Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Цветелина Банинска, като
разгледа гр.д. № 1090 по описа на ВРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие противоправното поведение на ответника на 08.06.2018г., от които
2500 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка с
нанесената лека телесна повреда, изразяваща се във временно растройство на
здравето, неоспасно за живота, причинено от контузия на лява колянна става с
оток и охлузване на ляво коляно и охлузвания на дланите на двете ръце, и 2500
лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
накърняване на честта, достойнството и доброто име сред обществото на
дъжностното лице при и по повод изпълнение на служебни задължения, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането –
08.06.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба е изложено, че на 08.06.2018г. в с. Х., общ. Х. на ул. П.до дом **на
ищеца в качеството му на полицейски служител при и по повод изпълнение на
службата му като младши полицейски инспектор в Участък Х. към РУ Козодуй при ОД
на МВР – Враца, му била нанесена лека телесна повреда от ответника. Същата се
изразявала във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинено
от контузия на лява колянна става с оток и охлузване на ляво коляно и
охлузвания на дланите на двете ръце. Било образувано наказателно поризводство ДП
№331/2018г. на РУ-Козлодуй, ДП №910/2018г. на РП-Козлодуй, което приключило със
сключване на споразумение, одобрено с протоколно определение от 29.11.2018г. по
НОХД №415/2018г. на РС-Козлодуй. Ответникът бил признат за виновен в извършване
на престъпление спрямо ищеца по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК и му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от три месеца, чието
изпълнение било отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три
години. В резултат на това противоправно деяние ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в мъки, страдания и физически болки, които непосредствено
след престъплението били устойчиви, продължителни и с висока интензивност.
Ответникът бил съпроводил извършването на деянието с обиди и унизително
отношение спрямо ищеца, което му причинило голям стрес. Поради изживяното
психическо и емоционално напрежение по време на нападението ищецът претърпял
временна промяна в начина си на общуване с околните, причинена от душевния
тормоз, предизвикан от внезапен пристъп на страх, изпитан от поведението на
ответника. Деянието на ответника предизвикало у ищеца душевен тормоз,
накърняване на честта, достойнстовото и доброто име в обществото, предизвикали
наличие на високо нервно напрежение, отразяващо се на цялостното му емоционално
състояние, което довело до нарушена работоспособност. От момента на извършване
на противоправното деяние до настоящия момент ищецът изпитвал чувство за срам и
неудобство, особено с оглед служебното му положение, тъй като станал повод за
подигравки от страна на колеги, както и на ехидно отношение от хората в
населеното място – с. Х., където продължава да работи. Също така към настоящи
момент продължавал и болковия синдром на ищеца, като страданията се засилвали
при физическо натоварване и определени движения на крайника. Моли да му бъдат
присъдени претендираните суми, както са посочени, като на адвокатът бъде
заплатено възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.3, пр.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В първото по делото съдебно
заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че е подал жалба до Апелативен
съд срещу споразумението по наказателното дело. Оспорва, че не е причинил
никакви вреди на ищеца.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
приложено за послужване НОХД415/2018г. на РС-Козлодуй и от съдържащите се в
него споразумение за решаване на досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 910/2018г., зм 331/2018г. по описа на РУ на МВР-Козлодуй и протокол от
съдебно заседание, проведено на 29.11.2018г. по НОХД № 415/2018г. на
РС-Козлодуй, се установява, че с определение от съдебното заседание съдът е
одобрил споразумение между прокурор при РП-Козлодуй, обвиняемия Е.К.А. и
служебния му защитник, по силата на което обвиняемия Е.К.А. се признава за
виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130,
ал.1 от НК, а именно: че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. П.до № 15 е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, причинено от контузия на лява колянна
става с оток и охлузване на ляво коляно и охлузвания по дланите на двете ръце
на полицейски орган при изпълнение на функцията му – К.С.Ц. *** - младши
полицейски инспектор в Участък – с. Х. към РУ – Козлодуй при ОД на МВР – Враца.
За извършените от подсъдимия деяния съдът с посоченото определение му е
определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.
Приложено е
и нак.дело №235/2019г. на Софийски Апелативен съд и от приложеното по него
Решение № 121/21.03.2019г. се установява, че е оставена без уважение искането
на ответника Е.А. за възобновяване на НОДХ 415/2018г. на РС-Козлодуй.
Представен е
документ с изх. №149/12.06.2018г. на МБАЛ Вива Медика, от който се установява,
че при изследване на К.Ц. е констатиран минимален ставен излив. Установява се и
от представения Болничен лист № Е2018/1403371, че К.С.Ц. е бил в отпуск поради
временна наработоспособност от 11.06.2018г. до 15.06.2018г. поради вътреставно
увреждане на колянната става, неуточнено.
По делото е
изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Г.К., което
след запознаване с приложената медицинска документация, както и амбулаторен
лист №3692/12.06.2018г. – допълнителен от архива на кабинет, е установило, че
ищецът К.Ц. е получил контузия на лява колянна става с оток в областта на
същата, което отговаря механизмът на получаването му да е от удар с или върху
твърд предмет, като е причинил на ищеца болка и страдание, неопасни за живота,
с оздравителен период около 7 дни при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. Увреждането не налагало консервативно или ортопедично
лечение, а само от покой, като липсвали данни за настъпили последици или
усложнения.
За
установяване на психичните преживявания на ищеца във връзка с деянието на
ответника е изслушано заключение на съдебно-психологична експертиза. Вещото
лице е изследвало преживяванията на ищеца във връзка със събитието чрез тестови
изследвания, психологично интервю, психологично наблюдение, като е съобразило и
събраните данни по делото. Констатирало е че ищецът е преживял емоционална
реакция на срам и унижение във връзка с извършеното спрямо него противоправно
деяние, но към момента на изследването няма характеристиките на емоционална
травма. Не били налице данни за преживяно от ищеца посттравматично стресово
разстройство, нито същото да е изиграло роля на остра психотравма за ищеца.
Деянието на ответника било предизвикало у ищеца преживяване на кратко чувство
за безпомощност и чувство на заплаха, но те са били ограничени във времето на
извършване на деянието. Не били налице данни да избягва стимули, свързани със
събитието и усилване на общата реактивност. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че посттравматичната стресова реакция може да бъде отключена
продължителен период от време след инцидента в зависимост от личностния ресурс.
Уточнило е също, че тъй като ищецът е млад мъж, който има здрава психика, е
успял да се справи със стреса като е преодолял преживения срам и негативни
емоции във връзка с това събитие.
Съдът
кредитира приетите експертни заключения, като счита, че същите са пълни,
обективни и компетентно изготвени.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ц.И.П.-
инспектор криминална полиция в с. Х., и свидетеля Н.А.Т.. Съдът кредитира показанията
на свидетелите като пълни, логични и непротиворечиви. Свидетелят Тодоров е
пояснил, че ищецът изпитва срам във връзка с инцидента, при който противоправно
е бил нападнат от ответника Е., за което съдел от това, че в деня на събитието
е отказал да сподели с него, въпреки че са приятели. Когато го посетил на
следващия ден, видял, че кракът му в областта на коляното е отекъл, имал
ожулвания и по ръцете. Променила се нагласата, с която ходел на работа след
този случай. Ограничил и социалните си контакти, като по-рядко се включвал в
излизанията с компанията, която е обща за двамата. Ищецът станал по-затворен и
не бил същия и до настоящия момент. Вторият изслушан свидетел Ц.П.е колега на
ищеца. Той отговарял за района на Х., в който работел ищеца и другият колега,
участвал в инцидента – Г.. На него била възложена проверката по случая с
инцидента между колегите му и Е.. Съдел за преживяната от ищеца физическа
травма от това, че е ползвал отпуск за временна неработоспособност, като
придобил и лични впечатления, тъй като спортували на едно и също място, като забелязал,
че К. не прави упражнения за крака. Също така бил свидетел как колегите им и
жителите на село Х. се подигравали на ищеца заради този инцидент. К. не искал
да поема случаи в този район, което налагало свидетелят Петров да работи там
вместо него. Според свидетеля ищецът и до момента се чувства некомфортно във
връзка с този случай – по-обран е в комуникацията си и продължава да избягва да
поема работа в този район. Другият
колега участвал в инцидента се преместил в друг район, ищецът не бил споделял
да има подобни намерения.
Други
относими и необходими доказателства не са събрани.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, изразяващи
се в болки и страдания от получена лека телесна повреда и психическо страдание,
негативни изживявания, били накърнени честта, достойнството му и доброто му име,
както и законна лихва върху това обезщетение от датата на увреждането до
окончателното му изплащане.
По иск с правно основание чл.45 във вр. с
чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на непозволено
увреждане предпоставките за основателност са: 1) действие, от което са
настъпили вреди; 2) противоправност на това действие; 3) наличието на настъпили
вреди; 4) причинно следствена връзка между деянието и вредите; 5) вина. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията.
Представеното
по делото, одобрено по НОХД № 415/2018 г. по описа на РС-Козлодуй,
споразумение, е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние,
неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК споразуменията,
одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК
съдът следва да се съобрази със задължителната сила на споразумението относно
това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно
от Е.А.. Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни
последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от
състава на престъплението, за което е осъдено виновното лице. В конкретния
случай, пределите на задължителната сила на споразумението в наказателното
производство се простират по отношение на увреждането - контузия на лява
колянна става с оток и охлузване на ляво коляно и охлузвания по дланите на
двете ръце , представляващо лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Съдът намира, че с оглед
изложеното, по делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца К.Ц. е
налице лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, не опасно за живота.
От
изготвените и приети по делото заключения на съдебно-медицинска и
съдебно-психологична експертиза се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания и предизвикани от тях
физически болки и страдания, както и отрицателни психически изживявания,
накърняване на честта и достойнството. Вещото лице – психолог е посочило, че
към момента ищецът не страда от посттравматично разстройство във връзка със
случая, но е преживял негативно същия, като е имало отражение върху психиката
му, което той е преодолял. От изслушаните експертизи и свидетели се установява
и причинно-следствената връзка между деянието на ответника и вредоносния
резултат – причинените на ищеца болки и страдания, срам и унжение, негативни
преживявания.
Поради
изложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което предявения
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Относно
размера на дължимото според съда обезщетение, съдът приема следното:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самия инцидент, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и да се
съобрази с дадените разяснения в ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените във връзка
с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на
инцидента, липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и
необратим характер, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост
в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетението за репарирането им възлиза на 3500 лв. Тази сума би репарирала
адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед
на продължителността им, липсата на емоционални проявления на увреждането и
създадените за ищеца неудобства от получените увреждания. Вещото лице – ортопед
е установило, че периодът за възстановяване от увреждането е една седмица, като
съдът отчита, че от свидетелските показания на Петров се установява ищецът да
търпи известен дискомфорт във връзка с травмата и към настощия момент. Вещото
лице – психолог е установило, че към настощия момент инцидентът няма отражение
върху психиката на ищеца, като той е преодолял изпитаните от него срам и страх
в момента на противоправното деяние спрямо него. Установяват се промени в
неговите навици, в социалните му контакти, както и в изпълнението на служебните
му задължения, без ищецът изрично да е заявявал, че те са толкова сериозни да
го мотивират да промени районът, в който работи.
По искането
за присъждане на лихви:
Поради
уважаването на иска за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и
акцесорната претенция за законната лихва. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи лихви за забава от датата на увреждането. В полза на ищеца
следва да се присъди законна лихва върху главницата от 3500 лева, считано от
датата на увреждането - 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Видно от
представеният делото договор за правна защита и съдействие /стр. 7/,
представляващият ищеца адвокат А. К. е предоставила на ищеца безплатна
адвокатска помощ и съдействие - чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, в който
случай и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. А. К. претендираното минимално възнаграждение, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно сума в размер на 475 лева съобразно уважения иск.
Ответникът,
с оглед присъденият размер на обезщетението, следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Враца държавна такса в
размер 140,00 лева, както и разноски за възнагражденията на вещите лица,
изготвили съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертизи, в общ
размер 502, 40 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.К.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ц.
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на нанесената лека телесна повреда на
08.06.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния
му предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА Е.К.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. ***, личен
адвокатски номер **********, с адрес на кантората: 3000 гр. Враца, бул.
"Христо Ботев" № 43, сумата 475
лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца по гр. д. № 1090/2019 г. по описа на
ВрРС - на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Е.К.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Враца, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 140 лева /сто и четиридесет лева/,
както и разноски за възнагражденията на вещите лица, изготвили
съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертизи, в общ размер 502, 40 лева /петстотин и два лева и 40
ст./.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: