Р Е Ш Е Н И Е
№……………../30.01.2020г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 15499
по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 436 и сл. ГПК,
във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу постановление от 24.10.2019г на ЧСИ М.Б.№ 838 постановен по изп.д. №
20198380404962, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на
взискателя по изпълнителното делото до размера на сумата от 200,00 лева.
Жалбоподателят
счита, че възнаграждението на взискателя следва да бъде определено в минималния
размер на сумата от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г., предвид погасяването на дълга в срока за доброволно изпълнение. Евентуално
е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира
разноски.
Взискателят оспорва
жалбата и твърдението, че дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение.
На
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител мотивира
действията си.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, в които случи те са за сметка на взискателя. В случая не
са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за
разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията
предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
Задължението не е
погасено и в срока за доброволно изпълнение, тъй като такива доказателства не
са представени по изпълнителното дело, не се представят и с жалбата. При това
положение на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на
изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а и за извършване на процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричните вземания съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. Минималният размер на възнаграждението определен по
посочения в Наредбата начин възлиза на сумата от 230,00 лева без ДДС или 276,00
лева с ДДС. Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на
350,00 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие, на
който изрично е придаден вид на разписка. Възнаграждението не е прекомерно с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, тъй като е уговорено и
платено такова в размер към минималния съгласно Наредбата. Следва да се посочи, че взискателят няма
задължение да уговаря възнаграждение в минимален съгласно наредбата размер, още
повече, че към днешна дата дългът не е погасен, т.е. тепърва ще бъдат
предприемани изпълнителни действия за принудителното му изпълнение.
С оглед изложеното
жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При този
изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу постановление от 24.10.2019г на ЧСИ М.Б.№ 838 постановен по изп.д. №
20198380404962, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на
взискателя по изпълнителното делото до размера на сумата от 200,00 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.