Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 27.05.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 8569 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 51,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМТА.
Ищецът твърди, че
полза на Отворено АД «Е.Р.» на 24.01.2011 г. е ило издадено решение на Международния търговски
арбитражен съд към Търговско- промишлената палата на Руската федерация (МТАС
към ТПП на РФ) по дело № 11/2010 г. Решението представлява арбитражно решение
по смисъла на чл. 1, т. 2 от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение
на чуждестранни арбитражни решения (подписана и ратифицирана от Република
България и СССР, чиито правоприемник е Руската Федерация) - Нюйоркската
конвенция.
С посоченото Решение, МТАС към ТПП на РФ:
осъжда Затворено АД «Р.» - Р. и «У.Ю.Е.С.
ЕООД - България солидарно да платят в полза на Отворено АД «Е. ОКГ-05» - Р.
(със сегашно наименование Отворено АД «Е. Р.») сума в размер на 2 088 600
000,00 руски рубли;
прехвърля върху Отворено АД «Е.
ОКЕ-05» - Р. (със сегашно наименование Отворено АД «Е. Р.») правата върху
договори № 02-5/175.342/590 от 07 октомври 2008 г. и № 183164 от 18 февруари
2009 г., сключени между Затворено АД «Р.» - Р. и ********** GmbH;
отхвърля насрещния иск на Затворено АД «Р.» — Р.
срещу Отворено АД «Е. ОКЕ-05» - Р. (със сегашно наименование Отворено АД «Е. Р.»)
на стойност 3 188 657911,37 руски рубли;
отхвърля насрещния иск на «У.Ю.Е.С.
ЕООД - България срещу Отворено АД «Е. ОКЕ-05» - Р. (със сегашно наименование
Отворено АД «Е. Р.») на стойност 1 748 000 евро и 2 579 302,30 български лева;
осъжда Затворено АД «Р.» - Р. да
заплати на Отворено АД «Е. ОКГ-05» - Р. (със сегашно наименование Отворено АД «Е.
Р.») сумата от 2 192 160,00 руски рубли като компенсация на разходите на
Отворено АД "Е. OFK-5" по арбитражната такса, както й сумата от 333 954,75
щатски долари като компенсация на разходите на Отворено АД "Е. ОГК-5"
за юридически представители;
осъжда «У.Ю.Е.С. ЕООД - България да
заплати на Отворено АД «Е. ОКЕ-05» - Р. (със сегашно наименование Отворено АД «Е.
Р.») сумата от 2 192 160,00 руски рубли като компенсация на разходите на
Отворено АД "Е. OFK-5" по арбитражната такса, както и сумата от 333 954,75
щатски долари като компенсация на разходите на Отворено АД "Е. OFK-5"
за юридически представители.
Излага, че процесното арбитражно решение е
постановено във връзка със спор, произтичащ от сключен на 22.10.2008 г. между
ищеца О. АД „Е.Р.“ (с предишно наименование Отворено АД „Пета генерираща
компания на пазара на едро за електроенергия“) от една страна и ответника «У.Ю.Е.С.
ЕООД и Затворено АД «Р.“, Р. - от друга, договор (№ 301/ДНГ) за генерално
изпълнение на работи по реконструкция на системата за отстраняване на сгур и
шлаки от Рефтинската ТЕЦ чрез прилагане на екологично приемливи, технологично
надеждни и икономически целесъобразни технологии, включително доставката на
оборудването, проектирането и строителството, в който О. АД „Е.Р.“ е
възложител, а «У.Ю.Е.С. ЕООД и Затворено АД«Р.“, Р. - изпълнители (по-нататък
наричан Договора). В т. 21.1 от Договора, страните са се съгласили „всички спорове, разногласия ши изисквания,
възникващи от настоящия договор ши във връзка с него, включително свързани с
неговото сключване, изменения, изпълнение, нарушение, разтрогване, прекратяване
или невалидност се отнасят за решаване към Международния търговски арбитражен
съд към Търговско-промишлената палата на Руската федерация в съответствие с
неговия регламент.
Съгласно т.6.1.21 и следващите от Договора,
изпълнителите са поели задължение за предоставяне на банкови гаранции, които
"да са неотменими, безусловни и
платими от банката при първо искане от Възложителя" (чл. 6.1.24 от
Договора). В рамките на арбитражното производство се е установило, че
издадените банкови гаранции са невалидни (фалшиви), както и че в резултат на
това неизпълнение Договорът е бил прекратен едностранно от О. АД „Е.Р.“
съобразно т. 24.3 от Договора. Ищецът О. АД „ Е.Р.“ е превел на изпълнителите
аванс по Договора на обща стойност от 2 088 600 000,00 руски рубли, като фактът
за получаването на авансовите плащания не е бил оспорен нито от "Р.",
нито от «У.Ю.Е.С. ЕООД. Последицата от едностранното прекратяване на договора е
задължението на «У.Ю.Е.С. ЕООД и Затворено АД «Р.“, Р., да върнат получения от
тях аванс изцяло, което е потвърдено с влязлото в сила арбитражно решение по № 11/2010 г. на МТАС към ТПП на РФ. Твърди, че О. АД „ Е.Р.“ се явява титуляр на
вземане в размер на 2 088 600 000,00 руски рубли, за което има влязло в сила
осъдително арбитражно решение срещу ответника «У.Ю.Е.С. ЕООД и Затворено АД «Р.“,
Р..
Излага,
ме задъженията към О. АД „Е.Р.“, следващи от арбитражното решение, не са
изпълнени, и доколкото «У.Ю.Е.С. ЕООД е българско юридическо лице, солидарно
осъдено да плати посочената по-горе сума от 2 088 600 000,00 руски рубли, както
и да плати 2 192 160,00 руски рубли и 333 954,75 американски долара като
компенсация за разноските по арбитражното дело, за Отворено АД «Е. Р.»
съществува интерес да предяви иск срещу него за признаване и допускане на
изпълнението на арбитражното решение на МТАС към ТПП на РФ по дело № 11/2010
г., постановено на 24.01.2011 г.
Счита,
че са налице всички законовоустановени
предпоставки за признаване и допускане изпълнението на процесното арбитражно
решение, установени в чл. 51, ал.З от ЗМТА във връзка с чл. V от Ню Йоркската
конвенция за признаване и изпълнение на арбитражни решения:
Страните по арбитражното споразумение са били
правоспособни и дееспособни юридически лица;
МТАС към ТПП на РФ е бил компетентен да разглежда
спора (видно от приложения Договор, страните са уговорили всички спорове във
връзка с Договора да бъдат уреждани от МТАС към ТПП на РФ - т.е. налице е
обвързваща страните арбитражни клауза. Компетентността на МТАС към ТПП на РФ да
разгледа спора е потвърдена и от Постановление от 08.06.2010 г. на МТАС към ТПП
на РФ по дело № 11/2010 г. (връчено на ищеца с уведомление № 1800- 11/2975 на
МТАС към ТПП на РФ) и от мотивите на Постановление на Президиума на Върховния
Арбитражен съд № 1123/13 г. от 05.11.2013 г. - стр. 9).
Страната, срещу която арбитражното решение се
предявява, в случая: «У.Ю.Е.С. ЕООД, е била надлежно уведомена за назначаването
на арбитрите, за арбитражното производство и активно се е защитавала в процеса;
Арбитражното решение е постановено по спор, който
попада сред споровете, за които страните са предвидили арбитраж, и не излиза
извън условията на арбитражното споразумение (видно от текста на арбитражното
споразумение); Съставът на арбитражния съд и арбитражната процедура са били в
съответствие със съглашението на страните и с руския закон;
Арбитражното
решение е влязло в сила и е изпълняемо (видно от приложеното Удостоверение
№1800-11/508 от 11.02.2011 г., издадено от МТАС към ТПП наРФ);
Предметът на спора подлежи на арбитраж съгласно чл.
19, ал. 1 от ГПК, защото не попада сред неарбитрируемите спорове;
Признаването и допускането до изпълнение на
арбитражното решение не противоречи на обществения ред в Република България.
Счита, че са изпълнени и предпоставките за признаване и допускане до
изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, установени в чл. 117 от КМЧП,
приложими по силата на чл. 51, ал.З от ЗМТА, а именно:
Международния търговски арбитражен съд към
Търговско-промишлената палата на Руската федерация, постановил Решението, е бил
компетентен според разпоредбите на българското право (чл. 19 от ГПК позволява
отнасянето на подобен имуществен спор към арбитраж);
Ответниците са получили надлежно преписи от
исковата молба, били са редовно призовани и са взели активно участие в делото,
като по този начин са били спазени основите принципи на българското право,
свързани с тяхната защита (видно от самото решение, ответниците са имали
активна позиция в хода на производството, били са процесуално представлявани,
депозирали са насрещни искове, възражения, становища и т.н.);
Между същите страни, на същото основание и със
същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
Между същите страни няма идентичен висящ процес
пред български съд, образуван преди арбитражното производство, в рамките
на което е постановено и процесното арбитражно решение;
Признаването и допускането до изпълнение на
арбитражното решение не противоречи на българския обществен ред;
Представените документи са заверени от Министерство
на външните работи на Република България.
Арбитражното решение е било връчено на ответника
(съгласно Постановление на Президиума на
Върховния Арбитражен съд № 1123/13 г. от 05.11.2013 г., «У.Ю.Е.С. ЕООД -
България е получило Решението, след което е участвало в производството по
издаването на изпълнителен лист въз основа на същото това Решение - Решение на
Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на
Руската федерация от 24.01.2011 г.по дело№ 11/2010 г.).
Моли, на основание чл.
51, ал. 3 от ЗМТА във връзка с чл. III - чл. V от Ню Йоркската конвенция за
бъде признато и допуснато до изпълнение решението на Международния търговски
арбитражен съд към Търговско- промишлената палата на Руската федерация по дело
№ 11/2010 г. спрямо ответника «У.Ю.Е.С. ЕООД в частта от диспозитива, в която
се осъжда «У.Ю.Е.С. ЕООД — България
солидарно с Затворено АД «Р.» - Р. да плати на Отворено АД «Е. ОКГ-05» - Р.
(със сегашно наименование Отворено АД «Е. Р.») сума в размер на 2 088 600
000,00 руски рубли, и осъжда «У.Ю.Е.С. ЕООД — България да плати сумата от 2 192
160,00 руски рубли като компенсация на разходите на Отворено АД "Е.
ОГК-5" по арбитражната такса, както и сумата от 333 954,75 щатски долари
като компенсация на разходите на Отворено АД "Е. ОГК-5" за юридически
представители.
С
молба от 22.05.2015г. ищецът е направил изменение на иска относно размера на
главницата – на
2 070 649 917,90 рубли
Ответникът
оспорва иска. Прави възражение за недопустимост във връзка с извършени цесии на
вземания, предмет на арбитражното производство. Евентуално излага съображения
за неоснователност на предявения иск, поради нарушение правото му на справедлив
процес и състезателно начало и в противоречие с обществения ред невъзможност на
ответника да прояви своите защитни средства, тъй като Арбитражния съд е
отклонил исканията за представяне на нови доказателства от съществено значение
по делото и извършване на експертизи, арбитражно дело е било решено в едно
заседание, продължило само няколко часа, а арбитражното дело е било с
фактическа и правна сложност, на ответника не е била предоставена възможност да
изложи нито устно, нито писмено становище по съществото на спора, изцяло са
били игнорирани и не са били обсъдени представени от ответника писмени
доказателства, нарушен е бил принципа за равенство на страните като са били
допуснати представянето на нови доказателства от страна на ищеца едновременно е
било отказано същото право на ответника, подробно изложени в отговора на
писмената молба ,
подробно изложени в отговора на ИМ.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
чл.51, ал.2 от ЗМТА, за признаването и изпълнението на чуждестранно
арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни
договори.
Процесуалният ред предвиден в чл.51, ал.3 ЗМТА
нормира, че исковете
за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните
арбитражни съдилища се предявяват, ако друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за
разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на
международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви
възражение за погасяване на вземането.
Съгласно
чл.ІV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения (Нюйоркска конвенция, а по нататък Конвенцията), за
да получи признаване и изпълнение страната,
която иска признаването и изпълнението, трябва да представи едновременно с
молбата: надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен
негов препис; оригинала на съглашението, посочено в член II,
или надлежно заверен препис на същото. Ако арбитражното решение или
съглашението не са съставени на официалния език на държавата, в която това
решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която моли за
признаване и изпълнение на решението, трябва да представи превод на тези документи
на този език.
Собразно представеното решение от
24.01.2011 г. Международния търговски арбитражен съд към
Търговско-промишлената палата на Руската федерация (МТАС), по дело № 11/2010 г., е постановил, че:
осъжда Затворено АД “Р.” - Р. и “У.Ю.Е.С.“
ЕООД - България, солидарно да платят в полза на Отворено АД „Е. ОГК-05” - Р.
сума в размер на 2 088 600 000,00 руски рубли;
прехвърля върху Отворено АД “Е. ОГК-05” - Р.
правата върху договори № 02-5/175.342/590 от 07 октомври 2008 г. и № 183164 от
18 февруари 2009 г., сключени между Затворено АД “Р.” - Р. и ********** GmbH;
отхвърля насрещния иск на Затворено АД “Р.”
- Р. срещу Отворено АД “Е. ОГК-05” - Р. на стойност 3 188 657 911,37 руски
рубли;
отхвърля насрещния иск на “У.Ю.Е.С.” ЕООД -
България срещу Отворено АД “Е. ОГК-05” - Р. на стойност 1 748 000 евро и 2 579
302,30 български лева;
осъжда Затворено АД “Р.” - Р. да заплати на
Отворено АД “Е. ОГК-05” - Р. сумата от 2 192 160,00 руски рубли като
компенсация на разходите на Отворено АД “Е. ОГК-5” по арбитражната такса, както
и сумата от 333 954,75 щатски долари като компенсация на разходите на Отворено
АД “Е. ОГК-5” за юридически представители;
осъжда “У.Ю.Е.С.” ЕООД - България, да заплати
на Отворено АД “Е. ОГК-05” - Р. сумата от 2 192 160,00 руски рубли като
компенсация на разходите на Отворено АД “Е. ОГК-5” по арбитражната такса, както
и сумата от 333 954,75 щатски долари като компенсация на разходите на Отворено
АД “Е. ОГК-5” за юридически представители.
Арбитражното
решение е постановено във връзка със спор, произтичащ от сключен на 22.10.2008
г., между ищеца Отворено АД „Е.Р.“ от една страна и ответника “У.Ю.Е.С.” ЕООД и
Затворено АД “Р.”, Р. - от друга, договор (№ 301/ДНГ) за генерално изпълнение
на работи по реконструкция на системата за отстраняване на сгур и шлаки от
Рефтинската ТЕЦ, чрез прилагане на екологично приемливи, технологично надеждни
и икономически целесъобразни технологии, включително доставката на
оборудването, проектирането и строителството, в който Отворено АД „Е. Р.“ е
възложител, а “У.Ю.Е.С.” ЕООД и Затворено АД “Р.“, Р. - изпълнители.
Въведеното
твърдение е, че тъй като съгласно
т. 6.1.21 и следващите от Договора, изпълнителите са поели задължение за
предоставяне на банкови гаранции, които „да са неотменими, безусловни и платими
от банката при първо искане от Възложителя” (чл. 6.1.24, т. 3 от Договора), не е било изпълненено, това е породило правото на
ищеца за прекратяване на договора.
В мотивите
на арбитражния акт е прието, че това задължение на е изпълнено, като в резултат
на това Договорът е бил
прекратен едностранно от О. АД „Е.Р.“ съобразно т. 24.3 от Договора. За посленото е възникнало право
да получи дадения аванс. Следоватено предмета на делото е наличие на
парично притезание - вземане изходящо от развален договор.
Иска се
признаване и допускане до изпълнение на решението само в частта ответникът “У.Ю.Е.С.”
ЕООД е бил осъжден солидарно
със Затворено АД “Р.” - Р.[1], да плати на
Отворено АД “Е. OFK-05” - Р. (със сегашно наименование Отворено АД “Е. Р.”),
сума в размер на 2 070 649 917,90 руски
рубли и сумата от 2 192 160,00 руски рубли като компенсация на разходите на
Отворено АД “Е. ОГК-5” за арбитражната такса, както и сумата от
333 954,75 щатски долари като компенсация на разходите
на Отворено АД “Е. ОГК-5” за юридически представители.
По допустимостта:
Ответникът е направил възражение за недопустимост основано
на липса на право на иск, тъй като между Руската Федерация и Р.България действа Конвенция за
разрешаване по арбитражен ред на гражданско правни спорове, произтичащи от
отношения на икономическото и научно-техническото сътрудничество(обн.ДВ
бр.80/73г.) Счита, че тъй като тази конвенция не е била денонсирана и се явява
действащ международен договор, а тя предвижда изпълнение на арбитражни решения
по същия ред, както и влезлите в законна сила решения на държавните съдилища на
страната на изпълнението, по отношение на тях е недопустима екзекватура.
Съдът намира възражението за неоснователно.
За да се определи
приложното поле на Конвенцията следва да е вземат предвид целите и
икономическите задачи които обслужва. Тя е сключена с цел уреждане на стопанските
отношения в СИВ, между държавни
стопански субекти в условия на планова икономика. След разпадането на СИВ, който се явява и
депозитар на конвенцията съгласно чл.8, т.1, с политическите и икономически
промени в страните участнички, следва да се сподели довода на ищеца, че
Конвенцията не може да намери приложени при частно правни субекти. Адресати на
регулация при подписване на Конвенцията са били били държавни предприятия,
учреждения и кооперации. Следователно при променените стопански условия
отношенията между частно правните субекти, различни от посочените, не са
подчинени на тези регулативни правила. В
този смисъл е и правната теория(напр.Ж.С. "Арбитраж по частно правни
спорове" ), както практиката на АС при БТПП(Решение МАД № 6/94г.;
№16/95г.)
Горното налага извода, че по отношение на процесното правоотношене
приложение намира Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения (Нюйоркска конвенция, а по нататък Конвенцията) , КМЧП, ЗМТА
и съответните правила на ГПК.
При определяне на предмета на делото следва да се съобрази, че производството
за екзекватура, т.е. по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни
арбитражни решения, е уредено в ГПК като особено исково производство, по което
със сила на пресъдено нещо се решава спорът дали чуждестранното решение следва
да бъде зачетено - признато и изпълнено. Чрез производството за екзекватура при
определени условия може да бъде зачетена у нас силата на пресъдено нещо и
конститутивното действие на чуждестранно съдебно или арбитражно решение, както
и да му се придаде качеството на изпълнително основание. Предмет на
производството за екзекватура е правото на молителя да бъде зачетено
чуждестранното решение. Това ще рече, че той упражнява свое процесуално
потестативно право, чиято цел е да се даде правна важимост на чуждестранното решение,
посредством решението на компетентния български съд.
Целта на производството за
екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното
право, за зачитане на правните последици на чуждестранното решение. Действащата
нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура, като съдът при разглеждане на делото
не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния
съд, но само проверява дали представеното решение не съдържа постановления,
противни на законите на Република България или на добрите нрави. От посочената
разпоредба следва, че в производството за екзекватура съдът не може да
проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава
спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган (РЕШЕНИЕ № 630 ОТ 28.07.2004 Г. ПО
ГР. Д. № 1832/2003 Г., ТК, II Т. О. НА ВКС).
Следва
да се сподели тезата на ищеца относно принципите приложими при прилагане на Конвенвцията, извлечени от нея, Наръчника на Международния съвет по търговски
арбитраж (ICCA) за
интерпретиране на Конвенцията от Ню Йорк от 1958 г(приложен по делото), правната
теория ( International Commercial Arbitration, G. Bom , Ж.С. „Арбитраж по
частни правни спорове“), практика на ВКС и добросъвестността, а именно:
- Недопускане
на преразглеждане на делото по същество
- Изчерпателност на основанията за
отказ
- Доказателствената тежест за доказването на наличието на някое от изчерпателно посочените
основания за отказ от признаване и допускане изпълнението на чуждестранното
арбитражно решение лежи върху ответника
- Тясна интерпретация на основанията за отказ.
- Принцип за ограничената дискреционна власт за изпълнение при наличие
на основания за отказ, съгласно който
принцип дори и при наличието на основание за отказ от екзекватура, съдът
може да допусне признаването и изпълнението на решението, в случай, че се
касае за маловажно нарушение или за нарушение, възражението за което не е
повдигнато от ответника пред арбитража
- Принцип за добрата воля, съгласно който, възражения, свързани с твърдяно
от ответника нарушение на нормите и процедурите, което може да бъде
основание за отказ от признаването и допускането на чуждестранно съдебно
решение, не могат да бъдат излагани за пръв път пред съда по екзекватура,
в случай, че ответникът е знаел за това нарушение.
Ответникът
е направил възражение за недопустимост основано на твърдение, че ищецът е
предявил чужди права. Този извод основа на факта на цедиране на част от
признатите вземания.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Предмет на
делото е наличието на предпоставките по Нюйоркската конвенция, определяща
границите на решаващата дейност на съда. Тъй като този нормативен акт не
съдържа възможност за отказ основан на правопогасяващи материално-правни
възражения, в теорията се застъпва тезата, че тези защитни средства са
недопустими в хода на такова
производство(Ж.С. "Арбитраж по частно правни спорове"), която напълно
се поделя от настоящата инстанция. В хода
на евентуално изпълнителното производство са налице способи за защита,
допускащи възражения основани на такива факти.
С оглед
диспозитивното начало право на ищеца е да реши каква част от спорното право ще въведе
в предмета на делото. В хода на настоящия процес ищецът е заявил частично
оттегляне на иска. Мотивите за това са ирелевантни, като защитата следва да се
даде в исканите предели.
Ответникът е направил възражение за липса на компетентност
на МТАС, тъй като:
1. е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, б. В
от Нюйоркската конвенция - АС се е произнесъл по въпроси, невключени в
арбитражното споразумение и по преюдициални въпроси, излизащи извън неговата
компетентност, а именно не е компетентен да се произнесе по:
частта, която представлявала аванс, платен при
действието на Комплексен договор № РОС-КД-ДС/97/34/ДНГ от 31.01.2008 г. и
в частта
спрямо ответника по арбитражното дело - ЗАО „Р.” за прехвърляне на права
по договор от 07.10.2008 г., сключен между ЗАО „Р.” и „К.П.П.”.
2. е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, б. Г
от Нюйоркската конвенция - АС е процедирал и постановил решение в нарушение на
уговорената арбитражна процедура.
На първо място следва да се
отбележи, че за ответното дружество липсва правен интерес от възражения срещу
нарушения на права на трето лице - ЗАО „Р.”.
Той не е негов субституент и не може да упражнява чужди права. Направените в
тази връзка възражения не следва да се разглеждат.
Съгласно т. 21.1(стр.157, т.1) от Договор №301/ДНГ, страните са постигнали съгласие, че всички спорове,
разногласия или изисквания, възникващи от настоящия договор или във връзка с
него, включително свързани с неговото сключване, изменения, изпълнение,
нарушение, разтрогване, прекратяване или невалидност се отнасят за решаване към
Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на
Руската федерация, в съответствие с неговия регламент. Те не са въвели ограничения относно споровете свързани с
материалните предпоставки, включително преюдициалните такива.
Съгласно чл. 2.1(стр.488, н.ІІ на отг.) от Комплексен Договор №РОС-КД-ДС/97/34/ДНГ
страните са се уговорили, че той е комплексен, като клаузите
по чл. 3 уреждат отношенията на страните
за изпълнение на работите на предварителния етап от
реализацията на реконструкцията на обекта, а тези по чл. 4
представляват предварителен договор за сключването на
Основен. В чл.4 са предвидени цената, част от която
представляват изплатените авансовите
суми, начина на заплащането и другите елементи. Следоватено Договор №301/ДНГ урежда правотношенията
между страните, поради което и всички
права и задължения следва да се
разгледат съобразно арбитражната калуза в него, а Комплексен Договор №РОС-КД-ДС/97/34/ДНГ урежда само
предварителния етап. Това налага извода
за неоснователно на възражението, че
правата и задълженията свързани с авансовите вноски са подчинени на различен
процесуален режим и съответно следва да се разгледат от Арбитражния /търговски/
съд в гр.Москва. Подобен извод не следва от договорите.
Въпросът за
компетентността е бил разгледан от АС в с.з. на заседанието на 08.06.2010
г. В този смисъл е и
Постановлението на Президиума
на Висшия арбитражен съд на Руската федерация № 1123/13г., което постановява, че "Арбитражната уговорка за предаване на спора
за разглеждането в МТАС при ТПП на РФ, фиксирана в договора за генерално
изпълнение, трябва да се разпространява и на искането за връщане на авансовите
плащания, платени от ищеца в съответствие с комплексния договор" и напълно се споделя от
настоящата инстанция.
Съществен
елемент на фактическия състав предмет на арбитражното производство е наличието
на изпълнение на задължението за предоставяне на валидна банкова гаранция.
Произнасянето по този факт е част от решаващата дейност на арбитъра. Той не би
могъл да направи извод относно пораждането на потестативното право за внасяне
на промяна в правната връзка, без да се произнесе налице ли е неизпълнение. Преценявайки
установеността на този релевантен факт арбитърът не е излязъл извън
компетентността си. Съществуването на наказателно производство във връзка с
извършването на документно престъпление - изготвяне на неистински документ, е без правно значение за гражданско правния
спор. Дори да се установи с влязла в сила присъда, че конкретно лице е
извършило или не е извършило такова документно престъпление,
от това не следват правни последици по отношение на спорното правоотношение.
Въпросът за истинността на документа е следвало
да бъде решен в хода на арбитражното производство, тъй като предпоставя извод
за изпълнение на договора в частта за предоставяне на гаранцията. Следователно
не е налице преюдициалност, явяваща се
правопрепятстващ арбитражното производство факт.
Съобразно
мотивите на решението АС е разгледал и отхвърлил възражение за прихващане направено
от настоящия ответник, състоящо се от две пера:
За 1 748 000евро –
представляваща стойността на извършените от него дейности по Комплексния
договор.
За да направи своите изводи решаващият
орган е изходил от твърдението на тази
страна относно наличието на изпълнение на сочената от нея част от дейностите и предаването
им на ищеца и на „Росторставка“. Въз основа на изложените
във възражението факти е направил правния извод, че „Е.“ не е получил дейностите
по договора изцяло, както е предвидено в
него и от нормите на руското законодателство, т.е. приел е, че от сочените от
страната факти не произтича твърдяното право. Посочил е в мотивите, че
съобразно приложимото материално право не са налице условията за частично
изпълнение. Престацията е следвало да бъде реализирана изцяло, което не е било
сторено, мотивирало абитъра да приеме, че стойността на частичното изпълнение
не се дължи, съответно липсва вземане с което да се направи прихващане.
За 2 579 302,30лв. – представляващи
разходи направени в процеса на
извършване на дейностите по проекта. АС е приел, че едностранното прекратяване
на договора е във връзка с нарушаване на едно от договорните условия, а не на
условията по чл.717 от ГПК на РФ, арбитражът не прилага последствията от
едностранното прекратява на договора от възложителя, посочени в този член.
Съобразно
общите принципи, предмета на исковото производство, включително на
арбитражното, се определя от ищеца
посредством въведения от него модел на материално правоотношение, очертан чрез
правопроизводящите факти и произтичащото от тях защитимо право.
Защитата на ответника са осъществява освен на процесуално
основание - посредством възражения свързани с наличие на отрицателни или липса
на положителни процесуални предпоставки за упражнавяне на право на иск, така и
материално правно - посредством отричане на правопораждащите факти и/или
въвеждане в предмета на делото на правоизключващи, правопогасяващи,
правопроменящи или пр. обстоятелства.
Дали от въведените факти произтича твърдяното право предмет
на защита, дали фактите породили правото са установени, с какви доказателства,
е въпрос по същество на спора. В
съответствие с принципа за недопустимост на преразглеждане на спора по
същество, явяващ се основополагащ за Конветницята, посочените въпроси са извън
правомощията на настоящата инстанция.
В хода на производството страните установят релевантните за
спора факти и връзките между тях чрез процеса на доказване, включващ
посочване, представяне, събиране и обсъждане на доказателствените средства.
Част от тази дейност
е свързана преценката на допустимостта,
относимостта и необходимостта на доказателствените средства, съответно
приобщаването им към делото или отказа за това. Тя, като обуславяща
правилността на акта, предпоставя фактическите и правни изводи и също
следва да е елемент от непререшаемостта на
спора. Следователно не може да е предмет на обсъждане в хода на
настоящото производство.
В същото време, ако отказ за
попълване на делото с доказателства е бил мотивиран само с неспазване на
процесуалните срокове за това, а в хода на производството по признаване и
допускане се установи неправилност на изводите на АС, то по необходимост съдът
следва да извърши тази преценка ( за допустимост, относимост и необходимост),
както и да прецени дали доказателствата
са съществени за изхода на делото, т.е. дали биха се отразили на фактическите и
правни изводи. Последното е необходимо с оглед
принципа за ограничената дискреционна власт за изпълнение
при наличие на основания
за отказ.
А. Ответникът
твърди наличие на основания по чл.V, б.“Б“ от Конвенцията.
1. Необсъждане
от арбитражния съд на представени от ответниците писмени
доказателства от съществено значение за спора.
Ответникът твърди,
че в своето решение от 24
януари 2011г. арбитражният съд въобще не е обсъдил или коментирал представените
от ответниците в хода на арбитражното производство писмени доказателства,
касаещи установяването на факта, че ищецът е получил техническите проекти и
значителна част от оборудването, предмет на процесиите договори.
Посочените писмени доказателства са били представени с Предварителния отговор на исковата молба
от 13.04.2010г. от У.; с Възражението за прихващане от
02.06.2010г. от У., както и с Насрещния иск от 26.05.2010г. на втория ответник ЗАО „РОСпостовка".
По
отношение на представените от третото по делото лице ЗАО „РОСпостовка" доказателства, които се твърди, че не са били
обсъдени, следва да се отнесе изложеното по-горе. Ответникът не може да
релевира чужди права.
Факта на получаване от ищеца на част от техническите проекти и значителна част от
оборудването, предмет на процесиите договори, имат значение за упражвямане на правото за разваляне на
договора и за възражението за прихващане.
Както се посочи по-горе, Арбитражният
съд в мотивите си е направил правните си изводи за липса на активно вземане и
съществуване на потестативното право за разваляне на договора поради
неизпълнение, въз основа на твърденията
на ответника за частичното му изпълнение
по договора. Следоватено дори да не е обсъдил доказателства във връзка с това,
състезателността и справедливстта на процеса не е нарушена. След като от самите
факти не следва твърдяното от страната
материално право, което е въпрос по същество на спора, липсва и необходимост
от обсъждане на доказателствата установяващи фактите.
2.
МТАС неоснователно не е допуснал събирането на съществени доказателства,
поискани от ответника.
Тук
напълно следва да се отнесе казаното по-горе – ответникът не е легитимиран да
предяви чужди права.
При извода, че от твърдяните факти не
могат да произтекат претендираните права, недопускането на
оказателства за тези факти не нарушава правата на страната. Дали фактите и обстоятелствата са били подведени под хипотезата на правилната материално-правна норма, дали са обосновани изводите за произтичащите от това
права и задълженя съобразно приложимия материален закон, е въпрос на правилност на решението. Следователно е безпредметно обсъждането в
настоящото решение на договорената между страните процедура за представяне на
доказателства, вкючваща срока за представяне на същите, както и причините за
неприемането им.
3.Ответникът твърди, че МТАС не му е
предоставил възможност
да изложи писмено и устно своите аргументи по същество
Видно от Протокола от съдебното заседание от 30-31.08.2010 г. и скрипта, между страните не е
било постигнато съгласие относно процедурата на провеждане на заседанието.
Следователно приложение следва да намери Регламента на МТСА
Съобразно §32 от Регламента на МТСА е
предвидено, че устно изслушване по делото се провежда с цел страните да изложат
своите позиции на базата на представените доказателства и за провеждане на
устните състезания. При липса на друга уговорка приложение следва да намери
това правило.
От редакцията на текста следва да се
направи извода, че арбитражната процедура предвижда възможност страните да
изложат фактическите и правните си доводи по предмета на делото. От фактическа
страна, извършвайки анализ на събраните по делото доказателства, да изложат
изводите си относно това кои релевантни
факти са установени, с кои доказателствени средства( преценявайки
достоверността и доказателствената им сила). От правна страна да подведат
фактическите констатации под хипотезата на конкретната правна, правейки изводи
относно съществуването или несъществуването на спорното право.
Съдът намира, че ако в хода на заседанието
страната е имала възможност да изрази становището си относно посочените по-горе
елементи на процеса, то следва да се приеме, че устните
състезания за били проведени, независимо от това дали са обособени в отделен,
нарочен етап, или не.
За целта трябва да се извърши преценка на съдържателната част на изявленията на
ответника по време на заседанието от 30-31.08.2010 г. въз основа на протокола и
скрипта.
Предмет на обсъждане са 2 две групи факти,
съответно на доказателствата за тяхното установяване и правните последици от тях:
Незпълнението на задължението по договора за
предоставяне на гаранции, съответно произтичащото от това потестативно право за
разваляне на договора и връщане на даденото по прекратената правна връзка, наличието на вземането на ответника изходящо от частичното
изпълнение, въведено с възражението за прихващане
(фактите свързани с насрещния иск на другия ответник в арбитражното
производство не следва да се обсъждат, тъй като не са предмет на настоящото производство и не
могат да бъдат въведени като такива от ответника).
Ответникът е взел становие по всички тези въпроси и устно(в продължилото 2 дни заседание ) и писмено, а
по отношение на доказателствата свързани с възражението му за прихващате,
доколкото правните последици са били обсъдени от АС въз основа на неговите фактическите твърдения, следва да се
приме, че това не нарушава негови права.
Отноветникът не е обосновал какви
конкретни обстоятелства и кои доказателства не е успял да обсъди.
Б.ОСНОВАНИЯ ПО ЧЛЕН V, АЛ. 1,
Б. ,,В“от Конвенцията.
1.Арбитражният съд се е произнесъл по въпроси,
невключени в арбитражното споразумение;
2.
Арбитражният съд се произнесъл по преюдициални въпроси, излизащи извън неговата
компетентност
По отношение на тези преюдициални
въпроси съдът се е произнесъл в началото на изложението. Тук само следва да се
добави, че въпросът дали банковите гаранции са истински документи и дали те
отговарят на изискванията на договора, както и доказателствените средства, въз
основа на които са били направени
изводите на АС, са въпрос по същество и следва да се обсъждат в настоящото
производство.
Какви клаузи съдържат договорите
за банкови гаранции и възможостта да бъдат предявени искове за пращането им са
въпроси неотносими към предмета на настоящото производство.
В. Ответникът твърди нарушение по чл.V, ал.1, б.“Г“ от Конвенцията
1.Арбитражното решение е постановено в нарушение на уговорената процедура - след изтичането на посочения
в Регламента на МТАС към ТПП на РФ[2]
180-дневен срок, в рамките на който „ МТАС взема мерки за приключване на
производството на делото, обосноваващо според него липса на компетентност.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
С оглед
договорния характер на арбитражната клауза, съдът намира, че принципно няма
пречка между страните да се уговори прекратителен срок ими условие. Такива
обаче в договора няма.
Съгласно чл. 24 от Регламента на МТАС към
ТПП на РФ „МТАС взема мерки за приключване на производството на делото в срок
не повече от 180 дни от образуването на арбитражния състав“. Така формулираното правило –
„взема мерки“, според съда, не позволява
друго тълкуване, освен за инструктивност на срока – ориентировъчен времеви
период в който страните следва да очакват правния спор да бъде разрешен от
арбитража. Веднъж учредено, процесуалното
правоотношение между страните във връзка с арбитража се прекратява
при възникване на предпоставките по чл.45 от Регламента на МТАС. Това
мотивира съда да не обсъжда дали е налице продължаване на срока по реда на
чл.24, изр.2 от Регламента на МТАС.
Извън това, страната не е
релевирала такова възражение пред АС, мълчаливо се е съгласила с продължаване
на срока, а и в съответствие с принцина
на добросъвестността не може да се позове на такова нарушение.
По отношение на недопусната
експертиза следва да се отнесе казаното във вразка с доказателствата.
Г. ОСНОВАНИЯ ПО ЧЛЕН V, АЛ. 2, Б. „Б“ от Конвенцията.
1.Арбитражният съд е нарушил принципа за равенство на
страните - арбитражният
съд неоснователно е отказал да приеме писмени доказателства ответниците
писмени доказателства, считайки, чи дрокът бил изтекъл.
Тук следва да се отнесе казаното
по горе по отношение на неприемането на доказателствата.
2. Арбитражният съд е нарушил принципа на състезателност и правовата държава, тъй
като:
(а) арбитражният съд е отказал да
приеме писмени доказателства, представени от ответниците, които са били от
съществено значение за изхода на делото;
(б) арбитражният
съд е отказал да удовлетвори доказателствени искания на У. (искане за
експертиза и искане да бъде задължен ищецът да представи документи по делото)
от съществено значение за изхода на делото;
(в) арбитражният съд е отказал на
процесуалните представители на У. да изразят своето становище в хода по
същество - нито устно, нито писмено;
(г) арбитражният съд не е обсъдил
представените от ответниците писмени доказателства и тяхното доказателствено
значение.
Тук следва да се отнесе казаното
по горе по отношение на липсата на твърдяните нарушения.
3. Арбитражният съд е нарушил правото на У. на равни
процесуални възможности, тъй като:
В петитума на исковата
молба, въз основа на която е образувано арбитражното производство - § 94, ищецът
в абзац 1) изрично е поискал връщане на платения аванс в размер на 2 088 600
000 рубли, а в абзац 2) - прехвърляне на вземанията на съответника ни ЗАО „РОС
поставка“ по три договора, като в абзац 2) е заявил, че от сумата по абзац 1)
следва да се приспаднат всички плащания, направени от съответника ЗАО „РОС
поставка“ по договорите, чието прехвърляне се иска.
С насрещния иск на
съответника ЗАО „РОС поставка“ същият е представил доказателства, че е заплатил
авансово по трите договора, чието прехвърляне е поискано, следните суми: (а) по
договора с TAKRAF - 747 638 443,95 рубли, (б) по договора с ********** GmbH - 33 205
832,40 рубли
и (в) по договора с Clyde Bergman - 221 324 000 рубли.
Тези суми, в общ
размер от 1,002,168,276.35 (един милиард два милиона сто шестдесет и осем
хиляди двеста седемдесет и шест цяло и тридесет и пет) рубли следва да бъдат
приспаднати (съобразно заявлението на самия ищец) от претенцията на ищеца за
връщане на получен аванс, по която се претендира солидарна отговорност и на ответника .
В заявление от
05.07.2010г.
ищецът е „изменил” предявените искове, като е “изключил” от петитума искането
за прехвърляне на права по договорите с TAKRAF и Clyde Bergman.
Тъй като
АС не се е произнесъл по исканото изменение е определил точния предмет на делото
едва с решениеот си, което е нарушило правата на ответника.
Съдът
намира, че при „изключване“ от петитума, т.е. намаляване на обема на търсената
защита посредством оттегляни/ отказ от част от спорното право, не може да доведе до
нарушаване на процесуални права на насрещната страна, още по-вече на съществени
такива. Това е така, тъй като при
запазване на фактическите обстоятелства, се намалява размера на претендираните
суми, което е винаги по благоприятно за длъжника.
4.Арбитражното
решение противоречи на основни материално-правни принципи, които са чат от
българския обществен ред, тъй като: вследствие на
допуснатите нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението,
именно: (а) необсъждането на представените от ответниците писмени
доказателства, които установяват, че ищецът е получил технически проекти и
оборудване - предмет на процесиите договори; (б) неоснователното недопускане на
съществени доказателства и доказателствени искания на ответниците, описано в §
20-23, които установяват предаването на проектна документация, предмет на
процесиите договори; (в) несъобразяване и непроизнасяне по исканията на
самия ищец и ответниците за намаляване на размера на претендирания за връщане
аванс със суми платени на подизпълнители, арбитражният състав при постановяване
на решението по същество е постановил връщане на целия размер на платените
аванси по процесиите договори, без да приспадне каквито и да било суми от него.
Страната
се основава на клаузата на чл. 24.8 на договора от 22.10.2008г. - при неговото
предсрочно прекратяване, без значение дали от възложителя, т. е. ищеца, или
изпълнителя, т. е. ответниците, възложителят
е длъжен да заплати на изпълнителя всички извършени работи, съответно доставено
оборудване, като от дължимата сума се приспада заплатеният аванс; изпълнителят
е длъжен да прехвърли правата си по договорите с подизпълнителите, като
заплатените от него суми по тези договори се приспаднат от аванса, заплатен от
възложителя.
Счита,
ме при предсрочното прекратяване се
извършва остойностяване на извършеното от изпълнителя до момента на
прекратяването, и то се съпоставя срещу платеното до този момент от възложителя
и салдото се заплаща от дължащата го страна.Тъй като при разглеждане на
делото арбитражният състав изцяло е игнорирал представените доказателства за
извършените работи и доставено оборудване от изпълнителя и поради това
подлежащи на заплащане, и като е игнорирал изцяло клаузите на процесния
договор, предвиждащи отчитане на имуществения резултат. По този начин решението
нарушава принципа на неоснователно оботатяване и принципа на добросъвестност.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Както се отбеляза отбеляза
по-горе, АС е допуснал наличието на твърдяните от ответника факти и въз основа
на тях е направил своите правни изводи. Преценката дали са налице
предпоставките на договора за заплащане на изпълнените до момента на
прекратяване на договора работи, дали те касаят случая на едностранно разваляне
проради неизпълнение или други договорни хипотези, са въпроси на правилно
прилагане на материалния закон. Следователно са извън преценката на настоящия
процес.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки по
51, ал.З от ЗМТА във връзка с чл.
V от Ню Йоркската конвенция за признаване и изпълнение на арбитражни решения:
Страните по арбитражното споразумение са били
правоспособни и дееспособни юридически лица;
МТАС към ТПП на РФ е бил компетентен да разглежда
спора.
Страната,
срещу която арбитражното решение се предявява, в случая: «У.Ю.Е.С. ЕООД, е била
надлежно уведомена за назначаването на арбитрите, за арбитражното производство
и активно се е защитавала в процеса;
Арбитражното решение е постановено по спор, който попада
сред споровете, за които страните са предвидили арбитраж, и не излиза извън
условията на арбитражното споразумение; Съставът на арбитражния съд и
арбитражната процедура са били в съответствие със съглашението на страните и с
руския закон;
Арбитражното
решение е влязло в сила и е изпълняемо;
Предметът на спора подлежи на арбитраж съгласно чл.
19, ал. 1 от ГПК, защото не попада сред неарбитрируемите спорове;
Признаването и допускането до изпълнение на
арбитражното решение не противоречи на обществения ред в Република България.
Счита, че са изпълнени и предпоставките за признаване и допускане до
изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, установени в чл. 117 от КМЧП,
приложими по силата на чл. 51, ал.З от ЗМТА, а именно:
Международния търговски арбитражен съд към
Търговско-промишлената палата на Руската федерация, постановил Решението, е бил
компетентен според разпоредбите на българското право;
Ответникът е участвал надлежно в производството;
Между същите страни, на същото основание и със
същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
Между същите страни няма идентичен висящ процес
пред български съд, образуван преди арбитражното производство, в рамките на
което е постановено и процесното арбитражно решение;
Признаването и допускането до изпълнение на
арбитражното решение не противоречи на българския обществен ред;
Представените документи са заверени от Министерство
на външните работи на Република България.
Арбитражното решение е било връчено на ответника.
В тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца радноски в исковото производство, както следва : 50лв. ДТ;
300лв. за ССЕ; 200лв. за преводач, 600лв. превод на транскрипт или общо
1 150лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
На основание чл. 51, ал.
3 от ЗМТА във връзка с чл. III - чл. V от Ню Йоркската конвенция ПРИЗНАВА И
ДОПУСКА ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ РЕШЕНИЕ на Международния търговски арбитражен съд
към Търговско- промишлената палата на Руската федерация по дело № 11/2010 г.
спрямо ответника «У.Ю.Е.С. ЕООД, ЕИК:******** ЕИК:******** , гр.С., бул.“******** в частта, в която “У.Ю.Е.С.” ЕООД ЕИК:******** е бил
осъжден да заплати
на Отворено АД “Е. OFK-05” Р. (със сегашно наименование Отворено АД “Е. Р.”), юридическо лице, създадено и
регистрирано в съответствие със законодателстовото на Руската фесерация,
вписано в ТР на ЮЛ по №1046604013257, със седалище и адрес на управление :
Руска федерация, 620014, Свредловска област, Е., ул.“********, сума
в размер на 2 070 649 917,90 руски рубли и сумата от 2 192 160,00 руски рубли като компенсация на разходите на Отворено
АД “Е. ОГК-5” за арбитражната такса, както и сумата от 333 954,75 щатски долари като компенсация на разходите на Отворено
АД “Е. ОГК-5” за юридически представители.
ОСЪЖДА «У.Ю.Е.С. ЕООД, ЕИК:********
ЕИК:******** , гр.С., бул.“*********
да заплати на Отворено АД “Е. Р.”), юридическо лице, създадено и
регистрирано в съответствие със законодателстовото на Руската фесерация,
вписано в ТР на ЮЛ по №1046604013257, със седалище и адрес на управление :
Руска федерация, 620014, Свредловска област, Е., ул.“ ********* 1 150лв.разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: