№ 1439
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203720 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от
„ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, гр. София, р-н Младост, ул. „Павел Красов“ №35,
представлявано от изпълнителния си директор А. Е. Г., подадена чрез процесуален
представител- адв. Л. Ц., член на САК, срещу Наказателно постановление №66/
01.08.2023г. , издадено от Началник в ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-
МВР, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.51 от ЗЧРБ за нарушение
на чл.20, ал.1, т.1 , вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно,
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че делото е
подсъдно на Софийски районен съд, тъй като нарушението е извършено в
чужбина. В АУАН и НП не било посочено времето и мястото на извършване на
нарушението, поради което било допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи
се още, че не било допуснато административно нарушение, тъй като не е осъществено
преминаване на външни граници на ЕС, а само на вътрешни такива, с оглед
направлението на полета. В заключение се излагат аргументи за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
1
Въззивното дружество, редовно призовано чрез процесуален представител-адв.Ц.,
не се представлява по делото и не изразява становище по същото.
Наказващият орган – Началник в ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-
МВР не се явява не се представлява, но ангажира писмено становище по съществото
на делото чрез надлежно упълномощен юрисконсулт. В писменото становище са
развити подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП. Претендира се и
присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********* осъществява дейност като
въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република
България.
На 31.05.2023 г., около 16.12ч., на летище Варна пристигнал полет BUC 3208 на
Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД с направление от гр.Дюселдорф до
гр.Варна. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен
контрол от служители на ГПУ-Летище Варна. При проверка на пътника SALAM
ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., гражданин на Сирия той представил на граничните
власти обикновен паспорт на Сирия № N014703537, издаден на 13.06.2021 г. и валиден
до 12.12.2023 г., и
разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до 18.11.2021 г. При
физическата проверка на документа, било установено, че в паспорта на пътника
SALAM ALLAHAM няма положена валидна българска виза. На същия бил издаден
отказ за влизане в страната № 35/31.05.2023 г.
Поради установеното нарушение, на 01.06.23г., до управителя на авиокомпания
„Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД била изпратена покана за явяване за съставяне на акт,
която изпълнителния директор отказал да получи, което било описано докладна
записка, приложена по преписката.
Поради горното, на 28.06.2023 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, Д. К. на
длъжност КО при ГКПП Аерогара Варна съставила срещу „Юръпиън Еър Чартър“
ЕАД акт за установяване на административно нарушение № 66/28.06.2023 г., където от
фактическа страна описала, че около 16:12 часа на 31.05.2023 г. на ГКПП-Аерогара
Варна, при извършване на гранична проверка за влизане в Р България на пътниците ,
превозени с полет BUC 3208 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от
гр.Дюселдорф до гр.Варна било установено, че е бил превозен пътник без валидна виза
2
за влизане в Р България или валидно разрешително за пребиваване в България -
гражданин на Сирия SALAM ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., притежаващ
обикновен паспорт на Сирия № N014703537, издаден на 13.06.2021 г. и валиден до
12.12.2023г. и разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до
18.11.2021 г. В АУАН било посочено, че превозвачът не е установил наличието на
валидна виза или валидно разрешение за пребиваване , каквито се изискват за
пребиваване каквито се изискват за притежатели на обикновен паспорт на Сирия по
смисъла на Приложение №1 от Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от
14.11.2018г. и е извършил услугата превозвайки пътника по линията гр.Дюселдорф до
гр.Варна. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Екземпляр от акта е бил връчен на представляващия дружеството жалбоподател
срещу подпис на 13.07.2020 г., като последният е възразил срещу съставения АУАН. В
депозираното възражение било посочено, че нарушението е извършено в чужбина,
като извършеният полет от гр.Дюселдорф до гр.Варна се явява вътрешен.
Впоследствие, въз основа на описания акт, било издадено обжалваното НП, където
в текстовото описание на нарушението също се сочи, че превозвачът е превозил пътник
- гражданин на Сирия - SALAM ALLAHAM. роден на 30.03.1997 г. като не е установил
наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване , каквито се изискват за
гражданите на Сирия съгласно Приложение №1 от Регламент (ЕС) № 2018/1806 на ЕП
и Съвета от 14.11.2018г. и е извършил услугата. АНО е възприел и дадената от
актосъставителя правна квалификация на деянието – по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ, като наложил на въззивното дружество административно наказание от
вида на имуществената санкция.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, които като непротиворечиви и кореспондиращи по
между си се кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /връчено на 09.08.23г./, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
3
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началника на
ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР-Варна, съгласно заповед №
8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи..
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Действително в АУАН не фигурират адресите и ЕГН на свидетелите по акта, но
съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху
правото на защита на обвинения субект.
Издадените АУАН и НП са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. В случая правото на
защита не е нарушено по никакъв начин, включително и чрез непосочване на
доказателствата на които установяват и потвърждават изложеното в НП, което се
установява от съдържанието на жалбата срещу постановлението. Посочени са датата ,
мястото и обстоятелствата на извършването им, доказателствата които ги
потвърждават, конкретизирани са нарушените правни норми.
Административното нарушение е довършено на територията на Република България
/в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което съгласно чл. 4 от ЗАНН
приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните
норми на ЗЧРБ. Ето защо и настоящият състав прима, че е местно компетентен да
разгледа делото, като не споделя становището в жалбата, че нарушението е извършено
в чужбина.
Правилно е определена и датата на нарушението – 31.05.2023 г., когато е
осъществен процесният полет.
Още при съставянето на акта са описани съществените обективни елементи, които
са сред задължително предвидените във фактическия състав на нарушението по чл. 20,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В акта е посочено, че сирийският гражданка е превозен от възз.
дружество с полет от гр.Дюселдорф до
гр.Варна без да има положена в паспорта валидна виза или разрешение за
пребиваване, каквито се изисквали съгласно Приложение №1 от Регламент на ЕС
2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г., т.е. безспорно ясно е че пътникът не
отговаряла на условията за влизане в страната, а превозвачът не е изпълнил
задълженията си по чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ- текст вписан и в двата акта . Описанието
в АУАН обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви свои задължения
конкретно не е изпълнил в случая, както и по какви причини превозваният от
дружеството сирийски гражданин не отговаря на условията за влизане в Република
България - липса на положена в паспорта валидна виза или разрешение за пребиваване.
4
Действително, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ вменява в задължение на
превозвача, преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на
документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква.Тези случаи са
изрично упоменати в Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета
от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да
притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани
са освободени от това изискване и в частност в Приложение І, т.1, където Сирия
изрично е посочена сред държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки. В случая, цитираните норми
от Регламента са директно приложими, поради което превозвачът не е изпълнил
задължението си преди да извърши превозната услуга, да установи наличието на
редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за
пребиваване, каквато за пътника SALAM ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., сирийски
гражданин, се изисква на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с Регламент (ЕС)
2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година.
Следователно актосъставителят правилно е направил препратка към Регламент (ЕС)
2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година,
посочвайки нормативната разпоредба, съгласно която лицето, посочено в АУАН и НП,
е следвало да има валидна виза.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ съдържа изброяване на условията за
влизане или транзит през страната, и съответно е адресиран и въвежда задължения за
чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република
България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите,
въз основа на които е формулирано обвинението. Допуснатата неточност не може да се
приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното
производство.
По делото е приложено копие от международния паспорт на сирийския гражданин,
разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до 18.11.2021 г. и
списък на пътниците от полет BUC 3208 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“
ЕАД от 31.05.23г. с направление гр.Дюселдорф до гр.Варна. Освен това фактът, че
сирийският гражданин е бил на борда на процесния полет, респективно, че същият е
пътувал без валидна виза или разрешение за пребиваване не се оспорва от въззивното
дружество. Съдът намира за неоснователни възраженията свързани с твърденията,
че не е осъществено преминаване на външни граници, а само на вътрешни такива, с
оглед направлението на полета. В Регламент № 562/20006 г. и Регламент /ЕС/ №
399/2016 на ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на
движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, са дадени легални
определения на понятията "вътрешни граници" и "външни граници". В чл. 1 от
5
Регламент № 399 е посочено, че той предвижда премахването на граничен контрол на
лица, които пресичат вътрешните граници между държавите-членки на Съюза, и
едновременно установява привила за граничния контрол на лица, които пресичат
външните граници на държавите-членки на съюза. В този смисъл, видно и от самото
наименование Кодекс на шенгенските граници, вътрешни граници са тези между
държавите - членки включени в Шенгенското пространство, респективно външни са
границите на тези държави членки, които не са присъединени към държавите от
Шенгенското споразумение. Общоизвестен е факта, че за РБ все още не е налице
пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство. Поради това и
границите на страната са външни. В този смисъл полетът от гр. Дюселдорф, ФРГ до
гр.Варна, България, пресича външна граница на държава членка, поради което за
гражданите на трети страни се изисква наличие на виза или валидно разрешение за
пребиваване. В случая гражданинът на Сирия не е имал виза и при проверката на
граничния контрол е представил невалидно разрешение за пребиваване в Р. Германия,
доколкото е било с изтекъл срок. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ чужденец може да влезе
в Р. България ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване,
както и виза, когато такава се изисква. Съгласно т. 1 от Приложение № 1 към
Регламент /ЕС/ 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г.
за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато
преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това
изискване, гражданите на Сирия, какъвто безспорно е превозеният от дружеството-
жалбоподател пътник, трябва да притежават виза при преминаването на външните
граници на държавите членки. В чл. 8, ал. 2 пък е посочено, че не се изисква виза
когато това е предвидено в Реграмент/Е0/ № 539/2001 г. на Съвета, в други актове на
ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Р. България е страна или
в акт на Министерския съвет. В чл. 1, т. 1 от Регламент № 539 изрично е посочено, че
гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в приложение 1, където е
включена и Сирия, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници
на държавите-членки, като съгласно Регламент 2016/399 и Регламент № 562/2006 г.
могат да притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за
дългосрочно пребиваване. В случая пътникът от Сирия не е притежавал тези
документи, а за превозвача е съществувало задължението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата. Това задължение не е било изпълнено, с което е осъществен
състава на административното нарушение.
Отговорността на юридическите лица, каквато е тази на санкционираното
дружеството, е обективна, т.е. в случая не се изисква вина от страна на превозвача. Без
значение за отговорността е и обстоятелството, че преди да бъде допусната до борда на
въздухоплавателното средство, пътникът е преминал граничен контрол.
6
Бездействието на превозвача е укоримо, тъй като е довело до неспазване на
конкретно вменени задължения, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
След като въззивникът в качеството си на превозвач, преди да извърши услугата,
не е установил горните обстоятелства, то правилно е санкциониран на основание чл.51
от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба „Превозвач, който не изпълни задълженията си
по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв.
за всяко превозвано лице“. АНО е наложил санкция в минимален размер визиран в
горепосочената разпоредба- 2000 лева, така че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2
и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Принципно
налагането на административно наказание за конкретно нарушение не е самоцел на
закона, доколкото справедливо е предвидена възможност за приложение на нормата на
чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае нарушение свързано с изискването за
осъществяване на контрол от превозвача, респ. на реда, при който чужденците могат да
влизат на територията на Република България. Съдът намира, че с налагането на
предвидената в закона санкция би се постигнала и целта на самото административно
наказване – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите субекти
на административно наказателната отговорност. Поради това и разпоредбата на чл.28
от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
7
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ГПУ-Летище Варна при РДГП-
Аерогари, ГДГП-МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено
такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални
усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до
депозиране на писмено становище по делото. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
От въззивника, с жалбата не се претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №66/01.08.2023г., издадено от
Началник в ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което на
„ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, гр. София, р-н Младост, ул. „Павел Красов" №35,
представлявано от изпълнителния си директор А. Е. Г. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание
чл.51 от ЗЧРБ за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 , вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД,вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, гр. София, р-н Младост, ул. „Павел Красов"
№35, представлявано от изпълнителния си директор А. Е. Г. да заплати на ГПУ-
Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР сумата от 80 /осемдесет/ лева,
8
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9