Р Е Ш Е Н И Е
№ 2189
гр.Пловдив, 17.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и трерти октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3904/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-1030-008117 от 30.09.2016г., издадено от Д. Г. В., на
длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.С.М.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
2. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /дведесет лева/, за
нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/,
за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата;
Съгласно изрично посоченото в жалбата, предмет на същата е само наказателно
постановление № 16-1030-008117 от 30.09.2016г. в частта му, с която на
основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата на П.С.М., ЕГН:**********
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/,
за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че мястото, където е спрян за проверка автомобила
попада в източно обходния път на Пловдив, който не е част от републиканската
пътна мрежа, за да се изисква платена винетна такса.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 05.06.2018г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 07.06.2018г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.05.2016г., около 12:20 часа, в община Марица, на път Втори клас № II-56 – 95 км., свидетелят П.Д.Д., в качеството му на
*** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, спрял за проверка МПС – лек
автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС,
което се движило без включени светлини за движение през деня или къси светлини,
било управлявано от жалбоподателя П.С.М.. Свидетелят Д. още констатирал, че
водачът М. не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван,
както и че на предното обзорно стъкло на същото няма залепен валиден винетен
стикер. Водачът М. не представил доказателства за заплатен винетна такса за МПС
категория „К-3“ – стикер или квитанция за закупуване на такъв.
Предвид това, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 727751 от
31.05.2016г. срещу П.С.М. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението
по пътищата по пътищата, чл.70, ал.3 от Закона за движението и чл.139, ал.5 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН последният подписал, като отразил,
че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.Д.Д.. Последният не помни конкретния случая,
което съдът намира за логично, предвид изминалото време, както и длъжността на Д.
като ***, която предполага извършване многобройни и ежедневни проверки на водачи
на МПС. Въпреки това Д. поддържа написаното в акта и сочи начина, по който се
установява последното нарушение в общия случай. Съдът намира показанията на
свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложение по делото писмени доказателства – Писмо
изх.№ 11-00-171/14.09.2018г. на Областно пътно управление – Пловдив от което се
установява, че мястото на нарушението, а именно – път Втори клас № I-56 – 95
км. е включен в списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 на
Министерски съвет (обн. ДВ, бр.109 от 14.12.2004г., изм. и доп. ДВ бр.61 от
10.08.2012г.).
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая съвсем не
е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Още следва да се посочи, че по същество факта на извършване нарушенията
не се оспорва от жалбоподателя, който признава същото, но сочи причини за това.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-748
от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П.С.М., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от Закона за движението
по пътищата, за това, че на31.05.2016г., около 12:20 часа, в община Марица, на
път Втори клас № II-56 – 95 км, е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ „***“, по републикански
път, без за същото МПС да е била заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
Обстоятелството, че същия път е част от републиканската пътна мрежа се
установява както от показанията на свидетеля Д., така и от изрично посоченото в
Писмо изх.№ 11-00-171/14.09.2018г. на Областно пътно управление – Пловдив. В
този смисъл възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно
чл.139, ал.5 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо наказателното постановление, в тази му част, следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 16-1030-008117 от 30.09.2016г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.С.М., ЕГН:**********, с адрес
***,
1.
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /дведесет лева/, за
нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
3.
на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата,
В ЧАСТТА МУ с което на П.С.М., ЕГН:**********,
с адрес *** на
основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата.
В
останалата му част наказателно постановление № 16-1030-008117 от 30.09.2016г.,
издадено от Д. Г. В., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.