, движение двупосочно, план и профил на пътя – вертикална крива - изпъкнала, регулиране – пътни знаци, осветление – тъмно, нарушение на уч.. – чл.., ал.. от ЗдВП. Вещото лице е посочило, че радиусът на десния завой – непосредствено преди включване в път ІІІ-. не позволява движение с повече от 45 км/ч, като при движение в дясната част на платното, масовият център на автомобила се движи по крива с радиус около 23 метра, а от техническа гледна точка скоростта преди настъпване на МПС преди настъпване на ПТП не е повече от 35 км/ч. Вещото лице е направило извод, че тъй като в делото няма данни удареното животно да е със счупен крак, то това говори за удар с ниска скорост. В заключението вещото лице е посочило, че опасната зона за спиране – пълният спирачен път на лекият автомобил при конкретните пътни условия и скоростта му на движение е 26 метра, като водачът на л.а. не е разполагал с такава зона на видимост, а зоната му на видимост е била около 15 метра, от където е направил извод, че водачът не е могъл да спре преди мястото на удара, а само да намали скоростта си на движение, което е и сторил. Експерта е приел, че скоростта на МПС непосредствено преди удара не е била повече от 20 км/ч. Посочил е също така, че ако животните са се движели срещу МПС, то спирането на МПС не е достатъчно условие за предотвратяване на удара, като най-вероятния механизъм на настъпване на ПТП е следният: л.а. се е движел по общински път от с. Калище с посока на движение към път ІІІ-623, като преминава възела под него и продължава при движение в десен завой с променящ се радиус. На около 35 метра преди кръстовището с път . при остър завой – радиус около 23 метра, водачът е възприел движещите се към него животни, предприел е спиране, намалил е скоростта си, но едното животно се удря в предната част на МПС, като си вдига предните крака и пада на предния капак, предно стъкло и предна част на тавана на автомобила. Ударът е предимно в дясната част на МПС. Непосредствено след удара МПС спира, а животното бяга от мястото. След направения оглед от вещото лице по увредения автомобил, експерта не е констатирал разминаване с описаните щети по същия в първоначалната съдебно авто-техническа експертиза.

Представен е лист за преглед на пациент от кабинет по очни болести от 10.08.2018 г., от който се установява, че на ответника е била извършена биомикроскопия ексракция на чуждо тяло превръзка, като му е назначена терапия от офнакуикс, мехлем.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приетата авто-техническа експертиза и допълнителна авто-техническа експертиза, както и показанията на разпитаните по делото свидетели: И.Б.Д., М. С. М., С. А. Д. и А. С. Д..

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищеца твърди, че в резултат от противоправно действие на ответната страна е претърпял имуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.50 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна отговорност, за ангажирането на която отговарят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите - пряка и непосредствена последица от увреждането. При наличие на доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на животното, както и при доказано качество на ответника - на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.

За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 50 от ЗЗД

, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на животното, че са нанесени вреди на ищеца, видът и техният размер, както и че животното е причинило тези вреди.

В настоящия случай не се спори, че на 11.08.2018 г., около 00:53 часа, в община К., на общински път между с. Е. и с. К., на около 20 м.преди път , общ. К. е настъпило ПТП между домашно животно – кон и лек автомобил, марка „п.“, модел:., собственост на ищцата и управляван от нея, при което са настъпили материални вреди по управляваният от ищцата лек автомобил, изразяващи се в деформиран преден капак, челно и странично стъкло, спукана предна броня от дясно, десен фар счупен, счупен предна декоративна решетка, деформиран таван и спукано арматурно табло. Фактът на увреждането не се оспорва от ответника.

Съдът приема за доказан и фактът, че увреждането на автомобила е настъпило при ПТП от 11.08.2018 г. , като механизма на настъпване на ПТП е движение на управлявания от ищцата лек автомобил по общински път от с. К. с посока на движение към път ., като преминава възела под него и продължава при движение в десен завой с променящ се радиус и на около 35 метра преди кръстовището с път . при остър завой – радиус около 23 метра, ищцата е възприела движещите се към нея животни, предприела е спиране, намалила е скоростта си, но едното животно се е ударило в предната част на автомобила, като е вдигнало предните си крака и е падало на предния капак, предното стъкло и предната част на тавана на автомобила. В този смисъл е приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно авто-техническа експертиза.

От заключението на допълнителна съдебно авто-техническа експертиза се установява, че опасната зона за спиране – пълният спирачен път на лекият автомобил при конкретните пътни условия и скоростта му на движение е 26 метра, като водачът на л.а. не е разполагал с такава зона на видимост, а зоната му на видимост е била около 15 метра, от където е направил извод, че водачът не е могъл да спре преди мястото на удара, а само да намали скоростта си на движение, което е и направил, поради което скоростта на управляваният от ищцата лек автомобил непосредствено преди удара не е била повече от 20 км/ч, като в случай, че животните са се движели срещу МПС, то спирането на МПС не е достатъчно условие за предотвратяване на удара. С оглед на така посоченото от вещото лице не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищцата при настъпилото ПТП, поради което и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни и недоказани.

Спорен по делото е въпроса чия собственост е коня причинил станалото ПТП. В тази връзка в приетия по делото протокол за ПТП е посочено, че коня е собственост на ответника и именно, той като собственик на домашно животно в тъмната част на денонощието го оставил без надзор, при което коня внезапно е пресякъл платното за движение от дясно на ляво и е причиняват ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил. Тези констатации не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като в тази част на официалния свидетелстващ документ длъжностното лице не е удостоверило обстоятелства, осъществили се в негово присъствие, а изводи за механизма на ПТП, на който не е бил очевидец, което не се спори по делото. Въпреки това протоколът е подписан от участник ., а именно - ответника Д., с което същият е обективирал извънсъдебно признание на механизма на произшествието, а именно, че е оставил без надзор собствения си кон и същият е внезапно е пресякъл платното за движение и е последвал удар с упражнявания от ищцата автомобил. Поради забраната на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК е недопустимо опровергаването на съдържанието на този по съществото си частен документ, изходящ от ответника (изявление, подписано от ответника), чрез свидетелски показания. Поради това не следва да се коментират показанията на разпитаните по делото свидетели относно това, чия собственост е конят. В тази връзка е и приложеният по делото акт за административно нарушение, подписан от ответника без възражения, което собственоръчно е изписал в същия. Доводите му че не е разбирал какво е подписал, тъй като в окото му е влязла стружка, съдът не може да приеме за безспорно установено, че ответника в действителност не е могъл да разбира свойството и значението на положения от него подпис под протокола за ПТП и съставеният му АУАН, тъй като по делото не се събраха такива доказателства. Нито един от разпитаните по делото свидетели не твърди, че ответника е бил в такова състояние, което не му е позволявало да се подпише собственоръчно под посочените по-горе документи, както и не е разбрал какво точно е подписал. Ето защо не може и да се приеме, че ответника не е знаел какво подписва, а и не без значение е и това, че по делото не се събраха доказателства, саморъчно изписаният от ответника текст в АУАН, да е изписан от него против волята му. Ето защо следва да се приеме за безспорно установено, че конят причинил процесното ПТП е собственост на ответника и той носи отговорност за причинените от него вреди. В случая е налице лично противоправно поведение на ответника, който е оставил без надзор коня, същият е изскочил на пътното и е предизвикал процесното ПТП с управляваният от ищцата лек автомобил, като по същото е нанесъл имуществени вреди. Противоправността се изразява в самото причиняване на вреди от недостатъчния надзор върху собствената вещ, в нарушение на общата забрана да не се вреди другиму. Вината се предполага и тази презумпция, съдът намира, че не е оборена, а напротив от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин неполагане на дължимата грижа и оставяне на животното без надзор, поради което са налице предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане на основание чл.45 от ЗЗД. Ищцата е претърпяла описаните в исковата молба имуществени вреди, които са резултат и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника.

По делото няма спор между страните за размера на нанесените на управляваният от ищцата лек автомобил. Размерът на вредите се установява от приетата и неоспорена от страните авто-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, като вещото лице е посочило, че общатат стойност необходима за пълното възстановяване на насените щети – материали и труд е на стойност от 2540.00 лева. Ищцата претендира присъждане на размер от 2556.00 лева. С оглед приетата САТЕ, следва да се приеме, че искът е частично основателен и доказан до сумата от 2540.00 лева, и до този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2556.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, по аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД.

По разноските:

Страните претендират присъждане на разноски, като са представили списък на разноските, а ответника е релевирал възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Преди да се произнесе по дължимостта на разноските, съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материалният интерес – цена на иска от 2556.00 лева. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 408.92 лева. Обемът на осъществената от адв. Р. – пълномощник на ищцата защита се състои в изготвяне на искова молба, осъществяване на процесуално представителство по делото чрез участие в съдебни заседание при разпити на свидетели по делото, изслушване на експертизи и заявяване на становище по съществото на иска. С оглед фактическата и правна сложност на делото и осъщественото от адв. Р. защита на ищцата, съдът намира че договореният размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева не е прекомерно завишен, поради което възражението на ответната страна в тази насока е неоснователно.

Предвид изхода на делото и частичната основателност на предявения иск ответната страна дължи на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска – арг. чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1095.34 лева, представляващи част от заплатени от ищцата държавна такса, адвокатско възнаграждение и разходи за експертиза, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4.38 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, представляваща част от заплатено от него адвокатско възнагарждение и разноски за експертиза.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р     Е     Ш     И  :

ОСЪЖДА Е.С.Д. с ЕГН********** *** да заплати на Д.Ч.Н. с ЕГН ********** ***, пл. „В. в.”, бл.., вх.., ет.., ап.. на основание чл.50 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 2540.00 (две хиляди петстотин и четиридесет) лева, представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от животно – кон оставен без надзор и собственост на Е.С.Д., на 11.08.2018 г., около 00:53 часа, в община К. на общински път между с. Е. и с. К., на около 20 метра от път ., и в обхвата на пътя в тъмната част на денонощието животното внезапно пресича платното за движение от дясно на ляво и причиняват ПТП с лек автомобил „п. .“, с ДКН РК . ВР, Д.Ч.Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.08.2018 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер за имуществени вреди от 2556.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.С.Д. с ЕГН********** *** да заплати на Д.Ч.Н. с ЕГН ********** ***, пл. „В. в.”, бл.., вх.., ет., ап..сумата в размер на 1095.34 (хиляда деветдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Ч.Н. с ЕГН ********** ***, пл. „В. в.”, бл.., вх.., ет., ап. да заплати на Е.С.Д. с ЕГН********** *** сумата в размер на 4.38 (четири лева и тридесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски в настоящето производство съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/