№ 52
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204577 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Булфлекс“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03-014241/25.08.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Оспорва наличието на административно нарушение, като
се позовава на разпоредбата на чл.326, ал.2 от Кодекса на труда,
предоставяща възможност на страните по трудово правоотношение да
уговорят по-дълъг срок на предизвестие- до три месеца. Привежда и доводи
за маловажност на случая. Сочи, че трудовото правоотношение е било
прекратено на различно основание и следователно за работника не са
произлезли вредни последици от деянието. Намира, че са налице основания
за приложимост на нормата на чл.415в от КТ, като твърди, че нарушението е
било отстранено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление или да измени същото, като приложи
разпоредбата на чл.415в от КТ. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.Р.Ж. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените
1
в нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е с предмет на
дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“. На 17.06.2021г. между
дружеството и лицето М. О. Ш. бил сключен допълнителен трудов договор на
основание чл.111 от КТ, по силата на който служителката приела да
изпълнява длъжността „администратор хотел“. С договора бил уговорен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на
30 дни, еднакъв за двете страни.
На 14.07.2021г. била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство от страна на дружеството от свидетелите Р. МЛ. Б. и Р. Н.
П.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Проверяващите счели, че с
уговарянето на посоченият срок за предизвестие е нарушена нормата на
чл.334, ал.1 от КТ. Във връзка с тези констатации на 16.08.2021г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното
дружество за това, че като работодател при сключване на договор за
допълнителен труд е договорило срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на 30 дни, вместо в размер на 15 дни.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 25.08.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
санкционираното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на
чл.334, ал.1 от Кодекса на труда.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Р.
МЛ. Б. и Р. Н. П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено занчение
за изясняването на делото са приложеният Трудов договор
№21293/17.06.2021г., протокол за извършена проверка и др., които подкрепят
показанията на свидетелите и позволяват изложената фактическа обстановка,
която по начало не се оспорва от жалбоподателя, да бъде счетена за изяснена
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед №
0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.334, ал.1 от Кодекса на труда, според който освен в
предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд
3
(чл. 110, 111 и 114, ал. 1) и трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 може да бъде
прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие
от 15 дни. Правната природа на посочената разпоредба е обсъдена в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 169 от 6.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 427/2015 г., III г. о., ГК, в което се посочва, че: „С чл.334,
ал.1 от КТ е въведено едно специфично и допълнително основание за
прекратяването на договорите за допълнителен труд- с предизвестие от 15
дни, като всяка една от страните може да го използва във всеки момент,
когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този
случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от
работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя
към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това
изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото
правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в
случая намира приложение“. След като според ВКС в тези случаи е
приложима нормата на чл.326, ал.1 от КТ, то приложение следва да намерят и
общите правила на втората алинея на тази разпоредба, доколкото чл.334, ал.1
от КТ не предвижда специални такива. В чл.326, ал.2 от КТ е въведена
възможност на страните по трудово правоотношение да уговорят по-дълъг
срок на предизвестие от нормативно установения при безсрочни трудови
договори. Съдът намира, че нормата на чл.334, ал.1 от КТ въвежда специален
по-кратък минимален срок на предизвестие при договорите за допълнителен
труд, но не изключва възможността страните да уговорят друго, предоставена
им по силата на чл.326, ал.2 от КТ. Това становище се споделя и в практиката
на съдилищата- в Решение № 260514 от 4.09.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 1137/2020 г. се посочва, че споразумението, с което е уговорен по-дълъг
срок на предизвестие, е резултат от насрещни съвпадащи изявления на
страните относно възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото
правоотношение. Сочи се, че разпоредбата на чл.334, ал.1 от КТ потвърждава
приложимостта на общите основания за прекратяване на трудовия договор
към договора за допълнителен труд, съответно на неговите особености, и
въвежда специфично за този вид договори основание- прекратяване с
предизвестие от 15 дни, изчисляван по календарни дни. В решението се
приема изрично, че: „Аналогично с чл. 326, ал. 2 КТ продължителността на
предизвестието установява задължителен минимален срок, след изтичането
4
на който договорът се прекратява. Допустимо е споразумение за по-голям
срок, но не повече от максималния предвиден при прекратяване на основно
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, който е обуславящ за
договора за допълнителен труд“. Настоящият състав споделя това становище
и също счита за допустимо уговарянето на по-дълъг срок на предизвестие и
при трудовите договори за допълнителен труд. Нарушение на императивно
правило би било налице при уговаряне на по-кратък срок за предизвестие от
нормативно установения, каквато възможност не е предвидена в КТ.
Уговарянето между страните на по-дълъг срок обаче е допустимо от
трудовото законодателство като израз на свободата на договаряне на по-
благоприятни условия на предвидените в Кодекса. Не би могло да се приеме,
че с това са накърнени правата и интересите на работника, доколкото срокът
е уговорен в полза и на двете страни.
Предвид изложеното съдът намира, че описаното в НП деяние не
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй
като не е противоправно и следователно не нарушава установения ред на
държавното управление. По изложените съображения атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Булфлекс“ ЕООД следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 540,00 лв. за процесуално представителство с
включен ДДС (450 лева без включен ДДС). В случая уговореното
възнаграждение е в размер малко над минимума, определен по реда на чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде заплатено изцяло,
ведно със съответния ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 03-014241/25.08.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Булфлекс“
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на
5
„Булфлекс“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 540,00 лева /петстотин и
четиридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6