Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1487 Година
2022, 29.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 08.07.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 2565 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред
първа инстанция.
Образувано е по жалба на Р.А. ***,
против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001620007243-091-001 от 02.06.2021г., издаден от
В.С.К.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и
Ю.М.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №438/12.08.2021г. на Директор на
Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на И. са определени следните
задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в
размер на 569,69 лв. и лихви 294,22 лв.; данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1 504,92 лв. и лихви 472,00 лв.;
вноски за ДОО за 2015г. в размер на 982,76 лв. и лихви 554,93 лв.; вноски за
ДОО за 2017г. в размер на 2 837,15 лв. и лихви 945,50 лв.; вноски за ЗО за
2015г. в размер на 614,22 лв. и лихви 346,83 лв.; вноски за ЗО за 2017г. в
размер на 1 644,72 лв. и лихви 548,11 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в
размер на 383,89 лв. и лихви 216,77 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. в размер
на 1 027,95 лв. и лихви 342,59 лв.
Твърди се незаконосъобразност на
РА в неговата цялост и се иска отмяната му от съда. Подробни съображения са
изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощник – адв.С..
Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.К. намира
подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния
акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което
съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е започнала със Заповед
за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-16001620007243-020-001 от 27.11.2020г.,
издадена от Ваня Стоянова Кирякова, Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с
която е възложено да се обхванат задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ, както и за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се, всички
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г., като е определен срок за
приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 02.12.2020г. Със Заповед за изменение
на ЗВР/ЗИЗВР/ №Р-1600 **********-020-002/24.02.2021г. срокът за приключване на
ревизионното производство е продължен до 02.04.2021г., а със ЗИЗВР №Р-16001620007243-020-003/26.03.2021г.
– до 29.04.2021г., които заповеди са връчени на ревизираното лице по електронен
път/л.290 и сл./.
В хода на ревизията на И. са
връчени ИПДПОЗЛ, в отговор на които лицето е представило документи и писмени
обяснения/л.255 и сл./. Присъединени с Протокол №1562273 от 29.04.2021г. са:
ИПДПОЗЛ №ПФ-16001620000 340-040-001/03.06.2020г., изпратено до
жалбоподателката, ведно с отговор; ИПДСПОТЛ
№ПФ-16001620000340-041-001/24.08.2020г. до „Търговска банка Д“АД, ведно с
постъпилия отговор; справки от ИС Контрол, касаещи Р.А.И.; постъпил отговор от
„БТК“ЕАД изх.№12-00-280/17.06.2020г.; ИПДСПОТЛ №ПФ-16001620000337/03.06.2020г.
до „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ведно с постъпилия отговор; ИПДСПОТЛ
№ПФ-16001620000337-041-056/04.06.2020г. до „Изипей“АД, ведно с постъпилия
отговор; справки от НАП ИС Контрол, касаещи А.Р.А./баща на жалбоподателката/;
РД №Р-16001620007145-092-001/11.05.2021г., издаден на съпруга на
жалбоподателката – С.Р.И./л.94 и сл./. Изпратено е ИПДСПОТЛ
№Р-16001620007243-041-003/23.02.2021г. до Община Велико Търново, в отговор на
което е постъпила изисканата информация, представени са и удостоверение за
декларирани данни, ведно с 2 бр. нотариални актове/л.194-199/. Извършена е
насрещна проверка на А.Р.А./баща на жалбоподателката/, приключила с Протокол за
извършена насрещна проверка №П-********* 18474-141-001/11.02.2021г./л.200-209/.
Искане за извършване на действия от други контролни органи
№Р-16001620007243-032-001/20.01.2021г. е отправено до ОД на МВР – Пловдив, в
отговор на което е постъпила информация за задграничните пътувания на
жалбоподателката и нейния съпруг/л.210-214/. ИПДСПОТЛ са оправени и до редица
банки, в отговор на които са постъпили данни за открити банкови сметки и
движенията по тях/л.222-247/.
Въз основа на събраните
доказателства е съставен Ревизионен доклад
№Р-16001620007243-092-001/13.05.2021г., като в законоустановения срок не е
подадено възражение от страна на Р.И.. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-19001620007243-091-001/02.06.2021г.
В резултат на извършения анализ и
изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето, извършените
разходи и получените доходи и доказани приходи, ревизиращият екип е установил
наличие на предпоставките, визирани в чл.122 ал.1, т.2 и т.7 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи
или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период. В тази връзка, и на основание чл.124 ал.1 ДОПК
на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че основата му за
облагане с данък върху доходите на физическите лица и осигурителният доход за
установяване на задълженията за ЗОВ за ревизирания период ще бъдат определени
по реда на чл.122 ДОПК. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ, с
което на основание чл.124 ал.3 ДОПК е изискано попълването на декларация
относно имущественото му състояние за ревизирания период, като в указания срок,
жалбоподателката е представила изисканите декларации/л.248 и сл./.
След извършен анализ на всяко от
относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК за всяка
една от годините, включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните
приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие в
имущественото състояние на лицето, което с ревизията е определено като доход с
неустановен произход. Несъответствието на приходите и разходите през
ревизираните периоди е онагледено в изготвени таблици, в които е извършена
съпоставката им по години. Установено е несъответствие за 2015г. в размер на 7 677,78
лв. и за 2017г. в размер на 20 559,05 лв. Определена е данъчна основа,
равна на посоченото несъответствие, намалено с дължимите задължителни
осигурителни вноски. Определен е допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ със
съответните лихви за просрочие. Допълнително са установени и задължения за ЗОВ
по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл.124а ДОПК, като в тази връзка е
прието, че когато органите по приходите установят данни за укрити доходи и
задълженото лице не може да представи доказателства за произхода на средствата,
използвани за направените от него разходи, това дава основание да се приеме, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като
самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по
реда на чл.122-124 ДОПК. На основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО, във връзка с
чл.175 ал.1 ДОПК са начислени и дължимите лихви за невнесените в
законоустановения срок задължения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение
№438/12.08.2021г., с което РА е потвърден. За да потвърди РА, решаващият
орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и
нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по което, след извършена проверка на наличните по делото доказателства, е
установило, че посочените в разходната част на паричните потоци на
жалбоподателката суми, а именно: за 2014г. – 1 984,25 лв., за 2015г. –
2 650,46 лв., за 2016г. – 0,00 лв. и за 2017г. – 20 427,31 лв.,
представляват платени суми за банкови такси, разходи за комуникационни услуги/Виваком/,
платени застрахователни премии и др. В забележка е посочено, че в комуналните
разходи е включена и сумата в размер на 19 211,86 лв., която представлява
нареден превод към Delta Marmiegraniti на дата 13.11.2017г. през банкова сметка *** Р.И., за
която сума липсват писмени обяснения от жалбоподателката. Направено е
преизчисление на паричните потоци, като са изключени всички суми, включени от
органите по приходите като комунални разходи и други приходи. В частта, касаеща
изключване на сумата в размер на 19 172,74 лв. от паричния поток,
заключението на вещото лице е оспорено от страна на ответника. Установено е, че
сумата в размер на 2 945,96 лв., включена в паричния поток на
жалбоподателката за 2014г. като дарение, представлява вноска по банкова сметка ***
И. /съпруг на жалбоподателката/, направена от нея през 2014г., съгласно данните
от приключила ревизия, РА по която е надлежно присъединен към процесното
ревизионно производство, поради което и според вещото лице следва да бъде
посочена на ред „други разходи“ в разходната част на паричния поток, или,
прието е, че става въпрос за техническа грешка. Експертизата е установила също
така, че в паричните потоци на жалбоподателката в РД за нито една от
проверяваните години не са посочени суми като приходи или разходи, свързани с
недвижимо имущество. Що се касае до приходите и разходите, свързани с движимо
имущество, е констатирано, че посочените в паричните потоци суми са правилно
установени. От наличната на л.132 по делото справка – данни за осигуряването по
ЕГН на жалбоподателката за процесния период е установено, че през целия
ревизиран период същата е била осигурена с код 01 – работници и служители,
осигурени за риск бременност раждане, отглеждане на дете. Вещото лице е
извършило преизчисление на паричните потоци за процесните години с включване в
приходната част суми, твърдяни като дарени от бащата на жалбоподателката в общ
размер на 27 000 лева през 2014г., както и с премахване на „комуналните
разходи“ и „другите разходи“ от разходната част на паричните потоци, като е
извършено и преизчисление на задълженията на жалбоподателката за ревизираните
периоди. На следващо място, експертизата е проверила установените от
ревизиращите органи суми на приходи и разходи по паричните потоци на
жалбоподателката и не е установила различия в сумите, сравнени с наличните по
делото документи, не са налице и допуснати математически грешки. Направено е и
преизчисление на задълженията по РА чрез изключване на осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице.
По делото са приети, представени от страна на ответника
РА №Р-16001620007145-091-001/02.06.2021г., издаден на С.Р.И., заверено копие на
Протокол №1562272/29.04.2021г., ведно с описаните в т.4 от същия Искане до
Първа инвестиционна банка и отговор, ведно с приложения и декларация за
разкриване на банкова тайна от С. И./л.330 и сл./.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1,
т.4 ЗНАП/в редакцията към момента на издаването им/, в кръга на определените им
правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията/определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията/определен със
заповедта за възлагане на ревизия/. В тази насока са представени Заповед
№РД-09-2433 от 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с
последващо изменящите я заповеди/л.4 и сл./. Следва да се констатира също така, че
от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи/л.3 и л.30/ се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват
актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Всички актове на органите по
приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са били надлежно връчени на жалбоподателката,
следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
В хода на ревизията органите по приходите са
констатирали, че по отношение на Р.И. са налице обстоятелства по т.2 и т.7 на
чл.122 ал.1 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните
и/или получените приходи, доходи, не съответстват на имущественото и
финансовото и състояние за ревизирания период. Именно коментираните
обстоятелства са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и сл. ДОПК, който е приложим
във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите, възведени в чл.122 ал.1 ДОПК, се прилага
особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да
се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства/критерии/,
които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението. Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да
бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
В тази насока е необходимо и да
се посочи още, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 ДОПК данъчната основа по
чл.122 ал.1 ДОПК, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в т.1 до т.16 от ал.1 на чл.122 ДОПК, като при определяне на
данъчната основа, органът по приходите е длъжен да анализира и разгледа всички
критерии, визирани в нормата на ал.2, и съответно да приложи онези от тях,
които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно
най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
Разбира се, така определената облагаема основа, ще се отличава в една или друга
степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат
на противоправното поведение на задълженото лице. Същото обаче, разполага с
процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния
акт, да опровергае истинността на установените фактически констатации.
Как се разпределя
доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата, решаващо ще бъде
обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест, а тя - доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се
представят доказателства. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата –
чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено,
съответно, при доказване, че доказаното е осъществено. А щом юридическият факт
е осъществен, настъпват последиците, които съответната материалноправна норма
свързва с неговото проявление.
И най-сетне, без съмнение в
случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 ДОПК,
съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода
на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва чия е доказателствената
тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 ДОПК, като придава
изначално установена материална доказателствена сила на съдържащите се в
ревизионния акт фактически констатации, само обаче, когато те са надлежно
обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства. В тази насока са и
изричните указания, дадени на страните с определението за насрочване на делото
в открито съдебно заседание.
Според жалбоподателката, сумата
на доказаните парични средства към 01.01.2014г., началото на ревизирания
период, е в размер на 25 000 евро/така както е посочена в отговорите на
отправените и ИПДПОЗЛ/л.104, л.286 и л.277/, а не в размер на 5 000 лева
така, както е прието в оспорения РА. Посочената сума се твърди, че представлява
спестявания от работата и в Испания от 1999г. до 2013г., като не представя
никакви доказателства, а посочва, че е в процес на снабдяване с такива. Впоследствие
моли по служебен път да бъде изискана информация от приходната администрация на
Испания, от която да се установи какви трудови доходи е получавала. Всички
получени суми твърди, че са изпращани чрез преводи на роднини в България
посредством moneygram
или са внасяни на ръка при влизане в България и съответно съхранявани в сейфове
вкъщи. С оглед на това жалбоподателката счита, че следва да се състави изцяло
нов паричен поток за процесните години, като се включат и получените през
2014г. дарения от баща и А.А.в общ размер на 27 000 лв./7 000 лв.,
8 000 лв., 3 000 лв. и 9 000 лв./, съответно се изключат сумата
в размер на 20 427 лв. от паричния поток за 2017г., отразена като
„комунални разходи по фактури от доставчици“, сумата в размер на 2 945,96
лв., отразена като направено от жалбоподателката дарение през 2014г., сумата в
размер на 3 548,77 лв., отчетена като „разход за издръжка и живот“ и
сумата в размер на 1 976,54 лв., отчетена като „други разходи“ през 2015г.
Спор по отношение на останалите
суми, включени в паричните потоци на жалбоподателката за процесните години, не
се формира между страните.
Или, основните спорни въпроси, по
отношение на които се концентрират противоположните становища на страните, се
свеждат до:
- непризнати приходи в размер на
25 000 евро от трудова дейност на лицето в Испания, а оттам и налични към
01.01.2014г.;
- непризнати приходи от дарени
през 2014г. средства в общ размер на 27 000 лв./7 000 лв., 8 000 лв.,
3 000 лв. и 9 000 лв./ от А.Р.А. – баща на жалбоподателката;
- неправилно включени в
разходната част на съответните парични потоци суми, както следва: в размер на
20 427 лв. през 2017г. като „комунални разходи по фактури от доставчици“; в
размер на 2 945,96 лв. през 2014г. като направено от жалбоподателката дарение;
в размер на 3 548,77 лв. през 2015г. като „разход за издръжка и живот“ и в
размер на 1 976,54 лв. през 2015г. като „други разходи“.
По отношение на претендираните
като налични средства към 01.01. 2014г. в размер на 25 000 евро, нито в
хода на извършената проверка, нито в хода на ревизионното производство от
страна на жалбоподателката са представени надлежни доказателства, установяващи
твърдените от нея факти и обстоятелства. Следва в тази връзка да се посочи, че
първоначално И. твърди, че е работила в Испания от 1999г. до 2013г./както в
хода на извършената й проверка, така и в отговор на отправените й ИПДПОЗЛ в
хода на ревизията/. В тази връзка и органите по приходите са извършили проверка
в ИМ на НАП, като са установили, че до м.09.2005г. жалбоподателката е учаща се
и е осигурявана за ЗО от СУ“Вела Благоева“, т.е. няма как да е извършвала
трудова дейност в Испания, както твърди от 1999г. Съответно от м.10.2005г. до
31.12.2007г. се установява, че е била в отпуск за бременност, раждане и майчинство,
т.е. не е била в състояние да извършва трудова дейност. А от 01.01. 2008г. до
07.03.2013г., съгласно декларация с вх.№164811300535911/04.03. 2013г., е
безработна и не е получавала доходи по трудови и извънтрудови правоотношения,
поради което и се е осигурявала само за ЗО/л.161 и сл./. След тази дата, а
именно от 08.03.2013г. до 01.10.2014г. е работила в ЕТ“М. И.-Лисо“, след което,
считано от 01.10.2014г. до 11.07.2019г. е работила в „Чесън-МСИ“ООД/л.124 и
л.132/. В резултат на тези констатации, органите по приходите не са кредитирали
твърденията на лицето за получени доходи от работа в Испания като общ работник
в сферата на селското стопанство, считано от 1999г.
Едва с жалбата срещу РА/дори не с
възражение срещу РД/ жалбоподателката заявява, че погрешно в отговорите на
отправените ИПДПОЗЛ е посочила, че е работила в Испания от 1999г., тъй като е
използвала бланката за отговор на нейния съпруг, като действителният период на
работа в Испания сочи, че е от 2005г. до 2009г. За този период обаче отново
липсват данни за положен труд от лицето в Испания, доколкото, както вече се
посочи и по-горе, до 31.12.2007г. се установява, че е била в отпуск за
бременност, раждане и майчинство, а през 2008г. и 2009г. е здравно осигурявана
като безработно лице и липсват каквито и да било данни лицето да е полагало
труд, в т.ч. и по граждански правоотношения и/или в чужбина. Такива не са
представени и в хода на настоящото съдебно производство, поради което и като
недоказани следва да се приемат твърденията й, че в посочените
периоди/първоначалният грешен такъв от 1999г. до 2013г. и последващия, посочен
като действителен – от 2005г. до 2009г./ И. е работила в Испания, получавала е
доходи, които е изпращала в България чрез moneygram или е внасяла на ръка при
влизане в България, съответно е спестила 25 000 евро и ги е съхранявала в
сейфове вкъщи до 01.01.2014г. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
жалбоподателката не представя доказателства за действително изпращани средства
чрез moneygram,
каквито например биха могли да бъдат съответните справки от третото лице, не са
представени и митнически декларации за обявени суми при влизане в страната,
нито пък данни за притежавани от лицето сейфове. Все в тази насока и следва да
се посочи, че лицето в нито един от своите отговори не посочва нито кои са били
нейните работодатели, нито в кое населено място в Испания е работило, нито
какъв е бил приблизителният размер на получени доходи, за да бъде извършена и
исканата справка от приходната администрация на Испания.
При това положение, обоснован се
явява изводът на приходната администрация, че ревизираното лице не е
разполагало със сума в размер на 25 000 евро към 01.01.2014г.
Във връзка с твърдението за
получени общо 27 000 лева от А.Р.А./баща на ревизираното лице/, не са
ангажирани доказателства нито за реалното предаване на тази сума на Р.И., нито
за възможността на А.А.да спести същата. Нещо повече, органите по приходите са
извършили насрещна проверка на лицето, при която не са установени данни за
декларирани доходи или за осигуряване на А.А.– в извършена справка по чл.73 ЗДДФЛ не са установени получени суми до момента на предоставяне на посочените
дарения; не са констатирани подадени ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, както и по чл.92 ЗКПО;
не са констатирани сключени договори в България за периода 01.01.1999г. –
31.01.2014г.; не са внасяни ЗОВ и лицето е прекъснати здравни права/така
справки от ИС Контрол на л.142 и сл./. Отделно от това, нито жалбоподателката,
нито нейният баща посочват конкретни дати на получаване на въпросните суми. Ето
защо обсъжданите суми не могат да бъдат приети като получени от И. през 2014г.,
следователно и не могат да бъдат включени в паричния и поток за тази година.
По отношение на твърдяните като
неправилно включени в разходната част суми в размер на 20 427 лв. през 2017г.
като „комунални разходи по фактури от доставчици“; в размер на 2 945,96 лв.
през 2014г. като направено от жалбоподателката дарение; в размер на 3 548,77
лв. през 2015г. като „разход за издръжка и живот“ и в размер на 1 976,54 лв.
през 2015г. като „други разходи“, настоящият съдебен състав намира следното.
На първо място се констатира, че
включената от органите по приходите в разходната част на паричния поток за
2017г. сума, посочена като „комунални разходи по фактури от доставчици“, е в
размер на 20 427,31 лв., от които 19 211,86 лв. – нареден превод към Delta Marmiegraniti на дата 13.11.2017г.
през банкова сметка *** Р.И. в „ДБанк“АД BG50DEMI92401000200220, ведно с таксата за
извършения превод и 1 215,45 лв. – извършени разходи за банкови такси и
покупки в Била, Кауфланд, Джъмбо и др. Спорна тук е сумата 19 211,86 лв.,
като от жалбоподателката се твърди, че не може да определи на какво точно
фактическо основание е включена въпросната сума в разходната част на паричния
поток за 2017г. В тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице по приетото и неоспорено от
страните заключение, се установява, че на 13.11.2017г. жалбоподателката е
открила сметка в „Търговска банка Д“АД, в която сметка на същата дата
първоначално е внесла в брой на каса 2 600 евро/=5 062,20 лв./, а
впоследствие е внесла в брой още 14 250 лв., след което е нареден превод
от 9 790 евро/=19 172,74 лв./ към Delta Marmiegraniti и е заплатена комисионна за
извършения превод от 39,12 лв. Тази сума в общ размер на 19 211,86
лв./извършения превод и заплатената комисионна/ органите по приходите са приели
като разход за И. за проверяваната 2017г.
От лицето нито в хода на
ревизията, нито в хода на предхождащата я проверка, нито в хода на настоящото
съдебно производство се представят доказателства, които да опровергаят изводите
на органите по приходите. Впрочем не са изложени и твърдения в тази насока,
поради което и няма пречка да не бъдат споделени изводите на органите по
приходите, че тази сума представлява разход за ревизираното лице. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че в хода на извършваната паралелна ревизия на
съпруга на жалбоподателката – С. И., не са установени данни така извършеният
разход да е направен със средства на семейството, респ. в разходната част на С.
И. да е включена ½ от процесната сума по така извършения превод/така РД
на л.165 и сл., надлежно присъединен към процесното ревизионно производство с
протокол от 29.04.2021г. на л.94/, поради което и същият се явява разход
единствено и само за лицето, което го е сторило – в случая Р.И..
По идентичен начин стои въпросът
и със следващата посочена като неправилно включена сума в размер на 2 945,96
лв. през 2014г. като направено от жалбоподателката дарение. В хода на
приключилата ревизия на С. И., в движението на банковата му сметка в „ЦКБ“АД е
констатирана извършена вноска на каса от жалбоподателката в размер на 1 506,25
евро/=2 945,96 лв./. Тази сума е декларирана и респ. включена в паричния
поток на С. И. като приход, поради което и следва да намери отражение в
паричния поток на Р.И. за 2014г. в неговата разходна част, още повече, че по
делото нито се твърди, нито се представят доказателства тя/сумата/ да не е била
внесена именно от жалбоподателката в банковата сметка на нейния съпруг.
По отношение на сумата в размер
на 3 548,77 лв., която се твърди, че е включена в паричния поток на жалбоподателката
за 2015г., отразена като „разход за издръжка и живот“ е необходимо да бъде
уточнено, че най-вероятно в жалбата е допусната техническа грешка, доколкото
въпросната сума се установи, че е включена в паричния поток на лицето за
2016г., а не за 2015г. Тази сума се установява от събраните по делото
доказателства, че представлява сбор от няколко извършени разхода от лицето, от
които 997,25 лв. – банкови такси и плащания по сметка в „ЦКБ“АД и 2 551,52
лв. - телекомуникационни услуги от „Виваком“АД. Спор, че тези разходи са били
извършени от лицето, не се формира между страните, поради което и за съда
остава неясно какво е точно възражението на жалбоподателката. Отделно от това,
вещото лице не установи допуснати математически грешки от органите по приходите
нито в сумирането на включените в паричните потоци приходи и разходи, нито в
самите изготвени парични потоци, поради което и настоящият съдебен състав
намира, че правилно и законосъобразно органите по приходите са включили
въпросните суми в разходната част на паричния поток на лицето за 2016г.
Що се касае до сумата в размер на
1 976,54 лв., включена в паричния поток на лицето за 2016г./отново погрешно
посочено в жалбата като включени за 2015г./ като „други разходи“ и тук се
констатира, че тя представлява извършена вноска на каса от жалбоподателката в
размер на 1 010,59 евро/=1 976,54 лв./ през 2016г. в банковата сметка
на С. И., която сума е декларирана и включена в паричния поток на С. И. като
приход, поради което и следва да намери отражение в паричния поток на Р.И. за
2016г. в неговата разходна част, още повече, че по делото нито се твърди, нито
се представят доказателства тя/сумата/ да не е била внесена именно от
жалбоподателката в банковата сметка на нейния съпруг. Действително, въпросната
сума е отразена в графа „други разходи“, вместо в „направени дарения“, но този
факт не променя обстоятелството, че представлява разход за ревизираното лице и
следва да бъде включен в разходната част на паричния му поток за съответния период.
Посочи се вече също така и че
принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, а в случая наличните доказателства не позволяват да се формира
извод за налични 25 000 евро към 01.01.2014г., за получено дарение в общ
размер на 27 000 лева през 2014г., както и за неизвършени разходи в
коментираните по-горе размери.
За пълнота следва да се посочи
също така, че както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното
производство, жалбоподателката не е била ограничавана в правото й да представи
необходимите доказателства и писмени обяснения. Все в тази насока следва да се
посочи, че И. като лице, претендиращо благоприятни факти и обстоятелства,
следваше в хода на съдебното производство да ангажира надлежни доказателства, с
които да обори констатациите на органите по приходите, такива обаче, не бяха
ангажирани.
По отношение на останалите факти,
които са от значение за определяне на данъчните основи за облагане по чл.122
ал.2 ДОПК за ревизираните години, жалбоподателката не излага конкретни
възражения, не са ангажирани и годни доказателства в тази насока. Няма причина
при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от
органите на приходната администрация. И най-сетне, конкретният размер на
облагаемите основи и дължимите данъци и съответно прилежащите лихви за забава,
са определени правилно в ревизионния акт и срещу тези изчисления няма конкретно
заявени възражения. Впрочем в тази насока е и заключението на вещото лице. В
частта му обаче, в която е извършена рекапитулация на паричния поток на
жалбоподателката във вариант с признаване на спорните дарения и твърдяните като
налични 25 000 евро към 01.01.2014г., съответно с изключване на
коментираните по-горе суми от разходната част на паричните потоци, не следва да
бъде кредитирано.
Предвид изложените мотиви, съдът
намира жалбата за неоснователна в частта й на определените при ревизията
задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2015г. и 2017г. в посочените размери,
ведно с прилежащите лихви за забава и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно установените задължения
за ЗОВ, каза се, въз основа на сумите, приети за доходи с неустановен произход,
на основание чл.124а ДОПК допълнително са установени такива върху определения
при ревизията годишен осигурителен доход. Настоящият съдебен състав следва да
съобрази тълкувателно решение №2/02.02.2020г. по тълк. дело №8/2020г. на ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно същото е
прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е
от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена
данъчна основа за облагане по чл.122 ал.2 ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл.122 ал.1, т.2 и т.7 ДОПК –
укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му
били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства /доходи/, осигурили
въпросните разходи.
В тълкувателното решение е
прието, че съгласно чл.10 ал.1 КСО правопораждащият юридически факт за
задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност
по чл.4 ал.3, т.1, 2 и 4 и чл.4а ал.1 от същия кодекс, а такава по делото не е
установена. В ТР е посочено също, че върху органите по приходите е тежестта да
докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице
на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл.122
ал.1, т.2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл.124а ДОПК за
периоди след 15.02.2011г., а в конкретния случай данъчната администрация не е
установила, че недекларираните доходи на И. са от трудова дейност. Ето защо, в
тази част оспореният РА се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
По разноските.
С оглед констатираната частична
незаконосъобразност на оспорения РА и претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената,
респ. отхвърлената част на жалбата. Жалбоподателката се констатира да е сторила
разноски в размер на 1 260 лева – внесена ДТ и възнаграждения за един адвокат и
вещо лице. На ответника се дължат разноски в размер на 928,59 лв. по
осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото
на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така, съобразно уважената, респ. отхвърлената част
на жалбата, за жалбоподателката дължимите разноските се констатираха в размер
на 990,59 лева, а за ответника – 198,55 лева. Или по компенсация на
жалбоподателката се дължат разноски от страна на ответника в размер на 792,04 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16001620007243-091-001 от 02.06.2021г., издаден от В.С.К.на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Ю.М.Д.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №438/12.08.2021г. на Директор на Дирекция “ОДОП“
– Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с
която на Р.А. ***, са определени следните задължения: вноски за ДОО за 2015г. в
размер на 982,76 лв. и лихви 554,93 лв.; вноски за ДОО за 2017г. в размер на
2 837,15 лв. и лихви 945,50 лв.; вноски за ЗО за 2015г. в размер на 614,22
лв. и лихви 346,83 лв.; вноски за ЗО за 2017г. в размер на 1 644,72 лв. и
лихви 548,11 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 383,89 лв. и лихви
216,77 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. в размер на 1 027,95 лв. и лихви
342,59 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.А. *** против Ревизионен
акт №Р-16001620007243-091-001 от 02.06. 2021г., издаден от В.С.К.на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Ю.М.Д.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №438/12.08.2021г. на Директор на Дирекция “ОДОП“
– Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с
която на Р.А. ***, са определени следните задължения: данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 569,69 лв. и лихви 294,22 лв.;
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017г. в размер на
1 504,92 лв. и лихви 472,00 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“№52 да заплати
на Р.А.
***, сумата от 792,04/седемстотин деветдесет и два лева и четири стотинки/ лева разноски по делото по съразмерност и
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :