РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Карлово, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200120 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5 от 09.02.2023 г. на Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, на Т. Г.а К., ЕГН
********** от с. В.Л., обл. П., ул. „****“ ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 от
ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 550 лева, за
нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона
Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката и чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съгласно описанието на нарушението са
извършени две нарушения, поради което излага доводи за допуснато
нарушение на чл.18 от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.-
упълномощен, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Излага доводи за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно
задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
1
представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено. Излага доводи.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата срещу атакуваното наказателно постановление е депозирана в
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Г. Й. като
актосъставител, А. И. като свидетели по акта, Д. М. като очевидец, Н.Н. и Ч.Б,
допуснати по искане на жалбоподателя, както и приобщените писмени
доказателства- справка за налични животни в ОЕЗ към 13.07.2022 г.,
констативен протокол № 3354/13.07.2022 г., фотоснимки, заявление за
издаване на разрешение за паша, декларация, разрешително за паша №
8081/29.04.2022 г., покана за съставяне на АУАН, АУАН №
0224056/12.08.2022 г., писмо относно връчване на АУАН, разписка за
връчване на АУАН, възражение, декларация от Н.Н., наказателно
постановление № 5/09.02.2023 г., известие за доставяне, констативен
протокол № 3353/13.07.2022 г., фотоснимки, пощенски плик с клеймо, схема
на констатираното нарушение, трудов договор № 1021/29.08.2022 г., заповед
№ РД-117/28.01.2022 г., длъжностна характеристика на длъжността „главен
специалист“ при ДНПЦБ, заповед № РД-193/25.02.2022 г., заповед № РД-
506/29.12.1998 г., заповед № РД- 75/03.02.2006 г., заповед № РД-
134/15.07.2022 г., заповед № РД-117/03.08.2021 г., справка от ДНПЦБ,
допълнително споразумение към трудов договор № 3/26.07.2017 г.,
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“,
допълнително споразумение към трудов договор № 3/09.01.2018 г., заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № 2/20.02.2023 г., съдът намери за
установено следното:
На 13.07.2022 г. служители на ДНПЦБ- свидетелите Й., И. и М.
извършвали съвместна проверка във връзка със спазване изискванията на
режимите и нормите на територията на НПЦБ. Обект на проверката била
територията на масив „Р.“ от националния парк, който обхващал землищата
на гр. К. и гр. К.. Горепосочената местност била използвана за пасище на
селскостопански животни- крави, като имало хиляди животни, намиращи се
на разстояния, отстоящи помежду им около 5-10 минути ходене пеша. При
извършената проверка бил установен само един човек- св. Н., който заявил на
служителите на ДНПЦБ, че пасе собствените си крави. Установени били
няколко стада крави, при които липсвал пастир. Проверяващите направили
2
фотоснимки с ушните марки на животните, за които били съставени два
констативни протокола с №№ 3354 и 3353 от 13.07.2022 г. Сред заснетите
животни фигурирала крава с ушна марка BG 3093096, която била установена
в местността „С.к.“, Охранителен участък „Р.“, Парков участък К., зона
Многофункционална на територията на НПЦБ, на място с GPS координати N
***** и ******, попадащо в землището на гр. К.. Животното било установено
на процесната дата в периода от 13,10 ч. до 13,40 ч. При последвалия обход,
около 45 минути по- късно, в периода от 14,15 ч. до 14,35 ч. били установени
в местността „С.к.“, Охранителен участък „Р.“, Парков участък К., зона
Многофункционална на територията на НПЦБ, на място с GPS координати N
****** и *****, попадащо в землището на гр. К. и крави с ушни марки BG
32239399, BG 32239343, BG 34000042, BG 34000044, BG 34024326, BG
47000027. След извършена проверка по номерата на ушните марки в ИИС на
БАБХ било установено, че животните с горепосочените номера на ушни
марки били собственост на жалбоподателката К.. Била извършена служебна
проверка в Деловодството на ДНПЦБ, от която се установило, че К. имала
издадено разрешение за паша на говеда на територията на НПЦБ за 102 бр.
говеда за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., в което бил вписан като
пастир на животните Я.Н.К..
Във връзка с констатираното жалбоподателката била поканена да се яви
на 12.08.2022 г. в офиса на Парков участък К. за съставяне на АУАН.
Поканата същата отказала да получи.
На 12.08.2022 г. бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че
на 13.07.2022 г. за времето от 13,10 ч. до 14,35 ч. и въз основа на
обстоятелствата, установени в съставените за целта констативни протоколи,
жалбоподателката е нарушила режима на защитената територия, определен в
разпоредбата на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ вр. т.3 от част 3.2.2.2 Зона
Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г., а
именно „В зона Многофункционална се забранява пашата без пастир“.
Така съставеният АУАН бил изпратен за връчване на Кмета на с. В.Л. и
бил предявен на К. на 25.08.2022 г., която го подписала и получила препис от
нега. Вписала, че има възражения по констатациите в него.
На 29.08.2022 г. К. депозирала писмено възражение, в което изложила,
че на процесната дата стадото й пашувало с пастира Н.Н., с който имала устна
уговорка да си оказват взаимопомощ, редувайки се с Я.К.. Към възражението
било приложена и декларация от Н.Н., в която заявил, че той бил пастир на
12,13 и 14.07.2022 г. на животните на К..
Така подаденото възражение било счетено за неоснователно, тъй като
съгласно т.13 от Параграф VII Процедура по подаване и разглеждане на
заявления и за издаване на разрешителни за паша и сенокос и за контрол по
осъществяване ползванията от Годишен план за пашата и ползването на сено
в НПЦБ се предвиждало „когато собственикът на селскостопанските животни
и пастирът /пастирите са различни са различни лица, на „гърба“ на
3
разрешителното длъжностното лице от ДНПЦБ вписва трите имена и ЕГН на
пастира/пастирите. Пастирът бил длъжен винаги да носи в себе си екземпляра
от разрешителното, издадено от ДНПЦБ“, а в издаденото на
жалбоподателката К. разрешително за паша било вписано само лицето Я.К.
като пастир.
Така, на 09.02.2023 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени с
акта обстоятелства по нарушението, на жалбоподателката било наложено на
основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ административно наказание- глоба в размер
на 550 лева, за нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част
3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016-
2025 г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на
14.02.2023 г., а жалбата срещу него била депозирана на 27.02.2023 г.
При така установената и приета от съда фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Атакуваното наказателно постановление и процесния АУАН са
издадени от компетентни лица в рамките на техните правомощия. Спазени са
сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване
императивните изисквания относно задължителнотго му съдържание,
визирани чл.42 от ЗАНН, а атакуваното наказателно постановление при
спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Административно-
наказващия орган на база на събраните в административно- наказателното
производство доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл.21 т.16- „В националните
паркове се забраняват- други дейности, определени със заповедта за
обявяване на защитената територия и плана за управление“. С т.3 от част
3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016-
2025 г. е въведена забрана за пашата на селскостопански животни без пастир
в зона Многофункционална.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се явява безспорно и
категорично доказано нарушението, вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение. Налице са показанията на свидетелите Й., И. и М., подкрепени от
констативните протоколи и направените фотоснимки с ушни марки на
селскостопански животни, от които се установява, че в масива „Р.“ на датата
на процесната проверка е установен само един пастир- св. Н., който заявил, че
пасе собствените си животни. Извън него други лица не били установени, но
пък били установени хиляди животни- крави, сред които и фиксираните в
констативните протоколи животни с изрично посочени ушни марки, които
съгласна справката от ИИС на БАБХ са собственост на жалбоподателката К..
Показанията на горепосочените свидетели и констативни протоколи, съдът
4
кредитира като обективни, последователни и пряко относими към предмета
на делото. Показанията на свидетелите Н.Н. и Ч.Б съдът намира, че не са в
състояние да дискредитират показанията на свидетелите Й., И. и М., тъй като
не установяват относими за процесното деяние обстоятелства. Св. Н. сочи, че
пастирите си оказвали помощ, като се замествали, което обаче не е ставало
съгласно изискванията на ДНПЦБ с посочване на пастира в издаваното
разрешително за ползване. От показанията на свидетеля става ясно, че и той
не се е намирал постоянно при животните си и се е озовал при тях малко по-
рано същия ден. Уговорката, която свидетеля твърди да е имал с пастира на
К. за заместване била принципна и то при евентуално извършвана проверка
от служители на ДНПЦБ, но явно тази уговорка не е засягала изпълнението на
задълженията като пастир. Що се отнася до показанията на св. Б., съдът
намира същите за изцяло противоречащи на кредитираните от съда
доказателства, от които се установява, че при извършената проверка на
13.07.2022 г. в масива „Р.“ е установено само едно единствено лице и това е
св. Н.. По изложените мотиви съдът не кредитира с доверие показанията на
св. Н. и св. Б., като счита същите обслужват изцяло защитната позиция на
жалбоподателката. Предвид изложеното съдът намира, че твърдяното с
АУАН и процесното наказателно постановление нарушение се явява доказано
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Процесните животни са били индивидуализирано чрез пряко
наблюдение и заснемане с фотоапарат, като установените номера на ушни
марки са записани в констативен протокол, съставен на мястото на
проверката.
Процесното нарушение е индивидуализирано точно чрез посочване на
всички елементи на неговия състав. Обстоятелството, че са установени
животни на жалбоподателката на различни места в една и съща местност,
явяваща се част от зона Многофункционална, защитена територия на НПЦБ,
но представляващи землища на две населени места и имащи различни GPS
координати не обосновава извод за извършени две нарушения, а само за едно-
паша без пастир, в резултат от което се е стигнало да разпръсване на
животните на немалки разстояния едно от друго. Правилно е определена
нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от
ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и
проекти по глава четвърта.
При определяне на наказанието, административно- наказващият орган е
приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание
глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил глоба над минималния предвиден
размер за процесното нарушение, а именно глоба в размер на 550 лв.,
отчитайки наличие на предишно наказателно постановление, влязло в сила на
27.03.2020 г. за нарушение, извършено на територията на НПЦБ от
жалбоподателката. Съдът намира, че така определеното наказание се явява
5
съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид резултата от делото и надлежно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна, същото следва да бъде уважено. Съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и фактура страната е заплатила сумата
от 480 лв., от които 400 лв. възнаграждение и 80 лв. ДДС за процесуално
представителство по делото. Размерът на възнаграждението е съобразен с
изискването на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и в
тежест на жалбоподателката следва да бъдат оставени така направените
разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5 от 09.02.2023 г. на
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с което на Т.
Г.а К., ЕГН ********** от с. В.Л., обл. П., ул. „****“ ***, на основание чл.81
ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 550
лева, за нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона
Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г.
ОСЪЖДА Т. Г.а К., ЕГН ********** от с. В.Л., обл. П., ул. „****“ ***
да заплати на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ сумата от 480
/четиристотин и осемдесет/ лева, представляващи направени по делото
разноски за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6