O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти
въззивен състав в закрито заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Тодорова ВНЧД № 4306 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение
на СРС, НО, 22-ри състав по н.ч.д. № 13235 по описа за 2019 г., с което се отменя
постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.07.2019 г. на
прокурор при СРП по досъдебно производство ЗМ № 407/2017г. по описа на 6
РУ-СДВР, пр.пр. № 43064/2016г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста на прокурора се твърди, че определението е
неправилно и се прави искане същото да бъде отменено. Оспорват се изводите на
районния съд, че в хода на досъдебното производство не били извършени всички
необходими действия по разследването за разкриване на обективната истина. Сочи
се, че в настоящия случай се касае за възникнали граждански правоотношения и
неизпълнение на едната страна по правоотношението, което следва да бъде
отнесено и решено от компетентния граждански съд по правилата на действащото гражданско
законодателство. Поради това се приема извод за липса на реализиран състав на
измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК.
Въззивният съд,
като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното
определение, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление на
СРП от 20.01.2017 г. за това, че през април 2015 г. с цел да бъде набавена
имотна облага Л.Х.С. била въведена в заблуждение, с което й била причинена
имуществена вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечени
обвиняеми.
С
постановлението от 22.07.2019 г., с което е било прекратено наказателното
производство, прокурорът е приел, че в процесния случай става въпрос за
гражданскоправни отношения, които следва да бъдат уредени по гражданскоправен
ред, поради което и не е реализиран престъпният състав на измамата по смисъла
на чл. 209, ал. 1 от НК.
Това
е второ по ред прекратяване на наказателното производство от СРП. С
постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.10.2017 г.
СРП отново е приела, че не е извършено престъпление, тъй кото лицето, което е
получило парична сума от Л.С. – св. Й. Л., имало обективна възможност да
изпълни поетото към нея задължение, съответно не можело да бъде установено
намерение за увреждане. Постановлението е било обжалвано от Л.С. и е било
отменено с влязло в сила определение на СРС от 22.12.2017 г., потвърдено с
определение на СГС от 3.05.2018 г. по в.н.ч.д. № 963/2018 г.. Съдът е приел, че
прекратяването е преждевременно, тъй като органите на досъдебното производство
не са изяснили всички относими обстоятелства
С
определението, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
отменено, тъй като не са изпълнени указанията, дадени в определението на СРС от
22.12.2017 г., в резултат на което са останали неизяснени въпросите относно
търговската дейност на дружествата на Й.Л..
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд, на първо място, обсъди съдържанието на атакуваното пред първата инстанция постановление от 22.07.2019 г. за прекратяване на наказателното производство и прие, че то е годен за проверка прокурорски акт.
На следващо място въззивният съд
взе предвид, че правомощията на съда в тази форма на съдебен контрол в
досъдебното производството изискват пълна проверка на обосноваността на
постановлението на прокуратурата и на неговата законосъобразност. Това
означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на
верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване
на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да
изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което
позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Изхождайки
от тази принципна начална позиция, въззивният съд отчете, че прокурорът е приел
за установена следната фактическа обстановка.
Св.
Л.С. и св. Й. Л. се познавали и поддържали близки приятелски отношения в продължение
на около двайсет години. В началото на месец април 2015 г., при една от
поредните срещи между двамата, Л. помолил С. да му даде назаем сумата от
87 000,00 лв., като обяснил, че му е нужна, за да сключи важна търговска
сделка с цигари и обещал, че след един месец ще върне сумата. С. се съгласила
да даде назаем сумата от 87 000,00 лв. за срок от един месец на св. Л.,
поради което на следващия ден в гр. София, на бул. „Иван Ев. Гешов“ предала на Л.
посочената сума, като отново се договорили, че Л. ще върне сумата на С. в срок
от един месец. За предаването на сумата не бил съставен писмен документ. След
тази дата св. С. и св. Л. продължили да поддържат приятелски отношения. След
изтичане на едномесечния срок св. Л. обяснил на св. С., че плащането по
сделката се забавило и веднага щом получил средства щял да й върне парите, но
не сторил това до месец януари 2016 г., когато при проведена по настояване на
св. С. среща между двамата св. Й. Л. собственоръчно подписал разписка за
взетата сума и се задължил да я върне до 15.02.2016 г. След изтичането на този
срок Л. отново не върнал заетата сума. Св. С. се опитвала да се свърже с него,
но без успех.
В
хода на разследването като свидетели са разпитани Л.Х.С., Й. Б. Л., А.Л.Н., В.А.П.,
Г.Л.П..
Приобщени
са като писмени доказателства – разписка, подписана от Й. Л., с която
последният признава, че е взел сумата от 87 000,00лв. от Л.С. на
10.04.2015 г. и се задължава да я върне до 15.02.2016 г. ; справка от НАП, че Й.
Л. няма сключени трудови договори; декларация по реда на чл. 62, ал. 2 от
Закона за кредитните институции на Й. Л.; справка от информационната система на
Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ към 17.08.2018 г.; справка от
банка „Пиреос“ за наличностите и движенията по сметки на Й. Л.; справка от „International Asset Bank”;
справка за пътувания на Й. Л. извън България; справка от НОИ, че към 12.02.2019
г. за лицето Й. Л. няма данни за регистрирани трудови договори; справка от
Столична община, Дирекция „Общински приходи“ за наличието на декларирано
движимо имущество на името на Й. Л.; копие на запис на заповед, подписана от А.Л.Н.
и Й. Б. Л., съгласно която Й. Л. се задължава да върне сумата от 14 700
евро на А.Л.Н..
В
хода на разследването са били извършени две очни ставки – едната между
свидетеля Й. Б. Л. и Л.Х.С., а втората между А.Л.Н. и Л.Х.С..
На
тази основа прокурорът е формирал крайния си извод, че събраните по делото
доказателства не позволяват да се направи несъмнен извод, че Й. Л. е извършител
на измама, тъй като в настоящия случай не е изпълнил свое задължение,
възникнало по договор за заем.
След
извършване на собствен доказателствен анализ въззивният съд намира, че една
част от фактологията, възприета от прокурора по отношение на събрания
доказателствен материал, относно предаването на парите и уговорката между св. Л.
и св. С. е обоснована, но не е изчерпателна. За да е налице наказателноправна
измама по смисъла на чл. 209 НК чрез въвеждане в заблуждение посредством
използване на гражданскоправни отношения – в настоящия случай – договор за заем,
се изисква, на първо място, деецът да е създал погрешна представа у пострадалия
по отношение на това, че е постигнато съгласие между страните за съществените
елементи на договора и че действително се е задължил по него. Деецът на
измамата, който използва договорните отношения само като способ за измама,
поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, в този смисъл се
изисква да бъде установено това към момента на привидно постигнатото съгласие.
В такъв случай погрешната представа не може да замести съгласието на измамения,
ако обхваща съществените елементи на договора, поради което договорът ще е
сключен при порок на волята на едната страна и ще е недействителен. За да е
налице измама, се изисква още създадената погрешна представа да е предизвикала
разпоредителните действия на пострадалия. Всичко това обаче не е достатъчно,
защото наказателноправната измама има съществени отлики от гражданскоправната
измама по чл. 29 ЗЗД – при нея се изисква освен всичко изброено деецът не
просто да е сключил умишлено унищожаем договор, но и към момента на възбуждане
на невярната представа да е имал
користна цел да увреди въведения в заблуждение. В процесния случай е видно, че
указанията на съда при отмяна на първото прекратяване на наказателното
производство са били именно в посока да бъдат установени обективните факти за
финансовото състояние на св. Л., въз основа на които да бъде формиран извод за
реалните му фактически възможности да оперира с такава значителна сума пари за
търговска сделка, съответно реално да се задължи да я върне след месец. Въпреки
дадените указания органите на досъдебното производство не са събрали
доказателства относно това дали в разглеждания период в процесните дружества на
св. Л. са били назначени работници/служители, не са обсъждани данните от
публичния търговски регистър за правния статус на дружествата и за това дали са
имали реална дейност и ако да – каква.
Същевременно не са положени всички обективни
възможности за установяване на самоличността на посочения от св. Л. контрагент
на име С., латвийски гражданин. В постановлението е прието, че св. Л. е предал
на ръка процесната сума от 87 000,00 лв. на С., за да участва в търговска
сделка и да получи част от печалбата, но след предаването на сумата последният
престанал да отговаря на обажданията. Св. Л. е заявил, че разполага единствено
с мобилен телефон на това лице, но по делото няма данни да е извършена проверка
на това обстоятелство – чрез опит да се осъществи телефонна връзка или да се
идентифицира чрез мобилен оператор или по реда на международната правна помощ
или полицейско сътрудничество титуляра на телефонния номер, в случай че такъв
съществува. След събиране на доказателства в посочената насока прокурорът ще
има възможност да извърши преценка дали наличните данни позволяват да бъде
формиран надежден извод, че такъв човек на име С. действително е съществувал,
както и дали св. Л. е дал тази значителна сума пари на човек, за когото е знаел
единствено мобилен телефонен номер.
На следващо място въззивният съд констатира,
че са събрани противоречиви доказателства относно това за какво са били нужни
парите на св. Л.. Видно от показанията, събрани под формата на очна ставка (л.
113), св. С. твърди, че е дала парите на св. Л., за да може той да сключи
сделка с цигари, докато самият Л. твърди, че става дума за сделка с кожи.
Когато
са налице две групи конфронтиращи се доказателства, прокурорът следва да
изчерпи всички възможности за събиране на контролни доказателства за
достоверност на показанията, а след това детайлно да ги обсъди на плоскостта на
собственото им съдържание и смисъл, както и в отношението им с останалите
доказателства, за да прецени кои са верни и кои не. В конкретния случай е
видно, че целеният резултат от проведената очна ставка, а именно да се изяснят
противоречията и различията във версиите на разпитаните вече свидетели, не е
постигнат, поради което се налага извършването на допълнителни процесуалноследствени
действия с цел да бъде изяснена обективната истина.
Поради всичко изтъкнато въззивният съд намира,
че по делото не са извършени всички необходими и обективно възможни процесуални
действия, за да бъде изяснено в пълнота какво е било фактическото положение,
при което страните по договора за заем – св. С. и св. Л., са формулирали
предмета на своето облигационно отношение, поради което не може да бъде
установено нито дали е налице порок на волята на св. С., нито дали е съществувала
користна цел на св. Л..
С оглед всички изложени съображения съдът
намира, че постановлението е постановено в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК и чл.
13, ал. 1 НПК, доколкото прокурорът не е постановил акта си на основата на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства по
делото и не е изпълнил задължението си да вземе всички възможни мерки за
осигуряване разкриването на обективната истина
Поради това определението на СРС, с което постановлението е било отменено като незаконосъобразно, следва да бъде потвърдено, защото почива на правилно разбиране на процесуалния закон.
Мотивиран
от изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА
определение на СРС по н.ч.д. № 13235/2019 г. на същия съд от 16.08.2019 г., с
което е отменено постановление на СРП от 22.07.2019 г. на СРП за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 407/2017г. по
описа на 6 РУ - СДВР, пр.пр. № 43064/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление
по чл. 209, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.