О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 6349 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б.В.Б., с която длъжникът
счита, наложеният му запор върху трудовото възнаграждение по изпълнително дело
№ 20198600400585 по описа на ЧСИ В.М.за неоснователен. Оспорва съществуването
на валидно вземане на „Р.Б.“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит. Иска да се
постанови спиране по реда на чл. 438 ГПК.
С писмени възражения взискателят „Р.Б.“ ЕАД оспорва
подадената жалба и поддържа изцяло действията на частния съдебен изпълнител.
Иска да се остави без разглеждане жалбата на длъжника Б.В.Б. и да се продължи с
изпълнението.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен
изпълнител счита жалбата за допустима, но изцяло неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, становището
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
В чл. 435 ГПК са посочени изрично
подлежащите на обжалване действия. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може
да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението.
В разглеждания случай, съобразявайки
изложеното в жалбата длъжникът Б.Б. обжалва наложения му от съдебния изпълнител
запор върху трудовото възнаграждение, но без да въвежда твърдения за
несеквестируемост. С жалбата също така се оспорва съществуването на валидно
вземане на взискателя „Р.Б.“ ЕАД. Не могат да бъдат споделени мотивите на
частния съдебен изпълнител, че жалбата има за предмет отказ на съдебния
изпълнител да спре изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй
като от една страна такива твърдения липсват в жалбата, а от друга страна към
датата на депозиране на жалбата не е налице произнасяне на съдебния изпълнител
по искане за спиране на изпълнителното дело.
При съобразяване разпоредбата на чл.
435, ал. 2 ГПК и очертаните фактически твърдения в жалбата, съдът намира, че длъжникът
не обжалва действие на съдебния изпълнител, което да попада в предметния обхват
на цитираната разпоредба.
Предвид изложението съображения настоящият
въззивен състав намира, че жалбата следва да се остави изцяло без разглеждане,
като процесуално недопустима.
Подлежи на оставяне без уважение
искането по чл. 438 ГПК, доколкото цитираната разпоредба предполага спиране на
изпълнението при обжалване до произнасянето на съда, а такова е налице.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
подадена от длъжника Б.В.Б. срещу действие по налагане на запор по изпълнително
дело № 20198600400585 по описа на ЧСИ В.М..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
длъжника Б.В.Б. за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.