РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“ състав в откритото съдебно заседание на 08.10.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка
Чолева
Димитър Ковачев
При секретар Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8152/ 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
С.К. срещу Решение 75324/23.04.2020г. по гр.д. 35839/2019г. на СРС, 173 с-в, в
частта с която е осъден да заплати на Е.М. сумата от 10000,00 лева на основание
чл. 240 ЗЗД.
Изложени са оплаквания за
неправилност на решението поради липса на доказателства сумата да е получена на
основание договор за заем. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Оспорва изводите на СРС с доводи
за неправилна преценка на събраните доказателства по делото (писмени и гласни.).
Неправилно били кредитирани показанията на св. Д., защото тя била в трудова
зависимост от ищеца (негова домашна помощница), показанията ѝ били нелогични.
Игнорирани били показанията на св. К.- сестра на ответника, които били
единствените логични показания. Неправилно били преценени показанията на св. М.
(дъщеря на ищеца), които всъщност били в подкрепа на възраженията на ответника.
Писменото доказателство-платежно
нареждане, в което е записано основание „заем“ не доказвало даване на заем, а
можело да се тълкува и като връщане на такъв (каквото е твърдението на
ответника).
От фактическа СГС приема
следното:
Ищецът е твърдял, че през 2014г.
е дал сумата в заем по банков път. Повода бил искане на ответника да му заеме
сумата от 15000,00, но ищеца нямал толкова. Сумата била необходима на
ответника, за да възстанови липси на средства в казиното в което работел.
Уговорката била сумата да се върне на ищеца в срок от три години от
получаването ѝ. Ответника не върнал сумата дори след нотариална покана от
2019г. Писмен договор не бил съставян, тъй като си имали доверие по онова време
поради обстоятелството, че ответника живеел на семейни начала с дъщерята на
ищеца (св. М.) от много дълго време, като впоследствие се разделили и се
развели (брака бил сключен 2013г. )
Ответника оспорил исковете с възражения,
че сумата не е получен от него заем от ищеца, а точно обратното – връщане на
заем, който той дал на ищеца през 2013г., тъй като ищеца се бил върнал наскоро
от Канада и му трябвали пари за поддръжка на имуществото му, а тогава (през
2013г.) ответника продал свой имот и имал пари. Евентуално възразява, че сумата
е дарена с цел да бъдат погасени не негови дългове, а такива на дъщерята на
ищеца (св. М.), която работела в същото казино като ответника. Посочва, че
делото било образувано само за да го притиска М. по делото им за развод.
За да уважи иска СРС е приел, че
платежното нареждане доказва предаване на паричната сума, а получаването
ѝ не се оспорва.
Приел е от показанията на св.Д.,
че действително сумата е предадена със задължение за връщане и се касае за
договор за заем, като частично е кредитирал и показанията на св. М. (дъщеря на
ищеца и съпруга на ответника в процес на развод). Отхвърлил възраженията на
ответника, че това е връщане на заем който ищеца е получил по-рано поради липса
на доказателства за предаване на сумата от 10000,00 лева, (изтеглена през предходната
2013г. от ответника) на ищеца. Счел е за нелогично ако искаш да дариш
(евентуалното възражение на ответника) пари, а в платежното нареждане за
предоставянето им да впишеш „заем“.
СГС споделя тези изводи на СРС.
За да е налице договор за заем е
необходимо да се установи реалното предаване на сумата със задължение за
нейното връщане. Съгласно установената съдебна практика (Решение № 160 от 2.11.2018
г. на ВКС по гр. д. № 5077/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 240 от 26.10.2016
г. на ВКС по гр. д. № 922/2016 г., IV г. о., ГК), когато ответника оспорва да е
получил сумата на основание заем, а твърди друго основание следва да докаже, че
тя е получена на друго основание.
В случая предаването и
получаването на сумата е безспорно между страните и се доказва от платежното нареждане на л. 5 от
делото на СРС и извлечението от банкова сметка ***. 19 от делото на СРС.
В платежното нареждане като
основание за банковия превод е посочено „заем“. От представеното от самия
ответник извлечение от банковата му сметка се вижда, че в деня след получаване
на сумата, а именно на 10.07.2014г. той е превел сумата по сметка на трето за
делото лице „М.-К.“ООД.
Не се спори по делото, че
ответника е работил като управител на казино собственост на това дружество.
Това обстоятелство е в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата молба, че
сумата е била необходима на ответника за покриване на негови дългове към това
дружество.
В подкрепа на твърденията на
ищеца са и показанията на св. Д.. СГС не приема, че тя е заинтересована поради
зависимост от ищеца като нейн работодател. От показанията на свидетелката става
ясно, че тя не е работила на постоянен трудов договор, а е извършвала услуги по
почистване като това макар и регулярно не е било единствената ѝ заетост
(„..Аз понеже редовно ходя при г-н М. за почистване и най- вече когато претърпя
злополука:…..Извика ме един месец изцяло на разположение…..“. Касаело се е за
посещения за извършване на почистване в различни дни и по различно време („…по
обед или следобед…“, като само за около един месец през 2018г. свидетелката е
била изцяло ангажирана постоянно при ищеца. По тази причина не може да се
приеме, че тя е в някаква трудова или финансова зависимост от ищеца.
Действително свидетелката познавала
ищеца от 2017г., но това не изключва възможността да възприеме телефонни
разговори след това между ищеца и ответника с изложеното от свидетеля
съдържание. Свидетелката е посочила, че показаният ѝ документ е банков
превод и оплакването в жалбата за неяснота какъв документ е показан е
неоснователно. Освен това единствено тази свидетелка е незаинтересована от
изхода на делото.
Доказването може да се
осъществява и с косвени доказателства. В случая показанията на тази свидетелка
действително в една част не са преки доказателства доколкото свидетеля посочва,
че за отношенията между страните знае по разказ на ищеца. От друга страна обаче
посочва, че е чула лично разговори по телефона проведени на „високоговорител“,
като тези и показания не се опровергават от други доказателства по делото.
Същевременно липсват каквито и да
било доказателства за твърденията на ответника за друго основание за получаване
на сумата (връщане на даден от него самия на ищеца заем или дарение). Няма
доказателства да е предавал през 2013г. парична сума на ищеца. Изтеглената предишната
година на 23.05.2013г. сума от 10000,00 лева от неговата сметка не се доказва,
че е дадена на ищеца. От извлечението от сметка на ищеца пък (л.52 от делото на
СРС) се установява, че през 2013 г. той е имал много по-голяма сума в евро и
няма никаква житейска логика да иска пари на заем от ответника. Няма
доказателства, че ответника е продал свой имот и затова е имал сумата, за която
твърди да е дал на ищеца. Представения нотариален акт е за покупка от ответника
на имот, а не за продажба. Освен това е от същата дата на която ответника е
изтеглил сумата от 10000,00 от своята сметка, което е индиция, че тази сума му
е била необходима във връзка със сделката за закупувания имот.
Не се доказа възражението на
ответника, че сумата е дарена за погасяване дългове на неговата съпруга (в
процес за развод) към същото казино, с което тя е имала трудов договор.
Действително по делото е изяснено, че в други случаи ищеца е подпомагал
финансово семейството на ответника, но това не води до извод за дарение и в
процесния случай.
Правилни и съответни на
житейските правила и логика са изводите на СРС, че ако искаш да дариш не
вписваш основание „заем“. Още повече когато се касае за близки роднини.
Показанията на св. К. (сестра на
ответника) не сочат на противен извод. Свидетелката на практика не излага данни
от които да се направят изводи за отношенията между страните по
делото-свидетелката посочва, че не знае страните да са си давали пари. От друга
страна обаче посочва, че другата свидетелка (М.) не е работила, а „…брат ми
ѝ плащаше осигуровки, някъде я осигуряваше“. Това подкрепя показанията на св. М. за липса на доходи и е
индиция, че трудовия договор с казиното е бил формален, при което едното от
противоречието в показанията ѝ от външна страна, на което се е позовал СРС, за да ги счете за недостоверни
всъщност не съществува.
Приложените по делото договор за
банков кредит от 04.11.2015г. и други документи на л. 43 до 53 от делото на СРС
нямат връзка с предмета на делото. Те са от м.11.2015г. насетне и касаят отношения възникнали и
развили се много след предоставяне на процесната сума през 2014г. и от тях не
може да се направят изводи в полза на твърденията на някоя от страните,
направени в допълнителните им молби по делото (на ищеца, че с тях се доказват
задълженията на ответника към казиното през 2014г. и твърденията на ответника,
че те доказвали възраженията му, че всъщност дъщерята на ищеца е имала дългове
към казиното и процесната сума е дарена за погасяване на тези дългове към
2014г.)
Предвид изложеното с оглед на
събраните доказателства (платежното нареждане с основание заем; св.показания на
св.Д. и М. –последните ценени при условията на чл. 172 ГПК) и с оглед пълната
липса на доказателства в подкрепа на възраженията на ответника СГС намира, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за заем за потребление и
тъй като няма твърдения и доказателства сумата да е върната то искът правилно е
бил уважен от СРС и решението му следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото
въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемия има право на
сторените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 830,00 лева –
реално заплатени (400 в брой видно от договора за правна помощ на л. 17 от
въззивното дело и 430, 00 лева по банков път видно от извлечението от
електронно банкиране на л. 29 от въззивното дело).
Водим от гореизложеното Софийски градски съд, IV „В“ състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
75324/23.04.2020г. по гр.д. 35839/2019г. на СРС, 173 с-в, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА С.М.К. с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.М. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 830,00
лева разноски по въззивното производство за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.