Определение по дело №456/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 374
Дата: 6 юни 2018 г.
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20182100600456
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        154                   06.06.2018 година                                           гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                   наказателно отделение                             І състав 

На шести юни                                                         две хиляди и осемнадесета година

в  закрито  заседание  в следния състав :

                                                             

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Катя Господинова                                                                              ЧЛЕНОВЕ:    Светлин Иванов                                              

                                                                                      мл.с. Сияна Димитрова

Секретар:

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията-докладчик Св. Иванов ВЧНД № 456 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл.309 ал.6, във връзка с чл.341 и следващите от НПК. Образувано е по частна жалба от адв.Д.Д. ***, упълномощен защитник на Ю.А.А. ЕГН ********** *** – осъден по НОХД № 1826/ 2018г. по описа на Районен съд-Бургас, срещу протоколно определение, постановено на 27.04.2017г. по същото дело, с което първоинстанционният съд е потвърдил взетата спрямо осъдения А. в досъдебното производство мярка за неотклонение ”Подписка“.

В жалбата са релевирани доводи за нецелесъобразност на потвърдената мярка за неотклонение, тъй като с одобреното по НОХД № 1826/2018г. по описа на Районен съд-Бургас споразумение за решаване на делото по смисъла на чл.381 и следващите от НПК, на осъдения А. било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при първоначален „общ“ режим, осъденият доброволно се бил прибрал в страната за участие в наказателното производство, и той единствен трябвало да се грижи за майка си М. Х., която страдала от няколко тежки заболявания. Претендира се отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“.

Частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице – осъден с взета в досъдебното производство мярка на неотклонение „Подписка“, чрез надлежно упълномощен защитник, в преклузивния срок по чл.309 ал.6 от НПК и пред надлежния съд. Независимо от това, жалбата се явява процесуално недопустима, защото с нея се атакува  съдебен акт, който не подлежи на въззивен съдебен контрол не само по реда на Глава ХХII от НПК, но и изобщо.

Обжалваното съдебно определение е постановено, след като в същото съдебно заседание първоинстанционният съд одобрил на основание чл.382 ал.7 от НПК постигнатото между Районна прокуратура-Бургас, обв. Ю.А. и защитника му адв.Д.Д. споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 431-1316/ 2016г. по описа на І РУ на МВР-Бургас, с което А. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, и се съгласил да му бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, търпимо ефективно при първоначален „общ“ режим, и „Глоба“ в размер на 400 лева. След одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство, Районен съд – Бургас на основание чл.309 ал.1 от НПК с обжалваното сега определение потвърдил взетата в досъдебното производство спрямо осъдения А. мярката за неотклонение „Подписка“.

При така установените факти, като съобрази пълното съдържание на чл.309 от НПК, въззивният съд констатира, че постановеното от първата инстанция определение по мярката за неотклонение с правно основание чл.309 ал.1 от НПК не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Този извод следва пряко от съдържанието на разпоредбата на чл.309 ал.6 от НПК, която изрично установява възможност за обжалване и протестиране на съдебния акт по мярката за неотклонение и по мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията, постановен след присъдата, но само в хипотезите на чл.309 ал.2 - 5 от НПК. От съдържанието на одобреното споразумение и доказателствата по делото се установява, че разглежданият случай не попада в никоя от хипотезите на чл.309 ал.2-5 от НПК, и по аргумент за противното, във връзка и с разпоредбите на чл.341 ал.2 и ал.3 от НПК, процесното определение не подлежи изобщо на инстанционен контрол от въззивната инстанция, нито от друга инстанция отделно от присъдата.

Налице е недопустима частна жалба срещу неподлежащ на въззивен контрол съдебен акт, която на това основание следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, на основание чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 и ал.3 и чл.309 ал.1 от НПК, Окръжен съд - Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от адв. Д.Д. ***, защитник на Ю.А.А. ЕГН ********** *** – осъден по НОХД № 1826/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, срещу протоколно определение, постановено на 27.04.2017г. по същото дело, с което е потвърдена взетата спрямо А. в досъдебното производство мярка за неотклонение ”Подписка“.

 

Определението е окончателно.

                                                             

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                       

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                   2.