Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.05.2022 година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На девети май Две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Веселена Караславова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д.№5 по описа на съда за 2021год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело № 5/2021г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 260280/12.01.2021г., подадена от В.Г.Г., чрез пълномощника му адв. Я.Д.Д.-САК, против ЗАД “ДаллБогг Живот и Здраве“АД-гр.С.. Предявен е главен осъдителен иск за сума в размер на 35 000 лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- В.Г.Г., чрез пълномощника си адв.Я.Д.-САК твърди,че на 16.09.2020г. в гр.Хасково по ул.“Банска“ се движел лек автомобил марка „Л., модел „И.“ с рег.№ * **** **,управляван от Т.М.. В района до №70 на посочената улица, поради движение с несъобразена скорост ,Т.М. станал причина и реализирал ПТП,достигайки и блъскайки движещия се пред него лек автомобил марка „Т.“, модел“Х.“ с рег.№ ***** **,управляван от А.Г.А.. При това ПТП ищецът пострадал, тъй като бил пътник в товарния автомобил марка „Т.“.
За процесното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица №85, било образувано и ДП №1002/2020г. по описа на ОДМВР-Хасково, прокурорска преписка №1817/2020г. по описа на РП-Хасково.
Твърди, че вина за станалото ПТП имал водача на лекия автомобил марка „Л., модел „И.“ с рег.№ * **** ** - Т.М., който нарушил правилата за движение и по-конкретно чл.20 от ЗДвП. При станалото ПТП ищецът пострадал и се наложило постъпването му в „МБАЛ Хасково“ с разкъсно –контузна рана на дясна предмишница, невъзможна екстензия на пръстите, болка, оток и ограничени движения в областта на дясна ключица. След извършени прегледи и консултации му била поставена следната диагноза,а именно: разкъсно-контузна рана на дясна предмишница-10см.; разкъсване на екстензорната /разгъвателната/ мускулна група; счупване на дясна ключица.С оглед тежестта на получените травматични увреждания бил приет в болничното заведение за провеждане на оперативно лечение в спешен порядък.Извършени били шев на сухожилие и мека превръзка, поставена била гипсова имобилизация. В последствие бил освободен за домашно лечение. Получените увреждания му причинила болки и страдания,които били със значителен интензитет първия един месец, като общия възстановителен период продължавал и към настоящия момент.Изпитвал неудобства за посреща със собствени сили обикновените си битови потребности, изпитвал силни болки в покой, усилващи се и при най-леко движение.Тъй като преди инцидента водел активен начин на живот, последиците от ПТП довели до промяна в ежедневието му, ограничили социалната му ангажираност.Инцидентът се отразил и крайно негативно на емоционалното му състояние довело до тревожност, неспокойство и подтиснатост. Загубил съня си, изпитвал страх от силни звуци и автомобили. Изживял стрес и душевни страдания, които щели да го съпътстват до края на живота му.
Лекият автомобил марка „Л.,модел „И.“ с рег.№ * **** **,управляван от Т.М. имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,валидна от 23.02.2020. до 22.02.2021г. при ответното дружество.
Твърди,че сезирал ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение и била образувана щета №0801-004619/2020-02, по която бил уведомен от застрахователя ,че му е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв.,които били изплатени на 18.12.2020г. С молба от 07.01.2021г. изрично заявил на застрахователя,че не е съгласен с определения размер на обезщетението и приема извършеното плащане за частично.
Ищецът претендира от съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата в размер на 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,търпени в резултат на ПТП от
16.09.2020г. в гр.Хасково, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Л.,
модел „И.“ с рег.№ * **** **, по отношение на който е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД“ДаллБогг
Живот и Здраве“АД , със застрахователна полица със срок на действие от
23.02.2020г. до 22.02.2021г., ведно със законната лихва,считано от
18.12.2020г.-датата на извършеното плащане от застрахователя, до окончателното
изпълнение на задължението.Претендира и присъждане на направените по делото
разноски,в това число и за адвокатска защита и съдействие.
С подадената допълнителна искова молба се правят допълнителни уточнения относно мястото,където е пътувал ищеца-предна дясна седалка и обстоятелството, че същият е бил с поставен предпазен колан.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез пълномощника си, е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове и излага съображения за тяхната неоснователност .Счита,че с изплащане на сумата от 5 000лв. е обезщетил ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП.Счита, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.Оспорва твърденията на ищеца за вида на претърпените травми и тяхната продължителност.Оспорва твърдението,че процесното ПТП е дало отражение върху психиката на ищеца. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди,че същия е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника ,с който се поддържат направените възражения в първоначалния такъв.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена към 16.09.2020 г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“АД и собственика на МПС марка „Л., модел „И.“ с рег.№ * **** **, валидна от 23.02.2020. до 22.02.2021г.
Видно от Констативен протокол № 85 за ПТП с пострадали лица от 16.09.2020 г. на ОДМВР-Хасково, е че на посочената дата в гр.Хасково, на ул.“Банска“ при движението на лек автомобил марка „Л.“, модел „И.“, с рег.№ * **** **, в района на №70 е станало ПТП, при което посоченият автомобил блъска движещия се пред него автомобил марка „Т.“ ,модел „ „Х.“, с рег.№ * **** **, при което е пострадал ищецът В.Г.Г., който е бил пътник в този автомобил. В протокола е посочено също, че вина за станалото ПТП има водача на лекия автомобил „Л.“- Т.М.М., който управлявал МПС с несъобразена скорост.
За станалото ПТП е било образувано и ДП №1002/2020г. по описа на ОДМВР-Хасково,прокурорска преписка №1817/2020г. по описа на РП-Хасково.
Видно от приетото като доказателство в настоящето производство НОХД №1228/2021г. на РС-Хасково е, че воденото срещу Т.М.М. наказателно производство за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК,свързано с процесното ПТП,станало на 16.09.2020г. е прекратено на основание чл.250 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.7 от НПК.
От представената по делото история на заболяването, издадена от МБАЛ „Хасково“ АД се установява, че ищецът е постъпил на 17.09.2020г за лечение в ортопедията на посочената болница с диагноза: Разкъсно контузна рана на дясна предмишница; Разкъсване на екстензорната /разгъвателна/ мускулна група ; Счупване на дясна ключица, където пролежал до 19.09.2020г., когато е изписан .В болницата на ищеца са били извършени шевове на сухожилие и мека превръзка, поставена е гипсова имобилизация на десен горен крайник.
Видно от Експертно Решение № 0609 от 037 от 09.03.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ Хасково е ,че ищецът е със 75 % трайно намалена работоспособност с установено заболяване „Лека умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението изискващо внимание и лечение“.
От заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че ПТП на 16.09.2020г. е възникнало на ул.“Банска“, срещу частен имот №70, през нощта, при намалена видимост, сухо време.В участъка на ПТП платното за движение е разположено в посока запад- изток, с широчина 5,70м. ,двупосочно, без пътна маркировка. Пътната настилка е от едрозърнест асфалт, без повреди. Участъкът на ПТП е прав, със среден надлъжен наклон на изкачване в посока изток-4,5 %. От двата края платното за движение е с бордюри. Северно, непосредствено до бордюра е разположена метална телена ограда на имот №70. Южно от платното за движение, след бордюра се намира тротоар/банкет/ от почва,затревен,с широчина 1,50м. Южно от тротоара е разположен двор на учебно заведение. В началото на улицата, непосредствено след уширението при кръстовището, в дясно от платното за движение в посока запад-изток, са разположени един над друг, на общ пилон –пътен знак „В26“-„Забранено е движение със скорост по –висока от означената/ с означение 40/ и пътен знак „А19“ -„Деца“.
Мястото на удара между лек автомобил марка „Л.“, модел „И.“ с рег.№ * **** ** и товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег.№* **** ** е станало на около 27 м. западно от ориентира/ОР/ по дължина и на около 3,40м. до 3,80м. южно от Базовата линия/БЛ/-по ширина.Ударът е бил кос, при заден блъсък, при контакт на предна челна дясна част на лек автомобил „Л.“, със задна лява част на товарен автомобил „Т.“.
Скоростите на МПС ,участвали в ПТП са определени от вещото лице по метода „Теория на удара“. Скоростта на лекия автомобил марка „Л.“, модел „И.“ с рег.№ * **** ** непосредствено преди произшествието и в момента на удара с другия автомобил е била 57,9 км/ч, а скоростта на товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег.№* **** ** непосредствено преди произшествието и в момента на удара с другия автомобил е била 24,9 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Л.“ е имал техническата възможност да види предходния автомобил на осветеността от фаровете на автомобила, който управлява и да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране или изпреварване отляво, докато водачът на товарния автомобил „Т.“ е нямал такава техническа възможност, тъй като е бил предходен участник в движението.
Според експерта причина за настъпването на процесното ПТП е липсата или закъснялата реакция за аварийно спиране, или реакция за изпълнение на маневра „изпреварване“ отляво, от страна на водача на лекия автомобил марка „Л.“ при възприемане на предходния товарен автомобил марка „Т.“. Неразделна част от заключението е и скица на произшествието.
От заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е., което съдът възприема
като компетентно и безпристрастно дадено се установява,че при станалото на
16.09.2020г. ПТП ищецът В. Г. Г. е получил следните увреждания, а именно: Разкъсно контузна рана на дясната
предмишница. Разкъсване на разгъвачната
мускулна група на същата предмишница.Счупване на
дясната ключица. Описаните увреждания са причинени при действие на твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма на пътник на предна дясна
седалка на автомобил, при сблъсък с друг автомобил и последвало преобръщане на
автомобила на дясната му страна по начина, времето и при обстоятелствата
описани в предварителните сведения. Уврежданията са в причинна връзка с ПТП, като
е причинено трайно/ за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната
ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което
се дължи на разкъсването на разгъвачните мускули на
пръстите на ръката, ведно със счупване на едноименната ключица.Обичайният срок
за възстановяване според експерта е 3 месеца, като в случая ключицата е зараснала
с образуване на груб калус и тъп ъгъл издаден напред,
което нарушава обичайната конфигурация на раменната става и обяснява чувството
за болка и затруднено вдигане на тежести. По отношение на разкъсните
сухожилия движенията вече са възстановени. Изолираното разположение на травмите
вдясно и в частност счупване на дясната ключица говори в полза на това, че
пострадалият седейки на предната дясна седалка е бил с поставен обезопасителен колан .Независимо ,че не е ползвал
рехабилитация,оздравителния процес в острата му фаза е завършил в обичайните
рамки от около 3 месеца.
Ищецът ангажира по делото гласни доказателства –показанията на свидетелите А.Г.А. и В.В.Г..
Св. А. установява в показанията си начина, по който е било осъществено процесното ПТП. Сочи, че заедно с ищеца по делото, с неговия собствен товарен автомобил марка „Т.“ се връщали от работа, свързана с отглеждането на животни, когато почувствали силен удар от лявата страна на автомобила.Автомобилът се обърнал по инерция и се плъзгал около 6-7 метра по дясната си страна, докато не се ударил в бордюра.Свидетелят и ищецът се опитвали да излязат от колата, като ищецът бил с колан и се наложило свидетелят да му помогне да се откопчае, за да излезе от колата.Поради факта,че ищецът бил с колан ръката му се влачила по стъклото и поради това се наранила.Описва обстоятелствата при които се наложило ищецът да отиде до болницата ,за да го зашият/ръката му била разрязана/ и в последствие да го гипсират, поради счупване на ключицата. Посочва времето и мястото на катастрофата,какви пътни знаци били поставени ,какви са били пътните условия и пр.Установява,че товарния автомобил,който управлявал, на 50 м. преди кръстовището се движел в дясно, а другият лек автомобил ги ударил отляво, когато се били вече преустроили.Сочи,че в момента на ПТП е нямало други автомобили на пътя.
Свидетелката В.В.Г.,майка на ищеца, установява начина, по който разбрала за случилото се със сина й в процесната вечер на 16.09.2020г. Сочи,че разбрала, че синът й е в спешното отделение на болницата в гр.Хасково и при отиването си там успяла да види какви манипулации са му били правени във връзка с причинените от ПТП травми-голяма рана на ръката и счупена ключица.Раната на ръката се наложило да бъде почиствана, тъй като била пълна със стъкла и било много болезнено, поради което синът и търпял изключителна болка.Много го боляла и ключицата, като се наложило да бъде гипсирана за около 3-4 месеца. Дясната ръка била извън строя и с нея синът ѝ не можел да работи, а раздвижването продължило също около 3 месеца, бавно и постепенно, с упражнения в къщи.Около 3 месеца синът й не можел да се обслужва сам, тъй като ръката му била наранена, поради което тя го бръснела, къпела и подпомагала в обслужването и храненето.Свидетелката сочи,че за нея състоянието на синът й било стрес, тъй като той плачел и викал, а на моменти се чувствала безсилна да му помогне.Катастрофата се отразила зле на синът й, бил много стресиран, оглеждал се, притеснявал се като пресича улицата и не бил все още напълно възстановен.Сочи,че синът й страда от умствена изостаналост, пенсионер е по болест и има ТЕЛК решение с определена 75% нетрудоспособност.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Установен е, на база заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза,което съдът кредитира,като компетентно и безпристрастно дадено, механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие ,а именно: На 16.09.2020г, ,около 21,45 часа, в гр.Хасково, се е движил товарен автомобил марка „Т.“, модел“Х.“ с рег.№* **** **, управляван от А.Г.А. ***, в посока запад-изток към квартал „Бадема“, със скорост 24,9 км/ч. Движението се извършвало през тъмната част от денонощието, при намалена видимост, по сух, прав, асфалтов участък с надлъжен наклон/възходящ/, от платното за двупосочно движение. В участъка от пътя на ул.“Банска“, срещу частен имот №70, товарният автомобил е бил застигнат и ударен от лек автомобил марка „Л.“, модел „И.“ с рег.№ * **** **, управляван от Т.М.М. от с.Сираково, който се движел със скорост 57,9 км/ч. Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: на около 27м. западно от Ориентира/ОР/-по дължина и на около от 3,40м. до 3,80м. южно от Базовата линия/БЛ/-по широчина.Ударът между двата автомобила е бил кос, при заден сблъсък, при контакт на предна челна дясна част на лекия автомобил „Л.“ със задна лява част на товарния автомобил „Т.“ и е предизвикал и преобръщането на товарния автомобил. Причина за ПТП е липсата или закъсняла реакция за аварийно спиране, или реакция за изпълнение на маневра „изпреварване“ отляво от страна на водача на лек автомобил „Л.“ при възприемане на предходния товарен автомобил.Водача на същия този автомобил е нарушил и правилата за движение визирани в чл. 20, ал.1 и ал.2 пр.5 и пр.6 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояния да спрат пред всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ .В случая при разрешена скорост от 40 км/ч лекият автомобил марка „Л.“ се е движел със скорост 57,9 км/ч. Нарушавайки правилата за движение по пътищата и ставайки с това си поведение причина за ПТП, водача на лек автомобил марка „Л.“, модел „И.“ с рег.№ * **** **- Т.М.М. е причинил на ищеца следните увреждания,а именно: Разкъсно контузна рана на дясната предмишница. Разкъсване на разгъвачната мускулна група на същата предмишница. Счупване на дясната ключица, които са причинили на ищеца продължителни болки и страдания .Причинено е трайно затруднение/ за повече от 30 дни/ в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсването на разгъвачните мускули на пръстите на ръката , ведно със счупване на едноименната ключица.
За тези свои изводи съдът черпи данни от заключението на д-р Е. ,което кредитира като обосновано, всестранно и обективно изготвеното от експерта. Вещото лице сочи получените от ищеца увреждания и заключава, че същите са пряка последица от процесното ПТП.
Що се касае за неудобствата, търпени от ищеца в период повече от 3 месеца наложило чужди грижи, съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка В.В.Г.-майка на ищеца,ценени през призмата на чл. 172 от ГПК, които са изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което следва да се кредитират като непротиворечиви и еднопосочни , кореспондиращи с останалите събрани доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната достоверност, тъй като свидетелката е от най-близкия кръг на ищеца, който му е помагал през периода, в който същият е имал най-голяма нужда от грижи и обслужване и с най-голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период.
Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие /ПТП/, като липсват ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателства по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния довод, че такава липсвала.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на валидно сключена към 16.09.2020г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“АД и собственика на МПС марка „Л.,модел „И.“ с рег.№ * **** **, валидна от 23.02.2020. до 22.02.2021г.
Въз основана
на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от
застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от
наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в
сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни
последици. При така изложените дотук съображения, съдът намира предявения иск
за доказан по своето основаниe,
тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на
елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради
което ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от
ищеца вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебната автотехническа и на съдебно-медицинската експертизи, съдът констатира и определи претърпените от ищеца вреди,като взе предвид настъпилите последици,както във физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки младата възраст на ищеца и множеството болки и страдания, които е претърпял вследствие на причинените му тежки увреждания, продължителният възстановителен период. Съдът счита, че ищецът е търпял изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не без значение са и проведените множество медицински манипулации, невъзможността да се обслужва самостоятелно за продължителен период от време, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната промяна в начина на живот, невъзможността да се труди .При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази и характера на причинените физически увреждания-разкъсно контузна рана на дясната предмишница,разкъсване на разгъвачната мускулна група и счупване на дясната ключица,които в съвкупност са причинили трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК. В продължителния възстановителен период се е наложило ищецът да бъде с обездвижена дясна ръка за продължителен период от време-повече от 3 месеца, без възможност за самостоятелно обслужване и нужда от чужда помощ. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и конкретните икономически условия към правно релевантния момент-/16.09.2020г./,чийто обективен белег са и лимитите на застраховането,които са значително по-високи от търсеното от ищеца обезщетение
За неоснователно съдът намира възражението на ответното дружество с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, изразяващо се в твърдения, че ищецът е бил без предпазен колан. Доказателства по делото категорично оборват тезата за съпричиняване, тъй от заключението на назначената автотехническа експертиза и заключението на съдебно медицинскакта експертиза се установява по категоричен начин, ищецът е бил с предпазен колан и се е возил на предната дясна седалка на товарния автомобил. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел А.Г.А. очевидец на ПТП ,който е управлявал автомобила,в който ищеца е бил пътник , чиито показания съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят и от другите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца В.Г.Г., съдът кредитира заключението на съдебно медицинската експертиза, като компетентно и безпристрастно дадено и показанията на показанията на разпитаните свидетели и най –вече показанията на Свидетелката В.В.Г. ,която е майка на ищеца,част от най-близкия му семеен кръг и участвала във възстановяването ,продължило повече от 3 месеца.
Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на ищеца, като дори и да липсват данни за нарушение на психическото функциониране на ищеца, то безспорно от гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението, свързано със стрес при пресичане, оглеждане,притичване, вътрешно напрежение.
С оглед данните по делото така търпените от ищеца съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането, а и понасянето на това състояние от самия увреден, настоящия състав намира, че сумата в размер на 35 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от В.Г.Г. неимуществени вреди.При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и факта,че ответното застрахователно дружество е заплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на станалото на 16.09.2020г. ПТП, в размер на 5 000лв. ,поради което настоящият иск с правно основание чл.432 от КЗ следва да се уважи за сумата в размер на 30 000лв., като искът до пълния предявен размер от 35 000 лв. следва да се отхвърли като недоказан по размер. Така отмереното обезщетение съдът съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от КЗ.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.12.2020г. – датата извършеното плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. от застрахователното дружество, съдът намира,че именно от този момент следва да присъди тази лихва за забава, върху определеното обезщетение.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Ищецът В.Г.Г. е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 1 200 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и сумите в размер 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената автотехническа експертиза, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 1 600 лв.
Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /В.Г.Г., от една страна, а от друга – адв.Я.Д.Д./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Я.Д.Д., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 30 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 1 430 лв., която сума следва да се изплати на адв. Я.Д.Д.-САК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДллБогг Живот и Здраве“, АД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на В.Г.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** размер на 30 000 лв. ,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на ПТП от 16.09.2020г.,в град Хасково,виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Л.“, модел“И.“ с рег.№ * **** **, по отношение на който е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“АД, със застрахователна полица със срок на действие от 23.02.2020г. до 22.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2020г. до окончателното изплащане сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДллБогг Живот и Здраве“, АД , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1 600 лв., от които 1 200лв. държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове и 400лв. депозити за вещи лица, платени от бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДллБогг Живот и Здраве“, АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №1, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат Я.Д.Д., ЕГН ********** – адвокат при САК , с адрес на упражняване на дейността – гр. С., ул. „Алабин“ № 36, ет.2 сумата в размер на 1 430лв.– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: