РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. *, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20241600100431 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искове с правно основание
чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, съединени с искове по чл. 429 от КЗ във вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Ищцата К.К. твърди, че на 15.10.2023 г. пътувала в лек автомобил „* *“ с
ДКН *, управляван от А.Б. При излизане от частен имот в района на км 123 по
път РП *-* водачът на лек автомобил „* *“ с ДКН * предприел маневра ляв
завой без да се убеди, че пътят е свободен и отнел предимството на лекия
автомобил *. От силата на удара последният не успял да спре, продължил
движението си и последователно блъснал два други автомобила. Твърди се, че
при настъпилото произшествие пътничката К. получила фрактури на ІІІ, ІV, V,
VІ и VІІ ребро в ляво и травма на интраабдоминални органи. Била настанена в
МБАЛ „Св. Н. Ч.“ – * за периода от 16 до 19 октомври 2023 г., след което
продължила лечението си в домашни условия. Сочи, че получените травми й
причинили значителни болки, силни по интензитет и продължителни по
времетраене. В продължение на месеци изпитвала болки в областта на
гръдния кош, търпяла ограничения в ежедневието си поради трудности при
движение заради счупените ребра. Била силно отпаднала и физически
нестабилна. Нуждаела се от подпомагане от близките си за осъществяване на
1
обичайните ежедневни дейности от битов и хигиенен характер. Заявява, че и
към настоящия момент все още не е напълно възстановена.
Твърди, че към датата на ПТП е била сключена с ответника валидна
застраховка Гражданска отговорност за лекия автомобил „* *“, чийто водач е
причинител на инцидента. К. потърсила обезщетение от застрахователното
дружество, което предложило и платило сумата 15 000 лв., но ищцата счита
размера за недостатъчен. Посочва, че неимуществените вреди, които е понесла
могат да бъдат справедливо компенсирани с обезщетение в размер на 40 000
лв., поради което моли да бъде осъдено ЗД „Е.“ АД да й плати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на остатъка от 25 001 лв., както и обезщетение
за имуществени вреди от 210 лв. – разходи за лечение, а също и обезщетение
за забавено плащане върху двете суми, считано от 05.03.2024 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по
претенцията, отправена до него. Претендира и присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявените искове. Признава
наличието на сключена застраховка Гражданска отговорност, но намира, че не
е установено наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Изтъква, че застрахователят е платил на ищцата
доброволно 15 000 лв., които справедливо обезщетяват понесените от нея
болки и страдания, като се вземе предвид краткия болничен престой от 3 дни,
консервативно протеклото лечение без хирургична намеса и без усложнения,
връщането на ищцата към обичайния й начин на живот след недълъг период
от време. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, като счита същото за завишено и несъответно на
действително понесените страдания. Въвежда и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан по
време на пътуването с лекия автомобил.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. След преценка на
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 15.10.2023 г. на Републикански път *-* е реализирано ПТП между
четири леки автомобила. Лек автомобил марка „* *“ се движил с посока от с. *
към гр. *, където на ки*етрично положение *-*, км *+*се реализирал първият
удар с идващия дясно стоящ лек автомобил марка „* *“. Преди настъпването
2
на удара скоростта на л.а. „*“ е била 75,41 км/ч, а тази на л.а. „*“ 38,54 км/ч.
Контактът се осъществил с предна лява странична част на лекия автомобил
„*“ с лява задна странична част на лекия автомобил „*“. След удара л.а. „*“
продължил движението си направо и на дясно, оставяйки спирачни следи, а
л.а. „*“ продължил движението си наляво чрез завъртане по вертикалната си
ос в посока обратно на часовниковата стрелка, достигайки до стена от
жилищна постройка, където е реализиран вторият удар. От така полученото
естествено направление се реализирал и третият удар, който бил между л.а.
„*“ и л.а. „*“, а вследствие на това последният автомобил осъществил контакт
с лек автомобил „*“, който бил от дясно на дясна пътна лента за движение по
Републикански път *-*, км *+*, с посока от с. * към гр. *.
Гореописаният механизъм на ПТП се установява от съдебно-
автотехническата експертиза. Съгласно нея причината за настъпване на
процесното ПТП е, че водачът на л. а. „*“ при завой на ляво не е пропуснал
движещия се с предимство л. а. „*“. В заключението на вещото лице се
посочва, че л. а. „*“ е оборудван фабрично с предпазни триточкови колани на
всички седалки, но в протокола за оглед на ПТП липсва информация за
моментното състояние на предпазните колани след инцидента. Според
експерта по автотехническата експертиза пострадалото лице има телесни
повреди на левите ребра, които попадат в зоната на правилно поставен
предпазен колан.
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2023-1023-568-1 се установява, че на 15.10.2023 г. на общински път РП *-*, км.
123.000, лек автомобил „* *“ с рег. № *, управляван от И.В., при излизане от
частен имот, предприема маневра завой наляво без да се убеди, че пътят е
свободен и отнема предимството на лек автомобил „* *“ с рег. № *,
управляван от А.Б. вследствие на което се сблъскват и л.а. „* *“ продължава
движението си и се блъска последователно в л.а. „* *“ и л. а. „* *“.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП по отношение на
лекия автомобил „* *“ е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Е.“ АД. На 04.12.2023 г.
ищцата е предявила искане до застрахователя да й се заплатят причинените
вреди. По заявената претенция ЗД „Е.“ АД е определил обезщетение от 15 000
лева, която сума е преведена по сметката на ищцата.
3
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
пътния инцидент К. К. е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо
ребра в ляво на гръдния кош, като няма данни за травмиране на коремни
органи, нито за колабиране и/или травмиране на бял дроб. Не са налице данни
и за нарушение на дишането и последващи от това промени в кръвните и
дихателни показатели. Вещото лице посочва, че проведените медицински
процедури са били адекватни и навременни. Съгласно медицинската е
кспертиза получените травматични увреждания са причинили на ищцата
трайно затруднение на движението на снагата със срок на оздравяване не по-
малък от месец и половина до два, при липса на усложнения. В заключението
се приема, че описаните счупвания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. При проведения преглед на ищцата вещото лице е
установило, че към настоящия момент липсват белези и данни за остатъчни
увреждания. Ищцата се придвижва свободно, като няма засягане на походката,
стоежа на снагата и процесите на завъртане, извиване и навеждане. Също така
няма нужда от чужда помощ при обличане и събличане. В своето заключение
вещото лице посочва, че в медицинската документация няма описани
увреждания по тялото на К. с характера на специфични следи от предпазни
колани и други контактни увреждания, типични при поставен предпазен
колан, по които еднозначно да се твърди за наличие на правилно поставен
предпазен колан по време на процесното ПТП. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че не може да бъде категоричен относно предпазния колан, но
заявява, че е възможно да се счупят ребра при поставен предпазен колан.
От показанията на св. А.Б. се установява, че при настъпилия инцидент
той е шофирал автомобила, а ищцата е била до него на предната седалка. След
произшествието е закарана в болница, където е престояла 3-4 дена, като не й е
правена операция. След престоя в болницата ищцата е изписана за домашно
лечение. Чувствала се зле и приемала обезболяващи, като това продължило
около 6-7 месеца. Дори и към настоящия момент при по-тежка работа усеща
болка и ползва обезболяващи. Свидетелят заявява, че ищцата не е могла става
около 7-8 месеца. През повечето време била на легло. Нейните снахи се
грижели за нея, като я хранели и я придружавали до тоалетна. Нуждата от
придружител продължила близо 7-8 месеца. Свидетелят посочва, че към
днешна дата К. К. няма никакви оплаквания.
4
По делото е представена фактура от 16.10.2023 г., издадена от МБАЛ
„С. Н. Ч.“ ЕООД гр. *. Същата е на стойност 210 лв., като в графа
„наименование на стоки и услуги“ е записано „хирургичен профил“.
Представен е и касов бон за заплащането на посочената сума.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 и
чл. 429 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 432 от КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: извършено противоправно деяние, настъпили
вреди, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, а
също и наличие на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
по договор между ответника-застраховател и делинквента. На основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В случая от констативния протокол за ПТП и от автотехническата
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява,
че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача
И.В., който при излизане от частен имот предприел маневра завой наляво, без
да се убеди, че пътят е свободен и отнел предимството на лек автомобил „* *“,
вследствие на което настъпил сблъсък между двата автомобила. При така
установеното И.В. е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, която
вменява задължение на водача, излизащ на път от крайпътна територия, като
двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път.
Съдебно-медицинската експертиза, която се кредитира от съда като
обоснована, установява, че ищцата е получила счупване на пет ребра в ляво на
гръдния кош. Видно от заключението по СМЕ тези увреждания се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От това следва, че е налице
причинна връзка между противоправното деяние на водача И.В. и
настъпилите увреждания на ищцата.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволено увреждане. Между страните не е спорно,
5
че към датата на ПТП л.а. „* *“ има валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Следователно,
застрахователното дружество има задължение да обезщети причинените на
ищцата вреди, настъпили вследствие процесния инцидент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът следва да съобрази характера и тежестта на уврежданията,
продължителността на претърпените физически и емоционални болки,
психическите и физически последици за пострадалата, степента на
възстановяване и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането.
В случая от СМЕ се установи, че получените травматични увреждания
са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на снагата, което
е продължило около два месеца. В заключението на вещото лице е посочено,
че липсват данни за каквито и да било усложнения. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св. А.Б., в частта, в която свидетелят твърди, че К.
К. не е могла да става около 7-8 месеца. В тази си част показанията не
кореспондират със СМЕ, която се основава на данни от медицинската
документация за проведеното лечение и личен преглед на ищцата. Несъмнено
се установява, че през периода на възстановяване (около два месеца) ищцата е
изпитвала болки и обективно е имала нужда от помощ при осъществяване на
обичайните и ежедневни нужди. В тази частсъдът приема показанията на св.
А.Б. като достоверни и логични.
Следва да бъде отчетено, че К. К. не е получила други травми, освен
гореописаните. Вещото лице е категорично, че няма данни за травмиране на
коремни органи, нито за травмиране на белия дроб. Не са налице и данни за
нарушение на дишането. С оглед на това твърденията на ищцата за причинена
травма на интраабдоминални органи се явяват недоказани.
От съдебно-медицинската експертиза се установи, че към настоящия
момент ищцата се придвижва свободно и без чужда помощ. В същата насока
са и показанията на св. А.Б..
Вземайки предвид получените увреждания, изразяващи се в средна
телесна повреда, протеклия без допълнителни усложнения период на
възстановяване, продължителността на преживените болки и неудобства,
липсата на други вредоносни последици за ищцата, както и пълното й
6
възстановяване към днешна дата, съдът приема, че справедливо обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е сумата от 20 000 лева. Следва да се
вземе предвид, че от тази сума ответникът извънсъдебно е заплатил 15 000
лева, с оглед на което искът следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лева,
като за сумата над този размер - да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място МОС намира за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Приложението на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалата, с което тя обективно е създала предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът на пострадалото лице винаги трябва да
бъде конкретно установен по делото, като позоваващата се на
съпричиняването страна следва да го докаже при условие на пълно и главно
доказване /така Решение № 50016 от 9.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2691/2021
г., II т. о., ТК/. В случая от една страна съдебно-автотехническата експертиза
установява, че лекият автомобил, в който ищцата е пътувала, е оборудван с
предпазни колани. Вещото лице посочва, че счупването на левите ребра
попада в зоната на правилно поставен предпазен колан. От друга страна,
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза посочва, че не може да е
категоричен относно това дали ищцата е поставила своя предпазен колан, но в
съдебно заседание заяви, че е възможно да настъпи счупване на ребра дори
при поставен предпазен колан. При този разбор на доказателствата, съдът
намира, че възражението за съпричиняване остана недоказано. Няма
категорични данни, които несъмнено да установят твърдението, че ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава.
Застрахователят дължи лихви за забава от по-ранната от следните две дати:
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице /така Решение № 46 от
4.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2274/2022 г., I т. о., ТК и Решение № 50104 от
26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2022 г., II т. о., ТК/. В случая ищцата е
предявила своята претенция пред ответното дружество на 04.12.2023 г.
Независимо, че от тази дата ответното дружество дължи лихва за забава върху
7
присъденото обезщетение, съдът следва да присъди лихва за забава съобразно
посочената в петитума на исковата молба дата – 05.03.2024 г.
По отношение иска за имуществени вреди, съдът приема същия за
основателен. Данни за направените разходи в размер на 210 лв се съдържат
във фактура № **********/2023 г. В нея е описано, че извършената услуга
представлява „хирургичен профил“, но няма конкретизация. Съдът приема,
че разходите са във връзка с настъпилото увреждане, като взе предвид, че от
издадената епикриза е видно, че ищцата е била на лечение в Хирургично
отделение на МБАЛ *, а фактурата е издадена от същото лечебно заведение за
дейности от същата област на медицината. Съвпадат и периодът на лечение и
датата на издаване на фактурата. МОС приема че, разходът направен във
връзка с лечението на травмите от претъпения пътен инцидент, затова
ответникът следва да плати и обезщетение за имуществени вреди в размер на
210 лв заедно със законна лихва от 05.03.2024 г.
По разноските:
Искането на процесуалният представител на ищцата за присъждане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие.
Предвид изхода на делото и съобразно факта, че ищцата е освободена от
такси и разноски, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати
по сметката на МОС държавна такса в размер от 208,40 лева, съразмерно с
уважената част от иска, както и направените разноски за експертизи в общ
размер от 1179,70 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски.
Сторените от него разноски за експертизи са на обща стойност 500 лева. С
оглед изхода на делото К. К. следва да заплати на ЗД „Е.“ АД разноски в
размер на 100 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 270 лева, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
На основание съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, р-н „*“, ул. „* *“ №* да плати на К.К., ЕГН **********, сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП,
осъществило се на 15.10.2023 г. по вина на И.В., при управление на лек
автомобил „* *“ с ДКН *, ведно със законната лихва върху главницата,
8
считано от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
претендираните 25 001,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
*, р-н „*“, ул. „* *“ №* да плати на К.К., ЕГН **********, сумата 210,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП,
осъществило се на 15.10.2023 г. настъпило по вина на И.В., при управление на
лек автомобил „* *“ с ДКН *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, да плати по сметката на Окръжен съд-*
сумата от 208,40 лв, представляваща държавна такса, както и направените от
бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер на
1179,70 лева.
ОСЪЖДА К.К., ЕГН **********, да плати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *,
общо сумата от 370 лв, представляваща направени в производството разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
9