Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 2710 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* е предявил срещу И.Р.П. за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 14 315,39
лева главница, ведно със законната лихва
върху сумата от 24.07.2020 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 1 201,33 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 495,06 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г.
В условията
на евентуалност, в случай че установителните искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са предявени
три осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 14 315,39 лева
главница, ведно със законната лихва върху сумата от 24.07.2020 г.; 2/ по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1 201,33 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г. и 3/ по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 495,06 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу И.Р.П., като такава е издадена за следните суми: 14315,39 лв. главница;
1201,33 лв. възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г., 495,06 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото пропорционално на уважената част от
заявлението – 36,85 лв. юрисконсултско възнаграждение и 320,24 лв. за държавна
такса.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, като след
указание до ищеца, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
С влязло в
законна сила разпореждане от 27.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1739/2020 г. по
описа на РС Враца, съдът е отхвърлил депозираното от кредитора заявление с вх.
№ 10563/24.07.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 5715,65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 18.10.2018 г. до 05.08.2025 г., претендирана по Договор за потребителски
кредит № PLUS-15161956, сключен на 14.08.2017 г.
Ищецът
твърди, че на 14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и И.Р.П. бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15161956, посредством
който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя
заем в общ размер на 15 000 лева за срок от 96 месеца, обхващащ периода от
подписване на договора до 05.08.2025 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера на
оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 96
броя равни месечни вноски, всяка в размер на 285,92 лева, като била посочена и
общата стойност на плащанията по кредита.
Сочи се, че
въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят следвало да заплати и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове. Било уговорено таксата да се заплаща от кредитополучателя
при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него.
Твърди се,
че сумата, предмет на договора, била преведена по личната ***, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Ищецът сочи,
че ответникът преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-15161956 на 05.05.2018 г., като към тази дата били погасени 8
месечни вноски. Съобразно договореното между страните, вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, която в случая била 05.06.2018 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Моли съда да
установи съществуването на вземанията така, както са заявени в проведеното
заповедно производство.
В условията
на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са
предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове както по основание, така
и по размер. Твърди се, че при сключването на договора не е спазено изискването
за форма, тъй като договорът е изписан с шрифт, по-малък от законоопределения -
12. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 15
и 20 от ЗПК, поради което договорът за потребителски заем е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК. Намира, че с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
потребителският кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. Сочи, че съгласно т.5 от Общите
условия към сключения договор за кредит било уговорено, че кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като това е единствената
предвидена в договора лихва. Счита, че между страните не е уговорено задължение
за кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва, поради което
претенцията на ищеца за сумата от 1201,33 лева за периода от 05.05.2018 г. до
17.10.2018 г. е неоснователна.
Сочи, че е
погасил 6 вноски по кредита в общ размер на 6340,00 лева, като не ставало ясно
дали тази сума е приспадната от ищеца при изчисляване на исковата претенция.
Намира освен това, че преведената сума е разпределена неточно и вследствие на
това исковата претенция на дружеството - ищец е неоснователно висока. Счита, че
ищецът неправомерно приема задължението за предсрочно изискуемо от
05.06.2018г., тъй като известието за това е изпратено едва на 17.10.2018г. и
получено от ответника на 25.10.2018 г.
Поддържа, че
т. 27 от Общите условия към процесния договор е неравноправна и нарушава
законоустановената разпоредба на чл. 143, ал. 2, т. 16 ЗПК.
Поради тези
и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15161956,
сключен на 14.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София и И.Р.П.,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответника, в качеството му на
кредитополучател, кредит за потребителски цели в размер на 15000,00 лева, които
суми П. е следвало да погасява на 96 месечни вноски в размер на 285,92 лева.
Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 19,79 % и годишен лихвен
процент в размер на 17,03 %. В договора е обективиран и погасителен план с
падежна дата за всяка от уговорените вноски. Било уговорено между страните /т.
2 от условията по договора/ част от процесната сума, а именно 4029,19 лева да
бъде удържана от кредитора и да послужи за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, като сумата бъде преведена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, както и да заплати сумата от 525,00 лв., представляваща такса
ангажимент.
По делото е
представено и извлечение по кредита, издадено от ищцовото дружество, в което е
отразено извършеното погасяване на суми от кредитополучателят преди и след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
По делото е
приета „последна покана“, за която се твърди от ищеца, че е изпратена на адреса
на ответника, посочен в процесния договор, като съгласно чл. 9 от същия, всички
изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора. В поканата се сочи, че поради просрочие
в плащането на две или повече месечни вноски, вземането е обявено за предсрочно
изискуемо. По делото е представено доказателство поканата да е връчена на
ответника чрез неговата майка Мариела Първанова на 24.10.2018 г.
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, кредиторът е
превел по посочената в договора ***, с
име на получател И.Р.П. сумата в
размер на 10 445,81лв., представляваща
разликата от размера на предоставения заем от 15000,00 лв., намален със сумата
4029,19 лв. – застрахователна премия и със сумата от 525,00 лв. - такса
ангажимент.
Отразено е в
експертното заключение, че за периода от 14.08.2017г. до 24.10.2018г. - дата на
получаване на покана за доброволно изпълнение, в която кредиторът обявява на
длъжника кредита за предсрочно изискуем, ответникът е извършил погасявания на
кредита в общ размер на 2 287,36 лв., с която сума са погасени пълният размер
на 8 броя погасителни вноски за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2018 г. вкл.,
в т.ч. 684,61 лв. - главница по кредита, 1 602,75 лв.- възнаградителна лихва по
кредита.
За периода
от 01.11.2018г. до 30.01.2020г. ответникът е извършил отново погасявания на
кредита в общ размер на 6 340,00лв., с която сума съгласно приложеното към
делото Извлечение по кредит PLUS-15161956
от
14.08.2017г. са погасени задължения за договорна/възнаградителна/ лихва в
размер на 3 928,59лв. за периода от 05.05.2018г. до 05.01,2020г. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.06.2018г. до
30.01.2020г. в размер на 2 411,41лв. На 30.01.2020г. е извършено последно
погасяване на кредита в размер на 2 500,00лв., с което са погасени задължения
за договорна лихва в размер на 1 761,41лв.за периода от 05.04.2019г. до
05.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.07.2019г. до 30.01.2020г. в размер на 738,59лв.
Така,
изчисленият от вещото лице общ размер на извършените погасявания по кредита,
възлиза на сумата от 8 627,36 лв.
Според
експертното заключение, размерът на непогасените задължения на
кредитополучателя /главница, договорни лихви и обезщетение за забава/ по
процесния договор за потребителски кредит, към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 24.07.2020г., при условие, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 24.10.2018 г.- датата на получаване на
покана за доброволно изпълнение, в която кредиторът обявява на длъжника кредита
за предсрочно изискуем, е в общ размер от 11 447,68 лева, по пера както следва: 10 925,68 лева главница и
522,00 лева лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 20.07.2020 г.
Посочено е, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не е извършвано погасяване на дължими суми. Съдът възприема този
вариант на направеното от вещото лице изчисление на дълга, доколкото от данните
по делото е видно, че предсрочната изискуемост на дълга е настъпила, считано от
24.10.2018 г. – датата на обявяването ѝ от кредитора на длъжника.
За да
достигне до този размер, вещото лице е съобразило, че с разпореждане от
27.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1739/2020 г. по описа на РС Враца, съдът е
отхвърлил депозираното от кредитора заявление с вх. № 10563/24.07.2020 г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 5715,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.10.2018 г. до 05.08.2025 г., като отчетената от кредитора като погасена
възнаградителна лихва в този период е отнесена от вещото лице като погасена по
другите пера на кредита с оглед недължимостта на тази сума като възнаградителна
лихва.
Съдът
кредитира приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като
пълно и обективно. Същото е прието без възражения от страните по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания
размер.
Наличието на
валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства. Доказа се по делото и фактът на реално предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя И.Р.П., която е преведена по , ***а за заем
– в този смисъл приетото по делото и неоспорено заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът
се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът
приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен
начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния
договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и
при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът И.Р.П. не е
изпълнил насрещното си задължение да върне сумата в пълен размер.
Спорен между
страните е въпросът дали вземането е изискуемо, и по-точно – настъпила ли е
предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дължи ли се претендираната
сума.
В
разпоредбата на чл.5 от сключения между страните договор е уговорено, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочна изискуемост.
В т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да е
възникнало задължение на ответника за връщане на заетата сума на ищеца, то
кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем, включващо във
фактическия си състав уведомяването на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.
Съгласно чл.
9 от договора, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. В случая
по делото е представена изготвена „последна покана“, в която се сочи, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до ответника на посочения
в договора адрес. По делото е представено доказателство поканата да е връчена реално
на ответника на 24.10.2018 г. – преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с което кредиторът надлежно е упражнил потестативното си
право да направи кредита предсрочно изискуем. Считано от 24.10.2018 г. – датата
на получаването на уведомлението, следва да се приеме, че е настъпил падежът на
всички непогасени вноски от погасителния план.
Видно от
заключението по изготвената ССчЕ, остатъкът от главницата, изчислен към датата на изготвяне на
експертното заключение е в размер на 10 925,68 лева.
Ищецът
твърди, а и от доказателствата по делото се установява, че при формирането на
главницата е включена и сумата от 4029,19 лева , представляваща застрахователна
премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Ответникът оспорва
дължимостта и на тази сума. Договорът за кредит е подписан през м. август 2017
г. по време на действието на Кодекса за застраховането. Съобразно разпоредбата
на чл. 367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата вноска при
разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния договор. В
чл. 344, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на
договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит няма представени доказателства, от които да се
формира извод за надлежно възникнало застрахователно правоотношение. Ето защо,
съдът приема, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани като част от главницата по договора за потребителски кредит. При
липсата на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна
на застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен
договор, не може да бъде обсъждан въпросът относно спазването на формата за
действителност на същия и евентуалното приложение на разпоредбата на чл.293,
ал.3 ТЗ с оглед данните за извършени плащания на части от
посочената в договора застрахователна премия от ответника към ищеца и извършени
преводи от ищеца към застрахователен агент. В този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело №
104/2019 г. на ОС Враца.
Съдът достигна
до извод за недължимост на застрахователна премия поради недоказано от ищеца
надлежно възникнало застрахователно правоотношение. Страните не ангажираха
доказателства, от които да се установи каква част от извършените плащания е
погасила застрахователни премии и каква оставаща част се претендира от ищцовото
дружество за заплащане на застрахователна премия. Установи се обаче, че
застрахователната премия от 4029,19 лева е част, компонент от общата претендирана
главница от ищеца в размер на 15 000 лева. За да се определи каква част от
платените главници са погасили застрахователна премия и каква е оставащата
част, съдът, чрез извършване на математическа пропорция, стигна до извод, че
застрахователната премия представлява 26,86 на сто от общия размер на
главницата. Това е бил и делът на погасяване на застрахователна премия с всяко
извършено плащане на главница. Видно от експертното заключение, оставащата
непогасена част от главницата е в размер на 10 925,68 лева, от която сума
следва да се приспадне делът на недължимата застрахователна премия. 26,86 на
сто от 10925,68 лева е сума в размер от 2934,64 лева. Налага се извод, че
оставащият размер на дължима като непогасена главница, с приспаднатата
припадаща се част от нея за застрахователна премия, е сумата от 7991,04 лева,
до който размер следва да бъде уважен установителният иск, като за горницата до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да
бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 24.07.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
Съдът намира
за неоснователни посочените от ответника пороци на процесния договор за кредит,
касаещи неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, водещи като резултат
до неговата недействителност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявен е
иск за признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1201,33
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до
17.10.2018 г.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на възнаградителна лихва в
претендирания размер.
В случая е видно от съдържанието на договора, че между страните е била
договорена възнаградителна лихва, чието уговаряне е допустимо от закона.
Установи се по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на
възнаградителна лихва в размер на 17,03 % и годишен процент на разходите от 19,79
%. Останалите елементи от фактическия състав на спорното право също са
установени по делото.
Видно от
експертното заключение, ответникът не дължи на ищеца заплащането на
възнаградителна лихва за процесния период поради погасяването ѝ. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД:
Предявен е
иск за признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
495,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2018 г. до
20.07.2020 г.
В тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и момента, от
който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Съдът
достигна до извод за наличие на главен дълг в размер на сумата от 7991,04 лева.
Посочи се, че предсрочната изискуемост на вземането е възникнала от момента на
връчването на „последна покана“ на ответника на 24.10.2018 г. Лихва за забава в плащането се дължи
единствено по отношение на изискуемо вземане, като не е основателно
претендирането ѝ по отношение на вземания, чиято изискуемост не е
настъпила.
Вещото лице
е посочило в експертното заключение, че дължимият размер на лихва за забава за
процесния период е в размер на сумата от 522,00 лева, като същият е изчислен
върху целия непогасен размер на главница от 10 925,68 лева, преди от същия
да бъде приспадната недължимата част за застрахователна премия. Използвайки
същата математическа пропорция, както при изчисляването на дължимата главница,
съдът намира, че от лихвата за забава следва да се приспадне сумата от 140,21
лева, равняваща се на 26,86 на сто от общия ѝ размер (съответстващ на
приспаднатия размер на недължимата част от главницата, представляваща
застрахователна премия). Искът следва да бъде уважен за сумата от 381,79 лева,
като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По евентуално предявените осъдителни
искове:
Съдът достигна
до извод за неоснователност на предявения главен установителен иск, касаещ
претендирана възнаградителна лихва, както и частична неоснователност на
предявените установителни искове за главница и мораторна лихва. Приетите в
производството евентуални осъдителни искове са предявени за разглеждане, в
случай че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Съдът достигна до извод за надлежно
обявена на длъжника предсрочна изискуемост от кредитора преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради
което не е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално
предявените осъдителни искове.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя първоначално
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 2710/2020 г. в
размер на 100,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, пропорционално на уважената част от
исковете, а именно сумата от 426,04 лв., включваща платена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените по делото
разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 524,79
лв.
Съдът в исковото производство се
произнася и по въпроса за разноските в проведеното заповедно производство. С
оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, пропорционално на
уважената част от исковете, а именно сумата от 186,73 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.
1 ГПК, че И.Р.П., ЕГН ********** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: ********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
1739/2020 г. по описа на РС Враца, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 7991,04 лева – главница,
дължима по договор за потребителски кредит с номер № PLUS-15161956 от 14.08.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и И.Р.П. за всички непогасени вноски по погасителния план, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2020 г. до окончателното
й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 14 315,39
лв. като неоснователен;
- на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 381,79 лева – лихва за
забава върху главницата в периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 495,06 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* против И.Р.П., ЕГН **********
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
1 201,33 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 17.10.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК И.Р.П., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ********* сумата от 426,04
лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2710/2020
г. по описа на РС Враца, пропорционално на уважената част от исковете, както и
сумата от 186,73 лева,
представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 1739/2020
г. по описа на РС Враца, пропорционално на уважената част от установителните
искове.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ********* да заплати на И.Р.П.,
ЕГН ********** сумата от 524,79 лева, представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 2710/2020 г. по описа на РС Враца,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ПОСОЧВА на осн. чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК ***.А., Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, по която могат да му бъдат
заплатени присъдените суми, както следва: IBAN: ***; ВIС: CITI BG SF – Ситибанк Европа АД, клон България.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: