№ 1433
гр. С, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110166119 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Ж. Ф. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Д, ул.“Л Г“ №,
чрез адв.Р., със съдебен адрес гр.С, бул.“Ц Б ІІІ“ №, партер, против „Е М“ ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М Д, ул.“Р П К“ №, за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми, за събирането на които е
образувано изп.дело № 20168750400854 по описа на ЧСИ З З, рег.№ от КЧСИ: сумата от
3438.62 лв. неолихвяема сума и 9944.05 лв. главница по договор за кредит, сключен между
ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който посленото е прехвърлило на „ОТП Ф Б“
ЕАД, а то от своя страна на ответника и за които е издаден на 23.07.2012 г. изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 1833/2012 г. по описа на РС-Х.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД на 23.07.2012 г. е
издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 1833/2012 г. по описа на РС-Х. Отбелязва се, че въз основа на
изп.лист през 2016 г. „ОТП Ф Б“ ЕАД е образувало изп.дело пред ЧСИ З З, рег.№ от КЧСИ
срещу ищеца и Г Ю Ш..
Сочи се, че по образуваното изп.делото не са извършвани същински изп.действия
спрямо ищцата, а единствено спрямо други длъжник Г Ю Ш.. Според ищцата, последното
изп.действие е от 12.04.2016 г., а именно наложена възбрана на недвижим имот на другия
длъжник.
С оглед на това се аргументира становище, че към момента на подаване на исковата
молба е изминал период от време по-дълъг от 5 години, в който кредиторът е бездействал и
вземанията му са погасени подавност.
По тези съображения ищците искат съдът да признае за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество присъдените ч.гр.д.№ 1833/2012 г. по описа на РС-Х,
вземания, като погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
от една страна поддържа становище, че предвид установяване на процесните вземания с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, приложима е разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, която предвижда 5-годишен давонстен срок.
От друга страна, по съществото на спора се сочи, че давността в изп.процес се
прекъсва моногкратно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
1
извършване на всяко изпълнително действие. Отбелязва се, че е достатъчно направено от
взискателя искане за прилагане на определен изп.способ, за да се прекъсне давността,
независимо дали той е реализиран от ЧСИ и дали чрез него е удовлетворен взискателя.
Ответникът твърди, че са извършвани изп.действия срещу ищеца през 2017 г., 2018 г., 2019
г. и 2020 г., т.е. че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана
висящността на изп.процес.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно ищецът се представлява от пълномощнк, който поддържа предявените
искове. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по съществото на спор.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност.
В тази насока следва да се отбележи, че вземанията за главница по договорите за
кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви – с
кратката 3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че настоящият съдия-докладчик въприема становището, че в случая не намира
приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане, присъдено в
заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като последици на
съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба – чл.234, ал.3 ГПК/ и който акт е
издаден в друго, различно от исковото производство, което няма характера на съдебен
процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в този смисъл решение № 141
от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
По делото не е спорно, че на 23.07.2012 г., по ч.гр.д.№ 1833/2012 г. по описа на РС-Х,
ІV състав, срещу ищеца и срещу Г Ю Ш., е издаден изпълнителен лист за солидарни
задължения към „Банка ДСК“ ЕАД за главница от 9944.05 лв. по договор за потребителски
кредит, за договорна лихва от 1961.46 лв. за периода от 28.02.2008 г. до 13.07.2012 г., за
наказателна лихва от 721.62 лв. за периода от 29.04.2011 г. до 13.07.2011 г., като са
присъдени и разноски по делото в размер на 755.54 лв.
По делото са налице доказателства за образувано от кредитора, въз основа на така
издадения изпълнителен лист, изп.дело № 854/2016 г. по описа на ЧСИ З З, рег.№ от КЧСИ.
Предвид обстоятелството, че се касае за вземания, присъдени със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, връчването на последната става от ЧСИ с изпратената до
длъжника покана за доброволно изпълнение /в тази насока е и текста на приложената на л.7
от делото ПДИ/. Моментът на връчване на заповедта е релевантен за определяне на фактите
и обстоятелствата, подлежащи на доказване в настоящето производство, доколкото
разпоредбата на чл.439 от ГПК предвиджда, че този иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Действително, в настоящата хипотеза съдебното дирене е
приключило към датата на издаване на заповедта от РС-Х, но в случая следва да се отчетат
особеностите на заповедното производство, които предоставят възможност на длъжника да
оспори вземането с възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.
2
С оглед на това, за оспорване на вземания, присъдени в заповедно производство,
съдебната практика приема, че е допустим иск по чл.424 от ГПК при предвидените в тази
разпоредба предпоставки, а именно когато той се основава на новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. След влизане в сила на заповедта, дължникът
може да се брани и с отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, но същият следва да е
основан само на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2
ГПК. /в този смисъл определение № 214/15.05.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1528/2018 г.
по описа на на ВКС, IV-то ГО, определение № 60818 от 15.12.2021 г., постановено по гр.д.№
2482/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК и др./.
Имайки предвид така цитираната съдебна практика и доколкото по делото не се
установи, а и не се твърди ищцата да е получила покана за доброволно изпълнение с
приложена заповед за незабавно изпълнение, респ. да е узнала за последната, преди
м.септември 2021 г. /точно в обратната насока са изложените данни на стр.1 и 2 от исковата
молба, абзац първи/, то следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила спрямо Ж. Ф. Ш.
през м.октомври 2021 г. и от този момент би могла да тече погасителна давност за
присъдените с нея вземания.
Отчитайки изминалия период от време от м.октомври 2021 г. до провеждане на
устните състезания пред първоинстанционния съд, съдът намира, че процесните вземания не
са погасени по давност и предявените в тази насока искове следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, за което
обаче не е направил искане, а и липсват данни за извършени от него разходи по делото. Ето
защо съдът не се произнася с решението си по разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. Ф. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Д, ул.“Л Г“ №,
за признаване за установено по отношение на „Е М“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр.С, ж.к.М Д, ул.“Р П К“ №, че ищеца не му дължи следните суми, за
събирането на които е образувано изп.дело № 20168750400854 по описа на ЧСИ З З, рег.№
от КЧСИ: сумата от 3438.62 лв. неолихвяема сума и 9944.05 лв. главница по договор за
кредит, сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който посленото е
прехвърлило на „ОТП Ф Б“ ЕАД, а то от своя страна на ответника и за които е издаден на
23.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1833/2012 г. по описа на РС-Х.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3