№ 72
гр. Ботевград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20211810200567 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***/*** г., издадено от С.И.К. -
Началник РУ към ОДМВР София, РУ-П., упълномощен със заповед № ***г. на
МВР, с което
на КР. В. Т., ЕГН **********
за това, че на 24.05.2021г., около 05.50 часа, в гр. П., по ул.”***”, по ул.
„***“ като спира на ул. „*** управлява собствения си лек автомобил “Форд
Фокус”, с рег. № ***, при проверка, водачът отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ***. На
водача е издаден талон за мед. изследване № *** и връчени 8-осем броя
стикери, като не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е
наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/
1
месеца.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на процесуалния
закон и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са преценени в
съвкупност обективно и пълно всички доказателства, които са от значение за
административно-наказателното производство. Според жалбоподателя са
нарушени основните начала за обективност и служебното начало, важни и
относими доказателства за правилното определяне на твърдяното за
извършено от него нарушение били напълно пренебрегнати. Иска се РС-
Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, се явява. Явява
се и договорният му пълномощник адвокат С.Ц. от САК, които поддържат
жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград адв. Ц., моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата
съображения, както и да бъдат присъдени направените в съдебното
производство разноски
Въззиваемата страна Началник РУ към ОДМВР София, РУ-П. , редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложила съображения за
прекомерност на разноските в съдебното производство.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От приложения и приет по делото АУАН – л.17, се установява, че
на 24.05.2021г., около 05.50 часа, в гр. П., по ул.”***”, по ул. „***“ като спира
на ул. „***“ жалбоподателят Т. управлява собствения си лек автомобил
“Форд Фокус”, с рег. № *** и при извършената проверка отказал да му бъде
взета проба с техническо средство за употреба на алкохол. Поради това, че
жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол свидетелят Г. Ц. Н., в присъствието на
свидетелите очевидци на управлението на автомобила от въззивника – П. Т.
П. и ИВ. М. М., му съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АA, бланков № *** от ***г. АУАН е съставен в
присъствие на Т., като същият отказва да го подпише. Отказът е удостоверен
с подписа на свидетеля М.П.. На Т. бил съставен и талон за изследване
2
бланков № *** за ФСМП-Ботевград /образец приложение № 1 към чл. 4, ал.
3/, като му е била разяснена възможността да даде кръвна проба за химичен
анализ. Жалбоподателят Т. е отказвал да подпише и талона. Отказът е
удостоверен с подписа на свидетеля М.П.. Следователно талон за
медицинско изследване не само е бил издаден, но и водачът е отказал да го
получи, като същия е запознат с възможността да даде кръвна проба.
Въз основа на съставения акт и при същата фактическа обстановка като
описаната в него Началник РУ към ОДМВР София, РУ-П., издал обжалваното
Наказателно постановление № ***/***г., с което на жалбоподателя Т. е
наложено на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за това, че при
проверка отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест
„Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ***.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу подпис
на 29.11.2021г. и е обжалвано в законоустановения 7 дневен срок, с жалба от
03.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства /АУАН; талона за медицинско
изследване; Заверено копие на заповед № ***г. на МВР; справка за
нарушител и др.
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно
която се установява наличието на компетентност на лицата, издали
конкретните АУАН и НП); талонът за изследване и АУАН. Същите са
обективни и непредубедени писмени доказателства, които имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, особено АУАН - с
оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
По фактологията на деянието – управлението на лекия автомобил от КР.
В. Т. – съдът изведе въз основа на съвкупната логическа преценка на
показанията на свидетеля И.М.. Показанията на този свидетел съдът
възприема като надежден достоверен източник на доказателства по следните
съображения:
– те представляват последователно, логично и детайлно описание на
случилото се;
– съдържат непосредствените възприятия, очевидец е на самото деяние и
е видял ясно как КР. В. Т. на инкриминираната дата и място е управлявал
собствения си лек автомобил “Форд Фокус”, с рег. № ***. Снимал е с
мобилния си телефон рег. номера на автомобила и го е представил на
3
полицейските служители, обадил се е на ЕЕНСП 112 и подробно е дал
сведения пред полицейските служители за това обстоятелство, поради което
тези фактически данни се явяват ценно първично и пряко доказателство;
– отличават се с голяма конкретност и категоричност;
–еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие;
–в конкретната ситуация свидетелят М. е познавал Т. от години.
Увереността в самоличността на нарушителя е намерила подкрепа в
обективния факт, че задържаното лице действително се е оказало К.Т.;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези
показания, напълно съответстват на останалите обективни по характер
доказателствени източници. Описанието на мястото на извършване на
нарушението напълно съответства на данните в АУАН, което е индиция, че
свидетелят добре си спомня случая. За да приеме, че тези показания са
достатъчно основание за изграждане на фактологията за това, че
жалбоподателя Т. е водач на МПС, на следващо място, съдът отчете, че
показанията му не се опровергават от други надеждни доказателствени
средства. Напротив, косвено се подкрепят от сведенията на бащата на
жалбоподателя – Валентин Т., който казва „…Когато отидох надолу
автомобилът беше паркиран на паркинга пред поликлиниката. Там, където е
станало събитието всичко това е паркинг, в радиус 10-20 метра…“, „…Колата
не работеше, беше заключена, отключих я. Преди това ми казаха в Бърза
помощ, че трябва да го закарам по някакъв начин, че те не мога да го закарат с
линейка и аз запалих колата и я прибрах в къщи...“ и „…Обикновено синът ми
си държи колата в гаража….“, които данни са отразени и в приложената по
делото докладна записка – л.11-12.
Паказанията на другите свидетели на жалбоподателя П.З. и М.Ц. са
неинформативни по отношение авторството на нарушението.
Възпроизведените от тези свидетели данни са източник на информация само
за един факт-че преди нарушението е имало скандал в гр. П., в близост до
мястото, където е бил паркиран автомобила на жалбоподателя и че скандалът
е предизвикан от жалбоподателя.
Така установената фактическа обстановка се доказва и от събраните на
съдебното производство гласни доказателства - показанията на
актосъставителя Г.Н., който потвърждава отказа на Т. да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство – обстоятелство, което принципно не се
оспорва от жалбоподателя.
Доколкото констатациите в Акта не се опровергават от нито едно
доказателство, по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че следва да
им се довери изцяло.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния
4
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1. 3 от заповед № *** г. лицата, заемащи
длъжност младши „младши автоконкральор ” са овластени да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2. 8. от
същата заповед началниците на РУ при ОДМВР са компетентни да издават
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Съдът служебно установи, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото
на защита на нарушителя. Между АУАН и Наказателното постановление има
тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието
нарушение се твърди. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
който е отказал да го подпише /обстоятелство установено с един свидетел/, но
напълно осведомен и наясно за какво и кое конкретно административно
нарушение му е повдигнато и предявено с АУАН обвинение. Установено е и
издаването на талон за медицински изследване, с което е спазено и
изискването на приложимите правила при проверка за употреба на алкохол.
Водим от изложеното този съдебен състав прие, че противно на твърденията
на жалбоподателя, не е налице съществено процесуално нарушение в АУАН
и НП.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок
от съставяне на акта.
Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се
говори за наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване правото
5
на защита на жалбоподателя. Самото нарушение е било довършено в момента
на отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и
именно след този момент са били налице основанията за съставяне на акта.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Неоснователни са и възраженията, че нарушението не било описано в
пълнота, ясно и недвусмислено. В издаденото НП е описано населеното
място, улицата по която се е движил автомобилът, посоката му на движение и
мястото.
Въззивният състав намира, че фактите по делото правилно са изведени
от АНО след съответен анализ на доказателствения материал, доказателствата
по делото са ценени според действителното им съдържание, правилно е
оценена процесуалната им стойност, поради което те следва да се приемат
такива, каквито са приети за установени от АНО. В тази насока не се
констатират пропуски в процесуалната му дейност.
По силата на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
6
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози „употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”.
Това означава, че Т. следва да докаже, че е изпробван с техническо средство
от полицаите или че е дал кръв за медицинско /лабораторно/ изследване.
Жалбоподателят, обаче, не доказа подобни факти. Поради това и с оглед на
целия събран по делото доказателствен материал, този съдебен състав прие,
че жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му нарушение.
От субективна страна, Т. е извършил нарушението при форма на вината
пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал, че като водач е длъжен да се подчини
на полицейските служители и да се подложи на тест с техническо средство,
съзнавал е, че застрашава обществените отношения, свързани с контрола
върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да се противопостави на
действията по извършваната проверка.
От свидетелските показания стана ясно, че водачът е бил във видимо
нетрезво състояние. Явно съзнавайки това обстоятелство и сериозните
последствия, които биха могли да доведат и до ангажиране на наказателна
отговорност, Т. е отказал да бъде изпробван както с дрегер, така и да даде
кръвна проба. Именно поради тази причина в случаите на отказ санкциите са
сериозни, тъй като възползвайки се от това си право, голяма е вероятността
нарушителят да се е спасил от наказателно преследване. Самото поведение на
водача е изключително укоримо и с много завишена степен на обществена
опасност, предвид състоянието, в което се е намирал и в което е предприел
управление на МПС. Такова поведение не може да бъде толерирано и трябва
да бъде санкционирано с цялата строгост на закона, понеже създава сериозни
предпоставки за настъпване на ПТП, при което могат сериозно да пострадат
или дори да загинат невинни граждани. Именно посочените обстоятелства
карат съда да приеме, че не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лв. Двете санкции са във
фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията
им са безпредметни.
7
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие,
че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди от съда, а
жалбата на Т. - следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
С.И.К. - Началник РУ към ОДМВР София, РУ-П., упълномощен със заповед
№ ***г. на МВР, с което
на КР. В. Т., ЕГН **********
за това, че на ***г., около 05.50 часа, в гр. П., по ул.”***”, по ул. „***“
като спира на ул. „*** управлява собствения си лек автомобил “Форд Фокус”,
с рег. № ***, при проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ***. На водача е
издаден талон за мед. изследване № *** и връчени 8-осем броя стикери, като
не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което
нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8