Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „МТ БИЛД“ ЕООД - гр. Малко Търново, чрез процесуален представител, против Решение № 80 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 1578/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2300219 от 02.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева и е осъдено „МТ БИЛД” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че се касае за трудови, а не за облигационни отношения. Твърди, че съдът не е съобразил представените по делото доказателства, както и заявеното от Й.. Твърди, че не е извършено посоченото административно нарушение. Заявява, че неправилно е приложен материалният закон. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен, както и НП. Претендира разноски.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, се представлява от адв. В. В. от АК – Бургас, която поддържа касационната жалба на изложените в същата основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред първата инстанция.

В с.з. ответникът по касационното обжалване – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юриск. А. Г., който оспорва жалбата. Счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 80 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 1578/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 20-2300219 от 02.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева и е осъдено „МТ БИЛД” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП; АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Формирал е извод, че не се касае за граждански договор по смисъла на ЗЗД, поради което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност. Приел е, че наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви районният съд е потвърдил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 17.10.2023 г. бил съставен АУАН № 20-2300219 против „МТ БИЛД” ЕООД, с ЕИК *********, за това, че на 09.10.2023 г. на дружеството била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство, обект на контрол СМР жилищна сграда, монтаж на фасада (бонд) (гр. Сливен, ул. „Петко Каравелов“ № 4). По време на проверката Й. Д. Й. предоставял работна сила, работейки като м., извършвал работи по м. на северна фасада на сградата. В акта било посочено, че Й. Д. Й. собственоръчно писмено декларирал самоличност, длъжност, предприятието в което работи, вид работа, уговорено трудово възнаграждение. В акта било отразено, че на 17.10.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен управителят на дружеството представил граждански договор № 00000008/02.10.2023 г., сключен между дружеството и Й. Д. Й.. Посочено било и че не е имало сключен трудов договор между дружеството и Й. Д. Й.. В акта било отразено, че: дружеството, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 09.10.2023 г. е допуснал до работа Й. Д. Й. без сключен трудов договор в писмена форма; нарушението било извършено на 09.10.2023 г. на обекта, а било констатирано на 17.10.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 17.10.2023 г.

На 24.10.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен против съставения АУАН било подадено възражение от дружеството, в което се оспорвали констатациите по акта, с твърдения, че не са били налице трудови правоотношения, а между страните имало сключен граждански договор.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което било посочено, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че при определяне на имуществената санкция административнонаказващият орган бил взел предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С нормата на чл. 414, ал. 3 от с.з. е въведена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, според която същият се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение.

По делото не е спорно, че в деня на проверката лицето Й. Д. Й. е работило на обекта, на който дружеството жалбоподател извършва строително-монтажни дейности. Основният спор по делото е дали упражняването на този труд е по трудовото правоотношение или по друго гражданско правоотношение. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила - чл. 124 от КТ. Съгласно цитирания текст, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства, които са установили извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, дават ясни и конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по делото. По делото е установено, че при извършената на 09.10.2023 г. проверка в обект на контрол СМР жилищна сграда, е бил заварен на работното място Й. Д. Й., изпълнявайки трудови функции свързани с работи по м. на северна фасада на сградата. Цитираната дейност има еднообразен и постоянен характер. С нея не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това - заплатен от него. Й. Д. Й. е открит да работи в обект на дружеството в работно време, извършвайки дейност, характерна за дейността по занятие на касационния жалбоподател. От показанията на Й. пред районния съд се установява, че след извършената проверка между него и касационния жалбоподател е бил сключен трудов договор. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възникналото правоотношение по своята правна природа не е облигационно по договор за изработка, а е трудово.

Първоинстанционният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 1578/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.