Р Е Ш Е Н И Е № 2062
гр. Пловдив 26.10.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд – ХVІІІ н. с. в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и единадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД №3906/2011г. по описа
на ПРС – ХVІІІ
н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №***. на Кмета на Община ***, с което на „***” ЕООД, със седалище ******, ЕИК***,
представлявано от управителя А.И.И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.1
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
„***” ЕООД, чрез упълномощения си процесуален
представител, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата
страна Община *** не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което
се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С постановление за възлагане на недвижим имот – №***
от 04.10.2010г. на „***” ЕООД бил възложен недвижим имот, находящ се в с. ***,
Община ***, обл. Пловдив, представляващ едноетажна стопанска постройка – “Навес
- сеновал” с РЗП от 452 кв.м., построена в урегулиран
поземлен имот – частна държавна собственост – ДПФ, целият с площ от 2912 кв.
м., съответстващ на парцел 31, кв.1, идентичен с имот №***. Декларация по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ от страна на новия собственик „***” ЕООД била подадена на
15.02.2011г. с вх. №***. При подаване на тази декларация в Община *** от страна
на главния специалист при Общината било прието, че от страна на „***” ЕООД е
бил осъществен състав на административно нарушение по чл.14 от ЗМДТ, състоящо
се в неподаване в срок на декларацията по чл.14 от ЗМДТ за придобития имот,
заради което и на дружеството бил съставен акт – АУАН №***. В акта било
посочено, че постановлението за възлагане на недвижим имот № *** от
04.10.2010г. било влязло в сила на 17.09.2010г., като срокът за декларирането
на имота е следвало да бъде до 17.11.2010г. включително.
За съставянето на акта не бил уведомен и поканен да
се яви управителя на дружеството или друг надлежно упълномощен за това
представител. Актът бил съставен и връчен в присъствието на пълномощника на
дружеството М.Й.В., което лице в кръга на пълномощията си нямало такива свързани
с представителство по отношение на връчване и подписване на актове и други
документи, свързани с реализиране на административна отговорност на „***” ЕООД.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „***”
ЕООД, със седалище гр. София, адрес на управление гр. ***, Район ***, ЕИК***, представлявано от управителя А.И.И.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелката В.,
които съдът намира за логични и вътрешно непротиворечиви относно релевантните
факти от предмета на доказване. Изложената от съда фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ вменява
задължение за собственика или съответно носителя на ограниченото вещно право на
новопостроен или придобит по друг начин имот да уведоми писмено за това в
двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според
отразените в атакуваното наказателно постановление обстоятелства наглед е
осъществен състава на това административно нарушение от страна на жалбоподателя
„***” ЕООД – придобиването на недвижимия имот да е станало с постановлението за
възлагане на недвижим имот № 83 от 04.10.2010г., а декларацията по чл.14 ал.1
от ЗМДТ да е подадена след изтичане на два месеца – на 15.02.2011 г., но
въпреки това настоящият съдебен състав прие, че са налице основания за отмяна
на наказателното постановление.
Актосъставителят
е приел, че постановлението за възлагане на недвижим имот №83 от 04.10.2010г. е
влязло в сила на 17.09.2010г. – т. е. към момент, предхождащ издаването му,
като именно от този предхождащ момент – 17.09.2010г. е изчислил до кога е
следвало да бъде подадена декларацията по чл.14 от ЗМДТ – в случая е
конкретизирал до 17.11.2010г. В същото време при същите обстоятелства наказващият
орган е приел, че недвижимият имот е придобит именно на датата на издаването на
постановлението за възлагане на недвижим имот №83 – на 04.10.2010г., като след
тази пък дата е следвало да тече срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Посоченото
разминаване в АУАН и в НП представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е в невъзможност
да разбере кога точно е било извършено нарушението, за което следва да се търпи
административна отговорност.
Наред с горното следва да се посочи, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на атакуваното наказателно
постановление. „***” ЕООД гр. София като търговско дружество е
юридическо лице, поради което и на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН за извършено
административно нарушение на същото следва да бъде наложено административно
наказание имуществена санкция. В нарушение на посочената разпоредба с
наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба.
Съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени. В съставения акт нарушението е квалифицирано по чл.14 от ЗМДТ, а в Наказателното постановление – по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
Видно от разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ, същата се състои от пет алинеи. Непосочването в АУАН на конкретната законова разпоредба, която се
твърди, че е нарушена води до неяснота на така формулираното правно основание
за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Същата води до ограничаване на правото на защита на нарушителя, който е лишен
от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че извършва, поставяйки
го в невъзможност да организира защитата си.
От своя страна допуснатите съществени процесуални нарушения водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и само на това основание
следва да се отмени без да се разглежда спора по същество.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №***. на Кмета на Община ***, с което на „***” ЕООД, със седалище ******, ЕИК***,
представлявано от управителя А.И.И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на
основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението
пред Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ