РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Кюстендил, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520101370 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. №6702/04.06.2024 г. от А. Г. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. ****, чрез адв. В. П., против ЦСМП - Кюстендил,
ЕИК109025529, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „17-
ти януари“ №1, представлявано от директора – А. И. Р.
В молбата се сочи, че ищцата до 31.03.2024 г., включително, работела в
ЦСМП - Кюстендил на длъжност “главна медицинска сестра”. Със Заповед №
РД-Н-2/01.04.2024 г. директорът на ЦСМП - гр. Кюстендил прекратил,
считано от 01.04.2024 г., трудовото й правоотношение с центъра на основание
чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - за системни нарушения
на трудовата дисциплина и неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила. Ищцата счита наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно, а заповедта за
налагането му - за незаконосъобразна.
Работодателят не се съобразил с предварителната закрила при
уволнение, с която се ползвала като член на синдикално ръководство в
предприятието на основание чл. 333, ал. 3 от КТ. Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение била председател на синдикалната секция към
Национален синдикат „Защита” в ЦСМП - Кюстендил. Не било получено
предварително съгласие за това от синдикалната организация, а работодателят
знаел за това обстоятелство.
1
Заповедта била издадена в нарушение изискванията на чл. 193 от КТ.
Преди да бъде наложено наказанието работодателят не дал възможност на С.
да се запознае с всички материали и доказателства, събрани в хода на
образуваното дисциплинарно производство, не дал възможност да получи
копия от тях с цел да разбера в какво е обвинена и да даде обяснения, не била
изслуша и не са искани обяснения. Обяснения й били поискани за едни факти
и обстоятелства и за едни дисциплинарни нарушения, според работодателя, а
наказанието било наложено за други, което представлявало неизпълнение на
задължението по чл. 193 от КТ.
Всяко едно от тези две основания било самостоятелно и достатъчно за
отмяна на дисциплинарното уволнение, без да бъде разглеждан спора по
същество.
Заповедта не съответствала на предвиденото в чл. 195 от КТ
съдържание. Същата била немотивирана, не било посочено кога е извършено
всяко едно от твърдяните дисциплинарни нарушения, заповедта била неясна
по отношение описанието на самите нарушения, и противоречива. Налице
било противоречие между описанието на нарушенията /фактическото
описание и правната квалификация/ и законните текстове, въз основа на които
било наложено наказанието.
От заповедта и от начина, по който били описани дисциплинарните
нарушения не ставало ясно какви точно нарушения на трудовата дисциплина
се твърдяло, че извършила ищцата, както и кога ги е извършила. Не разбирала
кои технически и технологични правила не била спазила, и кои свои
задължения не била изпълнила. Нямало доказателства С. да е съпричастна
към нередностите и пропуските в работата на ЦСМП - Кюстендил, ако имало
такива. Налице било противоречие между фактическото описание на
нарушенията и правната им квалификация. В заповедта директорът на ЦСМП
- Кюстендил се позовал на предходна заповед за налагане на дисциплинарно
наказание - Заповед № РД-Н-1 от 02.02.2024 г., която обаче не била влязла в
сила. Заповедта препращала към Етичния кодекс и към длъжностната
характеристика, но не били посочени конкретните норми от Етичния кодекс,
които се твърди, че е нарушила, или конкретните задължения, вменени с
длъжностната характеристика, които се твърдяло, че не е изпълнила. Твърди
се, че не отговаряла на „личностните изисквания и поведенчески
характеристики” за заемане на длъжността, без същите да са конкретно
посочени и без да е посочено къде са разписани. Посочено било, че не
притежавала необходимата компютърна грамотност, нужна за изпълнението
на длъжността „главна медицинска сестра”. Трудовото правоотношение не
било прекратено заради това, че не притежавала качества за изпълнение на
работата или заради това, че при хипотеза на променени изисквания за
изпълнение на длъжността, не отговаряла на същите, а на друго основание.
Липсата на качества и компетенции не представлявало дисциплинарно
нарушение и не било основание за уволнение. В заповедта се сочело, че С.
уронвала авторитета на ЦСМП и на директора, което представлявало
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ, но в
титулната част на заповедта не било посочено, че правоотношението се
2
прекратявало заради нарушения по този текст от КТ. С. заявява в исковата
молба, че не била извършила каквото и да било нарушение. Винаги
изпълнявала съвестно и точно трудовите си задължения, никога не била
наказвана, винаги получавала положителна оценка за работата си В
последните месеци, заради влошени лични отношения помежду ни, била
подложена на психически тормоз от страна на директора на центъра, с цел да
се принуди сама да напусне работа.
Работодателят проявил дискриминационно отношение и
недобросъвестност, и злоупотребил с даденото му по принцип от закона право
да прекрати трудовото ми правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Кодекса на
труда трудовите права и задължения трябвало да се осъществяват
добросъвестно и съобразно изискванията на законите. Прекратяването на
трудовото правоотношение следвало да е функция на действително
извършени нарушения на трудовата дисциплина. В противен случай
прекратяването ще се явява самоцелно.
С оглед на горното се иска постановяване на решение , с което да
бъде признато уволнението за незаконно и да се отмени като
незаконосъобразна Заповед РД-Н-2/01.04.2024 г. на директора на ЦСМП - гр.
Кюстендил и С. да бъде възстановена на заеманата от преди уволнението
длъжност.
Предявява се иск за осъждане на ответната страна да плати на ищцата
обезщетение в размер на 18 000 лв., по три хиляди лева месечно, за периода от
01.04.2024 г. до 01.10.2024 г., през който период С. останала без работа поради
уволнението. Претендира се законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски по водене на делото.
В хода на производството в съдебно заседание, проведено на 31.03.2025
г., е направено искане и е допуснато изменение в размера на иска за
обезщетение за периода, през който ищцата е останала без работа, като
същият да се счита предявен за сумата 17 265, 66 лв. /по 2 877, 61 лв.
месечно/, вместо първоначалния размер от 18 000 лв. / по 3 000 лв. месечно/.
Ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е упражнила правото
си на отговор. Сочи се допустимост на исковете, но същите били
неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че страните са имали
трудовоправни отношения. Не било вярно, че ищцата била член на сочената
синдикална организация. Организацията нямала необходимия брой членове, а
представените документи не отразявали действителното положение,
доколкото в организацията не членували петима души – служители при
ответника. Работодателят не бил уведомен за твърдяната синдикална
организация и С. не ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Твърдяната
позиция на С. не покривала условията за твърдяната защита, съгласно ТР №9
от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. №9/2013 г. на ОСГК. Според писмените
доказателства ищцата не била в ръководството на синдикална организация, а
редови член. На работодателя не била представена надлежна информация за
3
статута на ищцата, дължащо се на липса на писмени отговори от НС
„Защита“ и болничните на ищцата. Доколкото се затаявали факти за участие в
синдикална организация, то работодателят не бил обвързан с нормата на чл.
333, ал. 3 от КТ. Твърди се ищцата да е депозирала писмени обяснения по
заповедта и съответно се била запознала с нея. Законът не налагал задължение
за работодателя да предоставя писмени материали на служителя във връзка с
дисциплинарно производство. Обжалваната заповед не съдържала пороци и
стриктно следвала изискванията на закона. Ищцата била запозната с
длъжностната характеристика за заеманата длъжност. С. застрашавала живота
и здравето на пациентите, доколкото не покривала съответните посочени в
заповедта изисквания. Заявява се, че ищцата не изпълнявала задължението си
да регистрира в платформата на националната информационна система за
отпадъци, годишните отчети за опасни отпадъци за 2022 г. и 2023 г. Наред с
това С. допуснала във филиалите на ЦСМП да има медикаменти с изтекъл
срок на годност, а същевременно липсвали жизненоважни медикаменти, за
което не информирала директора на центъра, не се поддържал коректно
резерва с лекарства при бедствия, били направени заявки за лекарства от
дружества, без да са утвърдени от директора, твърди се С. да е наредила на
сестра Митрина да извърши документна измама и фалшифициране на
фишове. Със заповед от 02.02.2024 г. на ищцата било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за уронване на доброто име на
предприятието и грубо нарушение на нормите на Етичния кодекс, във връзка с
предходни наказания на същата.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
В съдебните заседания, ищцата се явява лично и заедно с процесуалния
си представител, а работодателят се представлява от директора на ЦСМП -
Кюстендил и упълномощен адвокат. Исковата молба се поддържа, а
ответникът иска нейното отхвърляне.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Трудов договор от 21.08.2018 г. /на л. 41 от приложено по
делото трудово досие на А. С./ ищцата е назначена в Център за спешна
медицинска помощ – Кюстендил /ЦСМП/ на длъжност „главна медицинска
сестра“. Последното изменение на трудовия договор е направено с
Допълнително споразумение от 10.2023 г. към трудов договор /л. 102 от
досието/, с което е актуализиран размерът на месечното възнаграждение. Със
Заповед №РД-Н-1/02.02.2024 г., издадена от д-р А. Рапатинска - директор на
ЦСМП - Кюстендил /л. 113/ на С. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. Със Заповед №РД-Н-2/01.04.2024 г., издадена от д-р А. Р. -
директор на ЦСМП – Кюстендил на ищцата С. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за системни нарушения на
4
трудовата дисциплина и неизпълнение на възложена работа, неспазване на
технически и технологични правила – чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3 от
КТ. Видно от процесната заповед, същата е връчена на ищцата на 01.04.2024
г.
В съдебно заседание, проведено на 28.03.2025 г., ищцата представя
трудовата си книжка и съдът констатирана, че в същата след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника не са налице вписвания в трудовата
книжка, т. е. няма отразяване на следващ трудов договор.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза с вх.
№10430/12.09.2024 г., изготвена от вещото лице С. Т., като съдът цени
заключението като обективно изготвено. В същото е констатирано, че
последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение е януари 2024 г. и последното начислено брутно трудово
възнаграждение е в размер на 2 877, 61 лв. Отразено е, че съобразно Заповед
№РД-01-20 от 17.06.2024 г. на директора на ЦСМП Р., размерът на месечното
трудово възнаграждение на ищцата, ако не е прекратявано бил станало 3 305,
82 лв.
Вещото лице М. В. е изготвила съдебно-икономическа експертиза с вх.
№304/09.01.2025 г. /л. 230 - л. 235 от делото/, както и заключение-допълнение
с вх. №1348/31.01.2025 г. / л. 225 – л. 228/. И двете са приети като компетентно
и обективно изготвени. В първото е отговорено, че съгласно протокол за
учредяване на синдикална секция към Национален синдикат „Защита“ при
ЦСМП – Кюстендил са присъствали единадесет души. Удържан е членски
внос през 12.2021 г., което е продължило до 2.2024 г., когато само А. Н. е
членски внос. Посочено е, че в секцията е имало текучество на членове. През
цялата 2023 г. до февруари 2024 г. единствено Н. плащала членски внос. От
юли 2024 г. заплащане на членски внос е сторено от 65 служители на ЦСМП-
Кюстендил, от които 61 лица били по трудов договор и 4-ма, назначени по
реда на ПМС 66. Синдикалната секция била учредена на 09.11.2021 г., А. Н.
била избрана за председател. Посредством заключение-допълнение на М. В. се
констатира, че част шестима членове са внасяли членски внос в периода март-
юли 2024 г. Сумите са внасяни от А. С. на касата на НС „Защита“ гр. София.
По делото са приобщени две докладни от 21.02.2024 г. /л. 74-75/ от гл.
счетоводител Д. Т. към ЦСМП-Кюстендил относно съхранение на лекарствени
препарати с изтекъл срок на годност, както и заявени други препарати по
ненадлежен ред. Налице е рапорт от 08.02.2024 г. от М. А. – дежурен РКЦ при
ЦСМП – Кюстендил, в който е отразено, че при проверка в същия ден е
констатирано „голям брой медикаменти с изтекъл срок на годност“, а
„фенобарбитал и листенон няма нито една ампула в срок на годност“.
Съставена е и справка от 08.02.2024 г. / л. 77/ за ампули с изтекъл срок на
годност, за която при разпит на свидетел в съдебно заседание, проведено на
20.02.2025 г., се установява, че справката е изготвена от д-р С. Ч. – зам.
директор на ЦСМП- Кюстендил. В доклад от 08.02.2024 г. от д. – отговорник
5
на ФСМП- Дупница се твърди, че при проверка на наличните медикаменти в
спешния шкаф и медицинска чанта на екипите е установено, че
приблизително тридесет единици от шест различни препарата са с изтекъл
срок на годност. Приобщена е още и докладна от 08.02.2024 г. от д-р А.И. –
отговорник на ФСМП - гр. Сапарева баня. В същата се сочи, че С. е заявила на
медицинска сестра М. от ФСМП - гр. Сапарева баня да изпише и отчете
медикаментите с изтекъл срок на годност във фишовете за спешна медицинска
помощ като изразходвани. Приложен е рапорт от 08.02.2024 г. от д. А. – лекар
към ФСМП - гр. Бобов дол, съгласно което във филиала след проверка са
установени 36 единици лекарства с изтекъл срок на годност. Приложени са
още и следните изготвени от ищцата А. С. документи – докладна с вх. №95-
7/19.01.2024 г., жалба с вх. №97-00-1/23.01.2024 г., уведомление с вх. №75-
6/25.01.2024 г., възражение с вх. №0-6/30.01.2024 г., възражение с вх. №75-
8/30.01.2024 г., разяснение с вх. №75-18-1/14.02.2024 г. и отговор с вх. №75-
18-3/16.08.2024 г., всички адресирани до директора на ЦСМП - гр. Кюстендил.
В тях се заявява, че от страна на ищцата не извършено нарушение, има
оплакване относно това, че на ищцата не й се представят определени
документи и становища, липсва съдействие от страна на служителя Д. С., не е
налице нарушение на етичните норми от страна на С., но в докладна с вх.
№95-7/19.01.2024 г. съветва д-р Р. да даде обяснения пред Етичната комисия,
заради изказвания на последната и се заявява, че д-р Р. създава психически
тормоз на работното място.
Приобщени са още и пет протокола от 26.02.2024 г. от комисия в състав:
председател С. и членове С. – аналитик компютърна комуникация и Ч. –
счетоводител, във връзка със Заповед №РД-01-20/09.04.2019 г. на директора на
ЦСМП - Кюстендил. Комисията след извършени проверки на филиалите на
ЦСМП в Дупница, Бобов дол, Рила и Сапарева баня и Невестино.
Констатациите в протоколите са, че наличните лекарствени продукти и
консумативи са в срок на годност. Единствено при проверката на филиала в гр.
Рила е посочено, че с изтекъл срок на годност са „няколко ампули Na Br,
намиращи се в медицинската чанта“. Със Заповед №РД-01-20/09.04.2019 г. на
директора на ЦСМП – Кюстендил / л. 81/ е възложено на посочената комисия
/ с резервен член Д. Т./ на всеки два месеца да извършва проверки във
филиалите към ЦСМП-Кюстендил и протоколите от тях да представя на
директора. В т. 1 от заповедта е определено, че комисията проверява
наличността и срока на годност на лекарствените продукти и консумативи.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „главна
медицинска сестра в център за спешна медицинска помощ“ /л. 120 – л. 122/,
като със саморъчно изписване на трите имена и подпис е удостоверено, че
ищцата е запозната със същата. В раздел III т. 1 - 5 от същата е утвърдено, че
сред задълженията на такъв служител е организиране и контролиране
заявяването и съхранението на медикаменти, консумативи и дезинфекционни
средства, снабдяването на филиалите с тях, води отчет за изразходването на
6
медикаментите и консумативите в ЦСМП, контролира наличността и следи за
срока на годност на медикаментите в ЦСМП, изготвя справки и отчети за
дейността на ЦСМП - Кюстендил и др.
Налице е уведомление до Директора на ЦСМП – Кюстендил с изх.
№128/27.03.2024 г., с което се заявява, че на 26.03.2024 г. е проведено
събрание на синдикалната секция на НС „Защита“. За председател била
избрана ищцата, приложено е удостоверение с №19/27.03.2024 г. относно
легитимността на секцията. Съгласно обратната разписка посочените
документи от синдикалната организация са получени в ЦСМП- Кюстендил на
28.03.2024 г. в 10, 00 ч. от Й. С., вписан в полето за получател/пълномощник.
Уведомлението и приложенията са в отговор на запитване от ЦСМП –
Кюстендил до НС „Защита“ с изх. №30-9-1/19.03.2024 г. относно лицата,
които са членове на организацията, дата на проведено събрание и искане за
предоставяне на протокол от събранието.
С писмо с изх. №310/17.09.2024 г. от НС „Защита“ до директора на
ЦСМП - Кюстендил се представят протокол от ОС от синдикалната секция от
09.11.2021 г., протокол от ОС от 14.03.2024 г. и протокол от 26.03.2024 г. На
последното събрание е отразено присъствие на шестима членове. Съобразно
отразеното гласуване в протокол за председател е избрана ищцата.
Съгласно удостоверение №017/14.03.2024 г., издадено от НА „Защита“
председател на синдикалната секция е А. С., а секретари са А. Н. и Б.И..
Видно от писмо с изх. №21/10.04.2024 г. от КТ „Подкрепа“, входирано
при ответника на 10.04.2024 г., ищцата е член на синдикалната организация.
Съобразно удостоверение №43/24.07.2024 г., издадено от КТ „Подкрепа“
ищцата е била председател на СС към КТ „Подкрепа“ при ЦСМП –
Кюстендил през периода февруари 2019 г. до февруари 2024 г. включително.
От март 2024 г. секцията е престанала да съществува, но въпреки това С. била
редови член на секцията от март 2024 г.
Съгласно Решение на ЛКК №10 от 14.03.2024 г. е отменен болничен лист
Е20240844797 издаден да послужи на А. С. за периода 20.02.2024 г. до
24.02.2024 г. с мотиви, че същата на 20.02.2024 г. е била на работа, което се
установява от документи, подписани от нея. Приложен е болничният лист по
делото.
По делото са събрани голям обем гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите: Боян Илиев, К. М., Й. И., Л. А., Я.Я., Д. С., Т. Г., М. А.,
Л. М., В. П., Т. Б., К. А., А. И., С. Ч., Д.Т., Т. Ч. и А. Н..
Б. И. Т. Б., В. П. и Й. И., бивши служители към ЦСМП - Кюстендил или
филиал към него, смятат че С. е вършела добре работата си, макар да не са
изпълнявали същата длъжност. Сочи се, че С. и Р. били в приятелски
отношения до определен момент, след който започнали проблемите за ищцата.
И. и И. заявяват, че спрямо тях е проявено тенденциозно отношение от страна
на ръководството с цел да бъдат принудени да напуснат. П. твърди обратното -
че д-р Р. имала добро отношение към нея и дори и удължила срока за работа с
7
две години. Б. заявява, че е отстранен от работа в ЦСМП - Кюстендил, тъй
като може би е трябвало да се осигури работно място на някой, който е близък
на ръководството, така го почувствал но не му е заявено от ръководството.
Нямал проблеми в работата си със С., тя познавала и вършела добре работата
си.
д. А., д., д-р А. И., д-р Ч., д-р М. А., работещи към ЦСМП - Кюстендил
или филиал към него, потвърждават категорично, установеното от тях в
посочените по-горе докладни и рапорти, че са установени лекарства с изтекъл
срок за годност или липсващи лекарства, които следва да са налице, съгласно
наредбата на МЗ. И. заявява, че след разговор със мед. сестра М. разбрала, че
последната, по искане на С., фиктивно „изписала“ като приложени лекарства,
които изобщо не били доставяни във филиал в Сапарева баня. И. научила, че
подобни искания от ищцата към М.били отправяни и друг път.
Свидетелят С., аналитик компютърна комуникации заявява, че А. С.
често е искала съдействие от него, тъй като не можела да оформи определени
таблици с информация за лекарства. Впечатленията му са, че за част от
нейните задължения, свързани с техническото оформяне на данните с
лекарства, С. напълно не може да се справя и след като отказал да го прави
вместо нея С. започнала да депозира докладни срещу него, че не изпълнява
служебните си задължения.
Свидетелят Т. Г., бивш служител на филиал Невестино, твърди че С. е
била добър служител, макар да са се виждали рядко и свидетелят да не бил
отговорник за лекарствата. До 2021 г. лекарства с изтекъл срок на годност във
филиала нямало. Сочи, че Р. и С. били приятелки към периода, в който
свидетелката работела.
Свидетелката Л. М., старша сестра във филиал Сапарева баня, заявява че
ищцата в телефонен разговор между двете е настояла няколко лекарства с
изтекъл срок на годност документално да бъдат оформени като приложени на
пациент. Същите лекарства не били доставени в този филиал и не се намирали
там. Свидетелката заявява, че нееднократно, по искане на С., фиктивно е
„изписвала“ лекарства, че са приложени на пациенти, с разбирането че прави
услуга на прекия си началник. Ищцата не идвала периодично, на всеки два
месеца, за извършване на проверки на лекарствата, каквото било изискването
а веднъж годишно идвала цялата комисия заедно със счетоводител.
Свидетелят А. казва, че е бивш член на НС „Защита“, не е сигурен дали е
присъствал на общо събрание на синдиката. Известно му е, че в някакъв
момент председател е станала С..
Д. Т., главен счетоводител в ЦСМП – Кюстендил, заявява че работела
трудно със С., установила лекарство с изтекъл срок на годност, а други
лекарства били заявени за доставка без да е изпълнен надлежния за това ред
чрез съгласуване със счетоводител и утвърдена от директор. Свидетелят Т. Ч.,
счетоводител към ЦСМП- Кюстендил, твърди че е участвала в комисия,
извършила проверка на филиалите през 2024 г. за наличности на лекарства.
8
При проверките не са установени лекарства с изтекъл срок на годност или
други несъответствия по отношение на лекарствените медикаменти.
Свидетелят А. Н. сочи, че синдикалната секция към НС „Защита“ била
учредена през 2021 г. и тя била избрана за председател. Две години по-късно
секцията се разпаднала, поради недостиг на членове, тъй като те масово се
отказвали да членуват. В някакъв момент Н. научила, че на председателското
място е избрана С., вместо нея, а Н. е избрана за секретар. Това я обидило и тя
писмено се отказала от синдикалната секция и започнала да членува в НС
„Защита“.
Свидетелят К. М. заявява, че е председател на НС „Защита“ от
приблизително нейното учредяване през 2005 г. През 2021 г. била учредена
секция към НС „Защита“. Тогава провел среща с Р. и С.. Секцията никога не
била престава да съществува независимо от броя на членовете й и начина на
плащане. Плащането ставало по два начина – по ведомост и на ръка при
секретаря на секцията. М. казва, че С. била председател на секцията до
прекратяване на трудовото й правоотношение в ЦСМП - Кюстендил. Н. била
председател, а по-късно напуснала секцията. М. твърди, че преди уволнението
на ищцата не било поискано съгласие от синдикалната организация, тъй като
според Кодекса на труда се искало съгласие при освобождаване на председател
или секретар на организацията. Според свидетеля ЦСМП-Кюстендил били
информирани за съществуването на секцията.
В съдебно заседание, проведено на 20.09.2024 г. е открито производство
по оспорване истинността – автентичност и съдържание, на удостоверение
№19/27.03.2024 г. и писмо с изх. №128/27.03.2024 г. на НС „Защита“.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и събрани гласни и
писмени доказателства не се доказа в производството неистинност на
посочените документи. Това е така, поради следните съображения:
Съгласно устава на НС „Защита“ /л. 39-40 от делото/ в т. 12 членството
може да бъде индивидуално и колективно. В чл. 14, ал. 1 от устава се сочи, че
възможна форма на колективно членство е синдикалната секция, а в чл. 2 от
същата разпоредбата е уредено, че учредяването по месторабота /а не
съществуването й/ се извършва при наличие на най-малко петима дееспособни
физически лица. От доказателствата по делото няма съмнение, че
учредяването по месторабота на синдикалната секция към НС „Защита“ е
извършено при участие на не по-малко от петима лица – виж протокол от
09.11.2021 г. /л. 136/ относно учредяване на синдикална секция към НС
„Защита“, където са посочени присъстващи 11 лица. Съгласно устава на НС
„Защита“ съществуването на синдикална секция като колективен член към
националния съюз не е обусловено от броя на членовете в секцията, като
условие за прекратяване на функциите му, а са уредени изчерпателно три
случая водещи до прекратяването на колективния член /в случая - синдикална
секция/ в чл. 20 от същия. Всички варианти налагат вземане на решение от
орган – секцията или друг орган от националния съюз, относно
9
прекратяването му. В този смисъл колективният член не престава да
съществува дори и броят на членовете му да стане по-малък от петима, но
последното е предпоставка орган, комуто е възложено правомощието по
вземането на такова решение, да го стори. Такова решение по делото не е
представено. Ето защо съдът намира, че от учредяването на секцията тя не е
преставала да съществува.
Съществен е въпросът дали е необходимо решение на орган на
колективния член относно изключването на физически член на синдикалната
секция /колективния член/. Съдът счита, че по силата на разпоредбата на чл.
17 /която урежда по аналогия и прекратяване на членство на физическо лице в
секция/ от устава липсата на четири вноски от физически член води до
самоизключване от секцията, като използваната формулировка в нормативния
акт е „самоизключване“. Последното налага извода, че поведението на лицето
поражда действие пряко, без нуждата от изричен акт на колективен орган.
Доколкото по делото са налице писмени данни и заключения от икономическа
и счетоводна експертиза сочещи, че ищцата без прекъсвания е внасяла
членския си внос към секцията, то несъмнено е, че същата е действащ неин
член, а съобразно протокола от 26.03.2024 г. е избрана за председател, каквато
е била и преди това събрание съгласно удостоверение №017/14.03.2024 г.,
издадено от НА „Защита“. Последното налага извода, че дори и по някакъв
начин да е компрометирано последното събрание, то ищцата е председател на
секцията, с оглед на положението си до този момент.
Що се касае до оспорване на обстоятелството, че лицето подписало
оспорени документи е различно от лицето, което ги е подписало, то същото не
бе установено и издателят им – К. М., разпитан в съдебно заседание заяви, че
подписите са негови. Обратно доказване от оспорващата страна не бе
проведено.
Горната фактическа обстановка съдът прие на база приобщените по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявената претенция в случая е допустима, тъй като исковата молба е
постъпила в съда на 03.06.2024 г. /датата на пощенското клеймо върху
исковата молба/, а прекратяването е считано от 01.04.2024 г., като 1-во и 2-ро
число на юни 2024 г. са неработни, поради което съдът счита, че двумесечният
срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е спазен. Единствено за пълнота ще се посочи,
че същият срок, съгласно константната практика на ВКС, е давностен, а не
преклузивен, поради това съдът не може по свой почин да направи извод, че
исковата молба е недопустима, а само при релевирано възражение от
насрещната страна. Това е така, тъй като давността по чл. 358 от КТ е
10
материалноправен институт /така в Решение от 03.09.2020 г., постановено по
гр. д. №1850 по описа за 2020 г. на СГС/.
По законността на уволнението:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 2 от КТ, по който
доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е върху
работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на
потестативното право да уволни работника или служителя. По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ищцата следва да докаже, че е останала без
работа след прекратяване на ТПО с ответника, продължителността на периода
и размера на БТВ преди прекратяване на ТПО.
В настоящия случай се касае за дисциплинарно уволнение на С. поради
системни нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила
– чл. 190, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ.
По делото са събрани доказателства в достатъчно голям обем, които
сочат за множество нарушения в работата на ищцата – писмените
доказателства за наличие на лекарства с изтекъл срок на годност, а от друга
страна – на липсващи жизненоважни лекарства както в ЦСМП - Кюстендил,
така и във всичките му филиали, което се потвърждава без разколебаване от
съставителите на рапортите и докладните до директора на работодателя, чрез
разпит на свидетели в поредица от съдебни заседания. Налице са убедителни
данни за това, че С. е настоявала в телефонен разговор до медицинска сестра
да „изпише“ като приложени на пациент лекарства, каквото в действителност
не е сторено и то в нееднократен порядък. От писмени доказателства и разпит
на аналитика по компютърна информация се констатира, че ищцата има
хронични затруднения относно боравене със софтуерни продукти. Събраха се
данни, че ищцата е поръчала лекарства по ненадлежния за това ред. От
длъжностната й характеристика се установява, че обезпечеността с лекарства
и контрола по отношение срока им на годност в ЦСМП – Кюстендил и
филиалите е задължение на С.. Съдът намира, че установените нарушения са в
такъв обем и тежест, че отговарят на наложеното дисциплинарно наказание -
„уволнение“.
Наред с горното, от доказателствата по делото и техният анализ се
констатира, че С. се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, поради
следното:
Прекратяването на трудовото правоотношение в конкретния случай е
такова по чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ, поради което работодателят може да уволни
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през
времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация. Съгласно уведомление до директора на ЦСМП – Кюстендил,
11
получено в предприятието на 27.03.2024 г. /виж входящия номер, положен
върху обратна разписка на л. 13/, работодателят е бил уведомен за качеството
председател, което заема ищцата в синдикалната секция на НС „Защита“ в
ЦСМП - Кюстендил. Че работодателят е знаел за заеманата от С. позиция на
председател в синдикалната секция се потвърждава и от писмо на д-р Р. до
председателя на НС „Защита“ /л. 64/. Заповедта, с която се прекратява
трудовото правоотношение е издадена е издадена и връчена на 01.04.21024 г.
Данни за изискване от работодателя на съгласие от съответния орган на
синдикалната организация липсват по делото, не се й твърди от ответника да е
отправяно подобно искане. Съдът намира за неоснователна тезата на
ответника, че с оглед разрешенията, дадени с ТР №9 от 12.12.2014 г. по ТД
№9/2014 г. на ОСГК на ВКС, то ищцата нямала предварителна закрила. В
същото се сочи, че от закрилата по чл. 333, ал. 3 предл. първо от КТ във вр. с
пар. 1, т. 6 ДР КТ се ползва служител на служител на работодателя, който е
член на синдикалната организация, уредена към предприятието, но не и
секциите към него в рамките на тази синдикална организация. Макар в
тълкувателното решение да е посочено, че за ръководствата на секции към
синдикалната организация към работодателя не се предвижда закрила, то в
настоящия случай синдикалната секция НС „Защита“ към ЦСМП по своя
мащаб „покрива“ работодателя изцяло, а не е вътрешна структура /например
„секция Сапарева баня“, като част от синдикалната организация към ЦСМП -
Кюстендил/ от синдикалната организация към работодателя. Това обуславя, че
работодателят е бил длъжен преди налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание да изисква съгласие от съответния синдикален орган.
Всичко изложено по-горе налага извода, че заповедта за уволнение се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На посочените по-горе основания съдът намира предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за основателен и доказан, поради
което ще го уважи.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
незаконността на уволнението, предпоставя и разглеждането акцесорните
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният
от ищеца иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност, също се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да
12
са налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и
отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди,
изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода, в
който той е останал без работа в резултат на уволнението.
Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява
единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на
което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.
е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за
отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ (в
този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр. д. № 1085/2000 г., ІІІ г. о. на
ВКС). От извършената в съдебно заседание проведено на 31.03.2025 г.
констатация с представената от ищеца трудова книжка - в оригинал, се
установи, че след уволнението с атакуваната заповед, до този момент не е
започвал работа при друг работодател. Съгласно представените писмени
документи, касаещи размера на месечното трудово възнаграждение на ищцата,
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
изменението по реда на чл. 214 от ГПК направено в заседанието на 28.03.2025
г., на размера на тази претенция, то ответникът следва да бъде осъден да плати
на С. сума в размер на 17 265, 66 лв., представляваща шест месечни заплати
всяка по 2 877, 61 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата има право на присъждане на
разноските в производството, за които е доказано да са сторени и
своевременно са претендирани /виж списък за разноски на л. 252/ и те са в
размер на 1 500 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, с оглед броя на исковете, размера на имуществената
санкция, изхода на делото и нормите на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед
изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде
заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове – в общ размер на 790, 64 лв.
- (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
По обжалването:
В съдебно заседание, проведено на 28.03.2025 г., делото е обявено за
решаване и е посочено, че съдебният акт ще бъде постановен на 10.04.2025 г.,
но доколкото този срок не е спазен, то решението може да се обжалва с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
13
Воден от горното, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на А. Г. С., ЕГН: **********, адрес: гр. ****,
извършено със Заповед №РД-Н-2/01.04.2024 г. на д-р А. Р. - Директор на
Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ №1, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните, за НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Г. С., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, на
заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“ в Център
за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ №1, представлявано от
директора д-р А. Р., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ №1,
представлявано от директора д-р А. Р., ДА ПЛАТИ на А. Г. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. ****, сума в размер на 17 265, 66 лв. /седемнадесет
хиляди двеста шестдесет и пет лева и 66 ст./, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода 01.04.2024 г. до
01.10.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
иска в съда – 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ №1,
представлявано от директора д-р А. Р., ДА ПЛАТИ на А. Г. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. *****, сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ №1,
представлявано от директора д-р А. Р., ДА ПЛАТИ на Държавата по сметка на
Районен съд –Кюстендил сума в размер на 790, 64 лв. /седемстотин и
деветдесет лева и 64 ст./, представляваща държавни такси по исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно указанията в
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14