Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч. С., против Решение № 488/15.12.2023 г., постановено по АНД № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа жалбата, доводите в нея и направеното искане.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А. М., който счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор К. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното Решение № 488/15.12.2023 г., постановено по АНД № 1351/2023 г., Районен съд – Перник е потвърдил Наказателно постановление № 14-2300046/13.07.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч. С., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено административно нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че „***“ АД – [населено място], в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е изпратил Уведомление – приложение № 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на НАП в тридневен срок от изменението на трудовия договор, с което е променена длъжността на лицето В. Ф. Д.. На 01.11.2022 г. работодателят бил връчил на посочения служител Допълнително споразумение № 591 от 26.10.2022 г. към Трудов договор № 13403/30.03.2018 г., с което се променяла длъжността му и се уговарял срок на изпитване 6 /шест/ месеца в полза на работодателя. При проверка по спазване на трудовото законодателство на място /в сградата по седалището и адреса на управление на „***“ АД/ на 29.05.2023 г. и на 05.06.2023 г. в сградата на ДИТ – Перник, „в реално време“ в регистъра на трудовите договори в ТД на НАП не бил открит запис за изменение на трудовия договор на Д. и така било прието, че на 04.11.2022 г. дружеството е извършило нарушението по чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че към датата на образуване на административнонаказателното производство „***“ АД – [населено място] е извършило посоченото административно нарушение. Приел е, че установяването му е извършено при спазване на съответните административнопроизводствени правилата и от изготвените веществени доказателства и събраните в хода на съдебното производство гласни такива по безспорен начин се установяват елементите от фактическия му състав, за санкционирането на което е издадено процесното наказателно постановление. Посочил е, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, за което правилно и законосъобразно на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер [рег. номер].

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото обаче е неправилно.

Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Въпреки това, направените въз основа на тях изводи не се основават на обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

Преценявайки приетите по делото доказателства поотделно и като съвкупност, настоящият състав на Административен съд – Перник констатира, че при постановяване на първоинстанционното съдебно решение неправилно е възприето становището на АНО, че Допълнително споразумение № 591/26.10.2022 г. към Трудов договор № 13403830.03.2018 г. е било връчено на лицето В. Ф. Д. на 01.11.2022 г., каквото твърдение е вписано в обстоятелствената част на НП, и поради това срокът за подаване на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е изтекъл на 04.11.2022 г. Допълнителното споразумение е приложено на като доказателство по АНД № 1351 на ПРС /л.12/. Видно е, че в разписката към него липсва дата на връчване, поради което изводът на АНО се явява необоснован.

При липсваща дата на връчване на допълнителното споразумение не може да се установи по сигурен и убедителен начин на коя дата е станало това, нито пък да се приеме, че същото е произвело целяното действие. Ето защо е нелогичен извода на АНО, че „***“ АД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е било длъжно да изпрати уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ в срок до 04.11.2022 г. В подкрепа на това е представеното и прието по делото Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, приложено на л.13 от АНД № 1351/2023 г. на ПРС, което е подадено в ТД на НАП на 11.04.2023 г. От него се установява, че на същата дата - 11.04.2023 г., е бил прекратен безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ с лицето В. Ф. Д., на длъжност „оператор спомагателни съоръжения в електроцентрала“ с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лв., а не както би било в случай на надлежно сключено допълнително споразумение - на договор с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, за работник, заемащ длъжността „старши оператор, спомагателни съоръжения в електроцентрала – въглеподаване“ и основно месечно трудово възнаграждение от 770,00 лв.

Всичко гореизложено сочи на извода, че „***“ АД не е извършило вмененото му нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Оспореното решение на Районен съд – Перник е неправилно и следва да се отмени като се постанови друго, с което да се отмени процесното Наказателно постановление № 14-2300046/13.07.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направени по делото разноски се явява неоснователно. Касаторът „***“ АД – [населено място] не е предявил претенции в този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 488/15.12.2023 г., постановено по АНД № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и В. Т. П.

О. К. Н. Наказателно постановление № 14-2300046/13.07.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч. С., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5/2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.