Решение по дело №430/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 13
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20227200700430
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 13

гр.Русе, 13.01.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 430 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ вр. чл.27, ал.6 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на Община Бяла против решение № 01-0800/653#3 от 12.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по отношение на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и рехабилитация на част от IV-класен път VTR-1233 (№  IV-40964)  „Павел-Босилковци-Гара Бяла“ от общинската мрежа, от км 2+000 до км 12 + 000 с обща дължима 10000 м.“ и избран изпълнител „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ РА и Община Бяла, в размер на 1 291 449,09 лева без ДДС. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неспазване на изискванията за неговото мотивиране, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и поради липсата на допусната нередност, като фактическо основание за издаване на акта. По отношение на нарушението, свързано с твърдения за използване на незаконосъобразна методика за оценка на офертите се сочи, че цялата процедура по проведената обществена поръчка е била подложена, на основание чл.50, ал.2 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., на предварителна проверка и последващ контрол от страна на Разплащателната агенция. Поддържа, че при предварителната проверка от страна на РА са дадени конкретни указания за коригиране на предложената методика за оценка на офертите. Тези указания били изцяло съобразени и методиката била съответно изменена преди откриване на процедурата по обществената поръчка, по която за изпълнител бил избран „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с който бил сключен договор № Д-252/18.10.2018 г. Сочи, че след сключването на последния договор цялата документация по провеждането на процесната обществена поръчка била изпратена на РА за извършване на последващ контрол. След извършването му, с решение № 03-РД/4833 от 20.11.2018 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ съгласувал процедурата като законосъобразна. Възразява, че независимо от наличието на решението за нейното съгласуване, с оспореното решение за финансова корекция, без да изложи собствени доводи, а вместо това цитирайки дословно констатациите в годишния доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА BG 01 за финансовата 2020 г., административният орган е приел, че са допуснати описаните две нарушения, квалифицирани съответно по чл.70, ал.7 вр. чл.2, ал.2 от ЗОП и чл.107, т.2, б.“а“ от ЗОП, за които били определени финансови корекции в размер на 5 %, съответно на 25 % съгласно т.11, б.“б“ и т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). Поддържа, че в оспорения акт, в нарушение на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, респ. чл.50, ал.12 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., органът се задоволил да преповтори посочените констатации без да обсъди по същество възраженията на жалбоподателя във връзка с проведената от ДФ „Земеделие“ процедура по извършване на предварителна оценка и последващ контрол върху обществената поръчка, както и във връзка с подробно поддържаното възражение за приложение на изключението по т.14, изр.второ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. В жалбата се излагат подробни доводи и за материалната незаконосъобразност на акта, която се свързва с нарушение на последната разпоредба поради липсата на нередност. Жалбоподателят счита, че отстраненият от процедурата участник „Строймонтаж“ ЕАД не би бил определен за изпълнител дори и да беше допуснат до по-нататъшно участие в процедурата, тъй като той не отговаря на множество от поставените от него, като възложител, изисквания – не е предложил гаранционни срокове за планираните за изграждане и ремонт малки съоръжения (ремонт на съществуващите и изграждане на новопроектирани водостоци), както и поради наличието на множество несъответствия и противоречия в офертата на посочения участник. По тези и по останалите подробно изложени съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение за определяне на финансова корекция. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба – становище с вх.№ 4914/07.12.2022 г., в което счита жалбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Видно от представеното по преписката (л.22) известие за доставяне, оспореният административен акт, изпратен с уведомително писмо с изх.№ 01-800/653#4 от 12.08.2022 г., бил връчен на жалбоподателя на 17.08.2022 г. Жалбата срещу този акт е подадена чрез административния орган като е регистрирана с вх.№ 01-8000/653#5 от 31.08.2022 г. В датата на регистриране на жалбата е налице извършена поправка, вероятно от служители в администрацията на ДФ „Земеделие“. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, обаче изрично се сочи, че се изпраща и „жалба от Община Бяла с вх.№ 01-8000/653#5 от 31.08.2022 г. – оригинал“. Самата жалба е подписана от кмета на общината с КЕП, за чиято валидност съдът извърши служебна проверка въз основа на представените писмени доказателства. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Според разпоредбата на чл.20а, ал.5, пр.второ от ЗПЗП, в относимата й част и в приложимата нейна редакция, изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

В разглеждания случай безвъзмездната финансова помощ е предоставена по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г., т.е. по мярка, предвидена в чл.20 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Доколкото същата не е сред изрично посочените в чл.9б, т.1 от ЗПЗП, то съгласно чл.9б, т.2 от същия закон производството пред Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провежда посредством ИСУН по реда и при условията на ЗУСЕФСУ. Поради това и съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява именно с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

На съда е служебно известно, че с решение по т.14.2 от протокол № 189/02.03.2022 г. Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ е назначил за изпълнителен директор на фонда Николай Генчев Каварджиклиев, т.е. длъжностното лице, издало оспореното решение. Последният е освободен от тази длъжност на 19.08.2022 г., с решение по  протокол № 197 от заседанието на УС на ДФЗ, проведено на същата дата. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.20а, ал.5, пр.второ от ЗПЗП, чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.50, ал.8 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.

Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма - чл.59, ал.2 от АПК вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и от формална страна отговаря на изискванията за посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В производството по неговото издаване обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. предвижда, че Разплащателната агенция осъществява предварителна проверка и последващ контрол върху обществени поръчки съгласно утвърдени от изпълнителния директор на РА указания за предварителни проверки и последващ контрол. Указанията се публикуват в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 34, ал. 1, на електронната страница на РА [1]. Според чл.50, ал.3, изр.първо от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. тези указания са задължителни за ползвателя на помощта. Така, според т.2.3.5 „Подробно описание на критериите за възлагане на поръчките“ от Указанията, начинът за определяне на оценката по всеки показател, посочен в методиката за комплексната оценка, съгласно чл.70, ал. 7 от ЗОП, трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите – тоест, показателите за оценка да са от такова естество, че да позволяват обективна съпоставка между офертите на всички участници. В Указанията е посочено също, че при критерий „оптимално съотношение качество/цена” не трябва да не се допускат неясни и субективни показатели в методиката за оценка, създаващи риск от допускане на субективизъм при работата на комисията за оценка и класиране на участниците, което би могло да доведе до избор на изпълнител, който не е представил икономически най-изгодната оферта. Именно за нарушение на тези изисквания, квалифицирани като нарушение на чл.70, ал.7 вр. чл.2, ал.2 от ЗОП,  е наложена финансова корекция в размер на 5 %.

Според чл.50, ал.4 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. предварителната проверка се осъществява от РА въз основа на изискванията, заложени в Указанията, преди стартирането на обществената поръчка. С писмо изх.№ 71-00-9/21.11.2017 г. жалбоподателят е изпратил до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за съгласуване списък на планираните, в процес на провеждане и проведени обществени поръчки и описателните документи с приложени към тях проекти на технически спецификации. С уведомително писмо с изх.№ 02-0800/2287 от 08.02.2018 г. на ДФ „Земеделие“, респ. вх.№ 04-00-38 от 14.02.2018 г. на Община Бяла, този орган, след проверка за съответствие на процесната обществена поръчка с изискванията, посочени в Указанията, е дал следната препоръка: „В представената методика за оценка, по показател „Качество на техническо предложение“ (КТП), който е разделен на два подпоказателя: „Технологична последователност и срокове за изпълнение“ (П1) и „Организация за изпълнение на поръчката“ (П2), е предвидена скала за оценка със следните точки – 3,2 и 1 преди прилагане на формулата за изчисление. При анализ на оценката, която би се получила след прилагане на всяка стъпка, в заложената формула се получава голям точков диапазон, при който практически става невъзможно да се избере изпълнител, предлагащ оптимално съотношение качество-цена. ДФ „Земеделие“ препоръчва скалата за оценка и/или формулата за изчисление по посочения показател да се променят, като след изчисление разликата между минималната и максималната оценка по него да не надвишава 20 точки“. Дадените препоръки са изцяло съобразени от възложителя, в лицето на жалбоподателя, като с решение № 03-РД/4833 от 20.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.50, ал.7 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., след осъществения последващ контрол за спазване на процедурите за определяне на изпълнител обществената поръчка е съгласувана. В заключителната част на това решение е отбелязано следното:“Настоящото решение за съгласуване на проведената обществена поръчка може да бъде преразгледано и да бъде наложена финансова корекция, в случай че от компетентните контролни, одитни или сертифициращи органи бъдат установени нарушения при възлагането и изпълнението на обществената поръчка и на договора по проекта“.

По делото липсват представени доказателства преди издаване на оспореното решение за определяне на финансова корекция ответникът по жалбата да е провел производство по „преразглеждане“ на решение № 03-РД/4833 от 20.11.2018 г. В съдебната практика (вж. решение № 9285/24.08.2021 г. по адм.д. № 5049/2021 г. на ВАС, VІІ отд.) се приема, че при обективиран извод за липса на нарушение на приложимото право не е налице нередност и органът не определя финансова корекция. Приема се, че така изразената воля съставлява индивидуален административен акт, в частта относно приетото от органа досежно липсата на нередност за нарушение с посочената правна квалификация и фактическа обстановка. Тъй като този акт е благоприятен за бенефициента, доколкото е влязъл в сила, за да бъде издадено решение за определяне на финансова корекция за същите обстоятелства, ако бъде счетено, че те все пак представляват нередност, е необходимо този облагоприятстващ акт да бъде отменен по реда на чл.99 от АПК.

Така е и в случая. Решение № 03-РД/4833 от 20.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което, на основание чл.50, ал.7 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., процесната обществена поръчка е съгласувана, представлява облагоприятстващ индивидуален административен акт, чиито материалноправни последици се изразяват във възникването на правото за жалбоподателя да получи плащане на финансовата помощ, за която е кандидатствал. Това следва пряко от текста на чл.50, ал.8 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., според който текст последващият контрол се осъществява преди извършване на плащане от РА. В случай че се констатират нарушения при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, РА може да наложи финансови корекции, да откаже изплащането на безвъзмездната помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ за разходите, направени в резултат на процедурата, проведена незаконосъобразно. В този смисъл е и административната практика на органа – когато при извършването на последващия контрол се открият нередности се издава решение, чиято разпоредителна част включва както отказ от съгласуване (пълно или частично) на обществената поръчка, така и определяне на финансова корекция. Поради това, при формирания в резултат на процедурата по предварителната проверка и последващия контрол извод за законосъобразност на проведената от жалбоподателя процедура по обществена поръчка, намерил израз в решение № 03-РД/4833 от 20.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, същият орган, преди налагането на финансовата корекция, е следвало да проведе производство по възобновяване на производството по издаване на това решение и да отмени същото, като процесуална предпоставка за издаване на последващ акт с противоположно значение – на решение за налагане на финансова корекция. Както се сочи и в цитираното решение на ВАС, приемането, че органът, във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, може, без да спазва изискванията на закона, да игнорира правните последици от собствените си издадени актове и във всеки един момент в рамките на давностния срок да променя становището си по спазването от бенефициентите на приложимото право, би довело до нарушаване на принципа на правовата държава. Законът е създал правна възможност на органа да отмени собствения си акт, но тъй като става въпрос за преодоляване на законната и на изпълнителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт законът е създал нарочно производство като гаранция за спазване на правата на адресата на акта.

На следващо място, допуснати са и съществени нарушения на изискването за мотивиране на административния акт. В мотивите към решението за финансова корекция дословно са преповторени констатациите от годишния доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР за финансовата 2020 г. Изрично е посочено, че производството е открито във връзка с посочения годишен доклад.

Следва да се има предвид, че единствено ръководителите на управляващите органи, в случая изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, могат да определят финансови корекции с мотивирано писмено решение. Годишният доклад за сертифициране на финансовия отчет на ДФЗ – РА не се явява акт в хода на процедурата по определяне на финансова корекция. Сертифициращият орган няма функции/правомощия в рамките на производството по нейното определяне. Изготвеният доклад има само сигнална функция за ръководителя на управляващия орган, който следва да реализира в пълнота процедурата по определяне на финансова корекция, която изключва формалното препращане към констатациите в доклада. Проверката по констатиране на нередности, представляващи основания за определяне на финансова корекция, следва да се осъществи от ръководителя на УО, който следва да даде възможност на бенефициера да се запознае с констатациите от неговата проверка, и да определи финансова корекция с мотивиран писмен акт едва след като обсъди възраженията на бенефициента (вж. решение № 9976 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2018 г., VII о., решение № 5928 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2019 г., VII о., решение № 10359 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2019 г., VII о. и др.)

В случая посочените изисквания не са спазени. В нарушение на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, респ. чл.50, ал.12 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., ответникът по жалбата не е обсъдил подробните възражения на жалбоподателя, депозирани пред него с вх.№ 01-800/653 от 07.04.2022 г. Извършеното от органа „обсъждане“ се свежда единствено до дословното преповтаряне на съдържанието на възраженията в мотивите на решението за финансова корекция и посочване, че ДФ „Земеделие“ не приема същите за основателни като следва отново дословно преповтаряне на изводите на сертифициращия орган от годишния доклад за финансовата 2020 г. Липсват формирани самостоятелни изводи на органа по възраженията на жалбоподателя, които се поддържат и в жалбата му пред съда и на които отговор е даден в настоящото съдебно решение.

На следващо място, решението противоречи и на материалния закон. Според т.14, изр.второ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, не е налице нередност, ако възложителят докаже, че отстраненият кандидат или участник не би бил определен за изпълнител, т.е. нарушението няма финансово влияние и не се определя финансова корекция. Както основателно сочи жалбоподателят, предметът на обществената поръчка включва и изграждането на малки съоръжения, включително направата на единадесет нови тръбни водостока Ф100 и на правоъгълен водосток 2х2 м., респ. ремонта на съществуващите 10 правоъгълни водостока с ширина 0,80 м. чрез почистване на съоръженията, изграждане на нови крила (казанчета) при втока и частични ремонтни дейности по крилата на оттока. В техническата спецификация е изрично посочено, че предметът на обществената поръчка включва и гаранционното поддържане на строежа, включващо отстраняване на проявени дефекти през гаранционните срокове, определени с договора за възлагане на обществената поръчка. В раздел II, т.1.5 от нея се казва, че при изпълнение на строителството следва да се спазват изискванията на изброените нормативни актове, които поставят изисквания към СМР, между които е и Наредба № 2 от 31.07.2003 г.

Съгласно легалната дефиниция на т.3, § 1 от ДР на ЗП водостоците са пътни съоръжения и като такива те представляват, според чл.5, ал.1, т.2 от същия закон, основен елемент от пътищата (пътната инфраструктура). Поради това за тях са приложими и минималните гаранционни срокове по чл.20, ал.4, т.9 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, в приложимата редакция на текста, според която за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици (мостове, тунели и др.) при ново строителство този срок е 10 години, а  при основен ремонт и рехабилитация - 4 години. Видно от т.2 „Гаранционни срокове за изпълнените строително-монтажни работи“ на предложението за изпълнение на поръчката, представляващо Приложение № 3, на отстранения участник „Строймонтаж“ ЕАД, гр.Разград, последният е предложил гаранционни срокове само по т.7 (телекомуникационен колектор) и т.8 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. (очевидно участникът е имал предвид чл.20, ал.4, т.7 и т.8 от посочената наредба, в приложимата редакция на разпоредбата), без да предложи гаранционни срокове и за пътните съоръжения (водостоците), чиято минимална продължителност, както беше посочено, е 10 години за планираните за изграждане нови такива, респ. 4 години за основния ремонт на съществуващите съоръжения. Непредлагането на гаранционни срокове за изпълнените строително-монтажни работи, включени в предмета на обществената поръчка, а именно ремонт на съществуващите и изграждане на новопроектираните водостоци, при съществуващо задължение за това, представлява самостоятелно основание, независимо от другите констатирани несъответствия в офертата на „Строймонтаж“ ЕАД, този участник да бъде отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. Според чл.107, т.2, б.“а“ от ЗОП, в приложимата редакция на текста, освен на основанията по чл. 54 и 55, възложителят отстранява и участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Щом посоченият участник така или иначе би бил отстранен от участие в процедурата на друго основание и поради това не би бил избран за изпълнител, то следва да се приеме, че в случая е доказано изключението по т.14, изр.второ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Констатираното в оспорения акт неправилно отстраняване на посочения участник няма финансово влияние, поради което нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като основание за определяне на финансова корекция в размер на 25 %, не е налице. Както беше посочено по-горе, липсва основание за налагане на финансова корекция и в размер на 5 % за нарушение на чл.70, ал.7 вр. чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като използваната от жалбоподателя, като възложител, методика за оценка на офертите е изцяло съобразена с дадените от ответника по жалбата препоръки при осъществяване на предварителната проверка, а издаденият при последващия контрол облагоприятстващ административен акт не е бил отменен по реда на възобновяването съгласно чл.99 и сл. от АПК. Поради това съдът намира, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен – издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 3700 лева, от които 1700 лева – държавна такса и 2000 лева –адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по банковата сметка на адв. Е.К. *** са представени надлежни банкови документи (извлечение по сметка в „KBC Банк“ на л.206 от делото) съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Договорът за правна помощ е сключен на 30.11.2022 г., т.е. при действието на последното изменение, с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.7 от същата наредба, при материален интерес от 1291449,09 лева без ДДС, минималното адвокатско възнаграждение по делото би било в размер на 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв., т.е. в размер на 44021,74 лева. За процесуално представителство и защита в производството по делото жалбоподателят е заплатил далеч по-ниска сума от 2000 лева, което обосновава извод за неоснователност на възражението. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Бяла, представлявана от кмета Димитър Крумов Славов, решение № 01-0800/653#3 от 12.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по отношение на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и рехабилитация на част от IV-класен път VTR-1233 (№  IV-40964)  „Павел-Босилковци-Гара Бяла“ от общинската мрежа, от км 2+000 до км 12 + 000 с обща дължима 10000 м.“ и избран изпълнител „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с ЕИК *********, по договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ РА и Община Бяла, в размер на 1 291 449,09 лева без ДДС.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, представляван от изпълнителния директор Г. Т., да заплати на Община Бяла, представлявана от кмета Димитър Крумов Славов, сумата от 3700 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 СЪДИЯ:



[1] Указания за предварителни проверки и последващ контрол във връзка с провеждане на обществени поръчки по проекти, финансирани от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., налични на интернет страницата на ДФЗ:

https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/control-na-op/