№ 1633
гр. С., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМ.ВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20201110144293 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът Н. Д. М. излага твърдения, че в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2018г.
търпял неимуществени вреди – болки и страдания. В частност сочи следните обстоятелства,
продължили в рамките на триседмичен оздравителен период: липса на възможност за
осъществяване на нормална ежедневна дейност, наличност на главоболие, гадене,
повръщане, сънливост и проблем с равновесието при движение, стресова реакция в резултат
на ПТП – страх и неувер.ст при шофиране, тревожност. Виновен за причиняване на ПТП
бил водачът на л.а. марка „Р.“, модел „С.” с рег. № С., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП била застрахована при ответника З.” с ЕИК .. Твърди, че поканил ответника
за заплащане на обезщетение, но такова не последвало. Моли съдът да осъди ответника да
му заплати сумата от 3000 лева - обезщетение за търпените от горното ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания и сумата 672,50 лева - обезщетение за забава за плащането на
същата главница, дължимо за периода от 02.07.2018г. до 15.09.2020г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З.” депозира отговор, в който оспорва иска, в
частност механизма на ПТП, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска
отговорност е бил застраховал, причинно следствената връзка между деянието и вредите.
Твърди съпричиняване от страна на другия водач поради липса на поставен предпазен
колан. Признава обстоятелството за наличие на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, с който при него била застрахована гражданската отговорност на
1
водача на МПС – „Р.” за периода от 28.02.2018г. – 27.02.2019г. въз основа на полица №
BG/03/.. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увред.то лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
От представ.то по делото писм. доказателство – писмо от ответника до адв. Чавдар
Николов като пълномощник на Н. Д. М. с изх. № . от 14.08.2018г., се установява, че на
02.07.2018г. ищецът отправил към ответника-застраховател застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ с вх. № 3198 за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътен
инцидент, настъпил на 13.04.2018г. Видно от съдържанието на документа, в същия изрично
е посоч., че се отнася до претенция на Н.М. с посочения входящ номер и дата, което
мотивира съда да приеме въз основана този документ, че претенцията по смисъла на чл. 380,
ал. 1 КЗ е била предявена пред ответника именно на посочената дата. Този факт не се
оспорва и от ответника по делото.
Отново на база визираното писмо, както и на база писмо изх. № . от 15.11.2018г.,
съдът приема, че с подаването на претенцията пред застрахователя, ищецът е посочил
съобразно изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, пълни и точни данни за банковата сметка, по
която плащанията да бъдат извършени, доколкото такава не е била изискана с визираните
писма, а и този факт също не се оспорва от ответника. Видно е, че единственият документ,
който е бил изискан, е влязло в сила НП, касаещо вината на водача на МПС „Р.”, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Към датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2020г. несъмн. е изтекъл
предвидения в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен
рекламационен срок, с начало 02.07.2018г. относно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение по ликвидационната преписка, предвид на
което за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална
пречка, препятстваща защитата му по исков ред. Ето защо, предявените от него искове са
допустими.
По иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за имуществените вреди:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – Констативен
2
протокол за ПТП, медицинската документация, удостоверение от ОПП-СДВР, НП № . от
16.05.2018г. и заключенията на СМЕ и АТЕ /неоспорени от страните/ съдът приема за
установ., че на 13.04.2018г. около 12.30ч. в гр. С., на ул. „М.” свидетелят Н.В. управлявал
МПС – лек автомобил „Р.-С.” с рег. № С. с посока на движение от бул. „П.” към ул. „К.”,
като на кръстовището с ул. „М.” при маневра ляв завой не пропуснал насрещно движещия
си лек автомобил „Х.” с рег. № ., и реализирал ПТП с него, при което е пострадал водача на
този автомобил – жалб. Н.М..
Механизмът на ПТП и вината на свидетеля Н.В. се установява от приобщ.то и неоспор.
от ответната страна НП № . от 16.05.2018г., което е влязло в сила на 03.07.2018г. НП е
официален документ, който има обвързваща съда доказателствена сила относно ангажиране
административно-наказателната отговорност на виновния водач, тъй като същото е влязло в
сила. В този смисъл съдът извежда както механизма на ПТП, въз основа на него, така и
вината на водача Н.В., който поради нарушение на привилата за движение по пътищата – чл.
37, ал. 1 ЗДвП /При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства/, станал причина за настъпване на ПТП, респективно за причиняване на
процесните телесни увреди на другия водач.
В тази насока съдът кредитира и приобщ.то удостоверение от ОПП-СДВР, от което се
установява, че във връзка с инцидента е бил съставен 1 брой АУАН, а впоследствие и
процесното НП, което е влязло в сила на 03.07.2018г.
С оглед на горното, съдът ще посочи, че макар констативният протокол, съставен от
полицейски инспектор при ОПП-СДВР във връзка с инцидента да няма доказателствена
сила относно механизма на ПТП, то същият няма пречка да бъде кредитиран в частта, в
която в него е удостовер. наличието на щети върху двата автомобила, което също сочи за
реализираното ПТП, както и мястото на неговото настъпване. Този подход е допустим,
доколкото визираните последно обстоятелства са били възприети пряко от длъжностното
лице – служител на КАТ, което е посетило мястото на инцидента.
С оглед на горното, обстоятелството, че свидетелят Н.В. не си спомни конкретния
начин на настъпване на ПТП, съответно настъпилия удар, е без съществ. значение. Липсата
на спомен относно конкретния удар е оправдана предвид отраз.то в констативния протокол
за ПТП за установена работна диагноза на В. в резултат на ПТП – мозъчно сътресение. От
показанията на свидетеля В., обаче, се установяват неговите действия, предхождащи ПТП, а
именно - предприемане на маневра завой на ляво на процесното кръстовище, доколкото
тези обстоятелства бяха потвърдени от В..
Относно механизма на ПТП и вината на водача Н.В. съдът кредитира и заключението
на АТЕ, която също сочи механизма на ПТП, приет и от административно наказващия
орган, издал НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на В..
Обстоятелството с каква скорост се е движел насрещно движещия се автомобил, управляван
от ищеца, според този състав е без значение за вината на Н.В., който предприемайки
маневра завой наляво, за да навлезе по друг път в района на кръстовището, е имал
3
задължение да пропусне насрещно движещия се лек автомобил, но не го е сторил,
нарушавайки закона. В този смисъл обстоятелството, че МПС-то на В. е било видимо за
ищеца преди самото ПТП е също без значение, тъй като ищецът е бил с предимство. С оглед
на това, обстоятелството, че вещото лице по АТЕ поради липса на данни относно скоростта
на движение на двата автомобила не е отговорил на въпроса - дали водачът на лек
автомобил „Х.” е могъл да предотврати процесното ПТП, също няма решаващо значение за
изхода на спора.
Травматичните увреждания, причинени на жалбоподателя в резултат на ПТП, се
установяват от приобщените по делото медицински документи, неоспорени от ответната
страна, а така също и от приетите и неоспорени от страните заключения на СМЕ.
Съгласно заключенията на СМЕ: при пострадалия Н.М. е установ. мекотъканно
повреждане на главата – контузия и подкожен хематом в лява слепоочна област, което
изпълва медикобиологичния характер на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице дава и положителен отговор относно връзката между травмирането и
реализираното ПТП, като механизмът на причиняването му е – действие с неголяма
травмираща сила на твърд тъп предмет по механизма на удар, като същата травма може да
се реализира при водач съгласно съобщените данни за ПТП. Съгласно заключението на
СМЕ – периодът на възстановяване на така причин.то травматично увреждане е 2-3
седмици, като след подобни травми се прилагат обезболяващи медикаменти, а в началните
часове е уместно прилагане на криотерапия, в първите дни щадящ режим с оглед
избягването на настъпване на усложнения.
Съгласно второто заключение вещото лице: от медицинска гледна точка сигурен
признак за поставен, изправен предпазен колан би било констатирането на т.нар. „синдром
на предпазния колан” – характерни, широки, лентовидни охлузвания или кръвонасядания по
кожата, счупвания на ребра /за водача вляво/, на гръдна кост, на лява ключица /за водача/,
десни ребра и други увреждания. Такива увреждания се получават от директно действие на
самия колан при челен удар, тъй като кинетичната енергия, която получават телата при
високите скорости, се поема предимно от гръдния кош и корема. В конкретния случай не са
описани подобни травми при пострадалия, т.е. няма сигурни специфични и характерни
данни за въздействие на предпазен колан.
Според вещото лице, обаче, напълно е възможно такива увреждания да не се
регистрират при поставен колан. Вещото лице също така сочи, че травмите, установени при
ищеца, могат да се получат и при поставен колан, тъй като главата е свободно подвижна в
шията и дори движението на тялото да се ограничава от фиксирането му от колана, в
началните хилядни от секундата след ПТП, главата може да достигне и да се травмира с
неголяма сила в части от интериора на лекия автомобил – ляво странично и пред водача –
стъкло или колона. Напълно е възможно подобна описана травма при водача да бъде
причинена и от отворената рязко въздушна възглавница при ПТП, каквито данни има в
делото. Най-сетне, вещото лице сочи, че като „камшично движение” се приема рязкото
движение на главата в шийната област, при което по индиректен механизъм се уврежда
4
шийния отдел на гръбначния стълб, докато установ.то увреждания при пострадалия е
резултат на директно увреждане от удар с неголяма сила с или върху твърд тъп предмет.
Съдът кредитира приетите по делото СМЕ и АТЕ, които са дали пълни и обективни
отговори на поставените въпроси, като този състав се позова включително и на уточненията,
направени в съдебна зала от вещите лица, при техния разпит. Именно на база тези
уточнения, съдът прие, че по делото не се установява ищецът Н.М. да е бил без
обезопасителен колан, в какъвто смисъл са възраженията на ответното дружество. В тази
насока съдът ще посочи, че според този състав не е достатъчно само обстоятелството, че при
пострадалия не са установени типичните за поставен колан увреждания в гръдната област,
доколкото вещото лице по СМЕ изрично сочи, че напълно е възможно на практика такива
увреждания, типични за поставен колан е възможно и да не се получат. Още повече, предвид
уточнението на вещо лице Г., че такива следи при поставен колан биха липсвали при
страничен удар от страната на водача, както и при по-дебели дрехи. Именно за челно
страничен удар говори вещото лице в конкретния случай, в какъвто смисъл уточнение е
направ. и от вещо лице Й., изготвил АТЕ. Последният също сочи за удар, настъпил в
централна лява част на автомобила, в какъвто случай първоначално телата се изместват
напред и наляво, спират се в колана и се връщат назад, като при страничен удар коланът не
предпазва тялото от странично преместване. Именно тези уточнения на вещите лица, наред с
факта, че се касае за ПТП, настъпило на 13.04.2018г., когато сезонът /пролет/ предполага все
още наличие на връхни дрехи, мотивираха съда да приеме, че ищецът Н.М. е бил с поставен
обезопасителен колан, а възраженията на ответника за съпричиняване поради липса на
поставен такъв за неоснователни.
Страните по делото не спорят и от писмените доказателства по делото се установява,
че към датата на ПТП застраховател на гражданската отговорност за причинени при
управлението на увреждащото МПС с рег. № С. вреди бил ответникът по делото ЗАД „Б.”.
Този факт не се оспорва от ответника, а по делото е налице и справка от Гаранционен фонд,
която съдът кредитира изцяло.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на МПС с рег. № С., договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
5
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума.
Съобразно нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лева за всяко
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на АТЕ и СМЕ се установява, че при настъпването на ПТП лек автомобил
„Т.” с рег. № . е бил управляван от ищеца Н.М., който в резултат на ПТП получил
травматични увреждания: мекотъканно повреждане на главата – контузия и подкожен
хематом в лява слепоочна област, което изпълва медикобиологичния характер на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и която травма се възстановява в рамките на
2-3 седмици. Възстановяването е съпровод. с прилагане на обезболяващи медикаменти,
като в началните часове е уместно прилагане на криотерапия, в първите дни щадящ режим с
оглед избягването на настъпване на усложнения.
Видно от показанията на свид. Георги Зятков, които съдът кредитира изцяло, ищецът
в резултат на получените при ПТП увреждания, в рамките на около 2-3 седмици е бил
пряпятстван за извършва нормална ежедневна дейност, като например – не е играл футбол,
тъй като не му е било добре - боляла го е главата, не се чувствал добре. Отново на база тези
свидетелски показания съдът прие, че след инцидента е имало период от време, в който
ищецът не е имал желание да кара автомобил, поради което е бил возен от свидетеля и
причината за това е била явно психическата травма от настъпилото ПТП, в резултат на което
същият изпитвал страх от шофиране. Последното състояние продължило около месец
според свидетеля.
Съдът се довери изцяло на показанията на свид. Зятков, като съобрази, че по делото
не се установяват такива близки приятелски отношения между него и ищеца, които да
поставят под съмнение безпристрастността на свидетеля относно изхода на делото.
Визираните обстоятелства, а именно болки и страдания, които от една страна са били
резултат от получените травматични увреждания; възстановителния период на тези
увреждания – 2-3 седмици, липсата на възможност в този период ищецът да извършва
ежедневна нормална дейност, ограничителния режим с оглед избягването на усложнения, а
така също и психическата травма от самото ПТП, която е довела до страх от шофиране в
продължителен период от време /около месец/ при ищеца, мотивираха съда да приеме, че
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а именно в размер на 3000 лева, въпреки
липсата на доказателства за част от твърдяните от ищеца обстоятелства – същият да е имал
гадене, повръщане и световъртеж.
Така определената сума от 3000 лева съдът намира адекватна да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди и в същия размер предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ следва да бъде уважен.
6
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увред.то лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че на 02.07.2018г. ищецът поканил ответника да му заплати
обезщетение за търпените неимуществени вреди, както и че към тази дата НП, с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника, не е било влязло в
сила. Това е станало на 03.07.2018г., като от стана на застрахователя на два пъти с писма от
14.08.2018г. и от 15.11.2018г. от ищеца е било поискано представянето на служебна бележка
от ОПП-СДВР за влязло в сила НП относно виновността на водача, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника.
Доколкото по делото не се съдържат доказателства за представяне на исканата
служебна бележка от страна на ищеца пред застрахователя, то съдът счита, че приложение
следва да намери втората хипотеза, визирана в чл. 497, ал. 1 КЗ, поради което следва да
приеме, че застрахователят дължи лихва за забава от изтичане на три месеца от предявяване
на претенцията. В тази насока съобрази и разпоредбата на чл. 108, ал. 1 – ал. 3 КЗ, съгласно
които: застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I
от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Когато не са представени
всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе
по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на
претенцията. В случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал.
1, който е три месеца от предявяване на претенцията. Този тримесечен срок в конкретния
случай е изтекъл на 02.10.2018г., и считано от следващия ден – 03.10.2018г.
застрахователят дължи лихва за забава.
В тази насока съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя
изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, едновременно с
претенцията си да представи пред застрахователя необходимите доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", както и да посочи своя банкова сметка. Последният факт
не се оспорва от ответника. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от
момента на предявяването на писм.то искане пред застрахователя и на номера на банковата
7
сметка на претендиращия. Систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497,
ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 396,
ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на
собств. основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл.
380, ал. 1 от КЗ, освен ако не е налице особената хипотеза по чл. 380, ал. 3 от КЗ - когато не
е било надлежно изпълн. задължението на претендиращото лице да посочи своя банкова
сметка. В конкретния случай, ответникът не е навел възражения в тази насока, които да
съдържат в себе си твърдения ответникът да не е изпълнил конкретно това свое задължение,
поради което следва да бъде прието, че с изтичането на тримесечния максимален срок за
произнасяне на застрахователя по предявената претенция, последният е изпаднал в забава.
Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 КЗ - увред.то лице е длъжно да
представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на
обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.
Т.е., за него не тежи задължението да представя документи, с които не разполага. В
този смисъл и доколкото съгласно нормата на чл. 107, ал. 1 КЗ застрахователят също е едно
от лицата, които имат право да се снабдят с необходимите документи и информация от
органите на МВР, когато същата е необходима за решаване на въпроса относно
основателността на предявената претенция и нейния размер, то според този състав
застрахователят е изпаднал в забава именно с изтичането на тримесечния максимален срок
за произнасяне, предвиден в закона.
Както беше посоч. по-горе тази забава е започнала считано от датата 03.10.2018г.
Лихвата за забава се претендира до датата на предявяване на иска пред съда, а именно –
15.09.2020г.
Тази лихва следва да бъде изчислена върху сумата от 3000 лева, за която искът есе
явява основателен. Използвайки лихвен калкулатор, съдът изчисли лихвата за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 3000 лева за периода от 03.10.2018г. до 15.09.2020г., като
изключи периода на извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през
който период съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обяв. с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни субекти, не се
начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в размер на 536,67 лева. До този размер и за периода от
03.10.2018г. до 15.09.2020г., вкл. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. За
горницата до пълния предявен размер, а именно до сумата от 672,50 лева и за периода от
02.07.2018г. до 02.10.2018г., вкл. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
8
Ищецът е бил освободен от заплащането на ДТ и разноски, поради което същият не е
сторил на практика такива.
Същият е бил защитаван от адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото.
Претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Същото, определ. по реда на
Наредба 1/2004г. – чл. 7, ал. 2, т. 2 и при съобразяване на уважената част от исковете,
възлиза в размер на сумата 469,07 лева, която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвокат Х.З..
От бюджета на съда са заплатени разноски за СМЕ и АТЕ в размер на 600 лева, от
които с оглед уважената част на иска следва да бъдат възложени в тежест на ответника
577,81 лева, като същият бъде осъден да ги заплати по сметка на съда.
Същият следва да заплати по сметка на съда 4 % ДТ върху уважената част на иска, а
именно сумата от 141,47 лева.
Ответникът претендира и доказва сторени разноски в размер на сумата 630 лева, от
които 600 лева за СМЕ и АТЕ и 30 лева за призоваване на свидетел.
С оглед факта, че отвтеникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100,00 лв.
Така общия размер на съдебните разноски на ответника възлиза на 730 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на ответника разноски в размер 27 лева
с оглед отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.” с ЕИК . с адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5 да заплати на Н. Д.
М. ЕГН ********** с адрес: гр. Я., жк. „Х. по предявения иск с правно основание чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени –
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2018г. в
гр. С..
ОСЪЖДА З.” с ЕИК . с адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5 да заплати на Н. Д.
М. ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
536,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2018г. до
15.09.2020г., вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 672,50 лева, или за
сумата от 135,83 лева и за периода от 02.07.2018г. до 02.10.2018г., вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА З.” с ЕИК . с адрес
на управление: гр. С., пл. „П.” № 5 да заплати на адвокат Х.А. З., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „И.” № 7, ет. 2, ап. 5 адвокатско възнаграждение в размер на 469,07 лева за
осъществ. процесуално представителство на ищеца Н. Д. М. пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З.” с ЕИК . с адрес на управление: гр. С.,
9
пл. „П.” № 5 да заплати по сметка на СРС разноски, както следва: 577,81 лева – разноски за
вещи лица и 141,47 лева – 4 % държавна такса върху уважената част на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Д. М. ЕГН ********** с адрес: гр. Я.,
жк. „Х. да заплати на З.” с ЕИК . с адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5 сумата от 27
лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10