гр. София, 21.01.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Илчева ч. гр. д. № 5619 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по частна жалба
на длъжника З. „Б.В.и.г.“ срещу постановление от 19.03.2019 г. по изп. д. № 20197810400109
г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е намален
размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 5196
лева на 2729,78 лева, както и таксите по изпълнителното производство са
намалени от 8400,18 лева на 8349,81 лева.
Жалбоподателят поддържа, че
присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и завишено с оглед
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Излага съображения,
че извършените действия от страна на процесуалния представител на взискателя се
изразяват единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело.
Поддържа, че в таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ следва да се включва само материалният
интерес, не и адвокатското възнаграждение. Искането към съда е да бъде отменено
постановлението и бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лева, както и размерът на таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ.
Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя Е.Д.Г., който я
намира за неоснователна. Счита, че претендираният адвокатски хонорар е
съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Намира, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноските по
изпълнителното дело, тъй като е дал повод за образуването му, неплащайки
задължението. Претендира разноски.
В мотивите си ЧСИ Г.Д. излага
съображения, че намаленият адвокатски хонорар е изцяло съобразен с правилата на
НМРАВ. Сочи, че в материалния интерес по делото се включва и адвокатското
възнаграждение, поради което таксата по т. 26 ТТЗЧСИ следва да се определя
върху направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, каквото е
адвокатското възнаграждение. Счита намаляването му до размер от 200 лева за
неоснователно.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20197810400109
на ЧСИ Г.Д. е образувано въз основа на молба на Е.Д.Г. срещу „Б.В.И.Г.“ за принудително
събиране на вземане в общ размер на 120000 лева. Молбата е депозирана чрез адв.
Д.М.. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 5196 лева, платено в брой.
В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за събиране на
посочените суми, за което да бъде наложен запор, респ. възбрана върху банковите
сметки на длъжника, притежаваните движими и недвижими вещи, МПС, дружествени
дялове.
По делото е изготвена,
изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 120000 лева главница, 5196 лева адвокатско възнаграждение и 8400,18
лева такси.
С обжалваното постановление
от 19.03.2019 г. съдебният изпълнител е намалил размерът на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство от 5196 лева на 2729,78 лева, като
в съобщение до длъжника е посочил, че таксите по изпълнителното производство са
намалени от 8400,18 лева на 8349,81 лева.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол – арг. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени
доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от
адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело. В случая не са извършени други действия от процесуалния
представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед
на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да
се определи съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за
образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200
лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
На следващо място
настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете фактът, че
образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаното по делото адвокатско съдействие с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното
изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително
дело, макар в нея да се съдържа искане за насочване на изпълнението към различни
обекти, собственост на длъжника, пълномощникът на взискателя не е извършвал
други процесуални действия, свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради
което съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от
фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за
адвокатско възнаграждение от 2729,78 лева следва да бъдат намалени на 200 лева,
което е минималният размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г.
По изложените съображения
обжалваното постановление от 19.03.2019 г. следва да се отмени и претендираното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя се намали
до размера от 200 лева.
Жалбата в частта по размера
на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и искане той да бъде изменен следва да бъде
оставена без уважение, тъй като с обжалвания акт на ЧСИ няма конкретно
разграничаване на таксите, които ЧСИ е определил в изпълнителното производство,
поради което не може да се определи точният размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
и дали същият е определен неправилно. По изпълнителното дело няма данни ЧСИ да
е определил размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. В обжалвания акт от 19.03.2019
г. е посочено, че са намалени общо таксите по изпълнението, без конкретното им
разграничаване, поради което съдът не е в състояние да направи преценка за
законосъобразното определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният
изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК, в случая е неприложим. Процесуалният способ
за защита на жалбоподателя е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОТМЕНЯ по
жалба на З. „Б.В.и.г.“, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20197810400109
г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, с район на действие СГС, постановление от 19.03.2019
г., с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното
производство от 5196 лева на 2729,78 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение за
взискателя Е.Д.Г. по изпълнително дело № 20197810400109 г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
в КЧСИ, от 5196 лева на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Ф., БУЛСТАТ *******, в частта ѝ по искането за
намаляване размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.