О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 12.05.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 19007/2019г.
по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр.
Варна съществува вземане срещу ответника С.Г.Г., ЕГН **********
в размер на сумите, както следва: 935,22лева, представляваща остатък от дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1103776 на адрес гр.
Варна, бул. „Ген. Колев“ № 16, вх. А, ап. 30 за отчетен период от 13.07.2016г. до 10.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.07.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 60,31лева, представляваща остатък
от лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 22.09.2016г. до 18.07.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5782/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11620/2019г.
по описа на ВРС, 51 състав.
За допустимостта на иска с правно
основание чл. 422 ГПК, съдът следи служебно. В този смисъл исковият съд не е
обвързан от констатациите на заповедния съд и е длъжен да извърши собствена
преценка.
След като се запозна с материалите по
ч.гр.д. № 11620/2019г. по описа на ВРС, по което е издадена заповедта за
изпълнение, вземането, по която е предмет на установяване в настоящото
производство, настоящият състав преценява следното: Уважавайки заявлението по
чл. 410 ГПК, заповедният съд е издал заповед № 5782/25.07.2019г., с която е
присъдил следните суми- 1409,68лева, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1103776 на адрес гр.
Варна, бул. „Ген. Колев“ № 16, вх. А, ап. 30 за отчетен период от 14.09.2011г. до 10.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.07.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 309,04лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 20.02.2012г. до 11.07.2019г.
Спазването на срока по чл. 414 ГПК от длъжника и подаване в него на надлежно
възражение, с което се оспорва вземането по заповедта по основание и размер, е
процесуална предпоставка за допустимост на настоящото исково производство, за
която съдът следи служебно. Видно от приложеното възражение по ч.гр.д. № 11620/2019г.
по описа на ВРС е, че възражение по чл. 414 ГПК е постъпило от длъжника,
настоящ ответник, но то касае оспорване на само част от вземането по заповедта-
това за главница за периода 2011г.- 23.07.2016г., респ. обезщетението за забава
върху него, с твърдения за изтекла погасителна давност. На основание чл.101 ГПК
на длъжника са дадени указания да уточни възражението, в отговор на които с
молба от 07.10.2019г., г-жа Г. е посочила, че не може да конкретизира размера,
вида и периода на вземанията, които оспорва, доколкото към материалите по
делото не се съдържат документи, позволяващи й да стори това. Въпреки това е
посочила, че оспорва задължението за главница и лихви за периода 14.09.2011г.
до 10.07.2016г. Поискала е на основание чл. 190 ГПК да се изискат от кредитора
документи съдържащи данни за размера на задълженията й. Т. е по същество, не се
оспорва вземането на кредитора за отчетния период
от 13.07.2016г. до 10.07.2019г., предвид момента на настъпване изискуемост на
вземането- 30-дневен срок след датата на фактурирането, така чл. 44 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД. На кредитора са били дадени указания по реда
на чл. 415 ГПК. В предоставения му едномесечен срок, кредиторът е предявил иска
по чл. 422 ГПК с предмет остатъка от задължението по заповедта, което не е
погасено по давност и конкретно за отчетния
период от 13.07.2016г. до 10.07.2019г., по отношение на което обаче реално
липса възражение.
На основание чл. 101 ГПК и предвид
естеството на подаденото възражение по чл. 414 ГПК и неговото уточнение,
исковият съд е дал указания до длъжника да посочи дали оспорва по размер и
период задължението за главница от 935,22лева за отчетен период от 13.07.2016г. до 10.07.2019г., и това за обезщетение
за забава от 60,31лева начислено
върху главницата за периода от 22.09.2016г. до 18.07.2019г. Даден е
едноседмичен срок за изпълнение указанията на съда с предупреждение, че при
неизпълнение, съдът ще приеме, че не е налице надлежно възражение по чл. 414 ГПК срещу задължението по заповедта за главница от 935,22лева за отчетен период от 13.07.2016г. до 10.07.2019г.
и това за обезщетение за забава от 60,31лева
начислено върху главницата за периода от 22.09.2016г. до 18.07.2019г.
Срокът е изтекъл на 11.03.2020г. безрезултатно. Липсва становище на длъжника,
поради което и съдът следва да приложи последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК.
Така, налага се извод, че по ч.гр.д. №
11620/2019г. по описа на ВРС не е налице надлежно депозирано възражение от
длъжника по чл.414 ГПК относно частта от вземането по заповедта въведена като
предмет на настоящия иск по чл. 422 ГПК. В тази й част, с изтичане на срока по
чл. 414 ГПК и на основание чл. 416, предл. първо ГПК, заповедта е влязла в сила. Оттам и
за кредитора е отпаднал правният интерес от заявяване на настоящия специален установителен иск. Заповедта за изпълнение е стабилизирана
и въз основа на нея ищецът следва да се снабди с изпълнителен лист, разпореждането
за издаване на който се дължи от заповедния съд. Настоящото производство се
явява недопустимо учредено и следва да се прекрати, поради липса на правен
интерес.
В останалата й част, за която е подадено
възражението от длъжника по чл. 414 ГПК, реално липсва предявен в срока на чл.
415 ГПК иск, поради което и за нея
заповедта подлежи на обезсилване. Последното обаче е в компетентността на
заповедния съд, комуто е възложено проверката по спазване срока по чл. 415 ГПК,
респ. приложение на последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК.
В заключение, настоящото производство
следва да се прекрати като недопустимо. Съдът не дължи произнасяне по
обезсилване на заповедта, доколкото както се посочи горе, същата е влязла в
сила касателно вземането предмет на иска по чл. 422 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19007/2019г.
по описа на Варненския районен съд, 7 състав, на основание чл. 130 вр. чл. 416 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване
пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящото
определение, делото да се докладва за връщане на ч.гр.д. № 11620/2019г. по
описа на ВРС на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: