О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 01.10.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 476/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба от подс.Д.Ж.Ж. чрез
защитника му адв.П.Д.Д. срещу протоколно определение на СНС XII състав 16.09.2020
по нохд №3455/2020г., с която е оставено без уважение искането на подс.Ж. за изменение на мярката му
за неотклонение „задържане под стажа“ в
по-лека.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради приетото в него, че на този етап не са налице основания мярката
за неотклонение „задържане под стража“ на подс.Ж. да бъде променена в по-лека – „домашен арест“
или „гаранция в пари“. Неправилно съдът преценил, че мярката за неотклонение
„задържане под стража“ се изпълнява в разумни срокове, като в случая била нарушена разпоредбата на
чл.5 т.3 и чл.6 т.1 ЕКЗПЧОС, регламентиращи правото на задържаното лице да бъде
освободено преди разглеждането на делото, ако задържането му продължи
необосновано дълго, а в случая то продължавало повече от една година и седем
месеца. Не били съобразени конкретните особености на настоящото наказателно производство,
при което целите на мерките за неотклонение биха могли да бъдат постигнати с
по-лека мярка за неотклонение. В случая ритмичността по воденото наказателно
дело била изключително нарушена, тъй
като същото се водело срещу дванадесет подсъдими лица и до момента били разпитани само четирима
свидетели, което обаче не било по вина на подсъдимите и техните защитници. Не били налице опасностите от укриване и
извършване на престъпление по отношение на подсъдимия, тъй като същият имал
трайна уседналост на територията на РБългария. Действително същият пребивавал в
РТурция, от където бил екстрадиран, но причините да пребивава там били от
здравословно естество, свързани с опита за покушение срещу него и
прострелването му с огнестрелно оръжие. Липсвали каквито и да било
доказателства, че подсъдимият можел да повлияе по някакъв начин върху свидетелите по делото, което се водело още от 2016 г. и
доказателствата вече били обезпечени. Продължителността на задържането повече
от една година и седем месеца също намалявало интензитета на опасността от
извършване на престъпление, предвид факта, че обвинението срещу подс.Ж. касаело
няколко тежки умишлени престъпления. Не било отчетено тежкото здравословното състояние на подсъдимия, което
на този етап било крайно нестабилно и съобразно решението на ТЕЛК същият бил с
инвалидизация 97%. В тази връзка искането за изменение мярката за неотклонение
било продиктувано и от желанието на подсъдимия да продължи лечението си в
болница „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда-София, където да му бъдат направени
съответните изследвания и приложени най-добрите
медицински практики за лечение.
Към момента подс.Ж. имал оплаквания свързани с щитовидната жлеза и искал да му бъдат
направени изследвания и анализи в тази
насока, но съдебният състав неправилно преценил, че липсвали нужните
доказателства за удовлетворяване на искането. Неоснователно също съдът дал
превес на обществения над личния интерес при положение, че е изтекъл
продължителен срок от първоначалното задържане на лицето. Иска се определянето
на по-лека мярка за неотклонение на подсъдимия – „домашен арест“ на посочен адрес
с.Кошарица общ.Несебър или „гаранция в пари“ в определен от съда размер.
Жалбата е
процесуална допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА
Подсъдимият Д.Ж. е предаден на
съд на 18.09.2019г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура №348/2016г.
по обвинения в множество престъпления, като понастоящем
производството срещу него се води само по три от повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и 3 т.1
вр. ал.1 НК, по чл.213а ал.3 т.2, т.4 и
т.7 вр. ал.2 т.4 и т.5 пр.2 вр. ал.1вр. чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ вр. чл.26 ал.1
вр. чл.20 ал.2 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК и по чл.330 ал.3 вр. ал.2 т.2 и т.4 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.4 и ал.3 вр. ал.1 НК, заедно с още дванадесет обвиняеми лица,
въз основа на който е образувано
настоящото нохд№3455/2020г на СНС XII състав.
Същият търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“
от 16.02.2019г., взета с определение на СНС по чнд №682/2019г., потвърдено от АСНС с
определение по внчд №83/2019г. на 21.02.2019г, след като е бил екстрадиран от РТурция с
решение на турския съд.
Последното произнасяне по въпросите свързани с мярката за
неотклонение на подс.Ж. е сторено от въззивната инстанция на 12.08.2020г. с
определение по внчд №402/2020г.на АСНС. От тогава до настоящият момент е
изтекъл срок от месец и половина, за който следва да се преценява съобразно
нормата на чл.270 НПК дали към настоящият момент от развитието на
производството е налице промяна в обстоятелствата, налагаща промяна в
процесуалната принуда по отношение на подсъдимия. Обвинението, за което същият
е предаден на съд касае три тежки
умишлени престъпления, всяко едно от които наказуеми с лишаване от свобода, ако бъде признат за
виновен. Събраните в хода на досъдебното и съдебното производство показания на
свидетели, протоколи за разпознаване, писмени
доказателства и заключения на експертизи не разколебават обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране призумцията за
невиновност. В случая съдебното
следствие е в началната си фаза, като видно от материалите по делото е започнал
разпит на свидетелите по делото, но по-голямата част от тях предстои да бъдат
разпитани, да бъдат изслушани голям брой вещи лица по назначените експертизи за изясняване на обективната истина.
Според въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал
риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна отговорност
лице – жалбоподател в настоящото производство с оглед данните за обремененото му съдебно минало. Този риск е
изводим от тежестта на вменените му обвинения, които предстоят да бъдат разгледани
и обсъдени в съдебната фаза, характера и спецификата на инкриминираната
престъпна деятелност, при условията на продължавано престъпление и в съучастие
с други лица, обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за подобен род организирано сдружаване в престъпна група по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК и то два пъти с
присъди на ОС–Бургас и ОС–Враца през
2008г и 2009г. с наложено ефективно
наказание лишаване от свобода. Правилно в тази насока първостепенния съд е
заключил, че многобройните осъждания на подс.Ж. общо шест на брой го
характеризират като лице с висока степен на обществена опасност и реален
риск да извърши престъпление, ако на този етап мярката му за
неотклонение бъда променена в по-лека. Те касаят наложени наказания за тежки умишлени престъпления, като
например последното, в размер на четири
години и десет месеца лишаване от свобода в сила от 22.04.2010 г. е за деяние
по чл.253 ал.5 пр.1 и 2 вр. ал.4 пр.1 вр. ал.3 т.2 вр. ал.1 от НК, останалите извън тези по чл.321 ал.3 вр. ал.1 са за
деяния по чл.339 ал.1 НК, чл.290 ал.1 НК, чл.199 НК, чл.129 НК. Рискът от
противоправно поведение може да бъде извлечен също от изложените обстоятелства
в обвинителния акт, посочените в
обвинението цели на престъпното сдружение, свързани предполагаемото извършване
на принуди и изнудвания, високия брой членски състав на групата, за която се
твърди от прокуратурата, че е ръководена от подсъдимия Ж. и е действала на
територията на гр.Бургас, гр.Несебър, кк.“Слънчев бряг“ и гр.Ямбол
продължителен период от време – повече
от пет години.
Неоснователно е възражението на адв.Д., че е преодолян рискът от укриване от страна на подсъдимия. Действително
по делото са налице писмени
доказателства, според които последният е
провеждал прегледи и лечение в клиника в Р Турция през месец март 2017г., също на датите 24.04.2017г.,
20.06.2017г. и 23.10.2017г. За м.август
2018г. обаче и по конкретно в
периода 02.08-06.08.2018г. липсват
надлежни писмени доказателства, удостоверяващи необходимостта за преглед и лечение в Р Турция. От
материалите по делото се установява, че подс.Ж., тогава обвиняем по делото е бил обявен за ОДИ с Рег
№1266р-1732/02.08.2018г. от водещия разследването дознател и е бил обезпечен за
нуждите на настоящото производство в резултат на екстрадиция от Р Турция по
молба на българските власти с оглед данните по делото, че се е укрил на
територията на държава извън Европейския съюз. От материалите по екстрадиционното
производство се установява, че подсъдимият Ж. е влязъл в РТурция на 02.08.2018г. с български паспорт и на 04.08.2019г. е бил заловен при регистрация в хотел Рамада в
Бакърьой, заради обществената опасност на лицето и издадения червен бюлетин за временното му задържане съгласно чл.14 от ЗМСТНД както и на основание чл.16 от Европейската конвенция за екстрадиция. Придружаващият го в чужбина
Бенчо Бенчев, разпитан като свидетел по делото на 05.08.2018г. сочи, че още
преди настаняването в хотела в Истанбул
на 02.08.2018г. подс.Ж. е знаел, че е бил обявен за общодържавно
издирване от българските власти, не е предал паспорта си на рецепцията на
хотела и е търсил друго място за настаняване – частно жилище в затворен
комплекс с ограничен достъп, тъй като се опасявал да не бъде разкрит от
полицията.
На следващо място не може да бъде възприето оплакването
на адв.Д., че съдебното производство се провежда в неразумен срок, в това число
и срокът, в който се изтърпява мярката за неотклонение „задържане под стража“
от страна на подс.Ж.. Действително продължителността на задържането винаги се
явява ново обстоятелство, въз основа на което може да се претендира промяна в
изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение. Доколкото в съдебната фаза
задържането не е ограничено с конкретни срокове разумният характер се преценява
от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по
делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и
националните органи. В конкретния случай
следва да бъде отчетено процесуалното поведение на подсъдимия Ж., който
е бил предаден на българските власти в процедура по екстрадиция след укриване на територия на държава извън Европейския съюз, което е
забавило стартирането на производството пред СНС. Същевременно настоящото
производство се отличава с фактическа и правна сложност и е с множество страни
подсъдими, защитници, свидетели, експерти, води се срещу тринадесет подсъдими
лица, предстоят извършването на множество процесуално следствени действия за
разкриване на обективната истина, която преди всичко е в интерес на привлечените
към наказателна отговорност лица. Мярката за неотклонение има за цел да
обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която процесуална принуда
в конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички обстоятелства,
предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и в съответствие с целите в чл.57 в НПК,
като в никакъв случай не може да се възприеме изразеното от защитата становище,
че е самоцел. По делото са насрочени множество съдебни заседания, през кратки
интервали от време, като съдът е взел всички необходими мерки за приключване на
разследването в разумен срок, съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните.
Следва да бъде отчетено, че в някои от случаите
отлагане събирането на
доказателства в хода на съдебното следствие е в резултат на процесуални пречки,
свързани с подсъдимите лица, довело до невъзможност да бъдат разпитани
призованите свидетели по делото като например съдебното заседание на
16.09.2020г. пред СНС.
Относно здравословното състояние на подс.Ж. по делото не
е спорно, че същият страда от
заболявания в резултат на претърпян
инцидент след прострелване през 2016г. с
огнестрелно оръжие за което е претърпял хирургически интервенции в МБАЛ Бургас
и УМБАЛ „Софиямед“ през 2016г., както и
клиника в РТурция през 2017г. въз основа на които е стабилизиран. Според
последната актуална епикриза от СБАЛЛС хирургическо отделение където
подсъдимият е пролежал в периода от 15.03.2019г. до 21.03.2019г. Диагнозата му
е състояние след огнестрелни наранявания
в областта на корема, пикочния мехур и дебелото черво, лезия на пикочен
мехур, уретер и ректум. Налице е заключение
на комплексна съдебно-медицинска експертиза от три вещи лица – уролог, пулмолог
и хирург приета в съдебното заседание на 21.05.2019г., според което заключение здравословното състояние
на подсъдимия позволява да пребивава в местата за лишаване от
свобода, конкретно Затвора гр.София и СБАЛЛС, където изтърпява мярката за
неотклонение задържане под стража и където
може да получи адекватно лечение, свързано със заболяванията на вътрешните му
органи, като не съществува риск за живота и здравето му. Здравословното
състояние на подсъдимия позволява довеждането му и конвоирането му със
специализиран транспорт на ОЗ Охрана, като не е необходимо лицето да бъде
придружавано от лекар в съдебно заседание и при довеждането му до Специализирания
наказателен съд. Заболяванията на подс.Ж. не пречат при провеждането на
наказателното производство и същият може да участва адекватно в него,
респективно да участва в съдебно заседание. До момента по делото не са налице
доказателства мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
подс.Ж. да възпрепятства лечението на заболяванията съобразно направените от
него оплаквания. При всяко депозирано искане съдът е давал необходимите
разрешения с оглед правомощията си за охраняване здравето и живота на лицето,
за да направи необходимите изследвания и консултации. Не съществува пречка и
такова разрешение да бъде дадено, за да бъде изследвана функцията на щитовидната
жлеза на подсъдимия, което обаче само по себе си не е основание за облекчаване
на мярката му за процесуална принуда. В случая не е необходимо да се представят
на съда каквито и да било писмени доказателства, за да бъде уважено подобно
искане, тъй като от една страна става въпрос за първоначално заявено оплакване,
по отношение на което коментираната по-горе комплексна съдебно-медицинска
експертиза е посочила като едно от другите заболявания на подс.Ж. – възел на
щитовидната жлеза.
Претендираната от защитата по-лека мярка за неотклонение „домашен арест“ дори и с електронно наблюдение може да е
подходяща за неутрализиране на риска от укриване, но на този етап не и на риска
от криминална активност, особено предвид инкриминираната роля на жалбоподателя
в предполагаемата организирана престъпна група.
Понастоящем липсват нови обстоятелства относно
здравословния статус на подсъдимия, или от друго естество, които да мотивират
съда за необходимостта от промяна на прилаганата спрямо него мярка за
процесуална принуда на това основание.
Поради това с
оглед наличието все още на коментираните по-горе рискове настоящият състав
преценява жалбата за неоснователно, а атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС
V
с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.09.2020 г. по нохд №3455/19 г. на СНС XII, с което е оставено без уважение искането на подс.Д.Ж.Ж. и неговия защитник адв. Д. за изменение
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: