РЕШЕНИЕ
№ 2647
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110161015 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........ срещу ............., с която е
предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.05.2018 г. около 15:00 часа в гр. София е настъпило
ПТП с участието на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ /полица № 93001710102088 г. със срок на валидност 28.11.2017 г. – 27.11.2018
г./ л.а. „Мерцедес МЛ350“ с рег. № ........ и т.а. „Мерцедес 3120“ с рег. № ........ при
следния механизъм: л.а. „Мерцедес МЛ350“ с рег. № ........ се движи по ул. „Червена
роза“ с посока към бул. „Гоце Делчев“, когато внезапно от паркинга пред бл. 112
излиза т.а. „Мерцедес 3120“ с рег. № ........, при което настъпва удар помежду им, в
причинна връзка с което на застрахования при ищеца автомобил са нанесени щети.
Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил обезщетение, както следва: на
14.02.2019 г. – сумата от 4 913, 32 лв. и сумата от 113, 45 лв. или общо сумата от 5 026,
77 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата
на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 5 026, 77 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 20 лв. или общо за сумата от 5 046, 77 лв.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2022
г. по ч.гр.д. № 48400/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.
1
Оспорва същото да е настъпило по вина на застрахования при него водач, като твърди,
че ПТП е настъпило по вина на другия водач. Счита, че размерът не обезщетението е
завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 05.09.2022 г. заявителят ........ е поискал издаването на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ............. за сумата от 5 046, 77 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № ...........
С разпореждане на съда от 20.09.2022 г. е издадена исканата заповед за
изпълнение, като са присъдени и разноски в размер на общо 150, 94 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Безспорно е между страните, че на 30.05.2018 г. около 15:00 часа в гр. София е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес МЛ350“ с рег. № ........ и т.а. „Мерцедес
3120“ с рег. № .........
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 30.05.2018 г., в който
е посочено, че на същата дата в 15:05 часа в гр. София на ул. „Хайдушка гора“ и ул.
„Червена роза“ е настъпило ПТП с участието на „превозно средство А“ – „Мерцедес
3120“ с рег. № ........, управляван от Никола Пеков, и „превозно средство Б“ –
„Мерцедес МЛ350“ с рег. № .........., управляван от Д. Г. С.. Като обстоятелства за
настъпване на ПТП е посочено, че за превозно средство А ПТП е настъпило при
излизане от паркинг, частен терен, черен път. Отразени са видимите щети по двата
автомобила, като за „Мерцедес МЛ350“ това са ляво огледало и предна лява врата, а за
т.а. „Мерцедес 3120“ – преден капак и предна броня. Протоколът е подписан от
водачите без възражения, като водачът на превозно средство А е посочил, че признава
вината си.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес МЛ350“ с
рег. № ........ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ /полица № ........ г. със срок на валидност 28.11.2017 г. – 27.11.2018 г./.
С уведомление от 30.05.2018 г. застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № ...........
Съставени са опис заключение по щета и доклад по щета.
Безспорно е между страните, че на 14.02.2019 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение от 4 913, 32 лв. и 113, 45 лв.
или общо – сумата от 5 026, 77 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача т.а. „Мерцедес 3120“ с рег. № ........ е била застрахована при ответника по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 30.05.2018 г. около 15:05 часа т.а. „Мерцедес 3120“ с рег. № ........ се
движи в района на паркинг пред бл. 112, където водачът предприема маневра за
включване в движението по ул. „Червена роза“, при което реализира ПТ с идващия от
дясната му страна л.а. „Мерцедес МЛ350“ с рег. № ........, при което на последния са
нанесени щети, по отношение на които се констатира, че са в причина връзка с
произшествието. Към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 6 години и 22
2
дни, считано от датата на първоначална регистрация – 08.05.2012 г. Стойността,
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата
3 914, 15 лв.
Изготвен е и вариант с приложен коефициент на овехтяване, при който
стойността възлиза на сумата 3 018, 12 лв.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че автомобилът не е бил в
гаранция, както и че щетите отговарят да са настъпили в причинна връзка с механизма
на ПТП и няма данни за настъпването им по друг начин.
Пред СРС е разпитана свидетелката Д. Г. С., която заявява, че си спомня да е
участвала в ПТП на 30.05.2018 г. в гр. София при управлението на л.а. „Мерцедес
МЛ350“ с рег. № ........ около бул. „Гоце Делчев“ – по обедно време, ранен следобед; че
е била паркирала в малка уличка, потеглила е в посока бул. „Гоце Делчев“ и бял бус,
който е излизал от паркинг, се е врязал в шофьорската й врата, като уврежданията за
нея са били в лявата част на автомобила й; че не е имала други произшествия с
управлявания от нея автомобил.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
свидетелката С.. Като е предприел маневра излизане от паркинг, без да обезпечи
безопасното й осъществяване, при което е нанесъл удар на л.а. „Мерцедес МЛ350“,
водачът на т.а. „Мерцедес 3120“ с рег. № ........ е осъществил противоправно деяние, в
причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
3
водача на т.а. „Мерцедес 3120“. Тежестта за установяване на елементите от
фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по
отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция,
тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед
ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява
причинната връзка между вредите на автомобила и процесното ПТП. Според
заключението на АТЕ всички вреди са в причинна връзка с механизма на ПТП. В
случай че ответникът твърди част от вредите да са настъпили по друг начин, негова е
тежестта за установяване на горното, в какъвто смисъл доказателства не са
ангажирани.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
3 914, 15 лв.
Съдът намира, че при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в посочения
смисъл – решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./, съответно – следва
да се вземе предвид вариантът на изчисление на АТЕ по средни пазарни цени без
приложен коефициент за овехтяване.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
В случая изплатеното застрахователно обезщетение надвишава сумата,
4
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, като регресното
вземане се съизмерява със стойността по средни пазарни цени.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на
сумата от общо 3 934, 15 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв.,
които се установяват от заключението на АТЕ.
До посочения размер искът е основателен, а над тази сума до пълния предявен
размер следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 82, 58 лв. разноски за заповедното и сумата 351, 52 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 11, 02 лв. разноски за заповедното производство и сумата 44, 09 лв. разноски
за исковото производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ............., ЕИК .......... дължи на ........, ЕИК
........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ, сумата от 3 934, 15 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № .......... във връзка с ПТП, настъпило на
30.05.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2022 г.
по ч.гр.д. № 48400/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХЪРЛЯ иска за сумата над 3 934, 15 лв. до пълния предявен размер от 5 046,
77 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ............., ЕИК .......... да заплати на ........, ЕИК ........, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 82, 58 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
351, 52 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ............., ЕИК .........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 11, 02 лв. разноски за заповедното и сумата 44, 09 лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5