№ 11874
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110112476 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. К. срещу „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
застрахователно правоотношение по силата договор за имуществена
застраховка „Каско“ при клауза „Пълно каско“ за л.а. „Шевролет CAPTIVA“,
peг. № ....., по който дължимата застрахователна премия е заплатена.
Твърди, че на 22.07.2024 г. е констатирал редица увреждания по
застрахования автомобил, за което при застрахователя е образувана щета №
......../26.07.2024 г., по която застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 250 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с който
оспорва иска. Оспорва щетите да са в причинна връзка с твърдяното
застрахователно събитие. Твърди, че установените увреждания по преден
капак, заден ляв панел и задна лява врата са били налице към момента на
оглед при сключване на полицата, поради което не дължи обезщетение за тях,
а по отношение на останалите щети е налице изключение от покритите
рискове по т.9.1.9 от Общите условия на застрахователя. Оспорва иска по
размер. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 12.06.2025 г. е допуснато по реда на
1
чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на иска до сумата 3 553, 20 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско “ от 11.09.2023 г. при клауза „Пълно каско“
за л.а. „Шевролет CAPTIVA“, peг. № ..... със срок на действие от 12.09.2023 г.
до 11.09.2024 г., както и че застрахованият е изплатил дължимата
застрахователна премия в пълен размер.
С уведомление за щета от 26.07.2024 г. застрахователят е уведомен, че на
22.07.2024 г. около 07:50 часа автомобилът е бил паркиран в ж.к. „Люлин“
срещу бл. 223, когато собственикът е установил увреждания по предни леви и
десни врати, задни леви и десни врати, предни леви и десни калници, задни
леви и десни калници, предна броня, таван, задна броня, преден капак, заден
капак, леви и десни колони на врати.
При застрахователя е образувана щета № ......../26.07.2024 г. Съставен е
опис-заключение по щета от 26.07.2024 г.
С писмо изх. № от 28.08.2024 г. застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
С писмо изх. № 01.10.2024 г. във връзка с искане за преразглеждане на
отказа застрахователят е отказал преразглеждане на отказа.
Според приетото по делото заключение на АТЕ, на 22.07.2024 г. около
07:50 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“ пред бл. 223 собственикът на л.а.
„Шевролет CAPTIVA“, peг. № ..... е установил, че по външните детайли на
автомобила са налице увреждания по лаково-бояджийското покритие.
Констатира се, че щетите в описа на застрахователя и отразените в
уведомление за щета могат да бъдат получени в паркирано състояние.
Стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 4 492, 80 лв. Съгласно протокол от 12.09.2022 г. за оглед на
автомобила, който предхожда твърдяното събитие, са били констатирани
увреждания по детайли – преден капак, предна лява врата и заден ляв калник.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че за тези три
детайла – преден капак, предна лява врата и заден ляв калник, които са били
увредени към момента на сключване на застрахователния договор, сумата за
възстановяване е 939, 60 лв., като стойността, необходима за отстраняване на
2
щетите по средни пазарни цени без тези детайли, възлиза на сумата 3 553, 20
лв., а по цени на алтернативни доставчици – 3 059, 40 лв.
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на
застрахователно покритие на сключения между страните договор по
имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният
автомобил е бил увреден.
Ответникът се позовава на клаузата на т.9.1.9 от Общите си условия,
според която изключение от покритите рискове представляват щети,
настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит
за измама или измама на застрахования, в т.ч. деклариране на обстоятелства от
застрахования или негов представител, различни от действително случилото
се и/или представи документ с невярно съдържание. От ангажираните по
делото доказателства не се установява да са се осъществили горепосочените
предпоставки, с оглед на което възражението се явява неоснователно.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална
обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със
стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към
датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на
отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна
сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от
чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите
застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към
момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да
компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с
които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на
вредите се съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по
средни пазарни цени и възлиза на сумата 3 553, 20 лв. Съобразно уточнението
на вещото лице, в тази сума не е включена стойността за отстраняване на
уврежданията по преден капак, предна лява врата и заден ляв калник, които са
били увредени към момента на сключване на застрахователния договор.
Определената от вещото лице пазарна стойност на ремонта от
алтернативни доставчици не отразява действителната пазарна стойност на
3
вредата, с оглед на което последната следва да се определи по средни пазарни
цени.
С оглед изложеното искът се явява изцяло основателен и като такъв –
следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1 242, 13 лв. разноски по делото.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 900 лв., което съдът намира за неоснователно, предвид вида и обема
на осъществената правна защита, броя на проведените ОСЗ, както и
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, който не се надвишава до степен,
обуславящ извод за прекомерност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на С. В. К., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ, сумата 3 553, 20
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско “ от 11.09.2023 г. за вреди по л.а. „Шевролет
CAPTIVA“, peг. № ....., във връзка с което е образувана щета №
......../26.07.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
05.03.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на С. В. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
1 242, 13 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4