Р E Ш Е Н И Е
град София, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 5512 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл. 258
и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 188358
от 09.08.2019 г., постановено по гр. дело № 11045 по описа за 2019 г.,
Софийският районен съд, III ГО, 117-ти
състав, е изменил, на основание чл.
150 от Семейния кодекс (СК),
издръжката, определена по гр. дело № 45154/2014 г. по описа на СРС, 80-ти състав,
като е осъдил
М.Т.Н., ЕГН **********, да
заплаща на детето му Р.М.Н., родена
на *** г., чрез нейната майка и законен представител С.В.Д. (Н.), ЕГН **********,
месечна издръжка от 220.00 лева, считано от 22.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава, и е отхвърлил иска за горницата (от 220.00 лева до претендираната издръжка в размер на
250.00 лева). Допуснал е предварително
изпълнение - чл. 242 ГПК. Осъдил е
М.Н. да заплати на
СРС държавна такса от 187.20 лева,
а на
С.Д. – 188.00 лева разноски.
Ответникът М.Т.Н. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен от Решението и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 5142286
от 28.08.2019 г. (датата на пощенското клеймо), в частта над
сумата от 160.00 лева до присъдената издръжка от 220.00 лева.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт бил неправилен, необоснован
и незаконосъобразен в обжалваната част. Сочи, че размерът на определената
издръжка бил прекомерно завишен спрямо предходната такава при положение, че не
е изминал толкова дълъг период от определяне на първоначалната издръжка. През
този период нуждите на детето не нараснали до такава степен, нито са нараснали
възможностите на родителя да отделя средства за така постановената издръжка. Съобразно
изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постанови Решение, с което предявеният иск за издръжка
да бъде уважен в размер на 160.00 лева месечно на детето Р.. Въззивникът поддържа
жалбата в съдебното заседание в настоящата инстанция, чрез пълномощника му. Въззивникът
претендира съдебни и деловодни разноски в настоящата инстанция.
Ищцата Р.М.Н. (въззиваема страна в настоящото производство), действаща
чрез нейната майка и законен представител С.В. Д.е подала отговор на въззивната жалба, с който е
оспорила същата като неоснователна
по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
първоинстанционно Решение. Поддържа оспорването на жалбата с писмена молба,
чрез пълномощника си. Не претендира разноски в настоящата инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени
доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от въззивната жалба предмет на спора, намира следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският
районен съд е посочил, че ищцата е на 8 години и ответникът е нейн баща, като
през 2014 г. е било утвърдено от съда споразумение, с което бащата приел да
заплаща на детето му месечна издръжка от 90.00 лева. Към онзи момент доходите
на родителите не били установени. Съдът е обосновал, че детето има сериозен
здравословен проблем (писмени
доказателства на л. 12 и следващите от първ. дело – епикризи, с окончателна
диогноза “тумор на мозъка в централна зона в ляво – глиом“). Първоинстанционният съд е приел, че понастоящем ответникът
получава заплата от 1 600.00 лева, а другото му дете е навършило
пълнолетие в хода на делото (писмени
доказателства на л. 40 и следващите от първ. дело – удостоверение за брутен
доход от 13.06.2019 г. на М.Н. и решение от 26.04.2004 г. на СРС относно
развода на майката на ищцата и ответника). Майката на ищцата е собственик на ЕООД (справка от Търговския регистър) и се осигурява за суми под средния доход за страната,
като същата изплаща потребителски и ипотечен кредит (справка от НОИ за деклариран осигурителен доход на
майката на ищцата и на ответника, справка по ипотечен кредит и договор за
потребителски кредит). Впрочем, тези обстоятелства не
са били спорни по делото.
При тези данни и обстоятелства и съобразно относимата
доказателствена съвкупност по делото първоинстанционният съд е мотивирал, че
искът е основателен и частично доказан по размер. Първоинстанционният съд е
определил цялостната необходима месечна издръжка на малолетната ищца на сумата
около 400.00 лева, като е обосновал, че в цялостната издръжка ответникът следва
да участва с по - голяма сума, поради неговата необремененост с
непосредствените грижи за детето и с оглед възможностите му.
Въззивният съд споделя така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз
основа на доказателствената
съвкупност по делото. Освен това първостепенният съд е събрал всички допустими и относими
доказателства и е изяснил делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на
основание чл. 272 ГПК.
Доказателствената
съвкупност в първата инстанция се допълва от ангажираните във въззивната
инстанция писмени доказателства относно актуалните доходи на въззивника и на
майката на въззиваемата. Установи се от приетото удостоверение за брутен доход
от 11.05.2021 г. на М.Т.Н., че за периода м. май 2020 г. – м. април 2021 г.
същият е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на
1 685.00 лева. Установи се от приетото удостоверение от 18.05.2021 г.
относно С.В.Д., че същата е получавала за периода м. май 2020 г. – м. април
2021 г. средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 926.82 лева.
Други допустими и относими доказателства не са ангажирани в настоящата
инстанция.
При тази фактическа
установеност, въззивният съд не споделя изложените от въззивника доводи
срещу размера на постановената издръжка. Въззивният съд не възприема
тезата на въззивника, че нуждите на детето не са нараснали в такава степен,
нито възможностите на бащата да отделя средства за издръжката са нараснали в
такава пропорция. В тази връзка въззивният съд се основава на разпоредбите на чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК относно предвидената възможност за
промяна на постановена издръжка при изменение на обстоятелствата (наличие на трайно съществено изменение на нуждите на
издържания и/или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице), поради което следва да се приеме в конкретния
случай, че от постановяване на първоначалната издръжка на
въззиваемата – ищца от 90.00 лева към момента е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. От своя страна, размерът на издръжката следва да се определи като се
съобразят възможностите на дължащия родител, но и нуждите
на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му потребности, като следва да се съобрази,
че издръжката не следва да стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. В тази връзка, нуждите на детето следва да се определят
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в страната, както и всички
особености на конкретния случай (в случая сериозният
здравословен проблем на въззиваемата и предвид това допълнителните й специфични
потребности). През
изминалия период от повече от 6 години и половина малолетната Р. е
пораснала и е в съвсем друга възрастова група (към момента е на близо 10
години), като
дефинитивно доста са се увеличили и средствата за задоволяване на обичайните й потребности, вкл. и за
задоволяване на социално – образователни потребности, а в случая следва да се
отчетат и допълнителните специфични потребности на въззиваемата (свързани със здравословния
проблем на детето). Тези потребности по никакъв начин не могат да бъдат задоволявани с
издръжка от 160.00 лева месечно, каквато въззивникът намира за достатъчна да заплаща на детето му. При
така приетото за установено първоинстанционният прецизно е определил цялостната
необходима месечна издръжка на ищцата и така правилно е постановил по - голямо
участие на бащата в тази издръжка, а именно със сумата от 220.00 лева месечно,
която не би
поставила въззивника в невъзможност да задоволява собствените
си екзистенциални нужди съобразно неговия среден месечен
доход, а и бащата не е обременен с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното му дете Р., за което също се
изискват немалко средства месечно (правилно са отчетени и материалните възможности на майката).
При това положение първоинстанционният
съд е приел, че
така предявеният иск, с правна
квалификация чл. 150, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
е частично основателен и правилно го е уважил до размер на 220.00 лева, считано от 22.02.2019
г., ведно със законната лихва за забава.
С оглед оплакванията в жалбата въззивният
съд намира за необходимо да обоснове и, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социално развитие на детето си, както и да осигурява средства за нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му
живееха заедно. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отчел всички релевантни обстоятелства. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната част за разликата над 160.00 лева до
постановената издръжка в размер на 220.00 лева, като правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Въззивникът Н. е заявил искане за присъждане на съдебни и деловодни
разноски. Това искане за разноски следва да бъде оставено без уважение, с оглед
изхода на настоящото дело.
Въззиваемата не претендира разноски в настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188358 от 09.08.2019 г., постановено по гр. дело № 11045 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 117-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Т.Н. за присъждане на разноски за въззивното производство,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.